Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……......./03.05. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13-ти състав
|
на
трети април |
Година 2019 |
в
публичното заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско
дело № 2106
по описа за 2018
година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове с правно основание чл. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по искане от името на "О.П." ООД срещу "Д.Т.С.Б." ЕООД. Ищецът твърди да се намира в трайни търговски отношения с ответника. При тези условия и по възлагане от страна на ответника срещу договорено възнаграждение осъществил осем международни превоза като предадените стоки били предадени на посочените от ответника получатели. Ответникът не заплатил договореното възнаграждение, което се твърди да възлиза съответно по заявка за транспорт № 1737-18 от 23.01.2018 г. -5163,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1697-18 от 18.01.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1744-18 от 26.01.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1730-18 от 30.01.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1780-18 от 31.01.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1781-18 от 18.01.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1818-18 от 12.02.2018 г. – 7510,40 лв. с включено ДДС, по заявка за транспорт № 1886-18 от 23.02.2018 г. – 7510,39 лв. с включено ДДС. Ищецът твърди също така според общи условия на „Д.Т.С.Б.“ ЕООД да е предвиден 45 дневен срок за плащане за извършен превоз, считано от датата на издадената фактура. Ищецът твърди така установеният срок да е изтекъл. Претендират се възнаграждения за извършен превоз в общ размер от 57736,13 лв. и обезщетение за периода от изтичане на срока за всяка фактура до 18.05.2018 г. общо в размер на 836,16 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК предявена е претенция и за законна лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се и направените разноски в съдебното производство.
Ответникът, уведомен за предявената претенция чрез служител не депозира отговор по исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. А. от САК,
поддържа исковете. Представя списък за претендираните разноски.
Ответникът,
призован чрез служител, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът,
като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото в заверен препис и неоспорени от ответника товарителници
се налага извод, че ответникът се е задължил да извърши международен превоз на
товари, осъществен впоследствие от ищеца с изключение на превоза по поръчка
1780-18, за която не се спори да е издадена фактура **********/13.02.2018 г. с непосредствено възложен
превоз на ищеца.
Няма спор по делото, а и с оглед съдържанието на приложения документ по лист 76
от приложеното към настоящото гр.д. № 32224/18 г. по описа на СРС, 168 състав,
отразяващ търговската фирма на ответника, обещано е плащане за осъществен
превоз в рамките на 45 дни от получаване
на оригиналната фактура.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че ответникът е осчетоводил
процесните фактури, включени са в дневниците за покупки съответно за месец
февруари за фактурите, издадени през този месец, посочени в таблицата под №№
1-7 и в дневника за покупките за месец март за фактура № 8. Сумите са отразени
и в съответните справки-декларации за ДДС с входящи номера съответно №
2210-3319814/14.03.2018 г. и № 2210-3343299/16.04.2018 г. като
ответникът е ползвал данъчен кредит за всички фактури.
Съгласно
Постановление № 246 от 18.12.2014 г. на Министерски съвет, издадено по
приложението на чл. 86 ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва се формира от
основния лихвен процент на Българска народна банка плюс 10 процентни пункта при
дневен размер, съответен на 1/360 част. Определен при тези обстоятелства и с
оглед установения период на забава обезщетението за законна лихва възлиза общо
на 330,54 лв.
|
№ по ред |
Фактура № |
Обща стойност (лв.) |
Начало на забавата (дата) |
Период на забава (дни) |
Законна лихва (лв.) |
|
1 |
**********/01.02.2018 г. |
5163,40 |
28.04.2018 г. |
21 |
30,12 |
|
2 |
**********/01.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
3 |
**********/06.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
4 |
**********/06.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
5 |
**********/13.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
6 |
**********/13.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
7 |
**********/20.02.2018 г. |
7510,39 |
28.04.2018 г. |
21 |
43,81 |
|
8 |
**********/06.03.2018 г. |
7510,39 |
01.05.2018 г. |
18 |
37,55 |
|
|
ОБЩО |
57736,13 |
|
|
330,54 |
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 1 от Конвенцията CMR
Наведените
в исковата молба доводи сочат на твърдение за сключени между страните договори
за автомобилен превоз на
стоки между място на приемане и за доставяне в различни държави – страни
по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
Конвенцията определя договора за превоз като възмезден. По делото не се спори,
а и доказателствата навеждане еднозначно на извод, че превозите са извършени от
ищеца, поради което и така предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД надлежното изпълнение на забавено задължение предполага да бъде изпълнено
ведно с обезщетение за забава. Законът установява и механизъм за определяне
размера на това вземане. Ищецът се позовава на установено от ответника правило,
от чието съдържание обаче не следва твърдяното начало на определения период за
плащане – датата на издаване на фактурата. Придадено е значение на момента на
получаване на издадената от превозвача фактура. Тъй като ищецът не се позовава
на това обстоятелство, правилото на чл. 146 ал. 2 ГПК остана веприложимо.
От заключението на вещото лице се
установява обаче, че процесните фактури са вписани в справки-декларации,
депозирани пред данъчната администрация. Това обстоятелство позволява
еднозначен извод, че към датата на депозиране на тези документи фактурите са били
получени. При тези съображения съдът приема датата на депозиране на справките
за начало на установения срок за отложено плащане, поради което предявеният иск
за законна лихва се явява основателен и доказан до сумата от 330,54 лв. до
която следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен.
По искането, предявено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът
утвърждава изключение от правилото за определяне на съдебно предявеното притезание както по основание така и по размер досежно
претенция за лихва след датата на предявяване на иска. По силата на това
правило именно съдът дължи да провери и съответно огласи съществуването на такова
вземане и периода, за който се дължи, а неговият размер подлежи на определяне
към момента на погасяване на главницата. Както бе посочено вече установеното
главно задължение е лихвоносно. Понеже не се установява да е погасено до датата
на приключване на устните прения, главницата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските
С оглед изхода от спора, предизвикан
поради необосновано от правна гледна точка поведение на ответника, в негова
тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани в настоящия процес
разноски – дължимата държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "Д.Т.С.Б." ЕООД, ЕИК
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на "О.П." ООД,
ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, р-н „*******8 както следва:
1.
на
основание чл. 1 от Конвенцията CMR сумата
от 57736,13 лв. – възнаграждение за извършени превози по заявка
за транспорт № 1737-18 от 23.01.2018 г., № 1697-18 от 18.01.2018 г., № 1744-18
от 26.01.2018 г., № 1730-18 от 30.01.2018 г., № 1780-18 от 31.01.2018 г., №
1781-18 от 18.01.2018 г., № 1818-18 от 12.02.2018 г. и № 1886-18 от 23.02.2018
г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на
чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
330,54 лв. – законна лихва в това число
292,98 лв. за периода от 28.04.2019 г. до 18.05.2018 г. по фактури №№ **********/01.02.2018 г.; **********/01.02.2018
г.; **********/06.02.2018 г.; **********/06.02.2018 г.; **********/13.02.2018
г.; **********/13.02.2018 г. и **********/20.02.2018 г. и 37,55 лв. по **********/06.03.2018 г. за периода 01.05.2018 г. –
18.05.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер и за периода от 16.03.2018 г. до
27.04.2018 г., включително.;
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата 4941,20 лв. – разноски пред
Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис, а в частта за разноските – пред при условията и по
реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: