Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260102
гр.Бургас, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 668 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „Г. 99” ЕООД ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Х. К.” № ... чрез управителя С. С.
С. против Наказателно постановление № РД-05-41/20.12.2019г., издадено от Директор
РЗИ – Бургас, с което за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 12, чл. 4а, ал. 1 от
Закон за защита вредното въздействие от химични вещества и смеси вр. чл. 17,
пар. 1, буква „а” –буква „з” и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008г. относно класифицирането, етикетирането и
опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директива
67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006, на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С жалбата се сочи,
че не е доказано нарушението, счита, че НП е издадено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Отделно счита, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Моли да се отмени обжалваното НП.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А., който
поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното постановление, акцентира на
съществени нарушения на процесуалните правила и счита, че не е доказано
наличието на нарушение.
АНО в съдебно
заседание, редовно призован, се представлява от Б. П., упълномощен представител
- служител с юридическо образование и удостоверение за придобита
правоспособност. Оспорва жалбата, счита, че наказателното постановление като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна разписка за връчване на наказателно постановление л. 8,
същото е връчено на 03.02.2020г. жалбата е подадена на 07.02.2020г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира за установено следното:
На 28.08.2019г. е
съставен АУАН от свидетелката С.С., за това, че на 20.08.2019г. около 15,45
часа свидетелката С.Г.С., заедно със служители на ОД на МВР, извършили проверка
по повод подаден сигнал за предлагане на химични вещества и смеси, рекламирани
в интернет сайт като продукти с благоприятно въздействие върху здравето на
адрес – гр. Б., ул. „Х. К.” № ..., където се установило, че живее лицето С. С.
С. Последният предоставил достъп до складово помещение на същия адрес, на
партерния етаж с размери 9-10 кв.м. като се установило, че в обекта се
съхраняват и употребяват при осъществяване на дейността на „Г. 99“ ЕООД
следните химични вещества и смеси: Dimethyl Sulfoxide Chrom AR HPLC – 14 броя в тъмни, стъклени опаковки от
2,5 l; Citric Acid Monohydrate – 1 брой в хартиена опаковка от 25 кг., Sodium chlorite,
80% - около 3 кг.
прахообразен, съхраняващ се в метална опаковка с капак с вместимост 10 кг.
Представени били
информационни листи за безопасност на лимонена киселина и натриев хлорит,
изготвени спрямо изискванията на чл. 31 от Регламент № 1907/2006 относно
регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаване на химикали, изменен с
Регламент № 2015/830. По данни от информационните листи за безопасност на натриев
хлорит и лимонена киселина, са класифицирани като опасни в съответствие с Приложение
I, част 2-5 от
Регламент № 1272/2008 на Европейски парламент и на Съвета. Натриев хлорит е
класифициран в следните класове опасност – остра токсичност (дермална),
категория на опасност 2; остра токсичност (орална), категория на опасност 3;
корозия/дразнене на кожата, категория на опасност 1В; специфична токсичност на
определени органи – повтаряща се експозиция – категория на опасност 2; опасно
за водна среда – хронична опасност, категория 1, оксидиращи течности, категория
на опасност 1. Лимонена киселина е класифицирана в клас на опасност – сериозно
увреждане на очите/дразнене на очите категория 2. При осъществяване на
дейността си „Г. 99“ ЕООД с управител С. С. в качеството си на „потребител
надолу по веригата” по смисъла на чл. 2, т. 19 от Регламент № 1272/2008 при
своята професионална дейност употребявал горепосочените вещества в
самостоятелен вид или в смес (по смисъла на чл. 2, т. 25 от Регламент №
1272/2008), като ги прехвърля от един контейнер в друг и разфасова
гореописаните химични вещества и смеси в по-малки опаковки, които предлага на
клиентите, чрез доставка с куриерска фирма, без на същите да е поставен етикет,
съгласно изискванията на чл. 17, пар. 1, б „а” – б „з” и пар. 2 от Регламент №
1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета, с което „Г. 99“ ЕООД не е
изпълнила задължението си за предоставяне на информация за опасности от химични
вещества и/или смеси посредством етикета по реда на чл. 17, пар. 1, б „а” – б
„з” от Регламент № 1272/2008. В помещението е установено наличието на
електронен кантар, констатирано е съхранение на голямо количество спринцовки,
пипети, празни бутилки в различни разфасовки, желатинови капсули и други
консумативи за разфасоване в по-малки опаковки на наличните химични вещества и
смеси. По данни на Светослав Стаматов след като получат доставката клиентите
сами смесват Dimethyl Sulfoxide Chrom AR HPLC с вода, както и сами смесват Citric
Acid Monohydrate и Sodium
chlorite, като за целта им
предоставя празни опаковки с пулверизатори, на които е поставен етикет с
информация за дозировката и начина на приложение, но не са спазени изискванията
за предоставяне на информация за опасности от химични вещества и/или смеси
посредством етикета по реда на чл. 17, пар. 1, б „а” – б „з” и пар. 2 от
Регламент № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Описани са
установени по-малки празни опаковки.
АУАН е връчен на С.
С. на 28.08.2019г. като срещу него не са постъпили възражения.
Административнонаказващият
орган (АНО) с издаденото наказателно постановление е възприел обстоятелствата
описани в АУАН, без установените по-малки опаковки, и е санкционирал „Г. 99”
ЕООД чрез налагане на имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание
чл. 35, ал. 3, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 Закон за защита от вредното въздействие
на химичните вещества и смеси за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 12, чл. 4а, ал.
1 от Закон за защита вредното въздействие от химични вещества и смеси вр. чл.
17, пар. 1, буква „а” –буква „з” и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008г. относно
класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение
и за отмяна на Директива 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент
(ЕО) № 1907/2006.
Представени са
информационни листи съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/830 НА КОМИСИЯТА от 28
май 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския
парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и
ограничаването на химикали (REACH), от които се установяват констатираните от
АНО опасности от веществата лимонена киселина и натриев хлорит.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, становищата
на страните и въз основа на закона намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора
на РЗИ Бургас съгласно чл. 36, ал. 2 Закон
за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЗВВХВС.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира,
че АУАН и НП са издадени при нарушение на процесуалните правила като е нарушено
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност. Липсва ясно посочване на обстоятелствата , при които е извършено
нарушението и авторството на деянието.
В обстоятелствената
част на АУАН, които обстоятелства са възприети и от АНО в наказателното
постановление, се посочва, че при осъществяване на дейността си „Г. 99” ЕООД с
управител С. С. в качеството си на „потребител надолу по веригата” по смисъла
на чл. 2, т. 19 от Регламент № 1272/2008 при своята професионална дейност
употребявал химичните вещества лимонена киселина и натриев хлорит в
самостоятелен вид или в смес (по смисъла на чл. 2, т. 25 от Регламент № 1272/2008),
като ги прехвърля от един контейнер в друг и разфасова гореописаните химични
вещества и смеси в по-малки опаковки, които предлага на клиентите, чрез
доставка с куриерска фирма, без на същите да е поставен етикет, съгласно
изискванията на чл. 17, пар. 1, б „а” – б „з” и пар. 2 от Регламент № 1272/2008
на Европейския парламент и на Съвета като с това е нарушил чл. 35, ал. 1, т.
12, чл. 4а, ал. 1 от Закон за защита вредното въздействие от химични вещества и
смеси вр. чл. 17, пар. 1, буква „а” –буква „з” и пар. 2 от Регламент (ЕО) №
1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008г. относно класифицирането, етикетирането и
опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директива 67/548/ЕИО
и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006.
Съгласно чл. 2, т.
19 от Регламент № 1272/2008 „потребител надолу по веригата“ означава
физическо или юридическо лице, установено в Общността, различно от
производителя или вносителя, което употребява вещество, в самостоятелен вид или
в смес, при извършването на своите производствени или професионални дейности.
Дистрибуторът или крайният потребител не са потребители надолу по веригата. В
случая в АУАН и в НП липсва ясно посочване какво качество има „Г. 99” ЕООД и
ясно посочване в какво точно нарушение се обвинява и кое лице не е изпълнило
задължението да постави етикети с посоченото съдържание – на С. С. или на „Г. 99”
ЕООД.
Мястото, на което са
установени, посочените в АУАН и НП вещества и смеси, е посочено, че не е само
адрес и седалище на „Г. 99” ЕООД, но и местоживеене на С. С. Излагат се
обстоятелства, че С. С. е този, който разфасовал веществата, но е ангажирана
отговорността на дружеството „Г. 99” ЕООД. От АУАН и НП не става ясно кое лице
е допуснало нарушение – управителят на „Г. 99” ЕООД или юридическото лице.
Посочването като санкционирано лице дружеството не може да замести
необходимостта от ясно изложение на обстоятелствата, обосноваващи, че автор на
деянието е именно конкретно лице. АНО носи пълната доказателствена
тежест да установи конкретно нарушение и да изложи обстоятелствата за това
нарушение, като ясно се посочат фактите, относими към съставомерността на
разпоредбата, която се твърди да е нарушена.
Съдът намира и, че в случая е нарушена възможността на санкционираното лице да разбере обстоятелствата, на които се гради обвинението срещу него, тъй като в НП липсва ясно изложение на обстоятелствата, при които се извършено нарушението – няма яснота в какви опаковки са били разфасовани веществата, с какво съдържание, с какво количество. Разпоредбата на чл. 17 от Регламент № 1272/2008г. на Европейския парламент и на Съвета предвижда, че всяко вещество или смес, класифицирано като опасно и съдържащо се в опаковка, носи етикет, включващ следните елементи: а) наименованието, адреса и телефонния номер на доставчика (доставчиците); б) номиналното количество от веществото или сместа в опаковката, предлагани на масовия потребител, освен ако количеството не е посочено на друго място върху опаковката; в) идентификатори на продукта, както е посочено в член 18; г) когато е приложимо, пиктограма за опасност съгласно член 19; д) когато е приложимо, сигнални думи съгласно член 20; е) когато е приложимо, предупреждения за опасност съгласно член 21; ж) когато е приложимо, подходящите препоръки за безопасност съгласно член 22; з) когато е приложимо, част, предназначена за допълнителна информация, съгласно член 25. Етикетът се изписва на официалния(те) език(ци) на държавата(ите)-членка(и), в която(които) веществото или препаратът се пуска на пазара, освен ако въпросната(ите) държава(и)-членка(и) не предвиди(ят) друго. Доставчиците могат да използват върху етикетите повече езици, отколкото изискват държавите-членки, при условие че на всички езици се изписва една и съща информация.
В АУАН и НП обаче липсва ясно посочване кое именно съдържание липсва. Разпоредбата на закона чл. 35, ал. 1, т. 12 от ЗЗВВХВС препраща към Регламента, но съдържанието на правната норма следва да бъде запълнено като АНО ясно да посочи какво според него е съдържанието, което трябва да съдържа етикета, за да може санкционираното лице да организира защитата си и да ангажира доказателства.
В наказателното
постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 12,
чл. 4а, ал. 1 от ЗЗВВХВС.
Разпоредбата на чл.
4а, ал. 1 ЗЗВВХВС обаче предвижда, че лицата по чл. 1, т. 1 са
длъжни да: 1. произвеждат, пускат на пазара, употребяват, съхраняват
и изнасят химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия
и/или смеси по начин, който предотвратява или ограничава вредното им
въздействие върху човешкото здраве и околната среда в съответствие с
изискванията на този закон, подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане и регламентите, посочени в чл. 1, т. 3; 2. осигуряват
свободен достъп на органите по чл.
27, ал. 1 и 2 до
предприятията и обектите, където се осъществява производство, пускане на
пазара, употреба, съхранение и износ на химични вещества в
самостоятелен вид, в смеси или в изделия и/или смеси; 3. поддържат и
при поискване да предоставят на органите по чл.
27, ал. 1 и 2 информация
и документи за: а) производството, пускането на пазара, употребата,
съхранението и износа на химични вещества в самостоятелен вид, в
смеси или в изделия и/или смеси, включително за количествата и състава
им; б) идентичността на техните непосредствени доставчици и клиенти
на химични вещества и смеси.
В АУАН и НП обаче липсва
посочване коя именно хипотеза на чл. 4а, ал. 1 ЗЗВВХВС се твърди да е налице,
липсата на точно посочване на правната норма, която се твърди, че е нарушена допълнително
съществено ограничава възможността за защита на наказвания субект. Посочените
нарушения не могат да се отстраняват в хода на съдебното производство и по
тълкувателен път, поради което и само на това основание наказателното
постановление следва да се отмени.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая разноски не се претендират, поради което и съдът
не дължи произнасяне.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-05-41/20.12.2019г., издадено от Директор РЗИ – Бургас, с
което за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 12, чл. 4а, ал. 1 от Закон за защита
вредното въздействие от химични вещества и смеси вр. чл. 17, пар. 1, буква „а”
–буква „з” и пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 декември 2008г. относно
класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение
и за отмяна на Директива 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент
(ЕО) № 1907/2006 на дружеството „Г. 99” ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „Х. К.” № ... е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.