Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.03.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На десети март две хиляди и двадесет и
първа година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Снежина Радева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №567/2020г.
Производството е с правно
основание чл.493а ал.1 и ал.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД
Депозирана е искова молба от Д.А.П.,
с която е предявен иск срещу ЗК“Лев инс“АД със седалище гр.София за заплащане
на сумата 500 лв. обезщетение за имуществени вреди и 24 000 лв. част от
обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП, причинено от шофьор на лек
автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Първата сума
се претендира със законната лихва от 22.11.2019 г., а втората – от деня на
увреждането. Сочи, че ПТП-то е станало на 29.03.2017 г. на път I-2 Русе
Варна, км.93 +700 , че същото е причинено от И.Г.С., който управлявайки
МПС лек автомобил Мерцедес Спринтер 210
Д с рег. №*** е нарушил правилата за движение, вследствие на което е причинил
пътно транспортно произшествие, в резултат на което причинил смъртта на петя А.П.,
сестра на ищцата. Сочи, че вината на водача за настъпилото ПТП е установена с
влязла в сила присъда №30 от 27.12.2018 г. по НОХД №33/2018 г. по описа на Окръжен
съд Шумен. Твърди, че П. А.П. е била по-голяма и изключително грижовна към ищцата, че е била
авторитетен и уважаван специалист, била е общински съветник и се е ползвала
с висок авторитет в обществото. Също
така твърди, че не е била омъжена и е била най-близкия човек за ищцата, че е
имала необходимост от нейната подкрепа и винаги я получавала, че ищцата не
излизала никъде без сестра си, който й
помагала да общува, подпомагала я в подготовката за училище, насърчила я да
завърши висше образование. Сочи, че до 2014 г. двете живеели при родителите си,
а след това – в друго жилище, собственост на сестра й и майка им, че са имали
общо домакинство и в по-голямата част от извънработното време били заедно.
Счита, че между двете е имало трайна и дълбока емоционална връзка, че
внезапната и нелепа смърт на сестра й й причинила неописуеми болки и страдания,
които са непреходни и ще останат през целия й живот. По отношение на
претендираните имуществени вреди сочи, че те са за заплатено адвокатско
възнаграждение за упражняване на права пред Гаранционния фонд.
Ответникът
счита исковете за допустими. Оспорва твърденията на ищцата, че сестра й се
е грижела за нея, че между тях е имало
изключително близки отношения, че е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка. Сочи, че след смъртта на сестра й, ищцата не е останала сама, а това е
сплотило близките й. Счита, че не се излагат конкретни твърдения, а общи
оценъчни понятия, както и че
близостта между двете не е била извън нормалната между сестри. Сочи, че е
регламентиран лимит на размера на обезщетението от законодателя. По отношение
на искането за обезщетение за имуществени вреди, сочи, че същото се отнася за
предявяване на застрахователна претенция пред Гаранционния фонд, а не пред
застрахователя. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на П. А.П., като сочи, че същата е пътувала без поставен предпазен колан
и с това си поведение е допринесла в значителна степен за настъпване на травмите, довели до летален
край при настъпване на произшествието. Счита за неоснователна и претенцията за
законна лихва от датата на увреждането с оглед разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка: С влязла в сила присъда /л.9/ по нохд
№33/2018 г. Окръжен съд –Шумен е признал И.Г.С. за виновен в това, че на
29.03.2017 г. при управление на МПС-лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д” с
per. № Н 9230 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 47 ал.З от ППЗДвП - наличие на знак В24, и чл.63, ал.2, т.2
от ППЗДвП- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП ;чл.43, т.4 от ЗДвП, вследствие на което
причинил пътнотранспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил
и лек автомобил „Пежо 307” с peг. № РР 1330 АХ, в резултат на което по
непредпазливост причинил смърт на З. И. И. и П. А.П.. Ищцата е сестра на
починалата при процесното ПТП Петя А.П. /л.40/.
Управляваният от И.Г.С. лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д” с per.
№ *** имал сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника -
застрахователна полица № BG/22/116002273294 с валидност от
25.08.2018г. до 25.08.2017г. В тази връзка ищцата е предявила застрахователна
претенция, получена от застрахователя на 22.02.2019 г. за заплащане на сумата
50 000 лв. за смъртта на П. А.П., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение. С нарочно
писмо /л.49/ застрахователят – ответник е уведомил ищцата, че счита, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 5000 лв., а
адвокатския хонорар – в размер на 500 лв.
Видно от представените писмени доказателства /л.41/ П. А.П.
е била общински съветник в Общински съвет – Разград. Същата е притежавала при
равни права с майка си апартамент в гр.Разград. Нейната сестра - ищцата Д.А.П.
според представеното логопедично изследване е заеквала с основно нарушение в
комуникацията. В медицинския документ е посочено, че речта е с нарушена
плавност, неволни паузи и принудително прекъсване. Нарушен е темпът и ритъмът
на речта. В същото изследване е посочено, че заекването се дължи на стрес,
уплаха и емоционално нарушение.
По искане на ищеца са разпитани като свидетели Р. П., майка
на ищцата и Ц. Н. В показанията си последната съобщава, че от малка ищцата е
имала проблем с речта – заеквала. По-голямата й сестра я насърчавала да
продължи да учи. Ищцата имала притеснения от говорния дефект, но в присъствието
на сестра си имала по-голямо самочувствие. Според майката на двете сестри,
ищцата е придобила комплекси за неувереност и в лицето на по-голямата си сестра
намерила защитник, приятел, съветник и другар и пътеводител. Ищцата и сестра й
са завършили последователно висше
образование в гр.Пловдив. След като завършили образование и започнали да
работят, заживяли двете в горепосочения апартамент. И двете сестри нямали свои
семейства, почти всяка седмица посещавали с.О., където живеела баба им. След
смъртта на по-голямата й сестра, ищцата била потисната и затворена в себе си, не
контактувала, сълзите били винаги на очите й. Според свид.П. тази загуба
отворила голяма празнота в живота на ищцата. Свид.Н., която живее в с.О.
съобщава, че не е виждала сестрите да се карат и всичко правели заедно. Според
свид.П. и по време на обучението си двете сестри останали близки и имали едни и
същи приятели. По-голямата сестра имала опит на ръководна позиция и давала съвети
и напътствия на сестра си за решаване на работни ситуации.
От
заключението по назначената комплексна съдебно медицинска и автотехническа се
установява: При възникналия челен сблъсък е реализирана високоенергийна травма
върху телата на пътуващите в л.а. Пежо 307, а от последвалата ротация на същия
автомобил е възникнал втори удар с дясностраничната му част в лявата страна на
движещия се от дясната лента т.а. МАН. В резултат на това е настъпило силно разрушаване на предната
част на лекия автомобил и деформация по дясностраничната му повърхност.
Наличието на поставен предпазен колан на пътничката на предна дясна седалка
възпрепятства достигането на нейното тяло до елементи от вътрешността на купето
около мястото на седене и по този начин осигурява безопасното му положение,
докато се изчерпи енергията на удара чрез деформация на превозното средство, но
не и интрузивното преместване на детайли от интериора на автомобила и
стълкновението им с тялото на пасажерката. В конкретния случай има точно такъв
механизъм на получаване на травма, довела до летален изход за пострадалата П. П.,
изхождайки от категоричния извод, че по време на ПТП е била с предпазен колан...
Травмите са получени двуетапно - от два последователни удара на лекия автомобил
и съчетават механичен и инерционен
елемент и в двата удара. У пострадалата П. П. са установени т.нар. „коланни
травми „-по гърбите, в долния етаж на корема и към кантовете на тялото, които
са доказателство, че по време на ПТП същата е било с поставен предпазен колан.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в следствие на челния удар
са отворени предпазните въздушни възглавници Въздушните възглавници са
допълнение към предпазното действие на коланите, а не тяхна алтернатива. Ако не
е била с предпазен колан травмите биха били още повече и още по-тежки, включително и напускане
/изпадане/ от купето на автомобила. По отношение на установеното съдържание на
алкохол в кръвта на Звездомир И. И.
-0,86% в експетното заключение е посочено, че при такова алкохолно
опиянение е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са
самокритичността, самопреченката и самодоволството, емоциите са предимно
положителни. Повишеното съдържание на алкохол в кръвта води до увеличаване на
времето за реакция на водача, съотватно на опасната зона за спиране на
автомобила. Съответно автопроизшествието е било непредотвратимо и при движение
на лекия автомобил „Пежо 307” с рег.№*** с максимално разрешената скорост от 90
км/ч, ако водачът не е бил алкохолно повлиян. Ако същият е бил алкохолно
повлиян, според вещите лица изводът за неизбежността на автопроизшествието би
бил по-категоричен.
Според
заключението на съдебно-психологичната експертиза по същество връзката между
две сестри е една от най-здравите ронински връзки, отстъпваща само на
отношението родители – деца. Тя е част от социалната мрежа, по силата на която
индивида черпи ресурси за справяне с неблагополучия и кризи, дълготраен
източник на подкрепа, особено за по-малките деца в семейството, които след
родителите се привързват най-силно към по-големите си братя и сестри. Според
това заключение данните по делото и проведеното
от експерта психологическо изследване показват, че между ищцата Д.А.П. и сестра
й е била налице силна емоционална връзка. Загубата на близък, с който личността
е силно емоционално свързана е вид травмиращо събитие и свързаните с него силни
негативни емоции са причинили психо-емоционален стрес. В конкретния случай
стресът е намерил израз в система от физиологични, биохимични, психични и
поведенчески реакции на ищцата, предизвикани от силни и неочаквани психически и
емоционални натоварвания. Реакцията на скръб с наличие на проява на редица
негативни чувства като тъга, плач, гняв и тревожност, както и с промяна на
поведението – нарушение на съня и социално
отдръпване. При ищцата в личностов аспект според заключението се наблюдава изградена
устойчива ценностна система и морални критерии, сравнително добра, но
ограничена социална адаптация, същата работи, изградила е добри взаимоотношения
с близките, получава подкрепа от семейната общност, но травматичното събитие с
последвалите фази на скръб и траур оказват негативно въздействие върху социалното общуване и създаване на контакти извън семейната
общност. Това според вещото лице показва, че емоционалната връзка между двете
сестри е повече от роднинска, бидейки едновременно приятелска, доверителна,
стимулираща и т.н. Със загубата й се наблюдава дисбаланс във взаимоотношенията
с околните, нарушаващ в известна степен
и емоционалния баланс на личността. С липсата на силно подкрепяща близка
фигура се стесняват ресурсите на личността за справяне със силни стресови
ситуации и житейски кризи. В отговор на въпросите, зададени в о.с.з., вещото
лице пояснява, че е открила наличие на лека депресия като последица от загубата
на близък човек, както и че в психологията се приема, че връзката между две
сестри е по-силна от тази между двама братя или между брат и сестра. Конкретно
в това семейство двете сестри са израсли заедно, споделяли са една стая,
по-малката е очаквала подкрепа от по-голямата, имали са една приятелска среда,
след завършването на образованието са заживяли в едно жилище, социалните им
отношения са били в една компания и в една среда. Поради това вещото лице е
приела, че връзката между двете е по-силна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с
правно основание чл.493а ал.1 и ал.2 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, като за уважаване на
същия следва да се докаже, че търсещият обезщетение е изградил с починалия
приживе трайна и особено близка – дълбока емоционална връзка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта
търпи „изключителни“ по интензитета си болки и страдания, които е сраведливо да
бъдат обезщетени. Липсва дефиниция за „изключителни“, но изхождайки от ТР
№1/21.06.2018 т.д. №1/2016г. ОСНГТК ВКС следва да се приеме, че тази дефиниция
обхваща само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително
негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и
бъдещето му с продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително
значим близък. При преценката на това следва да се изхожда в случая от
спецификите на конкретната връзка. По делото бе установено, че връзката между
двете сестри е била особено силна, поради факта, че са израсли заедно, разделяли
са се за кратни периоди единствено по времето, в което всяка от тях е учила
висше образование в друг град, изградили са си общо домакинство след като са
напуснали жилището на родителите си, имали са общ приятелски кръг. И във всичко
това водеща е била покойната Петя като по-голяма сестра и като човек с повече
постижения. Тя е насърчавала ищцата да учи, споделяла е с нея своята среда,
напътствала я. След смъртта й ищцата е останала не просто без сестра, без най-близкия
й човек /след родителите й/, без човека, на когото тя най-много е разчитала в
този живот. Последното е така, защото ищцата е била по-затворена личност, с
говорни проблеми, а предвид динамично променящия се свят родителите не са в
състояние да дадат най-адекватните съвети за социална адаптация. Тази загуба е
причинила на ищцата значителни по интензитет и времетраене
болки и страдания, в голямата си част непреодолими и с отпечатък върху целия и
живот.
Това дава основание да се приеме, че отношенията между
двете сестри изпълняват критерия за „изключителност“ въведен в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК ВКС и съответно дават основание
да се присъди обезщетение за преживените от ищцата неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени в резултат на смъртта на сестра й.
В случая не се спори за наличието на другите елементи от
състава на непозволеното увреждане - извършеното деяние, противоправността му и
вината /в този смисъл е задължителната сила на присъда по нохд №33/2018г. на
ШОС/ на водача на застрахования автомобил и причинната връзка между деянието и
вредоносния резултат – причиняването на смъртта.
При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид принципът на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД. При определяне на това обезщетение
в настоящия случай съдът взе предвид
посочените обстоятелства свързани със загуба на изключително близък човек,
възрастта на ищцата и особености от нейното психично и емоционално състояние и
на връзката, която е съществувала между двете сестри. Съобразявайки посочените
обстоятелства, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди е поне в размер на 24 000 лв. При определянето на този
размер не следва да се прилага разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ДВ
бр.101/2018г/, с което е определен максимален размер от 5000лв., за обезщетяване
на разширения кръг лица по ал.4 на чл.493а КЗ. Но дори и да се приеме, че
посочената разпоредба е приложима за претенциите предявени след 21.06.2018г.
тази разпоредби противоречи на правото на ЕС тъй като предвижда по-малка сума
от посочената в чл.1 §2 от Втора Директива 84/5 кодифицирана с Директива
2009/10З/ЕО на Европейският Парламент и
на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката Гражданска отговорност, като в
чл.9 са предвидени минимални лимити многократно надхвърлящи размера на претенцията.
Съгласно постановеното решение на СЕС от 24.10.13г. по дело С0277/12 - не се
допуска национална правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството настъпила при ПТП, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в
чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5 на която съответства понастоящем чл.9 ал.1
от Директива 2009/103/ЕО. Поради което е неоснователно възражението на
ответника в този смисъл на основание §96 от ЗИКЗ, за определяне размера на
обезщетението до 5000лв.
Присъждането на сумата 24 000 лв. няма сила на присъдено
нещо относно размера, тъй като искът е предявен като частичен. Същевременно
съдебен състав на Районен съд – Разград не би могъл да направи преценка за това
какъв следва да бъде целият размер на обезщетението, тъй като иск в размер на
50 000 лв. не е предявен, а и същият не е подсъден на тази съдебна инстанция.
Ето защо Съдът приема единствено и само, че обезщетението следва да бъде в
размер поне на 24 000 лв., без да се ангажира с преценка дали същото следва да
бъде по-високо.
По отношение на възражението на ответната страна за
съпричиняване на вредоносния резултат- извършено нарушение на чл.137а от ЗдВП,
като пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, поради което е
допринесла значително да травмите довели до леталния край, съдът намира, че заключението на вещите лица по изготвената
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, безспорно установява, че у пострадалата П. П. са
установени т.нар. „коланни травми - по гърбите, в долния етаж на корема и към
кантовете на тялото, които са доказателство, че по време на ПТП същата е било с
поставен предпазен колан. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в
следствие на челния удар са отворени предпазните въздушни възглавници. Ето защо
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, респ. не са
налицеоснования за намаляване на горепосочения размер на обезщетението.
По отношение иска за заплащане на сумата 500лв. за
имуществени вреди, от приложените доказателства и уточнената молба /л.145/ се
установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца за предявяване на
претенцията пред застрахователя-ответник. Тази претенция е била предявена по реда
на чл.380 КЗ пред ответника и за изготвяне на същата, както и за
представляването на ищцата в тази
процедура са направени разноски, които са пряка последица от застрахователното
събитие, поради което съдът намира за
доказана претенцията за тяхното плащане.
В случая законната лихва за забава съгласно чл.497 КЗ се
дължи върху размера на застрахователното обезщетение, ако застрахователят не го
е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати, или от
изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106 ал.3 КЗ; изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. По този начин
законодателят разграничава датата на забавата на застрахователя от датата на
забавата на извършителя на непозволеното увреждане. В случая не се е осъществил
нито един от фактическите състави, посочени в чл.497 от КЗ като начален момент
на забавата, поради което съдът счита, че законната лихва се следва от
подаването на исковата молба - 12.05.2020 г., тъй като от този момент
ответникът е поставен в забава.
За
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, следва да
е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38 ал.1 от
ЗА. В случая такъв договор е представен.
Поради което на адвокат С.Д. Н. се следва сумата 1250 лв. съразмерно уважената
част от иска на основание чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба №1/2004г. какъвто е посочен
в списъка по чл.80 ГПК
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати за д.т. определена по
реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в
размер на 960 лв. по сметка на Районен съд - Разград, както и направените по
делото разноски от 253,50 лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София, ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.П., ЕГН **********, адрес *** 000 лв./двадесет и четири хиляди лева/ представляваща част
от обезщетение за причинени
неимуществени вреди /присъдени по предявен частичен иск/ и сумата 500лв./петстотин
лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.493а ал.4 КЗ, ведно
със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното изплащане на всяка
от сумите.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София, ул. Черни връх
№51д, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н. Д.-***,
сумата 1250лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес
гр.София, ул. Черни връх №51д, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Разград сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ държавна такса и 253,50
лв. /двеста петдесет и три лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: