Определение по дело №960/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….../…….. 08.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 960 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано след като с влязло в сила определение първоначално сезираният Варненски районен съд е прекратил образуваното пред него гр.д. №1700/2019г. и е изпратил делото по подсъдност на Варненски окръжен съд.

С искова молба, заведена с вх. №8291/04.02.2019г. по описа на ВРС, ищецът Е.П.Й. с ЕГН ********** е предявил срещу „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК ********* иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на всички клаузи на Договор за банков кредит № *****/09.01.2008г., сключен между ответното дружество от една страна и ищеца, „Шах“ ООД, М.Я.Х.Й.и Кристалина Димитрова Маринова. Правният интерес от търсената защита ищецът обосновава с липсата на срок за прогласяване на нищожност.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

След извършена служебна справка се установява, че между същите страни е образувано ч.гр.д. №6258/2009г. на Варненски районен съд, 34 състав, което е унищожено на 25.10.2018г. поради изтекъл срок на съхранение. Видно от приложената към гр.д. №1700/2019г. на ВРС разпечатка от деловодна система, ч.гр.д. №6258/2009г. на ВРС е образувано по заявление №11601/ 12.06.2009г. на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК ********* срещу длъжници Е.П.Й., с ЕГН **********, „Шах“ ООД с ЕИК *********, М.Я.Х.Й.с ЕГН ********** и К.Д.М.с ЕГН **********. По това заявление е издадена заповед по чл.417 от ГПК №3440/16.06.2009г. в полза на заявителя срещу длъжниците за солидарно заплащане на сумата от 38493.80 лева, дължима на основание Договор за банков кредит № *****/09.01.2008г., просрочена наказателна лихва за периода 20.07.2008г. – 11.06.2009г. в размер на 15956.65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда – 12.06.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски. С разпореждане №16077/16.06.2009г. заповедният съд е допуснал незабавно изпълнение на издаваната заповед за изпълнение и е постановил в полза на кредитора – заявител да се издаде изпълнителен лист, на основание чл.418, ал.2 от ГПК.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №6258/2009г. на ВРС, срещу длъжника Е.П.Й., с ЕГН ********** е образувано изпълнително дело №103/2009г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. №713 с район на действие ВОС, с взискател „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК *********, видно от изисканата справка от съдебния изпълнител, заведена с вх. №22273/19.07.2019г. по описа на ВОС. Към справката са приложени поканата за доброволно изпълнение изх. №03325/21.10.2009г. по описа на ЧСИ и доказателства за връчването й на длъжника Е.Й., от които се установява, че препис от заповедта за изпълнение е получен лично от длъжника Е.Й. на 30.10.2009г.

Въпреки дадените в производството по чл.129 от ГПК изрични указания в тази насока, ищецът не твърди, нито е представил доказателства, да е подавал възражение по чл.414 ГПК или чл.423 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В изготвеното извлечение от електронна папка на ч.гр.д. №6258/2009г. на ВРС, съдържащо изчерпателна хронология на извършените по делото процесуални действия, липсват данни за подадени възражения срещу заповедта. От изисканите официални справки, обективирани в Докладна на завеждащ служба Търговско отделение при ВОС от 20.06.2019г. и Писмо от 25.06.2019г. на Служба „Архив“ при ВРС, се установява, че между страните „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК ********* и Е.П.Й. с ЕГН ********** няма образувано висящо или приключило производство по чл.422 от ГПК относно вземания по Договор за кредит № *****/09.01.2008г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6258/2009г. по описа на ВРС. Налага се изводът, че след като в срока по чл.414 от ГПК длъжникът не е подал възражение, на основание чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.11.2009г.

С влизане в сила на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й) обосновават извод, че при стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Настъпването на стабилитета на заповедта за изпълнение има за последица невъзможност за последващо пререшаване на вече разрешения с нея въпрос за дължимостта на едно вземане, щом то не е било оспорено в рамките на предвидения от закона процесуален срок. Налага се изводът, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие, характерно за решенията. Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК (след влизането им в сила) и тези по чл. 417 ГПК. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Следователно законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Защитата на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Настоящият случай не е такъв, тъй като ищецът се позовава на нищожност на договора за кредит, като по този начин цели да отрече материалноправното основание на вземанията на ответника – кредитор по издадената заповед за изпълнение. Нищожността настъпва по право и е винаги изначална, защото фактическият състав на сделката е опорочен още при осъществяването му и сделката изначално не поражда правни последици. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират и правото да ги въведе в нов процес е изчерпано. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който се основава на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл.414 и чл.422 от ГПК/. Пропускането на преклузивните срокове за защита, която законодателят е предвидил за заповедното производство, лишава страната от правото на по-късен етап да оспори договора за кредит, от който произтича вземането.

Поради влизането в сила на заповедта за изпълнение, инициирането от страна на длъжника на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, е недопустимо.

В заключение съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД не отговоря на изискванията за допустимост, поради което производството по него следва да се прекрати на основание чл.130 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№960 по описа на ВОС за 2019г., на основание чл.130 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.        

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца с Приложение №9 към чл.2, т.9 от Наредба №7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.

         

         

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: