РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Б.град, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101556 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. З., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. К, чрез пълномощника адв. Е. Й. срещу К. С. Б., ЕГН **********, от гр. Б.
Ищцата е предявила срещу ответника осъдителен иск за сумата от 20 0000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и
страдания, настъпили в резултат на скъсването на скоба, държаща металната греда и
падането на тентата на масата на 18.06.2018г. в заведение „С“, находящо се на ул. „И, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 18.06.2018г. до
окончателното заплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 18.06.2018г. след приключване на работното й време в 17:30 часа с
колеги и приятели посетила питейно заведение „СТ, находящо се на адрес: гр.Б Поддържа,
че заведението било на открито и представлявало каравана и маси, разположени пред и до
нея, с изградени две временни конструкции - едната метална конструкция с пластмасови
панели, а другата тип „тента“. Заявява, че търговското дружество, което било стопанисвало
заведението, било „С със седалище и адрес на управление гр. Б като едноличен собственик
на капитала и негов управител бил ответникът К. С. Б.. Сочи, че докато седяла под
монтираната тента бил завалял дъжд и под тежестта на събралата се върху тентата вода
платнището започнало да се свличало и паднало. Излага, че се била скъсала металната скоба,
с която било захванато платнището, като при падането металната греда, която го държала,
ударила ищцата в областта на гърба, вследствие на което й било нанесено счупване на
гръбначният стълб в поясната област. Твърди, че вследствие на нанесената й травма
продължително време била на болнично лечение и отсъствала от работа повече от шест
месеца. Поддържа, че и към настоящия момент травмата не била отшумяла напълно и
продължавала да изпитвала болка от нея, като пълно лечение и възстановяване няма да
имало и тя била обречена да търпяла болки и страдания от тази травма до края на живота й.
Смята, че ответникът като управител на търговското дружество, което било стопанисвало
заведението, бил отговорен за причинените й вреди. Излага, че неимуществените вреди,
които са й били причинени от ответника, били в размер на 20 000 лева, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания, причинени от имущество за което носи отговорност
1
ответникът. В тази връзка иска ответникът да й заплати горепосочената сума.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. В тази
връзка излага доводи, че не бил собственик на съоръжението, от което била паднала
металната греда, увредила ищцата, както и че бил лице, под чийто надзор било поставено по
смисъла на чл. 50 ЗЗД. Смята, че ответник следвало да бъдело юридическото лице, което в
качеството му на наемател било стопанисвал заведението, където бил станал инцидентът.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения осъдителен иск:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищцата е упражнила надлежно правото си на
иск.
2. Относно основателността на предявения осъдителен иск:
Уважаването на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпване на описания в исковата
молба инцидент; 2/ настъпилият инцидент да е вследствие от деяние на ответника като лице,
който като управител на търговското дружество, което е стопанисвало процесния бар, е
бездействал – не е бил обезопасил и взел необходимите мерки да поддържа метална
конструкция с тип „тента“ в заведението; 3/ настъпилите в резултат на това деяние
неимуществени вреди на ищцата, както и размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между
деянието и неимуществените вреди; 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно
от страна на служители на ответника, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите четири от
посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е
погасил претендираното от ищцата вземане.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите И И.
/колега на ищцата Р. З./ и Г. МГ. /колега на ищцата Р. З./ се установява, че на 18.06.2018г.,
след края на работния ден, около 18:00 часа ищцата Р. З., заедно със свидетелите Иван И. и
Г. Г. отишли в бар, представляващ каравана с наименование „С“ при Бюрото по труда в гр.
Б. Всички седнали на една маса, разположена пред караваната, под слънцезащитна тента. До
караваната имало и изграден навес, метална конструкция с пвц панели. Тентата била с
метална П - образна конструкция с винилово покритие на височина над два метра, като била
закрепена с вертикални метални прътове, които са съединени от една хоризонтална тръба.
Тентата била в разгънато положение и покривала изцяло масите срещу бара, в това число и
масата, на която била ищцата. Около 19:00 часа завалял дъжд, като свидетелите забелязали,
че въпреки наклона на тентатата дъждовната вода, се събирала в долния край на тентата. За
това обстоятелство бил уведомен сервитьорът в заведението и докато сервитьорът с една
метла се опитвал да изтласкал водата от платнището, същото заедно с металната
конструкция се свлякло на земята. Свидетелите И. и Г., успели да избегнат удара с падащото
платнище, като инстинктивно изскочили назад. Ищцата също се опитала да избегне удара,
но не успяла, като същата получила силен удар в гърба от метална тръба, паднала от
тентата, от който удар паднала на земята. От удара З. изпитвала много силна болка в гърба.
Била извикана Бърза помощ. На място пристигнал екип на Ц и пострадалата била
2
транспортирана в спешното приемно отделение на М, където след извършването на
съответните прегледи и изследвания била настанена в отделението по ортопедия и
травматология в болница „П в гр.Б.град. На 22.06.2018 г. бяла изписана от отделението на
„Пс диагноза „счупвания на три гръбначни прешлена Еи посттравматична дискова херния
от дясно на ниво Е. Било й предписано обездвижване с корсет и силни болкоуспокояващи.
По делото става ясно, че процесното заведение„С, в което е станал гореописаният
инцидент, се намира в гр. Б., като същото е отдадено под наем на търговското дружество
„Седноличен собственик на капитала и управител, на което е ответникът К. Б..
За изясняване на причината за падането на тентата по делото бе назначена съдебно-
техническа експертиза. Става ясно от заключението на вещото лице инж. Х. Г., по допусната
и и приета съдебно-техническа експертиза, че причината за скъсването на скоба, държаща
металната греда, която е ударила ищцата Р. З. е неправилното захващане на покривното
платнище на тентата само по две от страните /дългите страни/, като другите две страни са
били свободни. Установява се, че този начин на захващане не позволява на дъждовната вода
свободно да се оттича по ската в посока към покрива на караваната, а способства за
провисване на платнището и задържане на вода. Събрало се е значително количество вода,
което е довело до пренапрягане на скобите, с които е била захваната тръбата на ролката към
металната рамка на тентата, в резултат на което се скъсва скоба и освободената тръба удря в
гръб потърпевшата. Според вещото лице броят на скобите /вероятно 2/ не е достатъчен да
поеме такъв товар. За правилно оттичане на дъждовната вода е следвало покривалото на
тентата да се разположи върху тръбна метална конструкция /скара/, захваната с достатъчен
брой скоби към металната рамка на тентата и към металната тръба над караваната, като се
захване /пришие/ както към тръбите по четирите краища, така и към междинни тръби. Този
начин на изпълнение позволява да се опъне добре покривалото и да се осигури правилно
оттичане на дъждовната вода в посока към покрива на караваната.
Става ясно от приетата съдебно-техническа експертиза, че двата броя временни
конструкции - тентата и металната конструкция с покритие от поликарбонатни плоскости,
са били монтирани в поземления имот с идентификатор на Б.град, в който се е намирала
процесната каравана без необходимото разрешение за поставяне, без одобрена от главния
архитект на Б.град схема за разполагане на обекта и без конструктивен проект.
За изясняване на въпроса какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с
падането на процесната тента по делото бе назначена съдебно-медицинската експертиза.
Става ясно от заключението на вещото лице доктор Яни З., по допусната и приета съдебно-
медицинска експертиза, както и от събраните медицински документи, че при ищцата е
налице счупване на страничните израстъци на първи до четвърти поясни прешлени и
индиректно огъване на гръбначния стълб, довел до травматична дискова херния на нивото
на 4-ти поясен прешлен. Ищцата веднага след инцидента е била приета за лечение в
травматологично отделение на М. След проведено лечение с обезболяващи, поставяне на
имобилизиращ корсет на пояса и престой от 3 дни е изписана за продължаване на лечението
в домашно-амбулаторни условия. Поради липса на ефект от проведено домашно-
амбулаторно лечение с нестероидни обезболяващи и продължаваща изразеност на болкови
оплаквания с ограничени движения в кръста и дясното бедро до болезнена походка, един
месец след изписването й от травматологично отделение, на 22.07.2018г. е постъпила за
лечение н неврологична отделение на МБАЛ „Б, където са установени ограничени по обем
движения на кръста и десен крак с нестабилна анаталгична (болезнена) походка. След
престой от 5 дни на 27.07.2018г. е изписана за продължаване на лечението в домашно-
амбулаторни условия с препоръки към нея и О, болкоуспокояващи медикаменти,
физиотерапия и кинезитерапия. Във връзка с това и продължаващите оплаквания от болки и
затруднено движение в снагата и десен крак, с болезнена походка, от 24.08.2018г. до
31.08.2018 г. е лекувана в специализирана болница по рехабилитация гр. Петрич, с
подобрение. От представените копия от издадени болнични листове за отпуск по болест, се
3
установява, че ищцата е била в отпуск по болест с обща продължителност от около шест
месеца от 19.06.2018г. до 12.12.2018г. Според вещото лице медик описаните травматични
увреждания добре отговарят да са причинени и да са в причинно-следствена връзка с
посочения инцидент към вечерта на 18.06.2018г., като естеството на същите е наложило
няколкократно специализирано болнично лечение и е довело до продължителен
оздравителен процес. Вещото лице е категорично, че установеното счупване на страничните
израстъци на първи до четвърти поясни прешлени травматична са довели до трайно
затруднение движението на снагата, за период от около 6 (шест) месеца, като този период
включва времето на имобилизация с изразено болнично лечение и последващото
раздвижване и рехабилитация до възстановяване на основната функция на гръбначния стълб
- поддържане на тялото в изправено положение със съответни движения в него. Става ясно,
че по своя медико-биологичен характер увреждането на ищцата представлява постоянно
общо разстройство на здравето, не опасно за живота.
С оглед изложеното, съдът приема, че е доказана причинната връзка между бездействието
на служителите на ответника, и травмите на ищцата. По безспорен начин по делото се
установи, че ответникът като лице, който като управител на търговското дружество, което е
стопанисвало процесния бар, е бездействал – не е бил обезопасил и взел необходимите
мерки да поддържа метална конструкция с тип „тента“ в заведението. В тази връзка по
категоричен начин се установи, че получените от ищцата травматични увреждания са по
време на пребиваването й в стопанисвано от ответника заведение, като тези увреждания са
причинени от скъсването на скоба, държаща металната греда и падането на тентата на
масата, на която е седяла ищцата. Стана ясно, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между претърпения вредоносен инцидент и падането на тентата, за която обезопасяване
отговоря именно ответникът.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – П понятието справедливост по смисъла
на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки
отделен случай. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от
вредоносното действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на
ищцата съдът взе предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така
също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Като съобрази
описаните по-горе травми и последиците от тях, физическите и психически болки и
страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и
тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата при инцидента – 48г. – възраст, при която
възстановителният процес от подобен вид травми е значително по-бавен в сравнение с по-
млади пострадали, обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било сериозно променено
за период от близо 6 месеца, при което тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни
ежедневни дейности, обстоятелството, че е претърпяла операция и продължителен
оздравителен процес, както и икономическите условия в страната и принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 14 000
лв.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Съгласно текста на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия/бездействия.
4
Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 ЗЗД на ответника.
Справедливото обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпяни от ищцата (което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) е в
размер на 14 000 лв., като искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20
000 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск за неимуществени
вреди и основателност на предявения иск за имуществени вреди) и двете страни имат право
на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и от
ответника. Ответникът не представил доказателства реално да е сторил разноски. В тази
връзка ответната страна е била представлявана от адвокат, но по делото не са представени
доказателства по смисъла на т. 1 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на
ВКС за реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. При това
положение на ответника не следва да се присъждат разноски. На ищцата следва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно уважената част от иска,
претендираните и доказани разноски в размер на 2527,70 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б.град, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника К. С. Б., ЕГН **********, от гр. Б да заплати на ищцата Р. Н. З., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К, следните суми:
- 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/ –– представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, настъпили в
резултат на скъсването на скоба, държаща металната греда и падането на тентата на масата
на 18.06.2018г. в заведение „С“, находящо се на ул. „И ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането /18.06.2018г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 20 000 лв.
- 2527,70 лв. /две хиляди петстотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б.град в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр.Б.град.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
5