Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 04.01.2021 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 238 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно квалификация: установителен иск по чл.415 ГПК, вр. чл.79 и 86 ЗЗД и евентуален по чл.55, ал.1 ЗЗД..

Производството е образувано по искова молба на ищеца ищеца “ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, (с предишно „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Полет" № 1. ет. 2, представлявано от управителя А.Д.А., чрез адв.П.Паскалева от ПАК, против: Г. ПЕТРОВ К., ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск по чл.415 ГПК, вр. чл.79 и 86 ЗЗД - за признаване да установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 24.08.2020г. до пълно изплащане на вземането, както и 25 лева  -ДТ и  300 лева за адвокатско възнаграждение, за което задължение и издадена ЗИ по ч.гр.д. №612/2020г. В условията на евентуалност и ако установителния иск бъде отхвърлен, се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил.

Ищецът твърди, че на 02.08.2017 г. между „Лайт Кредит" ООД, в качеството на „Заемодател“- от една страна и Г. Петров К., в качеството на „Заемател“- от друга страна, е сключен Договор за паричен заем № 11441 от 02.08.2017 г., по силата на който Заемодателят е предоставил в полза Заемателя в заем сума в размер от 1 000.00 лева. Съгласно чл. 3 от Договора за заем и чл. 3 от Общите условия Заемателят се е задължил да върне предоставения заем, както и да заплати договорения годишен процент на разходите, които заедно представлявали общия сбор на всички плащания. Заемателят следвало да върне заема, както и да заплати уговорената договорна лихва на Заемодателя до 02.08.2018 г., чрез заплащане на месечни вноски, всяка от които в размер от 102.47лв.

Твърди още, че на 02.08.2017 г. между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на „Заемодател“, Г. Петров К., в качеството на „Заемател“ и „Гарант Кредит Консулт" ЕООД (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД), бил сключен Договор за гаранция, по силата на който Гарантът предоставил на Заемателя гаранция в случай на неизпълнение на задълженията от страна на Заемателя по връщане на предоставения Заем и заплащане на уговорената договорна лихва по Договор за паричен заем № 11441 от 02.08.2017 г., да отговаря пред Заемодателя за изпълнението на тези задължения.

Настоява се на това, че след сключване на Договора за заем Заемателят не е извършил плащания в пълен размер в полза на Заемодателя, чрез които да върне целия размер на предоставения в негова полза Заем, както и да заплати уговорената договорна лихва. С оглед неизпълнение на задълженията от страна на Заемателя, Заемодателят уведомил Гаранта по Договора за гаранция за неизпълнение на задълженията от страна на Заемателя по Договора за заем за връщане на Заема и заплащане на уговорената договорна лихва. С това уведомление Заемодателят бил активирал гаранцията по Договора за гаранция. С оглед активиране на гаранцията „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД  заплатил в полза на „Лайт Кредит“ ООД всички задължения на Заемателя по Договора за заем, а именно: сумата от 1 127.17лв., представляваща сбор от 930.86лв.- незаплатена главница по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г. и 196.31 лв.- падежирала, но незаплатена договорна лихва за периода от 02.10.2017г. до 02.08.2018г. по Договор за паричен заем № 11441 от 02.08.2017 г.

В резултат на извършеното плащане, с което били погасени задълженията на Заемателя по Договора за заем, Гарантът на основание чл.5.2 и чл.6 от Договора за гаранция, встъпил в правата на Заемодателя по Договора за заем. С встъпване на права си на кредитор по Договора за заем, за „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД възникнал правен интерес от подаването на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, с което поискал от родово и местно компетентния съд осъждането на Г. Петров К., ЕГН ********** да заплати в негова полза следните дължими, но незаплатени суми по Договора за заем и по Договора за гаранция, а именно: 1127.17лв., представляваща сбор от 930.86лв.-незаплатена главница и 196.31 лв.- падежирала, но незаплатена договорна лихва за периода от 02.10.2017г. до 02.08.2018г.  по Договор за паричен заем № 11441 от 02.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден на забава от датата на подаване на заявлението до пълно изплащане на вземането, както и сумата от 201.59 лв. - възнаграждение по Договор за гаранция от 02.08.2017г. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 612/2020г. по описа на Районен съд – Велинград и по него била издадена Заповед №260092 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът частично уважил подаденото заявление и осъдил ответникът Г. Петров К. да заплати в полза на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД следните суми: 1127.17лв, представляваща сбор от 930.86 - главница и 196.31лв. - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден на забава от 24.08.2020г. до пълно изплащане на вземането.

