РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501646 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№280566/13.08.2021 и допълнителна въззивна жалба вх.
№280808/20.08.2021г., подадени от ИВ. ДР. Л. ЕГН**********, чрез адв. Петя Колева със
съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №5, вх.А, ет.1, ап.2 и насрещна въззивна
жалба вх.№281098/01.09.2021г. от адв. Светла Василева, процесуален представител на
молителката в първоинстанционното производство АН. КР. АТ. лично и в качеството й на
родител и законен представител на Д. ИВ. Л. ЕГН**********, срещу Решение
№261055/05.08.2021г. по гр.д.№587/20201 по описа на БРС.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е наложил мерки за защита на АН. КР. АТ.,
срещу осъщественото против нея на 31.12.2020 год. и на 16.01.2021 год. от ответника ИВ.
ДР. Л., с когото е живяла във фактическо съпружеско съжителство и от когото има дете,
психическо и емоционално домашно насилие; наложена е мярка за защита на малолетната
дъщеря на страните – Д. ИВ. Л. ЕГН**********, срещу осъщественото против детето на
31.12.2020 год. и на 16.01.2021 год. от баща й – ответника психическо и емоционално
домашно насилие, като ИВ. ДР. Л. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие срещу АН. КР. АТ., с която е живял във фактическо съпружеско съжителство и от
която има дете, и срещу малолетната си дъщеря Д. ИВ. Л., ЕГН**********; забранено е на
ответника да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лице – АН. КР. АТ., за
1
срок от 12 месеца, считано от 05.08.2021 год.; предупреден е, че при неизпълнение на
заповедта полицейският орган, констатирал нарушението й, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата. Със същото решение е отхвърлена молбата
на АН. КР. АТ. против ИВ. ДР. Л.., в частите й за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. т. 3,
предл. второ-пето, и 5, ЗЗДН, отхвърлена е молбата на АН. КР. АТ.. в частите й за налагане
на мерките по чл. 5, ал. 1, т. т. 3 и 5, ЗЗДН, за защита на малолетното дете Д. ИВ. Л.;
наложена е глоба в размер от 600 лева на ИВ. ДР. Л.. Ответникът по молбата е осъден да
заплати д. такса по сметка на БРС и е оставено без уважение искането по чл.78, ал.3 ГПК.
С въззивна жалба вх.№280566/13.08.2021 и допълнителна въззивна жалба вх.
№280808/20.08.2021г., подадени от ИВ. ДР. Л. ЕГН**********, чрез адв. Петя Колева се
изразява недоволство от обжалваното решение в онези части, в които са наложени мерки
спрямо ответника, както и в частта за разноските. Посочва, че съдът неправилно е приел, че
не е опровергана верността на декларацията по чл.9 ЗЗДН за инцидента на 31.12.2021г.
Анализира свидетелските показания на допуснатите до разпит лица В. М. и Р.Г.. Посочва, че
първият от тях е заинтересуван поради служебните и близки отношения с молителката, а
показанията на Г. са кредитирани избирателно. Поддържа, че от доказателствата по делото
не се установява детето Д. да е присъствало на посочените инциденти. Изтъква доводи, че
молителката препятства отношенията му с детето като на практика ограничението е от
17.03.2021г. въпреки че производството е било спряно по общо съгласие.
С допълнителната въззивна жалба, се доразвива тезата си за противоречие между
доказателствата по делото и декларацията по чл.9 ЗЗДН и въобще липса на акт на домашно
насилие, което прави наложените мерки изключително тежки.
В срока по чл.263, ал.1 и ал. 2 ГПК е подадена отговор на въззивната жалба и насрещна
въззивна жалба от молителката А., чрез адв. Василева.
С отговора се оспорват всички наведени твърдения и анализ на събраните доказателства.
Посочва, че въпреки че от събраните доказателства не се е потвърдило присъствието на
детето Д. по време на двата инцидента, това в никакъв случай не опровергавало изложеното
в декларацията по чл.9 ЗЗДН. Посочва също така, че съдът е отказал да допусне събирането
на доказателства от съществено значение за разрешаване на казуса-образуваната пр.пр.
№850/2021 на Районна прокуратура Бургас във връзка с инцидента от 16.01.2021г. Също
така счита, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да бъде
допусната съдебно-психологическа и психиатрична експертиза по отношение на двете
молителки.
С подадената насрещна въззивна жалба се обжалва посоченото съдебно решение в частта, с
която е отхвърлена молбата на А. по чл.5, ал.1т.3, предл. второ-пето и т.5 ЗЗДН и молбата за
налагане на мерки за защита на детето Д. по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 ЗЗДН като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилен анализ на събраните по делото
2
доказателства и лишаване на молителите от процесуалната възможност да ангажират
доказателства, които са били своевременно поискани. Насрещната въззивна жалба в
голямата си част е идентична по съдържание на подадения отговор поради което съдът не
счита за нужно да я преповтаря. Моли за отмяна решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което молбата за защита за бъде уважена изцяло.
В срока за отговора е подадена писмен такъв от Л., чрез адв. Колева. Оспорва се насрещната
въззивна жалба. Направен е анализ на събраните по делото доказателства. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Заинтересуваната страна ДСП Поморие не взема становище по депозираните жалби.
Въззивните жалби и насрещна такава са подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбите
отговорят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и са допустими, поради което следва
да се разгледат по същество.
Във въззивната инстанция са ангажирани гласни и писмени доказателства.
Въззивникът – ответник чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.
Въззивниците – ищци, чрез процесуалния си представител поддържат подадения отговор на
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на АН. КР. АТ., лично и в
качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Д. ИВ. Л., за
осъществено спрямо нея и в присъствието на детето Д. К. домашно насилие на 31.12.2020г.
и на 16.01.2021г. от страна на ИВ. ДР. Л., баща на малолетното дете и с когото молителката
е живяла във фактическо съжителство. В молбата е направено искане за издаване на заповед
за незабавна защита на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, писмени доказателства. С молбата си, молителката посочва, че на 31.12.2020г. в
хотел „Емералд“ в Равда, ответникът предизвикал конфликт, обиждал и заплашвал ищцата
А. пред детето. На 16.01.2021г., ответникът проявил агресия при предаване на детето Д. след
осъществен режим на лични отношения, отправил заплахи към ищцата и нейния
придружител, размахвал нож. Молителката се обадила на тел.112, дошли полицаи, които
задържали ответника.
Съдът е постановил заповед за незабавна защита от 28.01.2020г. като е задължил Л.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето и му е
забранено да приближава жилището на пострадалите лица, местоработата на А.А. и
детската градина на детето. Предупреден е за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН при
неизпълнение на заповедта.
3
За установяване на изложените в молбата оплаквания пред първоинстанционния съд са
разпитани в качеството им на свидетели лицата В. М. и Б.А. за ищцата и Р.Г. на страната
на ответника.
Изготвен е социален доклад, приложени са постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.10.2019г. постановления за отказ от образуване на
наказателно производство от 23.11.2018г., 20.11.2018г. и 22.01.2021г.
Основното оплакване във въззивната жалба е липсата на доказване от страна на молителката
на извършено по отношение на детето психическо и емоционално насилие, както и насилие
над ищцата А.А..
В производството по Закона за защита срещу домашното насилие са предвидени
доказателствените средства, посредством които страните могат да установят твърденията си,
допустими са всички доказателствени средства по ГПК. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От изложеното е видно, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите частни
свидетелстващи документи, които имат само формалната доказателствена сила, следваща от
разпоредбата на чл.180 ГПК. От нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че
декларацията на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се
осъществили така, както са изложени в нея.
От свидетелските показания в първоинстанционното производство се
потвърждават изявленията в молбата за защита. Настоящата инстанция намира за
неоснователно оплакването, че показанията на свидетеля М. не следва да се кредитират, тъй
като същият е в служебни отношения с молителката. Разпитаният по делото свидетел на
страната на ответника Р. Г. също се намира в служебни отношения с А.А., тъй като същият е
работел като охрана в хотела, но това не е попречило на И.Л. да поиска разпит именно на
този свидетел. Следва да се посочи, че свидетелят е заявил, че е присъствал на инцидента на
31.12.2021г. и в тази връзка същият е възприел непосредствено конфликта между страните.
От неговите показания се установява, че И.Л. е пристигнал в хотел „Емералд“ на
31.12.2020г. с подаръци за детето и е обядвал с него в ресторант в хотела. Същият изразил
желание да остане хотела, като заявил, че има резервация, което предизвикало реакция в
А.А., която в качеството си на управител отказала да разреши неговото настаняване в
хотела. В отговор И.Л. започнал да обижда А., както и да я заплашва. При оспорване на
истинността на фактите в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, доказателствената тежест е за
лицето, което я оспорва. От показанията на свидетеля на ответника не може по категоричен
начин да се установи отсъствието на детето по време на конфликта между неговите
родители, още повече, че има категорични данни за присъствието му там, най -малко по
време на обяда с баща му.
