Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260907                           18.12.2020 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На втори декември                                                                       Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 1873 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против С.Л.К. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 336,64 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 05.09.2017 г. - 30.06.2019 г., съгласно фактури, издадени през периода 25.10.2017 г. – 25.07.2019 г., сумата от 31,93 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 26.11.2017 г. – 24.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9225/2019 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с абонатен № ** и потребител на предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б.. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да заплаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил сумите по процесните фактури. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 9225/2019 г. на БРС, препис от която е бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е недоказан и неоснователен. Оспорено е възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните, както и че ответникът е имал качеството на клиент на ищцовото дружество. Оспорен е и размерът на предявения иск, като се твърди, че издадените от ищеца фактури не доказват надлежно отчитане и начисляване на сочените във фактурите количества вода. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, моли искът да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 9225/2019 г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 4090/30.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Л.К. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 336,64 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги през периода 05.09.2017 г. - 30.06.2019 г., сумата от 31,93 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 26.11.2017 г. – 24.10.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 12.02.2020 г. съдът е указал на заявителя правото да предяви установителен иск за вземанията, тъй като са били налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това и в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано настоящото исково производство.

Видно от приложените по делото справка по лице, издадена от СВп – Бургас, и Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп.д. № 20198040400215 по описа на ЧСИ Д.Н., през процесния период имотът, за който са начислени процесните суми за потребени ВиК услуги, е бил собственост на ответника С.К.. По делото не се спори, че този имот е водоснабден и ВиК услугите в него се доставят от ищцовото дружество, като за имота е открит абонатен № **. Поради това съдът намира за доказано, че през процесния период страните са били в облигационно правоотношение, свързано с доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. 

По делото са представени две справки-извлечение на отчет с мобилно устройство през периода 03.10.2017 г. - 30.06.2019 г. на два водомера за абонатен № ** с титуляр С.Л.К., като от справката за водомер **/**е видно, че показанията са начислявани служебно (с изключение на първия отчетен период), а за водомер **/**има реални отчети, отчети по данни на клиента, както и служебно начислени количества вода.

Представени са и 11 протокола, съставени през периода 02.05.2018 г. – 30.06.2019 г. от П.У. - инкасатор при ищцовото дружество, в присъствието на С.М., съгласно които на посочените в протоколите дати С.К. не е осигурил достъп за отчет на водомера в процесния имот.

Приложени са и копия на издадени от ищеца на името на ответника фактури за задължения за ВиК услуги, начислени за процесния период, които са в общ размер от 336,64 лв.

В съдебно заседание е разпитана свидетелката П.У., работеща в ищцовото дружество на длъжността „Отчетник измервателни уреди”, като същата е заявила, че от м. февруари 2017 г. отчита имота на ответника. Свидетелката заявява, че в този имот има два водомера – в тоалетната и в банята, като тя ги отчита с мобилно устройство. Свидетелката твърди, че през периода 2017 г. – 2019 г. ответникът рядко е осигурявал достъп до водомерите, като за водомера в банята тя е отчитала количествата вода по предоставените й от абоната данни, а в тоалетната водомерът е бил повреден и затова отчитането е служебно. Според свидетелката, абонатът е знаел, че водомерът в тоалетната е повреден, но не го е сменил с нов. 

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че монтираният в тоалетната водомер е въведен в базата данни с абонати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с виртуален № ***и е вписан в карнет № 974, стр. 22, а монтираният в банята водомер е въведен в базата данни с абонати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с виртуален № ********* и е вписан в карнет № 974, стр. 23. Според вещото лице, изразходваното количество вода в апартамента на ответника, което е преминало през измервателните устройства за периода 05.09.2017 г. – 30.06.2019 г., е 123,71 куб.м., от които 77 куб.м. - отчетено по водомер, 35 куб.м. – служебно начислени и 11,71 куб.м. – от разпределение. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че размерът на служебно начисленото количество вода е определен правилно, съгласно приложимата наредба.

Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че всички процесни фактури са осчетоводени от ищцовото дружество. Вещото лице също така е посочило, че през процесния период са издадени 18 фактури за потребено количество вода и свързаните с нея услуги, като всички фактури са отчетени в месеца на издаването, отчетени са общо приходи от продажба 280,55 лв., начислен е ДДС за продажбите 56,09 лв. и е задължена партидата на потребителя с общата стойност от 336,64 лв. В експертизата също така е отразено, че през целия процесен период в помощния софтуерен продукт за отчитане на продажбите по фактурите не са постъпили плащания от ответника. Според вещото лице, при издаване на процесните фактури ищецът е спазил изискванията на глава Втора от ЗСч, като всички фактури са въведени и осчетоводени правилно по партидата на ответника. Вещото лице също така е изчислило, че общият размер на лихвата за забавено плащане по всички процесни фактури за периода от забавата по всяка фактура до 24.10.2019 г. възлиза на 32,06 лв.

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

По делото се доказа, че през процесния период ответникът е бил собственик на водоснабден имот и като такъв е ползвал доставяните от ищцовото дружество услуги.

Установи се също така, количествата вода, отчетени за монтирания в банята водомер, действително са били доставени в имота на ответника, а водомерът в тоалетната е бил повреден (видно от свидетелските показания), поради което за него количествата потребена вода са начислени служебно, съобразно изискванията на относимата Наредба № 4/14.09.2004 г. като за повреден водомер. С оглед на това и тъй като се установи, че процесните количества вода са били доставени в имота на ответника и потребени, същият дължи заплащане на тяхната стойност, която е в размер на 336,64  лв. Поради това и при липсата на твърдения и доказателства ответникът да е платил тази сума на ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта относно главницата е основателен и доказан.

Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника доброволно плащане, съдът намира, че той дължи и лихва за забава върху отделните вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата – 24.10.2019 г., като по изчисления на вещото лице по СИЕ сборната мораторна лихва възлиза на 32,06 лв. С оглед на това и тъй като искът за мораторна лихва е предявен в по-малък размер (31,93 лв.), то същият е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен.

На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 1 061 лв., както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 75 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

    Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.К., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., в качеството му на потребител с абонатен № **, сумата от 336,64 лв. (триста тридесет и шест лв. и шестдесет и четири ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 05.09.2017 г. - 30.06.2019 г., съгласно фактури, издадени през периода 25.10.2017 г. – 25.07.2019 г., сумата от 31,93 лв. (тридесет и един лв. и деветдесет и три ст.), представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 26.11.2017 г. – 24.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 336,64 лв., считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 4090/30.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9225/2019 г. по описа на РС - Бургас.

ОСЪЖДА С.Л.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 1 061,00  лв. (хиляда шестдесет и един лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