Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 /23.01.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, Трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 450 по описа на съда за 2019 г. и за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.Х.С. ***, подадена чрез
адв.М.Г., срещу Заповед № 8121К-10180 от 14.06.2019 г., издадена от министъра
на вътрешните работи, М.М., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, на основание чл.197, ал.1, т.6, чл.2014,
т.1, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила като изтъква неспазване на срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл.195,
ал.1 от ЗМВР. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон
като оспорва твърденията в нея за извършени нарушения на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител заявява,
че поддържа жалбата. Подробно излага съображенията си за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Прави искане заповедта да бъде отменена и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът, министърът на вътрешните работи, чрез главен
юрисконсулт
К. Р., редовно упълномощена с
представено пълномощно на л.339 от делото, изразява становище за недопустимост
на оспорването като твърди, че заповедта е връчена на 14.06.2019 г. (л.337). С
молби от 25.10.2019 г.(л.344) и от 20.11.2019 г. (л.375) изразява становище по
представените доказателства.
Административен съд -Добрич, след като се запозна с жалбата, приетите по
делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е допустима.
Неоснователно е възражението на
ответника за просрочие на жалбата. Датата на връчване на заповедта,
17.06.2019г., е ясно изписана и видна на оформената разписка за връчване,
оформена в оспорения административен акт (л.15) от делото, затова твърдението
на процесуалния представител на ответника, че заповедта е връчена на друга,
по-ранна дата, не се подкрепя от доказателствата по делото. Жалбата против
заповедта е подадена до Административен съд-Добрич на 01.07.2019 г., т.е. в
законоустановения срок за оспорване.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
От фактическа и правна страна
съдът приема за установено следното:
Със Заповед № 8121К-10180 от 14.06.2019 г.
министърът на вътрешните работи, М.М., е наложил на главен инспектор, С.Х.С., заемащ
длъжността „Началник на РСПБЗН-Крушари“ към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ –Добрич при ГДПБНЗ-МВР, дисциплинарното
наказание „уволнение“ и е прекратил служебното му правоотношение с Министерството
на вътрешните работи, на основание чл.197, ал.1, т.6, чл.204, т.1, чл.194,
ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Заповедта е издадена за това, че
на 23.09.2018 г. след 11,00 часа, в района на с.Жегларци по пътя за град Добрич
жалбоподателят управлявал лекотоварен автомобил марка „Форд“, с рег. № хххххх ВК,
като с него пътувала и съпругата му, Т.С.. Управляваният от жалбоподателя
автомобил с хасковска регистрация бил натоварен с четири броя отсечени дървета
около 2 куб.метра от дървесен вид Гледичия, нарязани на 30 см. дължина. Ръководителят на участък ГДС при ТП ДЛС Тервел,
А.А., управлявал в същия момент служебен автомобил на горското стопанство СИДП
Шумен, марка „Тойота“ с рег. № ххххххх, обозначен на двете предни врати със
стикери „Североизточно държавно предприятие“. Същият, излизайки от с.Жегларци в
посока към село Кочмар, забелязал автомобила на жалбоподателя, натоварен с
дърва, потеглил след него и се опитал да го спре за проверка. Жалбоподателят не
спрял на многократно подаваните от А.И. светлинни, звукови сигнали и сигнали с
ръка.Тервел. Вместо това изпреварил служебния автомобил на горското стопанство,
поради което А.И. се обадил за съдействие на колегата си Е.С.. Горските стражари
Е.С. и Д.Д., с друг служебен автомобил марка „Лада Нива“, с рег. № ххххххх, успели
да застигнат автомобила, управляван от жалбоподателя, изпреварили го и също се
опитали да го спрат за проверка чрез звукови и светлинни сигнали и чрез сигнал
със стоп палка. С. не се подчинил и на тези сигнали и правейки опити да ги
изпревари. При намаляване на скоростта на автомобила на горските стражари
възникнало пътно-транспортно произшествие (ПТП) с незначителни материални щети
по двата автомобила. След спирането на автомобилите контролните органи установили,
че транспортираната от жалбоподателя дървесина е без контролна горска марка и
че С. не разполагал с превозен билет. Същият отказал да представи документ за
самоличност, за да му се съставят актове за установяване на административно
нарушение по Закона за горите, държал се грубо и отправил заплахи за уволнение към
горските стражари в качеството си на служител на МВР. Затова горските стражари потърсили съдействие
от органите на МВР чрез обаждане на телефон 112. В присъствието на служителите
на ОД на МВР-Добрич, изпратени по
сигнала, горските стражари съставили два акта за установяване на
административни нарушения срещу жалбоподателя ( АУАН № 109741/23.09-2018г. и
АУАН № 109740/23.092018г, л.275, 276), а полицейските служители издали срещу
жалбоподателя АУАН по Закона за движение по пътищата (АУАН № 0700572/23.09.2018
г., л.92), а впоследствие началникът на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич издал НП
№ 18-0851-002075/10.10.2018 г. (л.93).