В тази връзка правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че на
31.12.2020г. е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Така осъщественото
насилие, съдът приема, че е проявено в присъствието на малолетното дете, така както е
4
описано в декларацията по чл.9, поради и което същото представлява насилие по смисъла на
чл.2, ал.2 от закона.
Настоящата инстанция намира, че показанията на свидетеля Р.Г. не следва да бъдат
кредитирани, предвид данните по делото, че въпросният свидетел е склонен да дава
противоречиви показания. Във въззивното производство като доказателство е приобщена
преписка вх.№850/2021г. по описа на Районна прокуратура Бургас, образувано по повод
сведение на А.А. за конфликт между нея и И.Л., и по която са снети сведения от страните по
делото, както и от Р.Г., присъствал на инцидента, настоящ свидетел. Същият е заявил, че е
придружил А.А. до дома на И.Л. за да вземат детето Д. след осъществен режим на лични
отношения с бащата. Г. е посочил, че И. излязъл от къщата, отправяйки заплахи, и държейки
голям кухненски нож. На 27.01.2021г. Г. е заявил писмено, че е дал грешни сведения поради
състояние на афект, и всъщност И.Л. е държал дървена лъжица.
По отношение на инцидента от 16.01.2021г., подробно описан от молителката в
декларацията, съдът намира, че са налице данни за осъществено такова и по отношение на
А.А., и по отношение на детето Д.Л.. Горното се потвърждава и от обясненията, дадени от
А. в приложената към настоящото дело прокурорска преписка вх.№850/2021г. Установява
се, че И.Л. безспорно е имал агресивно поведение, заради и което същият е бил задържан
със заповед № 431зз16/16.01.2021г. за срок от 24 часа.
Относно осъществяването на насилие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН над детето Д. на
16.01.2021г., съдът кредитира показанията на свидетеля А., който е взел детето след
въпросния инцидент. От неговите показания се установява, че детето е било уплашено и
силно притеснено от случилото се на 16.01.2021г.
От писмените доказателства, приложени по делото се установява безспорно, че между
страните съществуват конфликти, във връзка с които са подавани жалби от тях до РУ –
Бургас. От показанията на свидетеля К., разпитан във въззивното производство се
потвърждава посоченото от молителката в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че при срещата
им в средата на януари месец 2021г. пред дома на ответника между страните възникнал
конфликт, както и че ответникът отправил закани за телесната неприкосновеност на А.,
както и обидни квалификации към същата.
Представената от молителката А. разпечатка от кореспонденция по мобилното приложение
„Вайбър“, потвърждава твърденията на същата, че след раздялата им ответникът я е
безпокоял по телефона, отправяйки обиди и агресивен тон на общуване. Ответникът е
оспорил така представените разпечатки, с твърдение, че телефонният номер, от който са
изпращани съобщенията не е негов, но видно от представената прокурорска преписка, И.Л.
собственоръчно е написал именно този номер на мобилен телефон в сведенията, дадени от
него.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. и М., разпитани във въззивното
производство, тъй като същите се опровергават от останалите доказателства – декларацията
по чл.9 и показанията на свидетеля М.. Свидетелите твърдят, че на 31.12.2020г. не е
5
възниквал конфликт между страните, но в същото време от техните показания се
установява, че на въпросния ден Л. няколко пъти е посетил хотел „Емералд“ и нееднократно
е бил помолен да напусне.
По отношение на насрещната въззивна жалба, настоящият състав намира същата за
неоснователна. Правилно районния съд е отхвърлил молбата на А.А. за налагане на мерките
по чл.5, ал.1, т.3, предл.второ-пето от ЗЗДН, както молбата й за налагане на мерките по чл.5,
ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН по отношение на детето Д.Л.. Горецитираните мерки се явяват
неадекватни спрямо двата акта на домашно насилие, които в случая са били насочени
изключително спрямо майката на детето, а не лично към детето, което налага решението да
бъде потвърдено в тази част. Като съобрази вида и характера на конкретните актове, чрез
които е осъществено насилието, изразяващи се в психическо и емоционално насилие
спрямо молителката и детето, тяхната интензивност, като съобрази и влошените отношения
между страните, съдът намира, че мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
спрямо ответника са подходящи.
При тези данни, Бургаският окръжен съд намира, че въззивните и насрещна въззивна жалба
са неоснователни, а обжалваното решение като правило и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. При този изход на спора, на страните не се дължат разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261055 от 05.08.2021г. по гр.д.№ 587/2021г. по описа на
Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6