О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№633
гр. Добрич, 30.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 499/2020
г. по описа на Окръжен съд - Добрич:
Производството е по
чл. 274 и сл. ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 499/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД гр. Б.срещу Определение
№ 471/12.02.2020 г. по гр. д. № 156/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С
атакувания съдебен акт, първостепенният съд е допуснал обезпечение на
предявения иск на „***“ ЕООД гр. Добрич срещу „***“ ЕООД гр. Б.за сумата от
14 212.80 лв., представляваща неустойка, претендиран на основание чл. 92 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор“ върху банковата сметка на
длъжника срещу представяне на гаранция в размер на сумата от 1 421.20 лв.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал длъжникът „***“ ЕООД гр. Б., който
го обжалва с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
като моли за неговата отмяна и решаване на спора от въззивната инстанция по
същество, която да отмени допуснатато обезпечение на иска.
Насрещната
страна ***“ ЕООД гр. Добрич е подал
отговор на частната жалба в законоустановения срок, в който изразява становище
за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и моли за неговото
потвърждаване.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание
чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 396, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от
съдебния изпълнител. Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява основателна.
Съображенията
на Съда са следните:
При
постановяване на определение за допускане на обезпечение, първостепенният съд
обикновено не разполага с доказателства, очертаваща пълната картина на спора, с
който е сезиран, тъй като към този момент ответникът не е изразил становище с
отговора на исковата молба и не е представил доказателства с оглед инвокираните
от него твърдения и възражения. Съгласно константната съдена практика, ако при
подаване на частна жалба срещу определението на първостепенния съд за допускане
на обезпечение, по делото вече са представени писмен отговор и доказателства в
подкрепа на позицията, защитавана от ответника, въззивната инстанция следва да
съобрази новите факти и обстоятелства при преценката си относно предпоставките
за допускане на обезпечение на иска.
В
разглеждания случай, въззивната инстанция като прецени твърденията на страните
и представените от тях доказателства, счита, че твърденията на ищеца,
обусловили извода на първостепенния съд за вероятната основателност на иска, са
разколебани в значителна степен. По делото не се установи наличието на
обстоятелствата за виновно неизпълнение на задълженията на купувача ( ответник
по делото ), обуславящи възникването на вземането на продавача ( ищец по делото
) за неустойка. С оглед съществуващия спор относно изпълнението на договора за
търговска продажба, както и липсата на убедителни доказателства за
неизпълнението на задълженията на купувача за приемане на договореното
количество стока, настоящата съдебна инстанция намира, че не може да направи
извод за вероятната основателност на иска.
Гореизложените
изводи за вероятната неоснователност на предявения иск обуславя и извода за неоснователност на молбата за допускане на
обезпечението.
С оглед
на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първостепенния съд се
явява неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като
вместо него бъде поставен друг, с което молбата за допускане на обезпечение се
отхвърли.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 471/12.02.2020 г.
по гр. д. № 156/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е допуснато
обезпечение на предявения от „***“ ЕООД гр. Д.,ЕИК *** срещу „***“ ЕООД гр. Б.,
общ. Б., област Добрич, иск за сумата от 14 212.80 лв., представляваща
неустойка, претендиран на основание чл. 92 ЗЗД,
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковата сметка на длъжника
в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД срещу представяне на гаранция в размер на сумата от 1
421.20 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „***“ ЕООД гр. Д.,ЕИК
*** срещу „***“ ЕООД гр. Б., общ. Б., област Добрич, за обезпечение на иск за
сумата от 14 212.80 лв., представляваща неустойка, претендиран на основание чл.
92 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор“ върху банковата сметка на длъжника в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.