Твърди и, че с връчено на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД на 28.01.2021 г. съобщение съдът уведомил заявителя по ч.гр.д. № 612/2020г., че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника. Със същото съобщение съдът му указал възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе държавна такса. Поради това ищецът предявил настоящия установителен иск по реда на чл. 415 ГПК за установяване на вземанията, предмет на издадената Заповед №260092 в производството по ч. гр. д. № 612/2020г. на ВлРС.

Въз основа на така на така очертаната обстановка се иска признаване да установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1127.17лв., от която 930.86 лв.- главница по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г. и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 24.08.2020г. до пълно изплащане на вземането, както и 25 лева  -ДТ и  300 лева за адвокатско възнаграждение, за което задължение и издадена ЗИ по ч.гр.д. №612/2020г. Претендира разноски направени в заповедното и настоящото производство.

В условията на евентуалност и ако установителния иск бъде отхвърлен, се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска, като недопустим  и оспорва изцяло по основание и по размер исковете, предявени от „Гарант Кредит консулт България“ ЕООД - Пловдив, за установяване, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.г.д. № 612 / 2020 г. по описа на РС – Велинград. Оспорва и предявения в условията на евентуалност осъдителен иска заплащане в полза на „Гарант Кредит Консулт България“ ЕООД - Пловдив на заплатените суми в полза на „Лайт кредит“ ООД в същия размер. Оспорва представените към исковата молба писмени доказателства.

Счита, че иска е  недопустим, тъй като съгласно описаното в исковата молба, приложеният договор представлявал договор за банков кредит по смисъла на ЗКИ. Като такъв той не трябвало да противоречи на законоустановените императивни норми. Цитираният договор бил сключен в нарушение на чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с изискванията на ЗКИ, тъй като прехвърлителят на ищеца предоставял кредити и финансиране за своя сметка и на собствен риск без да притежава съответния лиценз, нито пък имало данни да е вписан в съответния регистър. Следователно, прехвърлителят на вземането върху ищцовото дружество и неговите собственици извършвали банкова дейност, без надлежен лиценз за Република България. Самият Договор за паричен заем с дата 2.08.2017г., противоречал на императивните норми на закона и ищецът не можел да ползва права от него. Наименованието му показвало, че договорът е привиден при абсолютна симулация, тъй като привидната сделка била предназначена да прикрие едновременно договор за потребителски кредит и договор за банков кредит, които прикрити сделки на свой ред били нищожни.

Също така счита, че искът е неоснователен поради липса на легитимация на ищеца и на валидно облигационно отношение с ответника. От исковата молба ставало ясно, че е сключен Договор между „Лайт кредит“ ООД и ищцовото дружество, за което ответникът не бил уведомяван по надлежния ред за извършеното плащане. Уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземания (реално извършена цесия) било задължение на неговия кредитор, което не било ищцовото дружество по настоящето производство. В представени копия на документи към исковата молба не били на лице такива, които да упълномощават ищеца да претендира плащане по сключен договор за заем, нито да представлява ищцовото дружество, нито цедента по този договор или по договора за цесия. Не били представени данни и упълномощеното дружество, съгласно представеното пълномощно, да е извършило такова уведомяване, нито доказателства за уведомяването по друг начин и достигане до ответника на приложеното уведомление.

Независимо от горното, счита и представеният с исковата молба договор за гарант да не представлява годно доказателство за извършената цесия на вземанията спрямо ответника за процесния договор, тъй като представеното копие на документи от доказателствата представлявали недостоверни копия, които следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Приложените копия на „Общи условия“ и на „Договор за кредит“ не били в оригинал и в този смисъл нямали достоверна дата и подпис на упълномощени лица. Намира предявените искове за неоснователни, тъй като били подадени от лице, за което не са представени пълномощия.

Искът бил неоснователен и защото приложеният договор бил недействителен, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 2, 7, 10 - 12, т. 20 на Закона за потребителския кредит (ЗПК). В тази връзка твърди, че за да е действителен договор за потребителски заем било необходимо вида на предоставения кредит да е ясно посочен, както и да е посочен общ размер на кредита, което да е ясно означено в договора, годишният процент на разходите да съответства на Приложение № 1 към ЗПК, да има погасителния план, в който да се съдържат размера и датите на плащания на съответните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и разходи, всички други условия и информация при отказ от договора да се погаси главницата. Наличието на тези съществени предпоставки водело до недействителност на представения “договор“. Не били представени никакви доказателства за предоставената информация по всички точки, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен при неравноправни клаузи, което противоречало на ЗПК, тъй като уговорките били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискването за добросъвестност, което от своя страна водело до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и потребителя, като в чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) бил посочени съответните хипотези. Значителното неравновесие между правата и задълженията, се изразявало в прекомерна високата стойност на лихвен процент - 40,0 % с годишен процент на разходите - 48,16 %, което противоречало на добрите нрави и представлявало неправомерно облагодетелстване на дружеството. В тази връзка счита да е било необходимо да се изиска информация за действащите лихвени проценти по кредити на търговските банки за периода на кредита.

Освен това в условията за предоставяне на кредита, който се изплащал на погасителни вноски не било включено задължение за изплащане на лихва. На практика в този случай се стигало до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя поради значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

На следващо място счита, че претендиралото вземане не съществува, тъй като не били представени годни доказателства за това, че сумата на заема е реално предадена и по какъв начин е получена. Не  били представени доказателства и за направено от ответника искане за отпускане на паричен заем, нито за осигуряване на представител на заемодателя в уговорен ден и час за предоставяне на погасителните вноски, съгласно представените разпоредби на Общи условия на договора за кредит.

На самостоятелно основание счита за нищожна клаузата за получаване на вноските, а освен това не била осъществена тази услуга, като не била извършвана, съгласно посоченото в приложения договор. Според описаните в общите условия разпоредби, кредиторът следвало да се задължава да предостави точна и конкретна информация за размера, други параметри на тази услуга, преди подаване на съответното искане, както и нейното обосноваване.

Ответника  счита също, че ищецът не бил представил никакви доказателства, от които да е видно наличието на договорно правоотношение между ищеца  и  ответника, по силата на което  ответника  да дължи горепосочените суми. Не било представено от ищеца писмо, адресирано до ответника, на точния адрес, където е и изпратено уведомление за цесия, както и писмо, с което писмо да е поканен да заплати задължения към ищеца.

По тези съображения се иска отхвърляне на исковете.

Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, поради следното: На първо място не са изложени каквито и да било аргументи, които да обосновават недопустимост на исковете, а изложените такива свързани с липсата на лиценз на кредитора по Договора за кредит, който не е страна по делото, не само подлежат на доказване, но и по никакъв начин не могат да се отразят върху допустимостта на исковете. Поради това и възражението е оставено без уважение, а и към момента съдът не намира причини да промени това си становище. 

В о.с.з. ищеца, с писмена молба подържа иска и иска уважаване на същия, с подробни съображения изложени в тази молба и в последващи молби.  

В о.с.з. ответника, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 612/2020г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 260092/08.10.2020г., се установява да е разпоредено Г. ПЕТРОВ К., ЕГН: ********** ***, да заплати на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********- гр.Пловдив,    сумата от общо: 1127,17 лв. –главница, дължима на основание Договор за гаранция  от.02.08.2017г., сключен между Лайт Кредит ООД, Лайт Кредит Консулт ЕООД и Г. П.К., неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 11441/02.08.2017г. сключен между „Лайт Кредит" ООД  и длъжника, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 24.08.2020г. /датата на входиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 25,0лв. за ДТ и 300лв. за адв.възнаграждение.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 612/2020г. на ВлРС е връчена на длъжника Г.К. на 08.12.2020г. От него е постъпило на 08.01.2021г. възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е  указана на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя на 28.01.2021г.  възможността да предяви иск, като такъв е предявен от  него на постъпил в съда на 02.03.20201г. Изложеното сочи, че установителният  иск е недопустим, тъй като срокът за предявяването му е изтекъл на 01.03.2021г. – ден понеделник.

Ето защо и на осн. чл.130 ГПК следва производството по делото по предявения установителн иск да се прекрати като недопустимо.

С оглед горните констатации –дадени указания от съда и липса на заведен иск по чл.415 ГПК в едномесечния срок, като намира да е изпълнена хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК, то и на осн. чл.13 от ТР №4/2013г. издадената по ч.гр.д. № 612/2020г. Заповед за изпълнение на парично задължение № 260092/08.10.2020г.

С оглед това сбъднало се вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при евентуалност осъдителен иска -  за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил.

От представеният в оригинал и копие Договор за паричен заем № 11441/02.08.2017г. сключен между „Лайт Кредит" ООД, като заемодател  и ответника Г. ПЕТРОВ К. като Заемател,   подписан от двете страни, се установява между двамата да е възникнало облигационно отношение по договор за заем.  Този договор е сключен при следните параметри: Размер на заема - 1000 лева; Срок на кредита- 12 месеца; Размер на месечна погасителна вноска- 102,47лв.; дата на първа вноска – 02.09.2017г.; Фиксиран годишен лихвен процент – 40,00% ; Годишен процент на разходите (ГПР) 48.16%; обща сума за плащане 1229,64 лв.

В резултата на така сключения ДПК за ответника е възникнало задължение да върне сумата от общо 1229,64 лв. , от която 1000лв. – главница и 229,64лв. – договорна лихва, чието погасяване става на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 102,47лв. всяка, считано от датата на първата погасителна вноска – 02.09.2017г. и до 02.09.2018г.– датата на последната вноска.

По делото са представени от ищеца Искане за отпускане на кредит № 1155/02.08.2021г. подписано от заемател Г.К., според което то е свързано с предходен ДПК № 10690 по който ответника има задължения в размери: 393,59лв.-главница и 141.09лв. – договорна лихва (общо 534,68лв.), както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити, в който се съдържа информация, идентична с условията при които е сключен ДПК.

Ищецът е представил и платежно нареждане, видно от което на името на ответника е приведена на 03.08.2017г. сума в размер на 465,32лв., която е точно разликата  между заемната сума от 1000лв. и сумата за рефинансиране на предходния заем от 534,68лв. След като сумата по заема е получена от ответника, а и ответникът  не е ангажирал каквито и да било доказателства за направеното във възражението изявление, да не получил този заем, то и следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем сума.  

Представен е от ищеца още и тристранен Договор за гаранция от 02.08.2017г., сключен между заемателя „Лайт Кредит“ ООД, заемополучателя Г. Ковечев и гаранта „Лаит Кредит Консулт“ ЕООД. Според т.1.1 от него Гарантът предоставя на заемателя гаранция при следните условия: Гаранта се задължава към Земодателя, в случай че заемателя не извършва дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици, гарантът да започне да отговаря пред Заемодателя за изплащане на задълженията на заемателя  по Договора за заем. Според чл.5 и т.5.2 от него: гаранцията се активира при постъпване при Гаранта на писмено уведомление от Заемателя за плащане по гаранцията. А Заемателя се задължава да възстанови на Гаранта всички в пълен размер всички суми платени от него.

Въпросния Договор за гаранция е подписан от всички страни по него, в това число и от ответника Г.К., при което е налице валидно възникнала облигационна връзка между ищеца, като гарант и ответника.

Ето защо и съдът намира за напълно неоснователни възражения на ответника, че между него и ищеца няма никаква връзка.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случа не става въпрос за прехвърляне на задължението на ответника към кредитора му „Лайт Кредит“ ООД, чрез цесия, в каквато насока са възраженията, а за един отделен и самостоятелен договор за гаранция, задълженията по който произтичат от него. 

По делото е представено и Уведомление от 21.05.2019г. за активиране на гаранцията, изпратено до ищеца „Лаит Кредит Консулт“ ЕООД, според което към този момент задължението на ответника Г.К. към заемателя „Лайт Кредит“ ООД е в размер на 1127,17лв., за което задължение се иска поемане на задължението и изплащане от гаранта по сметка на заемодателя.

От представеното Платежно нареждане /л.73/ от 22.05.2019г. се установява, че ищеца е привел на заемателя „Лайт Кредит“ ООД сума в размер на 1127,17лв., като основанието за плащане е „гаранция по ДПК № 11441 на Г.К.“.

Постъпили са и уведомителни писма от БНБ, според които тази институция събира данни за приложимите лихвени проценти от банките. Няма данни обаче за лихвени проценти прилагани от кредитни институциии.

По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключението основано на документите по делото и проверена информация при ищеца, непогасеното задължение на ответника по процесния договор за паричен заем, сключен с „Лайт Кредит“ ООД е в размер на 1127,17лв., в това число: 930,86лв. –главница, представляваща неизплатена част от дадена в заем сума и 196,31лв.– представляваща незаплатен част от договорна лихва, която и сума е приведена от ищеца като гаранция по договора за гаранция на 22.05.2019г. От констативно съобразителна част на ССЕ е видно, че ответника К. е внесъл суми за погасяване вноски в размер на 69,14лв.  на 25.09.2017г., с което плащане са погасени частично задължения по главница и лихва по ДПК. От същото става ясно и, че при даден заем от 1000лв., на ответника е приведена сума в размер на 465,32лв., а с разликата от 534,68лв. са погасени задължения на ответника по Договор за заем № 10690/22.02.2017г. Според т.2 от заключението размера на договорната лихва е 229,64лв., съответства на уговорената ГЛ от 40,00%.  

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира и правните си изводи:

Неоснователно е твърдението на ответника, че между него и ищеца няма никаква облигационна връзка, поради следното: Между ответника и ищеца „Гарант Кредит консулт“  ЕООД, ЕИК *********, чието с предишно наименование е „Лайт Кредит Консулт“ със същия ЕИК и адрес на управление е сключен Договор за гаранция от 02.08.2017г.  Единствено промяната в наименованието на ищеца не може да обоснове липсата на облигационна връзка.

Неоснователно съдът намира и твърдението на ищеца, че договорът е нищожен, тъй като с него е уговорен ГЛП от 40,0% и ГПР от 48,16% били в противоречие добрите нрави и като такива внасяли неравновесие между правата и задълженията на страните по ДПК, поради следното. като критерии за норми на поведение, установени в обществото, поради следното: На първо място няма въведена законова норма установяваща максимален размер на договорна лихва. Единствената законова норма  в тази връзка е въведеното в чл.19, ал.4 на ЗПК изискване, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове. В настоящия случай в процесния договор е уговорен ГПР от 48,16% , който е по-малък от 50% каквото е законовото изискване, до колкото съгласно ПМС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,00 плюс 10 процентни пункта или 10,0 %. Така уговорения в процесния ДПК фиксиран ГПР от 48,16% не надхвърля пет кратния размер на законната лихва от 50 %. Същевременно според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест при изчисляване на ГПР в него е включена и договорната лихва. А след като тя е включена и въпреки това ГПР не надвишава 50%, респективно изпълнено е изискването на чл.19, ал.4 на ЗПК, то няма как да се приеме да има нарушение на добрите нрави. Това е така, тъй като ЗПК е специален по отношение на общия закон ЗЗД, и като такъв той урежда отношенията между потребител и кредитодател по сключените между тях по реда на ЗПК договори.

На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и това, че свободата на договаряне е дала възможност при съвпадение на волите на съконтрахентите да уговарят лихва по предоставените в заем парични средства, в какъвто намерят за удачен размер, стига да не нарушават изискването на чл.19, ал.4 на ЗПК. Ако законодателят е искал да постави граница до която може да се договаря размер на договорна лихва, то е щял да го направи отделно от разпоредбата на чл.19, ал.4 на ЗПК.

Ето защо съдът намира за основателно възражението на ответника, че е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него ясно е посочено, че се дължи връщане на сума от общо 1229,64лв., представляваща сбор от 1000лв. – заемна сума и 229,64лв.- договорна лихва. Вноските но заема са месечни 12 бр., всяка в размер на 102,47лв.

Клаузата, установяваща задължението за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 1229,64лв. (определен при съпоставяне на общото задължение по кредита и размера на чистата стойност), при фиксиран годишен лихвен процент от 40,0 %, не е установена в противоречие с добите нрави. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитополучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.

Съдът намира, че не се установява и соченото от страна на ищеца нарушение на разпоредбата на  чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като уговорения ГЛП е фиксиран, при което и за него не е необходимо да се посочват „референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти“.

Поради което и клаузите от ДПК касаещи ГПР и ГЛП не са нищожни, нито на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, нито като накърняващи добрите нрави, доколкото по изложените съображения относно размерите им, които са под прага по чл.19, ал.4 от ЗПК, не противоречат на принципа за справедливост и на равнопоставеност на страните в облигационната връзка, поради което и не накърняват добрите нрави и като такива не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал.1, т. 12 до т. 26.

Действително в процесния ДПК № 11441/02.08.2017г. и в чл.6 от него е предвидено е още при сключването му, предоставяне на обезпечение от видовете – запис на заповед или сключване на договор за гаранция. Очевидно тази клауза е предвидена, като условие за предоставянето на паричния заем. За това говори факта, че чл.3.1 от Договора за гаранция е предвидено възнаграждението на гаранта да се заплаща чрез 12 бр. ежемесечни премии от по 82,01лв., които се дължат и се заплащат заедно със съответната месечна погасителна вноска. Въпросния договор за гаранция обаче е отделен от ДПК № 11441/02.08.2017г., независимо двата да са свързани и да са сключени на една и съща дата, а и от ответника няма наведени възражения за недействителност на отделни клаузи от ДПК или Договора за гаранция. Но дори и да се приеме, че като не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност от общо 984,12лв. (82,01лв.х12), близка до тази на отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Освен това следва да се отбележи, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на ДПК № 11441/02.08.2017г. в неговата цялост. При което и съгласно чл.23 от ЗПК ответникът дължи по този ДПК на кредитора си „Лайт Кредит“ само чистата стойност на кредита, но не й лихви и други разходи. С оглед недействителност на кредитна сделка, то недействителен се явява и Договора за поръчителство, като обезпечаващ изпълнението на не действителния ДПК, и като такъв не е породил действие.

Горното обаче би имало значение само по отношение на предявения от ищеца установителен иск по чл.415 ГПК, който както вече бе посочено по горе е недопустим, но не и по отношение на евентуалния иск.

Така или иначе, осъдителната претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД -неоснователно обогатяване.

Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие.

Поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно, ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 930,86лева-главница, намалена с направените плащания от страна на ответника, които според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна, пълна и компетентно изготвена.

Със заплащането на сумата от 930,86лева-главница, която ответникът дължи на кредитора си „Лайт Кредит“ ООД по ДПК № 11441/02.08.2017г., вместо него е налице разместване на имуществени блага, тъй като  ответникът е получил тази сума от ищеца на отпаднало основание, и поради това е длъжен да му я върне.

С плащането и на сумата от 196.31 - договорна лихва, ищеца е заплатил нещо което ответникът не е дължал -при начална липса на основание /по- конкретно дадени по нищожен договор/, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Независимо от това е отново е хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като е платено чуждо задължение. Това е така, тъй като ищеца не е изпълнил свое задължение, а това на ответника, дори и основанието за това да не е съществувало, не се осъществило или да е отпаднало. Във всеки случай заплатената от ищеца сумата от общо 1 127,17лв. не е дължима от него, т.е. с тази сума е намалена неговата имуществена сфера, поради което и тя подлежи на връщане. За ответника остава възможността да търси от кредитора си по ДПК връщане на недължимо платеното от него по нищожния ДПК.

Ето защо и евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД на ищеца е основателен изцяло и за сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., представляваща заплатена от ищеца като гарант, вместо ответника сума за изпълнение на неговото задължение, която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 75,80 лв., и внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 от ГПК Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 425,80 лева, като по съразмерност с оглед уважаване на евентуалния иск и прекратяване на главния,следва да му бъдат присъдени половината от направените разноски, а именно 212,90 лева. За заповедното производство ищецът няма право на разноски.

С оглед основателност само на евентуалната искова претенция на ищеца, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски. Но тъй като не са представени доказателства за направени такива, нито има искане за разноски, то и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл.130 от ГПК, производството по делото в частта и по отношение на предявения от "ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“/, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. "Полет" № 1, ет. 2, срещу Г. ПЕТРОВ К., ЕГН: ********** ***, установителен иск по чл.415 ГПК, вр. чл.79 и 86 ЗЗД - за признаване да установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1 127.17лв., от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 24.08.2020г. до пълно изплащане на вземането, за което задължение и издадена ЗИ по ч.гр.д. №612/2020г. по описа на ВлРС, като недопустимо и ОБЕЗСИЛВА Заповед № 260092/08.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 612/2020г. по описа на ВлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, Г. ПЕТРОВ К., ЕГН: ********** ***, да заплати на "ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“/, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. "Полет" № 1, ет. 2, СУМАТА от общо 1127.17лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и 17ст.), от която 930.86 лв.- главница и 196.31 - договорна лихва за периода 02.10.2017 г. до 02.08.2018 г. по Договор за паричен заем №11441 от 02.08.2017 г., представляваща заплатена от ищеца като гарант, вместо ответника сума за изпълнение на неговото задължение по Договор за гаранция от 02.08.2017г., с която неоснователно се е обогатил, както и СУМАТА от 212,90 лв. (двеста и дванадесет лева и 90ст.) – разноски направени в исковото производство по съразмерност.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................