РЕШЕНИЕ
№ 137
град Велико Търново, 28.03.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, единадесети административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 553 по описа на ВТАС за 2018
година. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За
вида на производството:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 38 от Закона за висшето образование
/ЗВО/
Делото е образувано в Административен съд Велико Търново по
жалба вх. № ПД-06-749/24.07.2018 г. по описа на Великотърновски университет „Свети
Свети Кирил и Методий“ /ВТУ/, подадена от И.П.Д. ***.
Оспорва се Заповед № РД-10-861/29.06.2018 г. на ректора на
ВТУ, с която е наредено И.Д. – докторант, редовна форма на обучение по
докторска програма „Политология“ към Катедра „Политология, социология и
културология“ на Философски факултет при ВТУ, да бъде отстранен от обучение за
срок от две години и да бъде спряно изплащането на стипендията му за срока на отстраняване,
считано от 01.07.2018 година.
II.Становища
на страните:
Жалбоподателят оспорва Заповедта като материално и процесуално
незаконосъобразна. С допълнителна молба от 18.10.2018 г. заявява, че оспорва и валидността на акта
със съображения, че издателят му не е разполагал с компетентност за това. Твърди,
че не е извършил описаните нарушения, както и че не е вярно, че системно не е
участвал в учебния процес. Не разбира в какво е упрекнат за увреждане на
доброто име на университета, като подчертава, че Комисията по етика е
установила морално и етично укорими действия у двете страни в случая, но не и
конкретно нарушение от негова страна на задължението за опазване на авторитета
на ВТУ. Изтъква редица пропуски на процедурата по отстраняването му, в това число
– не е сезиран катедреният съвет, който не е взел решение, като такова не е
взето и от факултетния съвет. Счита, че отстраняването му за срок от две години
е прекалено тежко наказание за това, което се твърди, че е извършил. По тези
съображения оспорващият иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността или алтернативно – да отмени
като незаконосъобразна заповедта на ректора.
В открито съдебно заседание оспорващият поддържа
предявената жалба чрез процесуалния си представител С., която акцентира върху неспазването на
процедурата по чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прием и обучение на
докторанти във ВТУ, както и върху обстоятелството, че твърдяната системност на
нарушенията не е доказана. Представя писмено становище по съществото на спора в
същия смисъл. Претендира разноски съобразно представен по делото списък.
Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
Ответник
по оспорването – ректорът на Великотърновски университет „Свети Свети Кирил
и Методий“, чрез надлежно упълномощения процесуален представител –Г., оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание излага доводи, че заповедта
е постановена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон
правомощия. Спазена е изискуемата форма и процедура при издаването й. Съобразени
са приложимите материалноправни норми. Подробни съображения в този смисъл са
отразени в представени писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски.
ІII.По допустимостта:
Жалбата срещу Заповед № РД-10-861/29.06.2018 г. на
ректора на ВТУ е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл.
38 от ЗВО. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е получена на 17.07.2018г.,
а жалбата е подадена на 24.07.2018 г. чрез университетската администрация. Заповедта
представлява годен предмет на съдебен контрол, като проверката за
законосъобразността й се извършва по реда на АПК. Като адресат на акта оспорващият
е надлежна, активно легитимирана страна и притежава правен интерес от обжалването.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност и
правилно жалбата е адресирана до настоящата инстанция.
Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.
По доказателствата:
Още с разпореждането за насрочване на делото са дадени
указания на страните по доказателствената тежест. Делото е основано
изключително на писмени и гласни доказателствени средства.
Ответната страна е представила и допълнила административната
преписка. Оспорващият е представил по делото Протокол с обобщени резултати от
тайно гласуване за избор на членове на Студентски съвет от 17.04.2018 г.,
справка от системата на ВТУ за избори за мандат 2018 – 2020 г., Заявление от
19.04.2018 г. на Д. ***, Докладна записка рег. № 173900-5799/18.05.2018 година
на полицейски инспектор, Обяснение от 19.04.2018 г. на Д., Сведение от
24.04.2018 г. от Х.Х. и Протокол за предупреждение от 24.04.2018 г. на
полицейски орган.
От представените с административната преписка и допълнително приобщените
документи, своевременно от жалбоподателя са оспорени констативни протоколи за
извършени от служители във ВТУ проверки за провеждане на учебни занятия от
17.05.2018 г. и от 31.05.2018 г. /л. 21 и 22 от делото/, както и два броя от
17.05.2018 г. и един от 31.05.2018 г. /л. 149, 150 и 151 от делото/. Предвид
изявлението на ответната страна, че ще се ползва от тях и доколкото същите са
официални свидетелстващи документи, за проверка на автентичността и
достоверността им е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК и на жалбоподателя е указана доказателствената тежест да опровергае
истинността им. В тази връзка не са ангажирани доказателства и не са заявени
доказателствени искания.
По искане на ответника са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Св.Т.Ч., Т.В.и Т.П. – служители във ВТУ,
целящи да докажат истинността на седмичната програма и на констативните
протоколи за извършени проверки.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички
събрани по делото доказателства. Прецени последните по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал. 1 от АПК, вр. чл. 38 от ЗВО служебно провери законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.
При това, намира за установено следното:
V.По
фактите:
1. Съгласно Заповед № РД-10-1806/26.11.2015 г. на ректора на
ВТУ И.Д. е записан за докторант, редовна форма на обучение в област на висшето
образование 3. Социални, стопански и правни науки; професионално направление
3.3 Политически науки; научна специалност Политология към Катедра „Политология,
социология и културология“, за срок от 3 години, считано от 01.12.2015 г. до
30.11.2018 г. За научен ръководител на докторанта е определен проф. дн Т.Г..
2. По силата на Заповед № РД-10-468/26.03.2018 г. на ректора
на ВТУ е наредено за учебната 2017 – 2018 година без възнаграждение да бъдат
назначени докторанти да водят упражнения, като под т. 5 е посочен И.Д.. Видно
от Справка за заетост на преподавателите от Катедра „Политология, социология и
културология“ за летен семестър на учебната 2017 – 2018 г. /редовна форма на
обучение/, изготвена от експерт учебна дейност в Отдел „Учебно-методичен“, на Д.
са разпределени упражненията по История на българския политически живот на
Специалност Политология, 3 курс, които следва да се провеждат всеки четвъртък
от 14:15 ч. до 16:00 ч. в Корпус V, зала 503. Това обстоятелство е обективирано
и в изготвената от същия експерт Седмична програма /л. 145/.
3. Със Заповед № РД-10-1188/04.09.2015 г. на ректора на ВТУ е
наредено аудиторната заетост да се изпълнява съгласно учебните планове, като е
забранено планиране на блоково или друго обединение на занятията със студентите
в редовна форма на обучение. За реда за извършване на промени в разписанието на
учебните занятия свидетелства Писмо изх. № УМО-63/19.09.2017 г. на
заместник-ректора по учебната дейност и свидетелските показания на С.Ч.–
началник Отдел „Учебно-методичен“, според които това става само с разрешение на
заместник-ректора след становище на ръководител „Катедра“ и декан.
4. Въпреки твърденията на жалбоподателя, че упражненията са
провеждани във време, различно от определеното с учебния график, по делото няма
никакви доказателства в този смисъл.
4. Заместник-ректорът по учебната дейност, комуто е вменен
контролът на учебно-методичната дейност, е утвърдил График за извършване на
проверки за редовността на учебния процес в специалност Политология, 3 курс,
редовна форма на обучение. С Графика са определени проверяващи екипи, които са
разпределени по дни, часове и зали в Корпус 5, в периода от 15.05.2018 г. до
31.05.2018 г. да осъществят контролната дейност. Според утвърдения учебен план
и съгласно изготвения график, дните, определени за провеждане на упражнения от
докторанта Д. и предвидени за проверка са само 17.05.2018 г. и 31.05.2018 г. –
четвъртък, от 14:15 ч. до 16:00 ч., зала 503, Корпус V, проверяващи: Т.В.и Т.П..
5. За извършените проверки длъжностните лица са изготвили в
кръга на службата си по установени форма и ред два констативни протокола – от
17.05.2018 г. и от 31.05.2018 г., с които са установили, че от 14:15 ч. до
14:30 ч. на посочените дати преподавателят Д. не се е явил и не са присъствали
студенти. Оспорването на тези официални документи, направено от жалбоподателя,
не е доказано пред съда, поради което протоколите съставляват годни
доказателства за обективираните в тях изявления и действия. Същите се
потвърждават и от разпитаните по делото свидетели Т.В.и Т.П. – служителите,
осъществили проверките.
6. И.Д. е декларирал пълно изпълнение на учебната си заетост
за м. май 2018 г., включително и на 17.05.2018 г. и 31.05.2018 г., за което е
представил Месечен индивидуален отчет, заверен от ръководител „Катедра“ и
декан.
7. Във връзка с констатираното неявяване на преподавателя на
планирани занятия и отчетеното от него изпълнение, с Писмо № УМО-55/12.06.2018
г. заместник-ректорът по учебната дейност е изискал от Д. писмено обяснение.
Такова е представено в указания срок с твърдение, че са посещавани всички
редовни занятия, като на 10.05.2018 г. упражнението е проведено от 13 ч., а не
както обикновено от 10:15 ч., а на 31.05.2018 г. упражнението не се е състояло
поради отсъствие на студентите, като отчитането му е по невнимание. По този
повод е изготвена Докладна записка изх. № 32/29.06.2018 г. до ректора от
заместник-ректора по учебната дейност и директора на Дирекция „НПБИД“, които
твърдят системно неизпълнение на задълженията за участие на асистент-преподавател
Д. в учебния процес и предлагат отстраняването му от редовна докторантура за
срок от две години считано от 01.07.2018 г.
8. Същевременно, още преди предприетите проверки за
изпълнение на учебните занятия, до ректора е депозирана Жалба вх. №
РД-20-399/16.04.2018 г. от група студенти срещу Д. с твърдения за упражняване
на дискриминация на етническа основа, неравно третиране и тормоз към тях, както
и за уронване на престижа на университета. Повод за жалбата е публикация в
личния фейсбук профил на И.Д.. Жалбата е резолирана на Комисията по етика,
заместник-председателят на която е изискал писмено становище от Д. и му е
указал къде може да се запознае с текста на оплакването. След писмено излагане
на позицията на докторанта, жалбата е оставена за разглеждане на състоялото се
на 04.06.2018 г. заседание на Комисията по етика. Със свое Решение 2.1 по т. 2
от Протокол изх. № КЕ-6/04.06.2018 г. без да излага никкави фактически и правни
основания за това, Комисията е квалифицирала действията на Д. като морално и
етично укорими, като е посочено, че не е редно представител на университета –
студент, докторант или преподавател, да изказва подобно мнение публично, тъй
като всеки човек е длъжен да защитава институцията, към която принадлежи. С
решението е припомнено и на двете страни в случая, че ВТУ не е място за
политически схватки и им е препоръчано да се въздържат от подобен тип изяви.
9. За наличието на междуособици и конфликт между Д. и Х.Х. –
един от подателите на жалбата до Комисията по етика, свидетелстват
представените от оспорващия документи от преписката на РУ – Велико Търново:
Заявление от 19.04.2018 г. от Д. ***, Докладна записка по случая от полицейски
орган от 18.05.2018 г., Обяснение на Д. от 19.04.2018 г., Сведение от Х. от
24.04.2018 г. и Полицейски протокол за предупреждение към Х. от 24.04.2018 г.
да не отправя закани за саморазправа спрямо личността и имота на Д., да не
предприема действия по тяхното реализиране и да решава споровете си с Д. по
предвидения в закона ред.
10. Последвало е издаването на оспорената Заповед №
РД-10-861/29.06.2018 г. на ректора на ВТУ, с която на основание чл. 32, ал. 1,
т. 4 и чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО, вр. чл. 19, ал. 1, т. 7 и чл. 54, ал. 2, т.
2 от Правилника на ВТУ „Св Св Кирил и Методий“, чл. 40, ал. 1, т. 3, 4 и 6 и
ал. 2, пр. първо от Правилника за прием и обучение на докторанти във ВТУ „Св Св
Кирил и Методий“ и съгласно Докладна записка № 32/29.06.2018 г. на директора на
Дирекция „Научна, проекта и библиотечно-издателска дейност“ и заместник-ректора
по учебната дейност, поради системно неизпълнение на задълженията за участие в
учебния процес като асистент-преподавател за академичната 2017 – 2018 г. и
поради нарушаване на задължението за опазване на името и авторитета на
Великотърновския университет чрез публикации в социалната мрежа Фейсбук от
13.04.2018 г. /22:04 ч./ и 18.04.2018 г. / 11:02 ч./, е наредено отстраняването
от обучение за срок от две години считано от 01.07.2018 г. и спиране
изплащането на стипендия за същия срок на И.Д..
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните изводи:
VІ.
По правото:
За акта на администрацията:
Предвиденото в чл. 74, ал. 2 от ЗВО временно отстраняване на
докторант има характер на преустановителна принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
административните наказания, която се изразяват в едностранно неблагоприятно
засягане на правната сфера на лицата и е свързана с ограничаването на права им.
Доколкото принудителните административни мерки са актове на държавно
управление от категорията на индивидуалните административни актове, при
преценка на тяхната валидност следва да се прилагат критериите за
законосъобразност и действителност на индивидуалните административни актове.
А) За компетентността на издателя:
Компетентен за издаване на разпореждане за отстраняване на студент,
докторант или специализант при наличие на предвидените в закона предпоставки е
ректорът, който управлява и представлява висшето учебно заведение. Неговото
правомощие се извежда от разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, според
която ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с
приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и
специализанти. Същият се произнася по въпросите за придобиване или за загубване
на статута на студент, докторант и специализант, както и за отстраняването на
такива лица за определен период, което е форма на временно загубване на
придобития статут – чл. 67 от ЗВО. Следователно заповедта е издадена от
компетентния административен орган предвид събраните по делото доказателства за
това – Удостоверение № РД-20-1230/15.10.2015 г. на председателя на Общото
събрание на ВТУ, Удостоверение № ПД-04-1177/19.11.2018 г. на председателя на
общото събрание на ВТУ, Протокол за проведен избор на ректор на ВТУ от
25.05.2015 г., Трудов договор № 233/26.05.2015 г. От изложеното следва, че
заповедта е валиден административен акт.
Б) За формата на акта:
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и принципно съдържа
изложение на фактически и правни основания за съставянето й по смисъла на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което не се откриват пороци, съществено
накърняващи формалната й законосъобразност. Съответствието на фактическите и
правните основания ще бъде разгледано по съществото на спора.
В) За административнопроизводствените правила:
Един от спорните въпроси по делото е относно спазването на процедурата
по прилагане на процесната ПАМ. Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО регламентира
хипотезите, при които студент, докторант или специализант се отстранява от
висшето училище за определен срок. Доколкото в закона не е разписан начинът за
приложението на тази мярка и по аргумент от чл. 37 от ЗВО е налице препращане
към Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, в
това число Правилник за прием и обучение на докторанти във ВТУ „Св Св Кирил и
Методий“ /ППОД/. Според чл. 40, ал. 2, изр. първо от ППОД в относимата редакция
при неизпълнение на задълженията по ал. 1 докторантът може да бъде отстранен за
определен срок съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗВО и Правилника за устройството и
дейността на университета. Последното изречение на цитираната норма гласи, че
наказанието се налага по мотивирано
предложение на ръководителя на катедрата, със становище на декана и заповед
на ректора. Същевременно с ал. 3 на чл. 74 от ППОД е въведена още една процедура
за отстраняването по ал. 2 и тя се осъществява по мотивирано предложение на научния ръководител и на обучаващата
катедра с решение на Факултетния
съвет и заповед на ректора. Очевидно
и двете разпоредби – чл. 40, ал. 2, изр. посл. и чл. 40, ал. 3 от ППОД, уреждат
начина за налагане на процесната ПАМ. Те са вътрешно
противоречиви и ангажират различни длъжностни лица с даване на предложения
и становища в ход на процедурата по издаване на крайния акт. Въпреки
безспорното разминаване в предвидения ред за временно отстраняване на
докторант, прави впечатление, че и двете норми предвиждат всеобхватен анализ, преценка
на значимите факти и обективност на ситуацията. Израз на този подход е събирането
на мотивирани становища и предложения на различни длъжностни лица и колективни
органи в йерархичния ред – от прекия научен ръководител, през ръководителя на
катедрата, от цялата обучаваща катедра, декана и факултетния съвет до ректора.
Всички тези предложения и становища имат отношение за формиране на волята на
ответника. Ако не беше налице недоразумението между двете разпоредби в
правилника, този подход би бил продължение на заложения в чл. 35 от АПК принцип
за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Въпреки разнопосочното
решение на въпроса как се прилага отстраняването, в настоящия случай не е
спазена нито една от предвидените процедури и ответникът не може да се ползва
от противоправното си поведение, в положение, в което сам се е поставил. Липсва
мотивирано предложение на ръководителя на катедрата и становище на декана по
смисъла на чл. 40, ал. 2 от ППОД. Игнорирано е становището на прекия научен
ръководител, който би следвало да има непосредствени впечатления от работата на
докторанта и да е в течение с текущата му дейност. Процедурата не е инициирана
и с предложение на обучаващата катедра, като няма и решение на факултетния
съвет, както е уредено в чл. 40, ал. 3 от ППОД. Оспорената заповед е
предшествана единствено от Докладна записка изх. № 32/29.06.2018 г. на
заместник-ректора по учебната дейност и директора на Дирекция „Научна, проекта
и библиотечно-издателска дейност“, които принципно не фигурират в кръга на
лицата, отговорни за процедурата по чл. 40, ал. 2 и/или ал. 3 от ППОД. Всички
тези пропуски имат съществено значение за спора, доколкото ако не бяха
допуснати би било възможно да се установи различна фактическа обстановка по
същество /примерно налице ли е действително системно неизпълнение на
преподавателстката дейност на докторанта и уронил ли е той авторитета на ВТУ/. Освен
това, жалбоподателят не е уведомен за започване на административното
производство – чл. 26 от АПК, не е изискано мнение или становище от него и не
му е осигурена възможност за участие, в нарушение на чл. 34 от АПК. Тези
пропуски не се компенсират с поисканото от Д. писмено обяснение по повод
проверките на учебната програма, тъй като към този момент производството по
временното му отстраняване все още не е започнало и няма данни докторантът да е
бил със съзнанието, че дава информация именно във връзка с образуваното
административно производство по временното му отстраняване. Правото на защита
на докторанта е компрометирано, доколкото е лишен от възможност да прегледа
преписката, да изрази становище по доказателствата и исканията, да направи
възражения. Това от своя страна опорочава приложението на основни принципи на
административния процес и най-вече този за предоставяне на равни процесуални
възможности за участие в производството и защита на законни права и интереси. Всичко
изброено свидетелства за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на акта и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Г) За материалната законосъобразност:
Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗОВ студент, докторант или специализант
се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на
задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. В ЗОВ законодателят
не е дефинирал понятието системност, но константно в съдебна практика на ВАС е
прието, че е налице системност, когато дадено неизпълнение е установено поне
три пъти, т. е. налице е повторяемост и регулярност, без това да е случайно.
Спорен на първо място по делото е въпросът налице ли е системност в
неизпълнението на задълженията на Д. по учебния план или правилниците на ВТУ,
което да е предпоставка за прилагане на мярката по отстраняването му. Доказателствената
тежест за установяване на фактическите снования, посочени в акта, лежи върху
административния орган, но въпреки дадените от съда указания ответникът не
съумя да докаже наличието на системност. По отношение на задълженията по
учебния план, които са такива и по правилниците на ВТУ предвид чл. 40, ал. 1,
т. 6 от ППОД, който вменява на докторантите да участват в учебния процес като
асистент-преподаватели, са представени два констативни протокола, че Д. не е
взел участие в разпределените му занятия на 17.05.2018 г. и на 31.05.2018 г.,
което е признак за инцидентност на неизпълнението. Противно на твърденията на
ответника, че по признания на Д. учебните занимания на 10.05.2018 г. не са се
състояли, това не е така, тъй като докторантът твърди изпълнение на тази дата,
но в друг времеви интервал, което не може да се приеме за безспорно
неизпълнение. Същевременно ответникът не разполага с никакви други безспорни
доказателства за този факти, които да потвърдят, че на 10.05.2018 г.
асистент-преподавателят не е провел предвиденото упражнение. Тук трябва да се
припомни и обстоятелството, че докторантът е лишен от възможност да изложи
своята позиция по въпроса, да ангажира доказателства и да направи възражения в
хода на производството по отстраняването му, с които да защити правата си.
Тоест, казусът е разгледан едностранно.
Като второ фактическо основание за прилагането на процесната ПАМ са
посочени две публикации в социалната мрежа Фейсбук, конкретизирани само с дата
и час: от 13.04.2018 г. в 22:44 ч. и на 18.04.2018 г. в 11:02 часа, без
съдържателно описание. Заповедта не е обвързана с други предходни документи,
даващи яснота и обяснение какво се има предвид. Като обуславящ документ
ректорът единствено е цитирал докладната записка, която обаче касае
непровеждането на упражнения по учебния график, което няма нищо общо с Фейсбук.
Като правно основание е вписан чл. 40 ал. 1, т. 4 от ППОД, че докторантите са
длъжни да пазят и работят за името и авторитета на университета. Става ясно, че
жалбоподателят е наказан за нарушаване на задълженията си да опазва името и
авторитета на университета. Както вида на наказанието обаче, така и основанието,
на което същото се налага, не са регламентирани в ЗВО. Действително съгласно
чл. 37 от ЗВО всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище,
неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето
училище и други негови актове, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО
академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда
устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи това
трябва да става в съответствие с този закон. При съпоставка между закона и
правилника прави впечатление, че предвидената в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ППОД
хипотеза не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Това от своя
страна налага извода, че същата е в противоречие със закона, поради което приложение
намира принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО
изрично и изчерпателно изброява основанията за отстраняване на студентите за
определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение
по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с
подзаконов регламент.
Дори да се игнорират горните мотиви, от университетската администрация не
е доказано наличието на системност, доколкото чрез неиндивидуализираните публикации
на 13.04.2018 г. в 22:44 ч. и на 18.04.2018 г. в 11:02 часа се открояват два
елемента в еднородна среда, което несъмнено не изпълва понятието „системност“ по
критериите, утвърдени в съдебната практика на ВАС. Освен липсата на системност
в случая недоказано остава и твърдяното нарушение. Липсват мотиви на ректора,
изразяващи се в преценка становищата на страните, посочване защо е възприел, че
публикациите в личния профил на Д. представлява нарушение на задължението му да
опазва името и авторитета на ВТУ и какви мерки е предприел за изясняване на
случая, които от своя страна да обуславят необходимостта от временно
отстраняване на докторанта. Нещо повече, етичните норми на поведение на
работещите във ВТУ, включително опазването на името и авторитета на
университета, са предмет на Етичния кодекс на ВТУ, публично достъпен на сайта
на висшето училище. Според чл. 23, ал. 1 и ал. 7 от ЕК всички констатирани
нарушения на настоящия кодекс се разглеждат от комисията по етика по реда,
разписан в Правилника за работата на Комисията по етика във ВТУ „Св. св. Кирил
и Методий”. Разпоредбата на чл. 24 от ЕК гласи, че при неспазване нормите на
поведение в този кодекс служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно
Кодекса на труда. Тоест, установяването на нарушения от вида на процесното,
тяхното разглеждане и санкциониране се извършват по съвсем различен ред и от
друг колективен орган и последиците са налагане на съвсем друг вид наказания. В
настоящия случай правилно сигналът от студентите срещу Д. е разпределен за
разглеждане на Комисията по етика. Последната обаче не е констатирала нарушение
и не е наложила дисциплинарно наказание, поради което в рамките на процесното
производство отново не е доказано неизпълнение на твърдяното нарушение по
Етичния кодекс /което само себе си не се припокрива със системното неизпълнение
по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗОВ/. Заповедта на ректора дори не е обусловена чрез
позоваване на решението на Комисията по етика, така както е сторено с докладната
записка за неизпълнени часове. Дори да се приеме, че такава обвръзка е налице
/което не е така/, в протокола от дейността на Етичната комисия отново не се
съдържат конкретни мотиви и констатации за допуснато от Д. нарушение. Напротив,
адресирана е препоръка за въздържание от подобни изяви не само към докторанта,
но и към студентите. Тоест , решението на КЕ има характер на предупреждение към
двете страни. За налагането на ПАМ не е достатъчно квалифицирането от КЕ на
поведението на докторанта като укоримо, изисква се конкретно и доказано наличие
на предпоставките по чл. 74, ал. 2 от ЗОВ, а това не може да бъде санирано в
хода на съдебното дело и съдът не може да допълва мотивите на административния
орган. В преписката липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на
фактическите твърдения на административния орган за уронване престижа на ВТУ от
Д., а производството пред Комисията по етика и акта, с който е приключило то,
не са в предмета на настоящото дело.
При това положение е видно, че процесната мярка е наложена при
несъответствие между посочените в заповедта основания и установената по делото
фактическа и правна обстановка, респективно е наложена и на основание, което не
е предвидено в закона и е недопустимо. Заповедта е материално
незаконосъобразна.
Д) За съответствието с целта на закона:
Заповедта противоречи и на целта на закона. Чл. 6 от АПК гарантира спазването
на принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗОВ дава оперативна самостоятелност на органа
да определи срока за прилагане на ПАМ – временно отстраняване, като не определя
нито минимален, нито максимален такъв. Следователно изцяло на преценката на
ректора е оставено определянето на периода на отстраняване, който оптимално да
кореспондира с допуснатото нарушение с оглед постигане на преустановителните и
превантивните цели на ПАМ. В процесния случай с отстраняването на жалбоподателя
за две години и при положение, че не е доказано системно неизпълнение, не е
спазена целта на закона, така както е прокламирана в чл. 2 от ЗВО. Издаването
на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на
закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до
превратно упражняване на власт, както е в процесния случай.
VІІ.Решаващ правен извод:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган. Съдът приема, че е спазена изискуемата писмена
форма, но в производството по постановяването й са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Установените по делото факти
и приложимото право сочат, че оспорването е основателно и поради противоречие с
материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Жалбата следва да
бъде уважена, а оспореният акт – отменен.
VІІІ.
По разноските:
При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане на жалбоподателя за
присъждане на разноски. В негова полза съобразно представения списък следва да
бъдат присъдени 325 лева, от които 300 лева – адвокатски хонорар и 25 лева –
държавна такса.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, XI-ти адм. състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.П.Д. ***0-861/29.06.2018 г. на ректора на Великотърновски
университет „Свети Свети Кирил и Методий“.
ОСЪЖДА
Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий“ да
заплати на И.П.Д., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 325,00 /триста
двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: