Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261075
гр. Пловдив, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5019 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД от от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от у. А.Д.А.,
чрез пълномощника адв. П.П. против И.Й.Б. с ЕГН **********с адрес *** за признаване за установено , че
ответника дължи на ищеца сумата 1123,22 лв.
извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на
ответника по договор за заем и 553,91 лв. неплатена
част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 19021/18
г. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и
„Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за заем № ******** г., със заемна сума от
1000 лв., за срок от 9 мес., с краен погасителен срок 14.12.2016 г. Като
обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен договор за гаранция от
14.03.2016 г. между ищеца, в качеството му на гарант и заемодателя и
заемателите. Заемателят дължал 79.13 лева като ежемесечни премии. Към момента на подаване на заявлението
ответникът заплатил на заемодателя само 50.74 лева, а към ищеца по договора за
гаранция – 158.26 лева – 2 ежемесечни премии. Посочено е, че на 15.11.2018 г.
ищецът е заплатил на заемодателя 1123.22 лева. Отделно от това ответникът
дължал и сумата от 553.91 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция.
Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч. гр. дело №
19021/2018 г., заповедта по което била връчена при условията на чл. 47 ГПК,
поради което се и предявявали настоящите искове..
В
законоустановения срок не е постъпил отговор.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за паричен заем от 14.03.2016
г.; договор за гаранция от 14.03.20016 г.; е видно, че между „Лайт Кредит“ ООД
и ответника е сключен договор за заем по силата на който на последния е
предоставена сумата от 1000 лв. за срок от 9 месеца от 14.04.2016 г. при
ГЛП-40%; ГПР 47,86 % и месечна вноска от 130,44 лв. На същата дата между
страните по договора за заем и ищеца е сключен договор за гаранция по силата на
който, последния е приел да заплати задълженията на заемополучателите в случай
на незаплащане на пълния размер на погасителните вноски в периода от 6 седмици,
в замяна, на което заемополучателите му дължат заплащане на възнаграждение дължимо
на 9 премии по 79,13 лв.
От представеното уведомление от 14.11.2018 г., платежно нареждане от 15.11.2018
г. е видно, че кредитора е уведомил гаранта на 14.11.2018 г., че заемателя не
изпълнява задълженията си по договор и към посочената дата задължението е в
размер от 1123,22 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 15.11.2018 г.
търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.
От изготвеното заключение от 02.09.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че по
договора за кредит е платена сума от 209 лв. към 25.05.2016 г., същата е
погасила 50,74 лв. лихва и 158,26 лв.- две вноски възнаграждениепо договор за
гаранция. След това дължимите суми са 1000 лв. главница, 123,22 лв. –лихва. От
гаранта на 15.11.2018 г. са платени 1123,22 лв. Сумата за възнаграждение на
гаранта е 712,17 лв. От нея са платени 158,26 лв. като дължимия остатък е
553,91 лв.
От приложеното ч. г. д. 19021/2018 г. на ПРС е видно, че ищеца
е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Същъта е връчена
при условията на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 19021/2018 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение
на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за
гаранция във връзка с договор за потребителски заем. Последният подлежи на
регулация от нормите на ЗПК, което налага проверка за съответствие на клаузите
му с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на
предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на разходите,
лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита от
потребителя.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 47.86 %, като
последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите
при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване
на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното
съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане
следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна основа от 40 %, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал.
1, т. 7 - т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 ЗПК и сключеният между страните договор
е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, не е
установена в противоречие с добите нрави. Размерът на годишния лихвен процент
съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е
съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и
дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу
възнаграждение.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението, предмет на
индивидуално договаряне, е израз на общата воля на страните, които именно по
този начин са уредили отношенията си.
В договора за гаранция е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията по договора за заем, гарантът следва да изпълни при поискване от
заемодателя неизпълнените задължения на заемателя. По делото е представено
писмено уведомление от заемателя до гаранта за активиране на гаранцията поради
неизпълнение на задълженията на заемателя и в тази връзка от ищеца е била
заплатена сумата от 1123,22 лв. -
задължение по договора за заем. Съдът намира, че с изпълнение на задължението на длъжника, ищецът се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. С оглед разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, сочеща, че този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е
имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора съдът намира, че иска е основателен за сумата от 1123,22 лв. за която
следва да бъде уважен.
Разглеждайки
клаузите на договора за гаранция съдът намира, че ответниците са се съгласили да заплащат на поръчителя възнаграждение чрез кредитодателя, което сочи, че
правото за получаване на месечните вноски по договора за
гаранция възниква в полза на заемодателя. Това от своя
страна влиза в противоречие с добрите нрави и съответно, клаузата с която е уговорено заплащане на
възнаграждение по договора за гаранция не поражда права и задължения между
страните. В случая заемополучателите са поставени в неравностойно
положение спрямо заемодателя и гаранта, който се указва свързано лице с
кредитора, тъй като осигуряването
на обезпечение чрез поръчителство е поставено като условие за сключване на договора за заем и не е налице възможност за избор на
лицето, което ще поеме
задължение солидарно да отговаря към
кредитора, още повече, че това ще се извърши срещу възнаграждение, платимо
независимо от факта на реализиране на отговорността му.
По така изложените съображения съдът намира, че
притенцията за установяване на паричното притезание в размер от 553,91 лв. – възнаграждение по договор за гаранция е неоснователна и иска за нея следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от иска или сумата от 319,73 лв. за деловодни разходи- възнаграждение на
особен представител и възнаграждение на вещо лице. На ответника не се дължат
разноски. Съдът констатира, че по делото не е внесена определената като дължима
държавна такса от 75 лв. С оглед наличието на уважена и отхвърлена част от
иска, съдът намира, че в тежест на ищеца следва да се постави сумата от 24.77
лв. за държавна такса по отхвърлената част, а в тежест на ответника сумата от
50,22 лв. –държавна такса за уважената част.
Водим от
горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Й.Б. с ЕГН **********с адрес *** дължи на „Лайт Кредит
Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А. сумата от 1123,22 (хиляда двеста двадесет и ти лева и 22 ст.) за извършено плащане по активирана гаранция,
поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, ведно
със законната лихва върху главницата от 29.11.2018 до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 19021/2018
г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от у. А.Д.А. против И.Й.Б. с ЕГН **********с адрес *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 553,91
лв.(петстотин петдесет и три
лева и 91 ст.) възнаграждение по договор за гаранция, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.11.2018 г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 19029/18
г. на ПРС
ОСЪЖДА И.Й.Б. с ЕГН **********с адрес *** да заплати
на „Лайт Кредит
Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А.,
сумата от 319,73
лв. (триста и деветнадесет лева и 73 ст.)
разноски по настоящето производство.
ОСЪЖДА И.Й.Б. с ЕГН **********с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС
сумата от 50,22 лв.(петдесет лева и 22 ст.) разноски за държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА „Лайт
Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А.
да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС
сумата от 24,77 лв.(двадесет и четири лева и 77 ст.) разноски за държавна такса
за производството
.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п./Д.Тенева/
Вярно с оригинала
ВД