М О Т И В И към НОХД  93/2019 г. на СвРС

           ============================================

          ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия Д.И.Д. *** е по чл.129 ал.2 пр.1 и пр.5, вр. ал.1  от НК, за това че на 13.11.2016г. в гр.Свищов  причинил на Е.Г.А. *** две средни телесни повреди, изразяващи се в:

- счупване на черепните кости и контузия на мозъка- довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- намаляване на слуха, което е оформено като дефинитивно /неподлежащо на подобрение/ и довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

          Подсъдимият Д.И.Д. се признава частично за виновен по предявеното му обвинение, като твърди че е имало спречкване и е нанесъл по непредпазливост ударите,с който да са причинени описаните телесни повреди.

ГРАЖДАНСКИ ИСК    е предявен от Е.Г.А. против Д.И.Д.  за сумата 14000,00лева-неимуществени вреди и 17,40 лева-имуществени вреди.

          Същият е конституиран и като частен обвинител.

          СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Д.И.Д.  е роден на ***г***  с родителите си, като е завършил средно специално образование. Известно време е работил в чужбина, като през 2014г. се върнал в Свищов. От 2014г. до 2016г. работил в *****-Свищов, а след това и понастоящем работи в „*****-Свищов. Не  е  осъждан. Не е женен и няма деца.От 2015г. имал любовна връзка със св.М.К., като двамата живеели заедно. По този повод познавал пострадалия Е.Г.А., който бил бивш приятел на М.К.. А. и К. имали връзка в продължение на девет месеца през 2012г., като  А., който тогава е бил на 41 години се сближил с момичето, тогава на 18 години в тежък етап от живота му и му помогнал да го преодолее. Вследствие на това развил собственическо чувство спрямо К. и когато по-късно тя започнала връзка с подсъдимия Д.Д., той всячески я притеснявал, както и приятеля ѝ. А. трудно приел раздялата, почувствал разочарование от неблагодарното според него отношение на младото момиче. Във времето, когато К. била вече с подсъдимия Д., пострадалият А. продължил да я търси. Изпращал й съобщения,които са приложени по делото,  търсел я по телефона от скрити номера. Св.К. обаче го отбягвала, но настояванията му за продължаване на приятелството станали достояние на Д.. Той се осведомил, че лице от миналото на К., настойчиво я търси и въпреки наличието на сериозна връзка, която тя поддържа. Това развитие на отношенията между тримата предопределило събитията, случили се на  13.11.2016г.

          На 13.11.2016г. малко след обяд подс.Д. и св.К. отишли да пазаруват в магазин  „БИЛЛА“. Случилото се на паркинга на магазин „Билла“ в следващите минути е заснето от камерата на входа на магазина, която макар и с ниска резолюция и да не обхваща изцяло периметъра на събитията , дава достатъчно ясна представа за деянието. На основание чл. 284 от НПК е предявен оптичен носител EMTEC CD-R с изписан текст с маркер върху него – 13.11.2016 г. час 13:25-13:45 DVR1 кам5“ чрез преглед на видеозаписа в присъствието на състава на съда и страните.Видно от записите на видеокамерите , в час 13:25:26 на записа се вижда мъж с горнище с качулка да приближава от към далечния край на кадъра, преминава покрай автомобили и влиза в магазина. В мъжа с горнище с качулка състава на съда разпознава пострадалия Е.А.

В 13:25:55 на записа се вижда как мъж, в когото състава на съда разпознава подсъдимия Д.Д., излиза от автомобил, паркиран в горна лява част на кадъра и се придвижва в посока камерата, като влиза в магазин Била.

В час 13:29:48 на записа се вижда как мъж и жена, в които състава на съда разпознава подс. Д. и св. М.К., излизат от магазина и влизат в автомобил, паркиран в горна лява част на кадъра.

В 13:30:17 часа на записа се вижда как мъж с качулка на главата (пострадалият Е. А.) излиза от магазина и се насочва в посока автомобила, в който преди това се качват мъжът и жената. Подминава го с бърза крачка и застава до друг автомобил, паркиран през едно място от този, в който са мъжът и жената.

В 13:30:27 часа на записа се вижда как лекият автомобил, в който се намират мъжът и жената (подс. Д. и свид. К.), излиза назад, дава напред и обръща в далечния край на кадъра. При маневрата се виждат човешки крака (тялото е извън кадъра), които се приближават  до автомобила, след което той потегля и спира малко след това, а зад него тича лице. След спирането си, от автомобила излиза мъж – подс. Д. и заедно с лицето, тичащо зад автомобила се приближават.

В 13:31:09 на записа се вижда как двамата мъже започват да си нанасят удари. Малко след това мъжът в ляво на екрана посяга да ритне с крак мъжът в дясно на екрана, след което самият той пада на земята. В момента на падането се вижда нанасяне на три удара. По същото време от предна, дясна, пасажерска врата излиза жена, след което отново влиза в автомобила.

В 13:32 свид. К. излиза от колата и говори по телефон

В 13:32 – 13:33 часа се вижда как двамата мъже се бутат, разправят се.

В 13:33 се вижда свид. Р.В., който е пред входа на магазин „Била“ и говори по телефон.

В 13:34:14 на записа се вижда как единият от мъжете отваря багажника на автомобила. Дърпането между двамата мъже продължава. Към тях се приближава свид. К., след което и свид. В. и остават до тях до пристигане на патрулния автомобил.  

В 13:35:55 на записа се вижда как на паркинга пристига полицейски автомобил, от който слизат двама униформени полицаи, като по това време схватката между мъжете е приключила.

В 13:37:12 на записа се вижда как на паркинга пристига втори полицейски автомобил, от който слизат още двама полицаи. След това до края на записа колите са преместени и хората се разотиват.

          Тоест подсъдимият Д. е в автомобила на паркинга, когато край него преминава подстрадалият А. и влиза в магазина. Минута след него в магазина влиза и подс.Д. и след малко , заедно със св.К. излизат с чанта покупки и се насочват към паркинга в източната част на магазина, където се намира   автомобила на подс. Д.- „****“. Не е ясно дали вътре в магазина пострадалият А. е забелязал  подсъдимия Д. и св.К., но излиза веднага след тях, без покупки, пет минути след влизането си в магазина. Минава край превозното средство на подсъдимия , което било на същия ред, в който се намирала колата на А.  /“****“ позната на св.К./ през един автомобил от неговия.  Подсъдимят и св.К. се подготвили да отпътуват. В този момент А.  приближил автомобила си. Преди да потегли, той видял, че без да е необходимо, по негова преценка, подсъдимият Д. дал на заден ход със своя автомобил и после напред по посока най-източната част на паркинга, където се намирал неговия автомобил. Пострадалият А. възприел или си въобразил, че вътре в колата  подс. Д. го псува, а спътницата му-св.К. се смее. Това го ядосало и той решил да потърси сметка от Д..  Докато подс.Д. маневрирал със своя автомобил най-източната част на паркинга и го обръщал в посока запад към превозното средство притичал пострадалият А.. Когато приближил шофьорската врата,  той я дърпа и се развикал към Д. с обидни думи- според св.К. го нарекъл „прасе“. Подсъдимият потеглил напред, а А. се затичал след него.  В един момент, явно в резултат на нови провокации, подсъдимият рязко натиснал спирачки  и спрял колата. Бързо излязъл от колата, като в  дясната си ръка държал метална палка  /с тегло 931 грама/ с дължина 41 см. с текстолитова  дръжка с дължина 14 см. В горния си край палката имала крушовидно уширение. Диаметърът на палката бил 18 мм, а този на уширението 31 мм. Палката е предявена като веществено доказателство и страните приемат, че е от същия вид като тази , с която са нанесени ударите. Двамата с А. се спречкали. Пострадалият се съпротивлявал с ръце срещу подсъдимия, а в един момент се опитал да го ритне. В този момент подсъдимият Д. започнал да нанася удари с палката на пострадалия. Нанесъл му три последователни удара в рамките на секунди. Ударил го в корема, дясното бедро и в областта на главата отляво. Последователността на ударите е възприета от показанията на св.Е.А. и от обясненията на подс.Д.. В този момент св.К. излязла от пасажерското място, докато набирала ЕЕН 112.  Св.Р.В.- полицейски служител в РУ Свищов, който бил на паркинга на магазина, за да си пазарува и св.К.  възприели , как от удара-последния по главата, пострадалият паднал на земята. След малко пострадалият А. успял да се изправи. К. видяла, че той има кръв по лявото си ухо. А. тръгнал с ръце напред към подсъдимия. Свадата продължила с размяна на реплики. После двамата отново се приближили и се хванали за яките и започнали да се дърпат. В този момент   св.М.К.- друг полицейски служител, озовал се случайно пред магазина и св.В. отишли към мястото на свадата. Двамата полицейски служители се опитали да отдръпнат един от друг А. и подс.  Д.. Докато държал с ръце постр.А., св.В. го чул да казва „Как ще ме удря това прасе и ще ми вади железа“.  След това пристигнали дежурни автопатрули от РУ- Свищов. Скандалът между двамата се наблюдавал от св.Н.К., който се намирал до  будка за кебапчета, находяща се в края на паркинга.     Св.К.  видял как Д. замахнал с палката и започнал да нанася удари на пострадалия. В този момент малко по-далеч в градска градинка западно  от магазин „БИЛЛА“ се намирал и св.М.. Той също обяснява, че е видял как непознат  младеж удря с предмет А. за главата. Местоположението и на двамата свидетели е на голямо разстояние и без пряка видимост, за да се приемат за абсолютно достоверни показанията им, но в комбинация с приетия и прегледан видеозапис от камерата на магазина, доизясняват фактическата обстановка. След като пристигнали  дежурни автопатрули, извикани от св.В., пострадалият А. ***. След оказана първа помощ, той бил транспортиран в болнично заведение в гр.Плевен, където е лекуван продължително време.

          По делото е изслушана и приета тройна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на Е.А. били причинени:

- счупване на черепните кости и контузия на мозъка- довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- намаляване на слуха, което е оформено като дефинитивно /неподлежащо на подобрение/ и довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

Като цяло , травмите довели до тези телесни увреди се изразили в счупване на черепа в слепоочната област и основата му отляво, контузия на мозъка; лентовидни кръвонасядания по корема и крайниците, частична периферна пареза на седми черепномозъчен нерви /лицев нерв/, руптура на тъпанчева мембрана, изпълнен с кръв външен слухов проход,  кръвонасядане  с размер 14 см. дължина и 6 см. ширина по десния фланг на корема. На ляво бедро, задно-латерална повърхност, над задколянната ямка област от кръвонасядане диаметър 8 см., дясното бедро предно-латерална повърхност, над коляното кръвонасядане с овална форма.

Според вещите лица е възможно описаните телесни увреди да са получени по начин, описан в обвинителният акт като механизъм на получаването.

Д. също бил освидетелстван. Било установено, че същия има оток по главата и оток по лицето, нацепване /рагада по долна устна/, кръвонасядане по гърба на лява китка довели до болки и страдания.

В съдебно заседание подс.Д. и защитникът му не оспорват механизма на нанасяне на телесната повреда, но излагат  версия, че ударите и по точно третия –по главата на пострадалия са по непредпазливост. От записа на видеокамерите е видно, че подс.Д. замахва съвсем целенасочено и съзнателно, а интензитета на получената травма на главата говори за удар, който е премерен. Действително подсъдимият може да е бил уплашен, стресиран / данни за което има в съдебно-психиатричната експертиза, приета по делото/ , да е считал че се защитава , нанасяйки ударите, но не може да се каже че не е предвиждал обществено опасните последици от удари с използваната от него метална палка .  

                   Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че извършител на деянието е подс.Д. и то по описания от обвинението начин. Причинената телесна повреда е нанесена умишлено.Подс.Д. е мотивиран от поведението на пострадалия А.. Между двамата е съществувало напрежение, свързано с отношенията им със свидетелката М.К..Това напрежение е продължило повече от година и е ескалирало на 13.11.2016г.

С гореописаното деяние от обективна и субективна страна- умишлено подсъдимият Д.И.Д.  е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 129 ал.2, пр.1 и пр.5, вр. ал.1  от НК.

Причини и условия за извършване на престъплението – влошени отношения между подсъдим и пострадал, които са продължили повече от година и са ескалирали в деня на инцидента.

          Смегчаващи вината обстоятелства –  обстоятелството, че пострадалият А. е притеснявал подсъдимия и тогавашната му приятелка М.К. и е провокирал конфликта, довел до получаване на телесна повреда . 

          Отегчаващи вината обстоятелства -  вида и характера на причинените на пострадалия А. травми и дългия срок за възстановяване на пострадалото лице.

          Съдът като взема предвид горното, намери че в конкретния случай  деянието  е с висока степен на обществена опасност,  касае се за нанасяне на удари с метална палка, при което са  причинени две средни телесна повреда. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска – не е осъждан, няма данни за противообществени прояви, или да разрешава проблемите си с нанасяне на побои, но в случая и пострадалият с поведението си го е предизвикал. За извършеното престъпление се предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода. Предвид гореизложеното, и с оглед личността на дееца, съдът  определи наказанието на подсъдимия Д. към минималния размер – 10 месеца лишаване от свобода.

 На основание чл.66 от НК отложи изтърпяване на така определеното наказание за срок от 3 години, като счете, че по този начин ще се постигнат целите на генералната и специална превенция.

          По отношение на предявения граждански иск за претърпените от Е.А. неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК съдът счита, че същият е допустим и основателен до размер на 10 000 лева по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.  Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания. В случая данни за състоянието на пострадалия дава медицинската документация и съдебно медицинската експертиза. Нанесени са две средни телесни повреди-счупване на черепните кости и контузия на мозъка- довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; и намаляване на слуха, което е оформено като дефинитивно /неподлежащо на подобрение/ и довело до постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Намаляването на слуха е определено като неподлежащо на подобрение и ще остане травма и неблагоприятна последица за цял живот.Съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че е справедливо така предявеният граждански иск да бъде уважен до размер 10000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2016г. Претендирана сума от пострадалия е 14000лв.- неимуществени вреди , която съдът намира за завишена, и не са представени доказателства за допълнителни неблагоприятни усложнения на здравословното състояние.Смисълът на обезщетението за неимуществените вреди е да овъзмезди пострадалия за отрицателните последици, които са настъпили в резултат на деянието и са в причинно-следствена връзка с него.По отношение претенцията за имуществени вреди 17,40 лева-такса в болнично заведение след инцидента, съдът уважи изцяло.

          Присъдиха се и направените по делото разноски в размер на 278,50 лева,  400,70лв.- ДТ върху гражданския иск, както и 5,00 лв. -такса за издаване на изпълнителен лист,който подсъдимият Д.Д. ***, а на ОД на МВР В.Търново – 1351,43лева.

          Подсъдимият Д.Д. следва да заплати на пострадалия Е.А. направените от него разноски в размер на 3450,00лева-адвокатско възнаграждение на повереника му в качеството му на частен обвинител и граждански ищец.                       

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: