Р Е Ш Е Н И Е № 889
28.09.2016 г./ гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД- БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл.с. ТОДОР МИТЕВ
след като разгледа докладваното от мл.с. Митев BГД № 1542 по описа за 2016 г. на БОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано по жалба с вх. № 1678/19.07.2016 г., подадена от „Климатекс“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. Ана Панайотова от БАК против извършено разпределение на събраните суми, обективирано в Протокол от 14.07.2016 г. по изп. д. № 20168010400021 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител неправилно е приел, че вземането на взискателя „Водопроводи и канали“ ООД е привилегировано, а по делото липсват данни за учреден залог или ипотека. Освен това изпълнителният лист бил издаден в полза на „ГМ-Строй“ ООД. Наложената обезпечителна мярка по т.д. № 783/2012 по описа на БОС не се ползвала с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Освен това прехвърлянето на вземането с договор за цесия било направено преди постановяване на обезпечението. Жалбоподателят не оспорва, че сумата от 4154.60 лв. е била правилно разпределена като разноски по гражданското и по изпълнителното дело. Иска се разпределението да бъде отменено и остатъкът до получената сума от 51240 лв. да бъде разпределена между взискателите, като съдебният изпълнител приеме „Водопроводи и канали“ ООД за хирографарен кредитор.
В становището си по постъпилата
жалба ЧСИ Трифон Димитров поддържа, че тя е неоснователна, като „Водопроводи и
канали“ ООД представлява привилегирован кредитор.
В законоустановения срок не са
постъпили становища от другите страни по изпълнителното дело.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена против
подлежащ на обжалване акт по чл. 460 ГПК. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице в законоустановения тридневен срок.
След като се запозна с постъпилата жалба и материалите
по делото, настоящият състав установи следното:
Изпълнително дело № 20168010400021/2016 г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров, регистриран под номер 801 на КЧСИ, е образувано по молба и
представен изпълнителен лист от взискателя "ГМ-Строй" ООД за
присъдени му суми с решение на ВКС по търг. дело номер 2618/2014г. срещу
длъжника "МЕГА БИЛДИНГ" ЕООД. По време на процеса е допуснато
обезпечение в полза на „ГМ-Строй“ ООД чрез възбрана върху недвижими имоти.
Впоследствие по реда на чл. 398, ал. 2 ГПК така наложената обезпечителна мярка
е заменена чрез учредяване на залог върху сумата от 51240 лв. с определение на
БОС от 11.12.2013 г. На 29.01.2016г. е депозирана молба от "ВОДОПРОВОДИ И
КАНАЛИ" ООД, с искане да бъде конституирано като взискател по делото, като
е представен договор за цесия от 02.07.2013г., с който "ГМ-Строй" ООД
му прехвърля вземанията си към "МЕГА БИЛДИНГ" ЕООД съгласно
споразумение от 14.09.2009г. по търговско дело номер 783/12г. по описа на БОС.
С постановление от 29.01.2016г. ЧСИ и конституирал "ВОДОПРОВОДИ И
КАНАЛИ" ООД като взискател и е изпратил покана за доброволно изпълнение с
изх. номер 467/29.01.2016г. на длъжника с посочване на новия взискател и
дължимите суми. С поканата длъжникът е уведомен, че е наложен запор на
наложеното обезпечение по търговско дело номер 783/12г. по описа на БОС. При
извършеното разпределение на 14.07.2016 г., предявено на страните на 15.07.2016
г., съдебният изпълнител е предвидил цялата сума за изплащане след
разпределението да отиде за погасяване на задължението към „Водопроводи и
канали“ ООД. Съдебният изпълнител е посочил, че вземането на същото дружество
се ползва с привилегия с оглед обстоятелството, че има наложена обезпечителна
мярка по отношение на постъпилата сума.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
На първо място, целта на производството по
обезпечаване на искове, регламентирано в чл. 389 и сл. ГПК е да бъде запазено
имущество в патримониума на ответника, от което ищецът да може да се
удовлетвори при евентуално уважаване на предявения иск. Запазването на това
имущество чрез налагане на запор или възбрана обаче не прави ищецът
привилегирован кредитор по смисъла на чл. 136 ЗЗД. Същото имущество, макар
запазено в следствие на действията на един кредитор, служи за удовлетворяване
на всички кредитори на съответния длъжник съобразно чл. 133 ЗЗД. Именно поради
това и чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД предвижда, че този субект става привилегирован
кредитор само по отношение на разноските по обезпечението, тъй като самият
предмет на обезпечението ще послужи за общо удовлетворяване на всички
кредитори.
Чл. 398 ГПК регламентира т.нар. замяна на обезпечението. В ал. 2 е предвидена възможност обезпечителната мярка да бъде заменена по молба на ответника без съгласието на насрещната страна със залог на пари по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, когато се касае за оценим в пари иск. Именно такъв е и настоящият случай. Законодателят е предвидил обезпечението да бъде заменено без съгласие на насрещната страна именно защото се стига до по-големи гаранции за удовлетворяване на неговото притезание, като се заделя сума, върху която тази страна ще има право на предпочтително удовлетворение. Това е така, поради действието на уредените в ЗЗД обезпечения пред съд, при които настъпват същите правни последици, както при учредени по силата на договор обезпечения. В този смисъл е правната теория- Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова. Българско гражданско процесуално право, 9 прераб. и доп. изд., С., 2012, стр. 1229, както и Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения от проф. Петко Попов, С., 2002, стр. 696. В същата насоченост е и съдебната практика, като в мотивите към т. 2 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК е посочено: „ Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банкова сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя / съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя.“ Следва също така да се подчертае, че залогът в хипотезата на чл. 398, ал. 2 ГПК не може да се приравни по цел на обезпеченията, уредени в тази глава, тъй като този залог се учредява по волята на самия залогодател, т.е. налице е доброволен характер, а не държавна принуда, която да създава само гаранция за насрещната страна, че след края на процеса ще има имущество, което обаче би служило за удовлетворяване на всички кредитори по силата на чл. 133 ЗЗД. На последно място, чл. 180 и чл. 181 ЗЗД уреждат възможността да се учреди и ипотека като обезпечение пред съд, при която безспорно се стига до привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Няма никакви правни основания да се приеме, че е налице различен режим на правните последици между залогът и ипотеката, уредени в тези членове, поради което и този залог също създава привилегия за залогополучателя.
На следващо място, така учреденото обезпечение е прехвърлено с договора за цесия, тъй като съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите и обезпеченията, ако не е уговорено противното. Освен това, сключеният между „ГМ- Строй“ ООД и „Водопроводи и канали“ ООД договор е с модалитет, като в раздел I, т. 1.3. и т. 1.4. е посочено, че цесионерът приема прехвърлените права, заедно с лихвите, принадлежностите и разноските по делото след влизане в сила на решението по делото, т.е. към цесионера е преминал и така учредения залог.
Поради изложените аргументи, съдът намира, че правилно
съдебният изпълнител е приел взискателя „Водопроводи и канали“ ООД за
привилегирован кредитор, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1678/19.07.2016 г., подадена от „Климатекс“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. Ана Панайотова от БАК против разпределение от 14.07.2016 г. по изп. д. № 20168010400021 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801, район на действие Окръжен съд- Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.