В мотивите на заповедта от
фактическа страна се сочи също, че на 26.09.2018 г. през периода от 09:00 до
11:00 в кабинета на инж.Т.Г.- директор на РДГ-Варна жалбоподателят в служебно
облекло и легитимирал се със служебна карта като служител на МВР, поискал
съставените му актове за установяване на административни нарушения по Закона за
горите да бъдат отменени като поведението му се отличавало с наглост и цинизъм.
Тези действия на жалбоподателя
са квалифицирани от дисциплинарно-наказващия орган като нарушения по т.15,
т.19, т.20, т.28,б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР. В мотивите на заповедта е прието, че поведението на главен инспектор С. е
довело до загубване на доверието в МВР, станало е достояние на трети лица и е
уронило авторитета и престижа на МВР.
Заповедта е връчена на 17.06.2019
г. на жалбоподателя лично, срещу подпис.
От Кадрова справка, л.182,
изготвена на 04.04.2019 г. от началник Сектор „Административен“ към
РДПБЗН-Добрич, се установява, че жалбоподателят, С.Х.С., е на служба в МВР от
26.09.1995 г., когато е бил назначен на длъжност „Инструктор І степен“ в РСПО
Генерал Тошево към РДВР-Добрич. На 23.12.2014 г. е преназначен на ръководна
длъжност – началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ –Крушари, която е заемал до издаване на оспорената заповед.
От писмо на С.Д.– прокурор при
Районна прокуратура Добрич до комисар Д.Д.- директор на РДПБЗН-Добрич от 18.04.2019 г. (л.17) се установява, че на
16.04.2019 г. жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 71/2018 г. за престъпление по чл.235, ал.1 от Наказателния
кодекс.
Съдът намира, че заповедта е
правилна и законосъобразна и не страда
от визираните в жалбата пороци.
1.Компетентност на издателя на
акта
Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена от министъра на вътрешните работи - компетентен
орган, разполагащ с материалната компетентност, предоставена от нормата на
чл.204, т.1 от ЗМВР.
2.Спазване на
административно-производствените правила
Съдът не установи в
производството по налагане на дисциплинарно наказание да са допуснати
твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Повод за образуването на
дисциплинарното производство е сигнал на началника на Сектор „Пътна полиция“
–Добрич до директора на ОД на МВР-Добрич за настъпило на 23.09.2018 г.
пътно-транспортно произшествие със служител на МВР (л.288), видно от Справка с рег. № 851р-4934/04.10.2018 г.
Въз основа на този сигнал е извършена
служебна предварителна проверка, разпоредена с писмо на директора на ОД на
МВР-Добрич от 04.10.2019 г. и със Заповед № з-420 от 05.10.2018 г. на директора
на РД „ПБЗН“ – Добрич. С оглед предварителните данни от проверката, обобщени в
предложението на директора на РД „ПБЗН“-Добрич (л.195), на 29.11.2018г.
директорът на ОД на МВР-Добрич е изпратил предложение до министъра на
вътрешните работи (л.190) за образуване на дисциплинарно производство срещу С.С.
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
Дисциплинарното производство срещу
С.С. е образувано със Заповед № 8121К-11272 от 14.12.2018 г. на министъра на
вътрешните работи (л.31 и сл.). Заповедта е издадена на основание чл.207, ал.1,
т.1 от ЗМВР и с нея в съответствие с чл.207, ал.2 от ЗМВР е определен дисциплинарно-разследващ орган-
председател и двама членове – полицейски служители към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич.
В изпълнение на чл.207, ал.8,
т.1 от ЗМВР жалбоподателят е запознат с издадената заповед на 08.01.2019 г.,
което е удостоверил с подпис.
С две покани, връчени на С. на
20.02.2019 г. и на 05.03.2019 г. (л.126, 152) е дадена възможност за
представяне на писмени обяснения по конкретно отправни въпроси. Съответно, на 21.02.2019
г. (л.128) и на 06.03.2019 г. (л.154) С.С. е депозирал в деловодството на
РДПБЗН-Добрич писмени обяснения, върху които дисциплинарно-наказващият орган е
удостоверил с печат и подпис, че е разгледал на 14.06.2019 г.
На 05.04.2019 г.
дисциплинарно-разследващият орган е съставил Обобщена справка (л.62 и сл.), в която
са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно производство.
Жалбоподателят е бил поканен да се запознае с обобщената справка на 08.04.2019
г. (л.163), а на 09.04.2019 г. е съставен протокол за удостоверяване
упражняването на това право (л.58). На 09.04.2019 г. С. е представил своите
писмени възражения(л.60).
В определения от министъра четиримесечен
срок, на 11.04.2019 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Становище
до министъра (л.35 и сл.), в което са обсъдени и отхвърлени възраженията на
жалбоподателя, подробно е описана приетата фактическа обстановка, както и
доказателствата, въз основа на които е установена.
Заповедта е издадена при
спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, но
не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай нарушенията
на правилата на Етичния кодекс са извършени на 23.09.2018 г. и са установени на
16.04.2019 г., когато всички материали, събрани и изготвени в хода на
дисциплинарното производство са постъпили в деловодството на Министерството на
вътрешните работи, съобразно правилото на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Датата
на постъпване на обобщената справка, на становището и на докладната записка от
дисциплинарно-разследвания орган, която е 16.04.2019 г., се установява от
представените от ответника писмени доказателства – извлечение от Тетрадка на Дирекция
„Човешки ресурси“ при МВР, за отразяване на движението на материалите,
съдържащи явна и класифицирана информация (л.391 и сл.). Не се установява
окончателните материали от дисциплинарното разследване да са постъпили по-рано
при министъра на вътрешните работи, както настоятелно твърди жалбоподателя.
Оспорената заповед е издадена на
14.06.2019 г., т.е. в двумесечни срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който е изтекъл
на 17.06.2019 г., понеделник. Затова съдът не намира да е допуснато нарушение
на процедурата по отношение спазване на сроковете. Преклузивният едногодишен
срок за издаване на заповедта, считано от датата на извършване на нарушението,
23.09.2018 г., също е спазен.
При така проведеното
дисциплинарно производството съдът приема, че са спазени процесуалните правила
на ЗМВР.
В случая едновременно с
провеждане на дисциплинарното производство се провежда и разследване по досъдебно
производство № 71/2018 г. по описа на ОСлС-Добрич за евентуално престъпление по
чл.235, ал.1 и чл.270, ал.1 от НК (писмо по пр.пр. № 2098/2018 от 18.04.2019г.,
л.17) Към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и
към датата на обявяване на делото за решаване, наказателното производство е
висящо, не е приключило с влязла в сила присъда.
Оспорената заповед е издадена за
нарушаване на правилата на Етичния кодекс, а не за извършено престъпление и
никъде в мотивите на заповедта не се твърди, че деянието осъществява признаците
на престъплението, за което се води разследването по ДП № 71/2018 г. Няма
законова пречка дисциплинарната отговорност на нарушителя да се реализира преди
евентуалната му наказателна отговорност и независимо от нея, тъй като едно
деяние може да покрива признаците на дисциплинарното нарушение без да покрива
признаците на престъпление.
3. Спазване на изискванията за
форма на акта
Заповедта е издадена в
предвидената от закона форма. В заповедта се съдържат и реквизитите по чл.201,
ал.1 от ЗМВР като е посочен
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Деянието на главен инспектор С.Х.С. е квалифицирано от
дисциплинарно-наказващия орган като деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" по см. на чл.203,ал.1, т.13 от ЗМВР. В заповедта за
дисциплинарно уволнение е посочено, че са нарушени правилата по т.15, т.19,
т.20, т.28, б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на
МВР, най-общо изразяващи се в задължение на държавния служител да съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име
на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона като
дава личен пример с поведението си и задължението като участник в пътното
движение да се съобразява с нормативно установените правила, което е във връзка
с задължението на водачите на МПС, превозващи дървесина, да спират при подаден сигнал за това от служители
в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури (чл.197, т.3 от Закона
за горите). Етичният кодекс е утвърден със Заповед No 8121з-348 от 25 юли 2014
г. на министъра на вътрешните работи и е
обн. ДВ. бр.67 от 12 Август 2014г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г.
Може да се направи извод, че фактическите
и правните основания са изложени подробно, обстоятелствено и конкретно и по
начин, позволяващ да се разберат причините за налагане на процесното наказание.
4. Съответствие на заповедта с материалния
закон.
Съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание "уволнение", са: деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Установените в хода на дисциплинарното
производство факти съответстват на правната квалификация на извършеното
нарушение, дадена от дисципилнарно-наказващия орган.
Събраните доказателства
опровергават тезата на жалбоподателя, че превозваната от него дървесина без
превозен билет и контролна горска марка е добита със знанието и разрешението на
кмета на с.Жегларци от съседен на двора на родителите на С. друг изоставен
двор.
На посоченото от С. място,
представляващо общински терен в съседство с имота на майката му, е бил извършен
оглед, видно от протокол с рег. № 1612/08.10.2018г.(л.98), в присъствието на
жалбоподателя. Според данните в протокола не са открити следи сечта да е
извършена от този общински имот. В дисциплинарното производство е установено,
че незаконната сеч, извършена от С. с моторен трион е от полезащитен пояс № 345
в землището на с.Жегларци, т.е. не от мястото, където е твърдял жалбоподателя (протокол
с рег. № 1875/15.10.2018г.(л.105).
Дадените на 30.01.2019 г.
писмени показания от кмета на с.Жегларци, м.и.х.(л.112), също категорично
опровергават твърденията на С., че отсичането на дървесината било извършено със
знанието и съгласието на кмета на селото.
Обстоятелството, че
жалбоподателя С. не се е подчинил на подаден от горските стражари сигнал за
спиране и извършване на проверка се установява от категоричните показания,
дадени като писмени сведения от А.А.-
ръководител участък ГС при ТП ДЛС Тервел, Е.С. и Д.Д.- горски стражари.
Обстоятелството, че жалбоподателят
отказвал да се легитимира с документ за самоличност, възпрепятствал контролните
органи от Изпълнителна агенция по горите да му съставят актове за установяване
на административни нарушения и им отправял заплахи се установява от
еднопосочните писмени показания на горските стражари Янко Янков и Злати
Димитров като първият удостоверява, че бил свидетел на думите на С. “ Вий утре няма да сте на работа“, „Аз съм човека, който пише актове, а не вий“,
„Ще ви скъсам от проверки“, а вторият
служител потвърждава изричането на тези изрази (л.115-116, л.119).
По делото е безспорно, че
горският стражар С. поискал съдействието на органите на МВР чрез сигнал на 112
и че едва намесата на служителите на ОД на МВР позволила осъществяване на
проверка и съставяне на АУАН по Закона
за горите.
По искане на жалбоподателя по
делото бяха разпитани сочени от него двама свидетели.
Показанията на разпитания по
делото В.Н.В. – служител в Пожарна безопасност и защита на населението-Добрич,
който на 23.09.2018 г. случайно се озовал на мястото на проверката, не
установяват нещо различно от установеното по дисциплинарното производство, нито
опровергават твърденията на горските стражари за грубо и заплашително отношение
на С.. Свидетелят В. не е присъствал в началото на проверката, поради което не
е бил очевидец на поведението на жалбоподателя непосредствено след спирането му
от горските стражари.
Съдът не дава вяра на
показанията на разпитаната по дело свидетелка Т.С. – съпруга на жалбоподателя
по отношение на твърденията й, че съпругът й не е отправял заплахи и не се
държал грубо с горските стражари. Свидетелката е явно заинтересована да
установи изгодни за жалбоподателя факти, но нейните показания не могат да се
противопоставят на еднопосочните и категорични твърдения на служителите на държавното
горско стопанство.
От събраните в дисциплинарното
производство писмените сведения, дадени от директора на Регионална дирекция по
горите-Варна, инж.Г. потвърждава, че на първата срещу между него и жалбоподателя,
състояла се в кабинета му на 26.09.2018
г. поведението на С. се отличавало с наглост и цинизъм. Неправилно в мотивите
на заповедта е възприето, че на тази среща С. е искал да не се издават
наказателни постановления. Напротив, видно от сведенията на инж.Г. на л.110 от
делото, директорът на РДГ-Варна е заявил, че С. изразил желание да му бъдат
издадени наказателни постановления за извършените от него нарушения и да ги
заплати. На втората среща, проведена на 06.11.2018 г. също изразил желание да
му бъдат издадени наказателни постановления като бил изключително настоятелен.
Този порок в оспорената заповед,
изразяващ се в погрешна интерпретация на определен факт, установен чрез писмени
сведения на свидетел, е процесуално нарушение, което няма белезите на
съществено. Същото не може да послужи като основание за отмяна на издадената
заповед, понеже обстоятелството, че жалбоподателят настоявал да бъдат издадени
наказателни постановления, не влияе върху противоправността на предходните му
действия, квалифицирани като нарушения на правилата за етично поведение.
Съдът кредитира надлежно събраните
в дисциплинарното производство гласни доказателства, оформени в писмени
сведения и обяснения, дадени от служителите на ОДМВР-Добрич, отзовали се на
сигнала по телефон 112, горските стражари, присъствали при проверката,
директора на РДГ-Варна, кмета на с.Жегларци, които възприема като обективни и
достоверни. Констатациите на дисциплинарно-разследващия орган, обективирани в
съставени протоколи, са надлежно удостоверени и съответстващи с останалите
писмени доказателства и данни в
преписката. Същите не са опровергани с други доказателства, представени в
съдебното производство, поради което съдът приема, че те доказват
удостоверените в тях факти.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като дисциплинарното производство било образувано за едно нарушение -
транспортиране на дървесина без документи, а впоследствие жалбоподателят е
наказан за извършване на друго нарушение – грубо и арогантно отношение към
служителите на ИАГ.
От дисциплинарната преписка се
установява, че жалбоподателят е извършил множество различни деяния, които
поотделно и в съвкупност осъществяват състава дисциплинарното нарушение по чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят
е наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание за всичките си действия – както
за извършения нерегламентиран превоз на дървесина, така и за последващото си
поведение пред служителите на държавното горско предприятие.
Поведението на жалбоподателя е
станало известно на множество лица, извън кръга от служителите на МВР. Затова
правилно действията на жалбоподателя са квалифицирани от министъра на
вътрешните работи като уронващи престижа на службата в МВР по см. на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР.
Наказанието е съобразено с
тежестта на извършеното нарушение, което се характеризира с вредоносни
последици - уронване престижа на МВР пред обществото. Обстоятелството, че С. е
заемал ръководна длъжност в МВР към момента на нарушението, според съда, се
явява утежняващо вината обстоятелство. Затова се споделят съображенията на министъра
на вътрешните работи, че държавният служител е извършил тежко дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което законосъобразно е
наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение със С..
По тези съображения оспорената
заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Поради липса на направено
искане, разноски на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд -Добрич
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Х.С. *** срещу
Заповед № 8121К-10180 от 14.06.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
М.М., с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение с Министерството на вътрешните работи, на основание
чл.197, ал.1, т.6, чл.2014, т.1, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13
и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
оспорване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд –Добрич до Върховен административен съд на
РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: