Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
град Горна Оряховица, 08.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от
съдията Станчев гражданско дело № 1005
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
ИЩЕЦЪТ
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърди, че на *** между заемодателя „Сити
кеш“ ООД и ответницата Р.Ж.А. в качеството ѝ на заемател бил сключен
договор за паричен заем № ***, по силата на който дружеството предоставило на А.
сумата 700 лв. срещу задължение на последната да върне заема на погасителни
вноски. Според условията на договора ответницата дължала 46,62 лв. договорна
лихва, като главницата и посочената лихва следвало да бъдат върнати на
заемодателя на 16 равни седмични погасителни вноски от по 46,66 лв. всяка, с
първа погасителна вноска на 23.08.2016 и последна – на 06.12.2016 г.
Ответницата не изпълнила точно задължението си за плащане на погасителните
вноски. Ищецът твърди, че поради допуснатото просрочие на погасителни вноски и по
силата на уговорка в договора на 13.09.2016 г. настъпила предсрочна изискуемост
на целия размер на заема. По силата на уговорка в договора заемодателят „Сити
кеш“ ООД начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 202,89 лв.
Ищецът твърди, че по силата на уговорка в договора заемодателят „Сити кеш“ ООД
начислил и неустойка в размер на 267,84 лв. за неизпълнение от страна на
ответницата на договорното задължение за осигуряване на уговорените в договора
обезпечения. Последната неустойка била разсрочена съгласно уговореното в
договора на 16 равни вноски. В крайна сметка ищецът поддържа, че задължението
на ответницата към „Сити кеш“ ООД, произтичащо от договора, е в размер на
1309,40 лв., в това число 700 лв. главница, 8,74 лв. договорна лихва за периода
от 23.08.2016 г. (падежа
на първата погасителна вноска) до 13.09.2016 г. (датата на предсрочната изискуемост), 267,84 лв., представляващи
неустойка за неизпълнение от страна на ответницата на договорното задължение за
осигуряване на уговорените в договора обезпечения, 202,89 лв., представляващи
неустойка за предсрочна изискуемост, 129,93 лв., представляващи обезщетение за
забава за времето от 14.09.2016 (деня,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата на подаване в съда на
заявлението по чл.410 от ГПК), ведно със законната лихва върху главницата от
700 лв. от 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК)
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че по силата на подписано на ***
приложение към договор за цесия заемодателят „Сити кеш“ ООД му прехвърлил
посочените по-горе вземания от ответницата Р.Ж.А., произтичащи от процесния
договор. Ищецът твърди, че бил упълномощен от цедента „Сити кеш“ ООД да уведоми
длъжника за цесията. Ищецът твърди, че изпратил уведомително писмо на
ответницата за цесията. Изпратената препоръчана пратка била върната в цялост,
тъй като ответницата не била намерена на адреса. Ищецът твърди, че подал
заявление по чл.410 от ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 283/2018 г. по описа на РС-Горна Оряховица. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на ответницата Р.Ж.А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Последното
обуславяло правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за вземането
си.
Предвид
изложеното ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да приеме за
установено по отношение на страните, че ответницата му дължи описаните по-горе
по основание, размер и период, за който се дължат, суми за главница лихви и
неустойки, произтичащи от договор за паричен заем № *** от ***, сключен между заемодателя
„Сити кеш“ ООД и ответницата като заемател, вземанията на заемодателя по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия *** Ищецът
моли да му бъдат присъдени разноските, направени разноски в заповедното
производство и в настоящото първоинстанционно исково производство.
В
законния срок адвокат М.Х. от ВТАК – назначена за особен представител на
ответницата Р.Ж.А., е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
иска против ответницата, тъй като към настоящия момент носител на материалните
права, респективно кредитор на ответницата е все още цедентът „Сити кеш“ ООД.
Посочения довод особеният представител основава на обстоятелството, че до
настоящия момент ответницата Р.Ж.А. не е надлежно уведомена за цесията. На
второ място, особеният представител поддържа, че договорът за паричен заем е
недействителен, тъй като уговореният годишен лихвен процент от 40,08 %
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва. В случая не била приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, поради
което нищожността за клаузата за лихвата водела до нищожност на целия договор.
На следващо място, особеният представител поддържа, че е недействителна
уговорката за неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата
по договора сума в претендиран с иска размер от 202,89 лв. Посочената клауза
заобикаляла императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК, ограничаваща
обезщетението за забава до законната лихва. Поддържа, че разпоредбата за
посочената неустойка е недействителна и като противоречаща на добрите нрави.
Особеният представител поддържа, че е недействителна и клаузата на чл.8 от
договора за паричен заем, с която е уговорена претендираната неустойка от
267,84 лв. за неосигуряване в срок на уговорените обезпечения от страна на
ответницата. Посочената неустойка била нищожна, тъй като противоречала на
добрите нрави и заобикаляла закона. Особеният представител поддържа също така,
че клаузата, с която е уговорена посочената неустойка е и неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП и поради това нищожна. В условията на
евентуалност особеният представител заявява възражение за прекомерност на двете
неустойки и моли съда да намали размера им. Особеният представител поддържа, че
не е доказано твърдението заемодателят да е предал на заемателя заемната сума.
Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло и да прогласи
недействителността на договора за паричен заем. В условията на евентуалност
моли да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл.3, ал.7, чл.7,
ал.4 и чл.8 от договора за заем. Оспорва претенцията на ищеца за разноски. В
условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендираните
разноски.
С
молба с входящ номер от 05.04.2019 г.ищецът излага следните реплики против
възраженията в отговора: Уведомяването на длъжника за цесията не било условие
за пораждане на действието на договора за цесия, а било предвидено само с цел
предпазване на длъжника от двойно плащане. Уведомлението до длъжника за
извършената цесия било достигнало до ответницата с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея, което съдът следвало да съобрази по
силата на чл.235, ал.3 от ГПК. Поддържа, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК
максималния размер на ГПР е пет пъти размера на законната лихва. В случая
уговореният ГПР бил в размер на 49,059% и не противоречал на изискванията на
закона. Възражението за нищожност било неоснователно. Оспорва довода за
нищожност на клаузата за неустойка за предсрочна изискуемост, както и възражението
за нейната прекомерност.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
По
силата на договор за паричен заем № *** от *** заемодателят „Сити кеш“ ООД предоставил
на заемателя Р.Ж.А. сумата 700 лв. срещу задължение на заемателя да върне заема
ведно с уговорените лихви на погасителни вноски. Според условията на договора
ответницата дължала 40,08 % договорна лихва (в абсолютен размер 46,62 лв.) и
следвало да върне заема на 16 равни седмични погасителни вноски от по 46,66 лв.
всяка, с първа погасителна вноска на 23.08.2016 и последна – на 06.12.2016 г. В
чл.6 от договора страните уговорили обезпечение на задължението за връщане на
заема, а в чл.8 – дължима от заемателя неустойка в размер на 267,84 лв., в
случай че не осигури уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването на
договора. Според уговореното неустойката за неосигуряване на обезпечение била
дължима на седмични вноски от по 16,74 лв. с падежи, съвпадащи с падежите на
погасителните вноски за главница и договорна лихва. Страните уговорили също
така, че при забава на четири седмични погасителни вноски или неустойки
настъпва предсрочна изискуемост на всички задължения на заемателя по договора,
а заемодателят има право да начисли неустойка в размер на 20 % от общия размер
на дължимите суми за непогасени главници, лихви и неустойки (чл.7, ал.4).
Ответницата
не изпълнила точно задължението си за връщане на заема, като не платила нито
една от дължимите погасителни вноски. Съобразно уговореното в чл.7, ал.4 от
договора всички вземания на заемодателя за главница, лихви и неустойки станали
предсрочно изискуеми, считано от 13.09.2016 г. – датата на падежа на четвъртата
просрочена погасителна вноска. Заемодателят начислил и предвидената в договора
неустойка за предсрочна изискуемост.
Ответницата
не изпълнила и задължението си да осигури уговореното в чл.6 от договора
обезпечение на задължението за връщане на заема. Поради това и на предвиденото в чл.8 от договора основание
заемодателят начислил и уговорената неустойка за неосигуряване на уговореното
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора.
Според
заключението на съдебносчетоводната експертиза ответницата дължи следните суми,
изчислени съобразно уговореното в договора: 700 лв. главница, 8,74 лв.
договорна лихва за периода от 23.08.2016 г. до 13.09.2016 г. (датата на предсрочната изискуемост), 267,84 лв. неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за осигуряване на уговорените в договора
обезпечения от страна на ответницата, 202,89 лв. неустойка за предсрочна
изискуемост и 129,93 лв. обезщетение за забава за времето от 14.09.2016 г. (денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), изчислено върху пълния
размер на задълженията на ответницата.
Вещото
посочва, че обезщетението за забава в размер на законната лихва, начислена само
върху главницата от 700 лв. за времето от 14.09.2016 г. (денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г.
(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), възлиза на 99,35
лв.
С
договор за цесия *** заемодателят „Сити кеш” ООД прехвърлил вземанията си от
ответницата, произтичащи от процесния договор, на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Изпратеното до ответницата уведомление за цесията по пощата било
върнато невръчено с отбелязване, че пощенската пратка не е потърсена от
получателя.
Така
изложената фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени
доказателства и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като обосновано и компетентно.
При
така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
По
силата на сключения на *** договор за паричен заем № *** между „Сити Кеш“ ООД и
ответницата Р.Ж.А. било учредено заемно правоотношение, по силата на което
дружеството предоставило на ответницата заемна сума в размер на 700 лв., а
ответницата следвало да върне на дружеството главницата на заема ведно с
уговорените лихви на посочените в погасителния план към договора вноски.
Съгласно
уговорката чл.4, ал.1 от договора с подписването на договора ответницата
удостоверила получаването в брой на заемната сума от 700 лв. Предвид това
удостоверяване твърдението на ищеца, че ответницата е получила заемната сума от
700 лв. следва да се приеме за доказано, а възражението на особения
представител – че ответницата не е получила заема – за неоснователно.
Ответницата
не изпълнила точно задължението си за връщане на заема, като не платила нито
една от погасителните вноски. Съгласно уговорката в чл.7, ал.4 от договора вземанията
на заемодателя за целия размер на главницата на заема станали предсрочно
изискуеми, считано от 13.09.2016 г. – датата на падежа на четвъртата просрочена
погасителна вноска.
Произтичащите
от договора вземания на заемодателя „Сити кеш“ ООД са прехвърлени на ищеца с
цитирания по-горе договор за цесия. Прехвърлянето на вземанията е съобщено
надлежно на ответницата чрез връчването на приложенията към исковата молба на
назначения на ответницата особен представител, извършено на 23.11.2018 г. На
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът отчита така извършеното уведомяване след
предявяване на иска и приема, че цесията е породила действие, поради което ищецът
има право да получи от ответницата дължимите по процесния договор суми, в т.ч.
главницата на заема.
Предвид
изложеното съдът следва да уважи в пълен размер предявения от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против ответницата Р.Ж.А. установителен иск за
главницата на заема в размер на 700 лв.
Искът
за договорна лихва в размер на 8,74 лв. за периода от 23.08.2016 до 13.09.2016
г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост) е частично основателен –
до размер от 6,61 лв. Основателно е възражението на особения представител на
ответницата за частична нищожност на клаузата от договора за договорна лихва в
размер на 40,08 % (чл.3, ал.7 от договора). Законът не признава валидността на
уговорки за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Такава уговорка в частта за лихва над трикратния размер на законната лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави (Така решение № 906/30.12.2004 г.
по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о.). Трикратният размер на законната лихва,
приложим за срока на процесния договор, е 30,30 %. Поради това следва да се
приеме, че уговорката за договорна лихва е нищожна в частта за горницата над
30,30 % до уговорените 40,08 %. Ето защо дължимата договорна лихва следва да
бъде изчислена при прилагане на лихвен процент от 30,30 %. Като взе предвид, че
при прилагането на уговорения лихвен процент от 40,08 % експертизата е
изчислила абсолютния размер на договорната лихва за периода от 23.08.2016 до
13.09.2016 г. на 8,74 лв., и чрез прилагане на просто тройно правило (30,30 % /
40,08 % х 8,74 лв.) съдът на основание чл.162, предл.1 от ГПК определя размера
на дължимата ответницата договорна лихва за периода от 23.08.2016 до 13.09.2016
г. на 6,61 лв.
Ето
защо съдът следва да уважи иска за договорна лихва за периода от 23.08.2016 до
13.09.2016 г. до посочения размер от 6,61 лв. и да отхвърли иска в частта за
горницата над 6,61 лв. до пълния претендиран размер от 8,74 лв.
Искът
за неустойка в размер на 267,84 лв. за неизпълнение на задължението на
заемателя за осигуряване на уговореното обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора е неоснователен. Уговорката за посочената неустойка е по
същество уговаряне на надбавка върху договорната лихва от 40,08 %. По
изложените по-горе мотиви уговорката лихва в частта за горницата над трикратния
размер на законната лихва (30,30 %) е нищожна като противоречаща на добрите
нрави При това положение и по аргумент за по-силното основание изцяло нищожна е
и клаузата на чл.8 от договора в частта, с която под формата на неустойка е
уговорена надбавка над уговорената договорна лихва от 40,08 %. При това
положение съдът приема, че в тежест на ответницата не е възникнало задължението
да плати посочената неустойка за неосигуряване на обезпечение, поради което
искът за такава неустойка е неоснователен.
Неоснователен
е и искът за сумата 202,89 лв., представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост на задълженията по договора. Уговорката за посочената неустойка в
чл.7, ал.4 от договора е нищожна, тъй като противоречи на императивната норма
на чл.33, ал.2 от ЗПК, според която когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. С оглед тази норма от закона, считано от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост на заема (13.09.2016 г.), ответницата дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница,
но не и уговорената кумулативна неустойка от 20 % върху просрочените суми. Ето
защо съдът следва да отхвърли като неоснователен иска за сумата 202,89 лв.,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Искът
за обезщетение за забава за времето от 14.09.2016 (денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда) в размер на 129,93 лв. е частично
основателен. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза и устното
допълнение на вещото лице в съдебно заседание, така посочената в исковата молба
сума е равна на законната лихва за посочения период, изчислена върху база,
включваща както главницата от 700 лв., така и други дължими суми по договора.
Дължимото по договора обезщетение в размер на законната лихва следва да бъде
изчислено само върху просрочената главница от 700 лв. Според т.2 от заключението
на съдебносчетоводната експертиза обезщетението за забава, определено в размер
на законната лихва върху главицата от 700 лв. за времето от 14.09.2016 до
06.02.2018 г., възлиза на 99,35 лв. Ето защо съдът следва да уважи иска за
обезщетение за забава до посочения размер от 99,35 лв. и да отхвърли иска като
неоснователен за горницата над посочената сума до пълния претендиран размер от
129,93 лв.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК (06.02.2018 г.) вземането за непогасената главница по заема е
било изискуемо поради настъпилата на 13.09.2016 г. предсрочна изискуемост на
целия непогасен размер на заема. При това положение и с оглед разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи на ищеца законната лихва върху
непогасената главницата от 700 лв. за времето от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК (06.02.2018
г.) до изплащане на вземането.
При
този изход на делото (общ уважен размер на вземанията от 805,96 лв. спрямо общ
претендиран размер от 1309,40 лв.) и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 59,21 лв., представляваща
съразмерна част от направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
283/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в общ размер от 96,19 лв., в
т.ч. 26,19 лв. платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване
на изпълнителен лист и 70 лв. определено от заповедния съд юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство, както и
сумата 643,51 лв., представляваща съразмерна част от направените разноски в първоинстанционното
исково производство по настоящото гр.д. № 1005/2018 г. по описа на Районен
съд-Горна Оряховица в общ размер от 1045,47 лв., в т.ч. 223,81 лв. държавна
такса за разглеждане на исковете в производството пред първата инстанция,
321,66 лв. платен депозит за възнаграждение на особения представител на
ответницата за представителство и защита в производството пред първата
инстанция, 200 лв. платен депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза и 300 лв. определено от исковия съд
юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
първоинстанционното исково производство.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответницата Р.Ж.А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността град София, район
„Люлин”, жк „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт П.Г.Б., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 283/2018 г. по описа на РС-Горна Оряховица, произтичащи от договор за паричен
заем № ***/***, сключен между заемодателя „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, и заемателя
Р.Ж.А., вземанията на заемодателя по който са прехвърлени с договор за цесия ***
на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД:
– 700 лв. (седемстотин лева),
представляващи главница на заема;
– 6,61 лв. (шест лева и шестдесет и
една стотинки), представляващи договорна лихва за периода от
23.08.2016 до 13.09.2016 г. (датата на настъпване на предсрочна изискуемост на
целия заем);
– 99,35 лв. (деветдесет и девет лева
и тридесет и пет стотинки), представляващи обезщетение за
забава (законна лихва върху главницата от 700 лв.) за периода от 14.09.2016 (денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г.
(датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение);
и
– законната лихва върху
главницата от 700 лв. за периода от 06.02.2018 г. (датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на
задълженията.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, против Р.Ж.А., ЕГН **********, установителни
искове за следните суми, произтичащи от цитирания по-горе договор:
– 2,13 лв. (два лева и
тринадесет стотинки), представляващи частта от договорна лихва за периода от 23.08.2016
до 13.09.2016 г. над уважения размер от 6,61 лв. до пълния претендиран размер
от 8,74 лв.;
– 267,84 лв. (двеста
шестдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи неустойка
за неизпълнение на договорното задължение за осигуряване на уговорените в
договора обезпечения от страна на ответницата;
– 202,89 лв. (двеста и
два лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи неустойка за предсрочна
изискуемост;
– 30,58 лв. (тридесет
лева и петдесет и осем стотинки), представляващи частта от обезщетението за
забава за времето от 14.09.2016 (денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда) над уважения размер от 99,35 лв. до пълния
претендиран размер от 129,93 лв.
ОСЪЖДА
Р.Ж.А., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността град София,
район „Люлин”, жк „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт П.Г.Б., следните суми:
– 59,21 лв. (петдесет и девет лева и
двадесет и една стотинки), представляващи съразмерна част от направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 283/2018 г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица; и
– 643,51 лв. (шестстотин четиридесет
и три лева и петдесет и една стотинки), представляващи съразмерна
част от направените разноски в първоинстанционното исково производство по
настоящото гр.д. № 1005/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
Препис
от влязлото в сила решение ДА СЕ ПРИЛОЖИ по частно гражданско дело № 283/2018 г.
по описа на РС-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………