Р Е
Ш Е Н
И Е № 180
гр.Пловдив,31.01.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско исково отделение,І
гр.с.,в публично заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при
участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3170 по
описа за 2010г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.Г.Р.,ЕГН **********,с адрес за призоваване:****,против „Чепеларе
курорт” АД,със седалище и адрес на управление : гр. Чепеларе,ул.”Перелик”13-15 , с която са предявени искове с правно основание чл.49 и чл.86 вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД .
В исковата молба се твърди,че на 07.03.2010г. ищецът и негови приятели карали
ски на детска писта в комплекс ”Мечи чал”-гр.Чепеларе ,след което се спуснали
по туристическата зелена писта за начинаещи /туристическа
писта №3/. На един равен и прав ,стеснен участък, движейки се с
много ниска скорост,ищецът изгубил контрол върху ските и паднал в дълбоко дере
,намиращо се от лявата страна на пистата. Твърди се,че въпросният участък не
бил обезопасен с мрежа ,което било задължение на дружеството-ответник,стопанисващо
пистите. Освен това нямало и табели с означения за опасни участъци.При описания
инцидент ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в :счупване на
5-то,6-то и 7-мо ребро, счупване на 8-ми торакален
прешлен, довело до загуба на мускулна сила в долните крайници/долна параплегия без дълбока сетивност/, нарушение на функцията
на пикочния мехур и настъпила детеродна
неспособност, причинена от увреждането на гръбначния мозък , което било дефинитивно и необратимо. Твърди се ,че
посочените травми причинили на ищеца
неимоверно силно чувство на болка и страдание,а освен това някои от тях ,поради
естеството си,не подлежат на пълно лечение и той ще търпи негативите им върху
психическото и физическото си здраве и занапред. Заявява се,че претърпените неимуществени вреди са резултат
от бездействието на ответника, изразяващо се в неизвършването на действия по
обезопасяването на ски-пистите на опасните места по тях. Предвид изложените факти и
обстоятелства,се иска от съда да постанови съдебно решение,с което се осъди
„Чепеларе курорт”АД да заплати на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в общ размер на
320000лв.,от което:
-сумата от 20000лв.-за причинена средна телесна повреда
,представляваща счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро,което представлява
разстройство на здравето , временно опасно за живота с продължителност около два месеца ,
-сумата от 100000лв.-за причинена тежка телесна повреда
,изразяваща се в загуба на мускулна сила
в долните крайници/долна параплегия без дълбока
сетивност/, представляваща осакатяване на десния и левия крак,причинено от
увреждането на 8-ми торакален
прешлен ,което е дефинитивно и необратимо,
-сумата от 100000лв.-за причинена тежка телесна повреда
,представляваща нарушаване функцията на пикочния мехур ,в резултат на което не
може да се задържа урината ,което незадържане създава
реална опасност за развитие на инфекция на пикочните пътища,
-сумата от 100000лв. -за настъпила детеродна неспособност, причинена от
увреждането на гръбначния мозък , което
е дефинитивно и необратимо.
Заявена е и претенция за присъждане на законната лихва
върху посочените суми,считано от 07.03.2010г. до окончателното им изплащане.Съображения
по спора са изложени в писмена защита на адв.К.-пълномощник
на ищеца.Направено е искане за присъждане на разноски.
От ответника -„ Чепеларе курорт” АД е изразено
становище за неоснователност на предявените искове .Твърди се ,че не са налице предпоставките
на закона за ангажиране отговорността на дружеството за настъпилите за ищеца, вследствие
инцидента, увреждания. Алтернативно се поддържа,че размерът на претендираните обезщетения е завишен. Направено е
възражение за липса на причинна връзка между увреждането на ищеца и поведението
на лица,за чието поведение дружеството може да бъде солидарно задължено при
обезщетяване по реда на чл.49 от ЗЗД.Твърди се,че в случая е налице „самоувреждане” на ищеца,който в нарушение на изискванията
на задължителните правила на поведение на туристите-скиори ,предвидени в
чл.13,ал.4 от Наредбата за категоризация на ски-пистите и Приложение №3 към
същата ,е упражнявал високорискова спортна дейност без необходимите умения и
познания и в резултат на неумението си е причинил сам констатираните увреждания
.Направени са и възражения ,при условия на евентуалност, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или от трети лица -в резултат на
недостатъчно адекватно медицинско третиране на пострадалия след увреждането.Допълнителни
съображения по спора са изложени в писмена защита на процесуалните
представители на ответника-адв.А. и адв.М..Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът,след като прецени събраните по
делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:
Безспорно е между страните и се установява от
представените доказателства ,че 07.03.2010г. на ски-писта в комплекс „Мечи чал”
е станал инцидент, при който е пострадал ищецът. Няма спор и досежно
обстоятелството ,че ски- пистите в комплекса се ползват и поддържат от
„Чепеларе курорт”АД.
По делото е допусната комплексна СМЕ ,с вещи лица:д-р С.,д-р
К. и д-р С.,от чието заключение,депозирано на 08.04.2011г.,се установява, че
ищецът е понесъл тежка,комбинирана,директна гръбначно-мозъчна
и гръдна травма, състояща се в счупване на 8-ми торакален
прешлен,тежка гръбначно- мозъчна травма, счупване на стернум и три
ребра,наложили оперативно лечение /вертебродеза/.
Последица от травматичното увреждане са тежка и вероятно невъзвратима увреда на
гръбначния мозък,с последваща следтравматична долна параплегия, водеща до пълно обездвижване на двата долни
крайника на пострадалия, липса на сетивност на крайниците, невъзможност за
ставане, ходене и невъзможност за обслужване без чужда помощ, ползване на инвалидна
количка и придружител за обслужване.В резултат на травмата е налице
невъзможност за задържане на урината, както и вероятни трайни полови
нарушения.Гръдната травма е била усложнена с частичен хемоторакс,
който не е наложил оперативно лечение,но впоследствие вероятно е довел до посттравматична пневмония и плеврални
сраствания, съпроводени с умерена,постоянна локална болка. Описан е в
заключението механизмът за причиняване на този вид гръдна травма –директен
силен удар или удари фронтално и странично вдясно ,като е направен извод, че
същият отговаря на условията ,при които е настъпил инцидентът.Коментирано е,че
е възможен опит за лечение на параплегията- със стволови клетки извън страната.При изслушването на вещите
лица в съдебно заседание на 27.04.2011г. е заявено от д-р С., че не може да се
даде категоричен отговор по отношение на лечението на настъпилите функционални
разстройства на пикочния мехур ,изразяващи се незадържането
на урина.
В настоящото производство е прието и заключението на съдебно-сексологична
експертиза,с вещо лице-д-р С.П., в което въз основа на данните от медицинската
документация, снетата анамнеза и резултатите от проведените изследва-ния е направен извод,че З.Р. страда
от детеродна неспособност .
Представена е по делото медицинска документация/ фиш за
спешна медицинска помощ № ****. от ЦСМП-гр.Смолян ,епикризи от МБАЛ”Света
София” и УМБАЛ ”Св.Г.”ЕАД-Пловдив/,от която се установяват описаните в исковата
молба обстоятелства, касаещи проведеното
лечение на З.Р. след увреждането. От нея е видно,че в деня на инцидента е
потърсена спешна медицинска помощ, като
във фиша от 07.03.2010г. са отразени констатациите на лекаря, осъществил прегледа
на Р.; че на 08.03.2010г. ищецът е настанен в МБАЛ ”Света София” ООД ,проведено
е оперативно лечение и на 16.03.2010г. същият е изписан ,както и че впоследствие
–в периода 01.04.2010г.-08.04.2010г. ищецът е лекуван от „пневмония декстра” в Клиника по пулмология
при УМБАЛ „Свети Г.”ЕАД-Пловдив.
От ЕР на ТЕЛК-Общи
заболявания № **** се установява ,че З.Р. е освидетелстван и му е определена
100 % изгубена работоспособност с чужда помощ,с водеща диагноза-счупване на
ребро /ребра/, стернум и гръдната част от гръбначния стълб,с общо
заболяване-статус пост фрактурам вертебре
ТХ9-вертебродезис, параплегия, инфериор,тр инконтиненция –пук .
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди и за изясняване на
обстоятелства ,при които е настъпил инцидентът, по делото са ангажирани и гласни
доказателства- изслушани са показанията на свидетелите А. М. М. и В. Г.Р. .Първият
заявява ,че е очевидец на инцидента ,при
който е пострадал ищецът .Твърди,че със З.
и приятеля им –Т. отишли да карат
ски в Чепеларе, първоначално-за около час ищецът се упражнявал на зелена писта
в горния край на лифта, която била с лек наклон, широка около 30-40м ,а след
това всички се спуснали по зелената обиколна писта . Преминали средата на
пистата и спрели да си поговорят.След това З. продължил спускането , движил се
на зиг-заг по тесен участък ,когато изгубил контрол
над ските и напуснал пистата. Паднал в дере ,на около 7-8 м под нивото на
пистата .Наклонът на дерето бил почти отвесен- 80%, имало дървета .На мястото
пристигнал екип от спасители ,който с
помощта на приятелите на ищеца успял да изведе последния на пистата .З. бил в
много тежко състояние ,изпитвал силни болки и издавал нечленоразделни звуци.
Впоследствие го транспортирали в болница в гр.Смолян. Свидетелят твърди ,че и понастоящем
състоянието на ищеца е тежко,той не може да се обслужва самостоятелно, нуждае се от постоянна подкрепа.
Непосредствени грижи за него полагат родителите му, тъй като съпругата му го
напуснала.След случилото се поведението
на З. се променило ,той се затворил в себе си ,избягвал контактите с приятели. Свидетелят
М. сочи още ,че на мястото на инцидента пистата е широка около 7-8м, има много
лек наклон, почти равна е, като според него, това е най-леката писта от всички
в курорта. Депозира и показания,че ищецът е спортна натура , 13-14години е
ходил на състезания по танци-клас Б, занимавал се с тенис на корт и плуване.
Твърди , че със З. са карали ски на Бунарджика -още в детска възраст ,а една година преди
инцидента карали ски на Пампорово -по зелените писти.
Свидетелят В. Р. ,брат
на ищеца, твърди, че научил за станалото със З. от неговия приятел- А.. Видял
брат си още същата вечер –към 23,00ч. след като го транспортирали с линейка от
гр.Смолян до Пловдив. Сочи, че състоянието на ищеца било окаяно,бил неподвижен и при всяко движение
изпитвал огромна болка. По-късно З. бил
транспортиран до София , настанили го в болнично заведение, където го оперирали. След
проведено лечение -за около седмица-две
ищецът бил изписан .Два-три месеца прекарал на легло, бил обездвижен и не можел да се обслужва самостоятелно.
Понастоящем също има затруднения с придвижването и не може да се справя с ежедневните
грижи за себе си. Свидетелят Р. твърди,че З. бил активен спортист и че поне два пъти са били заедно на ски.
От приложената по
настоящото дело пр.преписка 214/2010г. на РП-Чепеларе, образувана по жалба на З.Р.
с оглед данни за престъпление по чл.129,ал.2 вр. с
ал.1 от НК,е видно,че същата е приключила с постановление за отказ да се
образува наказателно производство . Въз основа на извършената проверка по
случая, е направен извод, че не се установяват данни за виновни длъжностни лица
за получените телесни увреждания на Р.. Посочено е в постановлението, че
предоставянето на услуги в некатегоризиран обект
представлява административно нарушение,
за което следва отговорните лица да бъдат санкционирани. Освен това е прието ,че
макар пистите да не са категоризирани ,те от години са с означения по вид
трудност ,с поставени обозначителни табели на
трудните участъци и с предпазни оранжеви мрежи на необходимите места.Счетено е
за безспорно установено обстоятелството ,че Р. не е имал умения и способности
да владее ските ,спуснал се е по туристическата писта още в първия ден на
обучението си и като резултат не е могъл
да предотврати падането.
Установява се от приложените към отговора на ответника
писмени доказателства- заповед №10/15.12.2009г. на Изпълнителния директор на
„Чепеларе курорт” АД и извлечение от регистър за състояние на ски-пистите за
м.януари-м.март 2010г. ,че функциите по осигуряване безопасността на клиентите ,посетителите
и служителите на дружеството, практикуващи спорт и развлекателен отдих по ски-
пистите, стопанисвани от „Чепеларе курорт” АД за сезон 2009/2010г. ,са
възложени на служителите- П. Г. /ръководител „спортна дейност”/ и А. Г. /ръководител
на отдел ” експлоатация и поддръжка на ски писти”/. Първият от тях е
определен за лице,което да отговаря за
режима на отваряне и затваряне на ски- пистите ,а вторият-за лице ,което
поставя сигнализиращи знаци и мрежи ,указващи кои писти са отворени и
затворени.
Прието е като доказателство по делото писмо изх. №94-Г-08/30.01.2012г. на
Министерство на икономиката,енергетиката и туризма,видно от което към
24.01.2012г. няма вписани в Националния туристически регистър категоризирани
ски- писти. С издадени временни удостоверения за открита процедура по
категоризиране са 35 броя ски-писти в к.к.”Боровец”.Има подадени заявления за
категоризиране на 19 бр. ски- писти, находящи се в к.к.”Пампорово” и 12 бр.ски -писти,находящи се в гр.Чепеларе,
ски-зона „Мечи чал” ,като лице, на което са предоставени права за ползване върху
прилежащите към ски -пистите съоръжения ,е посочено „Чепеларе курорт” АД. Посочено
е още в писмото,че съгл.чл.8,ал.2 от Наредбата за категоризиране на ски- пистите
Експертната комисия по категоризация на туристически обекти открива процедури
по категоризиране,когато констатира,че представените документи отговарят на
изискванията на чл.7 от Наредбата ,като тогава се издава временно удостоверение
за открита процедура за категоризиране на обекта.
Представена е по делото техническа документация, предоставена на
ответника от Община Чепеларе,касаеща изграждането на строеж :Долна станция на
пътническа въжена линия „Мечи чал”-Чепеларе, включваща- строително разрешение
№3/20.02. 1979г., протокол от 20.11.1979г. за дадена строителна линия и
определено ниво, разрешително от 20.12.1984г. за въвеждане в експлоатация на
пътническа двуседалкова линия, протокол на
приемателна комисия от 18.01.1985г. ,разрешение за ползване от 30.12.2010г.
,както и хомологации на ски-пистите в „Мечи
чал”-Чепеларе ,изготвени през м.09.2007г. от Международна федерация по ски, по
повод провеждането на международно състезание –гигантски слалом. По отношение
на ски писта №4 в хомологацията са посочени следните данни
:дължина-1080м,вертикален наклон-197м , среден наклон-18,77% , максимален
наклон-45,35%,минимален-2,60%.
С оглед установяване на твърдените в отговора на
ответника обстоятелства, досежно експлоатацията на ски-пистите,контрола върху състоянието
им,използваните обезопасителни средства ,
съществуването на пряка причинна връзка между настъпи-лото
увреждане и поведението на ищеца ,по делото са изслушани и показанията на свидетелите на ответника-Г.,Г. ,В. и Г..
Свидетелят Б. Г.,който работи като планински спасител в
комплекс „Мечи чал”,твърди,че след
получен сигнал за инцидент на туристическата писта отишъл на мястото на
злополуката . Пострадалият бил паднал на четири-пет метра под пистата , състоянието
му било тежко,изпитвал болки в гърба. Обяснил ,че не е изпадал в безсъзнание,
че няма чувствителност от кръста надолу.Поставили ищеца върху вакуум матрак и
го извели на пистата ,а след това го откарали до пристигналата линейка.
Пострадалият споделил ,че за пръв път кара ски ,решил да се спусне по
туристическата писта ,след като направил две спускания с влекче , без да взема уроци при ски учител.
Свидетелят заявява ,че въпросната писта е най-леката,тя е за начинаещи,
означена е със зелен цвят ,но е за скиори .Според него ,участъкът от пистата ,по
който се е спускал Р., не предразполага към тежки инциденти- не е опасен ,равен
е ,пистата е широка към 15-20м.За времето ,през което свидетелят работил като
спасител в комплекса ,не е имало други
инциденти на това място.
Свидетелят А. Г. работи в „Чепеларе курорт”АД като
организатор производство и обработка на ски-писти и отговаря за обезопасяването
и маркировката им. Сочи ,че инцидентът с Р. е станал на зелена писта/№4/, която
е най-лека по сложност,на нея никога не е имало тежки инциденти.Свидетелят
твърди,че когато завали сняг ,се поставят обезопасителни
мрежи на най-опасните места, като се съобразяват наклона на пистата, наличието
в близост на река или дере и т.н. На мястото на инцидента никога не са
поставяни мрежи,тъй като теренът е равен, широк е около 20м ,няма пропаст,отстрани
на пистата има склон,който не е много стръмен.Имало е трагични случаи в
комплекса,но те са станали на друга ски- писта.
Свидетелят С.В. е бил дежурен в спасителната служба на комплекса
, когато се получил сигнал за инцидент на туристическата писта. Последният
станал по писта №4 ,в прав и широк участък ,след дере ,което било обезопасено с
мрежа. Момчето било паднало под пистата,където наклонът е доста стръмен.
Предприетите спасителни действия продължили повече от час. Сложили пострадалия
на вакуум- матрак и с помощта на всички присъстващи го изнесли на пистата,
настанили го на машина за утъпкване на сняг,
превозили го до долната станция ,където го поели от „Бърза помощ”.По време на
пътуването свидетелят разговарял с Р., който му казал, че за първи път се качва
на ски ,с приятели карали на детската писта ,след което решили да се прибират .
Свидетелят П.Г. *** курорт”АД като ръководител спортна
дейност.Задълженията му включвали организация на дейността на ски училището,проверка
на пистите за състоянието им,даване на съвети за поставяне на обезопасителни и
указателни знаци.Свидетелят сочи,че обезопасителни
мрежи се поставят на завои,където има стръмни дерета и опасни участъци.Могат да
се поставят и на прави участъци ,ако има дере, но в случая ,на мястото на
злополуката, няма такова. Инцидентът със З.Р. станал на ски- писта №4,която била най-лесната,на място
с ширина около 18 м ,с лек наклон-не повече от 8%.Пострадалият бил паднал до
едно дърво,на 7-8м в лявата страна под пистата,където наклонът бил около 30 %. От
приятелите на ищеца Г. разбрал,че З. „няма сериозен опит в ските”. Свидетелят
заявява,че според методиката,определена от „Сдружението на българските ски училища”,един
скиор може да се спусне на такава писта на четвъртия ден от своето обучение.
Първоначално скиорът трябва да придобие определени умения-рало,снежно
рало,диагонално спускане,дъга с рало и едва след това да започне да кара ски по
пистата.
От приетото по делото заключение на назначената съдебна
експертиза, с вещо лице доц.К.З. , преподавател в НСА ”В. Левски”,катедра „ТАО
и снежни спортове” се установява,че алпийските ски умения имат сложен координационен
характер,усвояват се трудно,в нестандартни и променливи условия. Използва се
екипировка,привикването към която изисква достатъчно упражнения и време.
Безопасността е основен приоритет,независимо с какъв уред се извършва
пързалянето и независимо дали това се случва на регулирана писта или извън
нея.Към избора на подходящ маршрут трябва да се подхожда отговорно –грубо
нарушение е несъответствието между основните характеристики на
терена/наклон,състояние на снега, климатични условия/ и нивото на скиорски умения на всички, които карат по
пистата. Основният фактор,по който се различават съответните писти, е наклонът
,като придобиването и надграждането на основните ски умения трябва да се
извършва под контрола на квалифициран ски учител.Самообучението е лично
решение,с повишена степен на риск.В заключението си експертът е посочил,че за
категория на трудност „зелена писта” е необходимо скиорът да е
усъвършенствал следните основни умения и
елементи-привикване към екипировката,правилно падане и ставане със ски,обръщане
и изкачване,основна скиорска стойка,развиване на странично и фронтално
равновесие, изпълняване на плъзгащо спиращо рало и др. Коментирал е,че периодът
от време и броят уроци ,необходими за безрисково
каране на ски от любители, не са еднакви за всеки, прилага се индивидуален
подход,който зависи от възрастта ,физическата дееспособност,двигателната
култура ,психическите качества и моментното състояние на ученика и т.н. Отразено е в заключението ,че вещото
лице не може да направи категоричен извод за ски уменията на ищеца ,поради наличието на противоречиви сведения за тях. Ако
последният не е придобил необходимата подготовка за категория на трудност
„зелена писта”/самостоятелно, следвайки специализирани методически ръководства
или под контрола на квалифициран учител /, поведението му не съответства на
изискванията за безопасност ,установени в Наредба за категоризиране на ски
пистите. При изслушването му в съдебно заседание на 01.06.2011г. експертът е
заявил,че категоризацията на пистите е отразена с определен цвят на самата
писта,като това се прави ,за да знаят всички любители на снежните спортове
,които са придобили някакви умения,къде биха могли да ги практикуват .Не съществува нормативно
установено задължение за тях да се обучават
под ръководството на квалифицирано лице ,но това е препоръчително.
Назначена е по делото комплексна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица-инж.В.П. и доц.П.Я. ,от чието
заключение ,депозирано на 29.11.2012г. и обяснения в СЗ на 07.12.2012г.,се
установява,че обезопасяването на пистата става с основно с обезопасителни
мрежи, колове и дюшеци. Последните се поставят при зимната експлоатация на
пистата и по преценка на експертите по поддръжка й. Оградни
мрежи и дюшеци се използват около трасетата на въжени линии,тренировъчни
трасета и др.,като странични заграждения на пистите се налага да бъдат поставяни на места, където
има опасност да се развие скорост или вследствие промяна в посоката на пистата
пързалящият се да напусне очертанията й. Към момента на огледа на пистата
вещите лица са констатирали ,че на мястото на инцидента няма обезопасителни съоръжения ,като не могат да направят
категоричен извод дали са били необходими такива и какви точно в конкретна снежна обстановка.Описан е процесният участък от пистата като прав ,с равномерен лек
наклон ,без промени в профила и посоката на движение, без наличието на камъни и
други препятствия. Съгласно данните от извършеното геодезическо заснемане
средният наклон на пистата е 17%, като има минимален страничен наклон от 1,9 %.Според
експертите ,участъкът,на който е станал инцидента, съответства по своята
характеристика на условията за категоризация на пистата като „зелена”. Ширината
на пистата в този участък е 11,30м , ведно с отводнителна канавка ,намираща се
в дясната страна на пистата ,в посока на движение надолу. Коментирано е в
заключението ,че в случая замерването е извършено при безснежни условия, но при
наличието на снежна покривка ширината на пистата би се завишила съобразно
дебелината на снега.Посочено е, че пистата има отклонение от 3,70м в сравнение
с изискването на Наредбата за категоризиране на ски-пистите ,както и че при
преминаване на пистата през гориста местност се допускат стеснени участъци, при
условие че няма други затрудняващи фактори-като завои ,странични наклони, неравности
и др. Наклонът на склона ,по който пострадалият се е спускал преди мястото на
инцидента е определен на 17%, а на мястото ,където напуска пистата –също 17% . Наклонът
встрани от пистата ,по посоката в която ищецът излиза от нея, е 60% в
продължение на 17 м. При направения надлъжен профил на пистата при мястото на
инцидента ,в разстояние от 90м в двете посоки ,се установява ,че средният
наклон на участъка е 17,13%. Отразено е в заключението ,че според Наредбата
допустимият наклон за зелени писти е от 5% до 15 %. Разликата в изследвания
участък -от около 2% вещите лица коментират като несъществена.В заключението е
направен извод ,че към момента на огледа на пистата и заснемането на участъка
от нея не се установяват по отношение на мястото на инцидента /точката на
напускане на пистата/ несъответствия с изискванията на Наредбата за
категоризиране на ски- пистите.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира заявената
претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД за частично основателна.
Възникването на отговорността по посочената норма се обуславя от установяването на
следните предпоставки:да са причинени вреди, вредите да са причинени от лице,на
което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са
причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа.
В настоящото производство се доказа по категоричен начин от заключенията на комплексната СМЕ и
съдебно-сексологична експертиза ,които съдът изцяло
възприема като обективно и компетентно изготвени ,както и от представената медицинска
документация, че при инцидента на
07.03.2010г. ищецът е получил описаните в исковата молба увреждания –счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро, счупване на 8-ми торакален прешлен, довело до долна параплегия ,липса сетивност от кръста надолу, нарушение на функцията
на пикочния мехур, детеродна неспособност.От събраните доказателства в
т.ч. показания на свидетелите М. и Р. се
установяват претърпените от ищеца болки
и страдания , които са с висок интензитет , продължител-ността
на проведеното лечение, негативното отражение,което са дали уврежданията върху
психическото и емоционалното състояние на Р. . Съдът счита,че следва да се
кредитират показанията на двамата свидетели в частта им ,касаеща състоянието и
преживяванията на ищеца след инцидента ,тъй като същите са непротиворечиви и се
основават на непосредствените им впечатления.
Освен това по делото се установи,че инцидентът ,при който
са причинени уврежданията на Р. ,е
станал на място, където ответното
дружество осъществява дейността си- ски-писта в
ски-зона „Мечи чал”- Чепеларе , като на служители на ответника са възложени
задълженията по отношение осигуряване безопасността на ски- пистите.
Според законовото определение , дадено в пар.1,т.25 от ДР
на ЗТ ,ски-писта е общодостъпен ,обособен и обезопасен планински участък, на
който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани
с практикуване на ски –спортове. Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.3 от ЗТ ,ски-пистите
/ски-писти за алпийски ски и
сноуборд и ски –писти за ски -бягане -т.6/
са сред посочените туристически обекти
,на които могат да се предоставят туристически услуги .Същите с оглед чл.50 от
ЗТ подлежат на категоризиране, независимо от формата на собственост и начина на
стопанисване ,като категоризацията ,по
своето естество, представлява доказване пред съответния компетентен орган,че
пистата е обезопасена и обособена ,и това задължение е възложено на лицето, което
експлоатира прилежащите към пистата съоръжения .
Според чл.4 от
Наредбата за категоризиране на ски-пистите, приета на основание чл.3,ал.3 т.6
от ЗТ с ПМС №30/28.02.2005г./обн.ДВ бр.22/ 15.03.2005г./, категорията на ски-пистите се
определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за: обезопасеност; информационна обезпеченост ; сложност на ски-
пистата и достъп до планински участък; предоставяни туристически услуги. А в
пар.2 от ПЗР на тази наредба е предвидено,че лицата ,които предоставят или ще
предоставят туристически услуги на съществуващи към момента на влизане в сила
на наредбата ски- писти и които са собственици на прилежащо към ски -пистата
съоръжение или са им предоставени права
за ползване върху съоръжението,следва да приведат ски- пистите в съответствие с
изискванията на наредбата и в шестмесечен срок от влизането й в сила да подадат
заявление за категоризирането им.
В конкретния случай се установява от писмото на МИЕТ
изх.№ 94-Г-08/ 30.01.2012г. , че коментираната
писта/№4/ и другите писти в комплекс „Мечи чал” не са категоризирани , не е издадено и
временно удостоверение за открита процедура , при което следва да се
приеме ,че не е изпълнено от ответника вмененото му задължение за
привеждане на туристическия обект в съответствие с изискванията на цитираната
по-горе наредба и следователно,няма обективни данни ,че пистата отговаря на характеристиките за „зелена” такава ,че е в състояние ,гарантиращо безопасното й ползване , както и безопасното
ползване на съоръженията. Действително, представени са хомологации на пистите в комплекса
, но същите
са изготвени по повод провеждане на международно състезание по гигантски слалом и не
могат да заместят липсата на категоризация в
съответствие с установената нормативна уредба.А доколкото не са налични
проекти за изграждането на ски-пистите или друга техническа документация,
касаеща категоризирането им , то не са известни параметрите на съответната писта и няма яснота по
отношение на дължимите
мерки за безопасност .
Освен това не се доказа да са
били изработени от ответника конкретни правила за обезопасяване на ски-пистата,
нито да са предприети необходимите
действия по осигуряване безопасността й ,което несъмнено е негово задължение. Твърденията на същия и показанията на свидетелите му са в
посока, че са били взети всички мерки за обезопасяване на въпросната ски-писта
,която те определят като „зелена”,като по отношение мястото на инцидента се
заявява ,че не е опасно и не се нуждае от поставянето на ограждения .В тази
връзка по делото е допусната комплексната СТЕ ,от чието заключение е видно,че
изследваният участък от писта №4 е с ширина
/на мястото на инцидента/ от 11,30м/ вкл. отводнителен канал широк 80см /и с наклон
17 %, а наклонът встрани от
пистата, по посоката ,в която пострадалият излиза от него, е 60%.Съдът намира,че
следва да се кредитират горните констатации на експертите , като при съпоставянето
на данните в заключението им с нормативно регламентираните параметри,при които
една писта може да бъде определена като зелена или писта за начинаещи,се
установява, че е налице съществено отклонение, тъй като според Приложение №1 към Наредбата за категоризиране
на ски-пистите , зелената писта трябва
да има- надлъжен и напречен наклон от 5 до 15% , ширина-от 15 до 40м, профилът
на терена трябва е с лек равномерен наклон ,с място за спиране ,като опасни места не се допускат. Дори да се
приеме разликата от 2% при наклона на терена за несъществена ,както се заявява
от вещите лица, и че е допустимо наличието на стеснени участъци при
преминаването на пистата през гориста местност ,какъвто е процесния,
то по отношение на конкретното място на инцидента не може да се обоснове извод ,че същото е безопасно и затова не е
било необходимо предприемането на каквито и да е действия по обезопасяването
му. Съгласно Приложение
1 към Наредбата, задължителните изисквания за обезопасеност
на зелена писта включват -наличието на специализиран и адекватно съоръжен
планински спасителен отряд , осигуряване на медицинска помощ и т.н. като в т.11 е предвидено -осигуряването на оградни мрежи, дюшеци и колове. Последните служат за
обезопасяване на учебни трасета за начинаещи и ски детски градини/11.1/;на стеснени
участъци от пистата в гориста местност /11.2/,както и на участъци от пистата,в
които съществуват опасности от излизане извън нея /11.3/.С оглед така
посочените изисквания и предвид установеното по делото,че процесният
участък попада в гориста местност и има ширина под минимално допустимата /11,30м
вместо 15м/ , че наклонът встрани от пистата е 60% и съществува опасност за излизане от нея, съдът счита , че
същият представлява източник на опасност ,а това налага обезопасяването му по начина , предвиден
в Наредбата.
Неоснователни са
доводите на ответника за отсъствие на противоправно бездействие при обезопасяването
на пистата от страна на негови служители.Напротив, в хода на производството
стана ясно ,че последните не са се съобразили
с конкретните обстоятелства в случая- неголямата ширина на участъка при
мястото на инцидента , местоположението на този участък / в гориста местност/ и
съществуващата на опасност от напускане на пистата по стръмния наклон вляво от
нея, и не са спазили установените
предписания във връзка с опазване здравето и живота на всички, които карат ски
по пистата, независимо дали са състезатели или начинаещи. Следователно, проявено
е бездействие по отношение изпълнението на вменените задължения по осигуряване в пълна степен
безопасността на ски- пистата и по-точно на процесния
участък, представляващ източник на опасност. Тук следва да се отбележи,че съдът не кредитира
депозираните показания на свидетелите на ответника, касаещи параметрите на мястото
на инцидента и определяне на неговата трудност,тъй като те не кореспондират с
констатациите на вещите лица от СТЕ. Твърденията им,че теренът е с ширина около 18-20м ,с много лек наклон-8% , с неголям наклон на
склона под пистата - 30% говорят и за
липсата на обективна преценка при определянето му като неопасно място , ненуждаещо се от поставянето на предпазни мрежи .
Както се посочи вече ,категорично се доказа по делото, че ищецът е
претърпял описаните травматични увреждания. Няма спор и за това, че те са настъпили вследствие инцидента на коментираната
ски-писта, станал на 07.03.2010г.
, в този смисъл е заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза .А доколкото се прие по-горе, че не
са били взети необходимите мерки за обезопасяването
на процесния участък ,чрез използване на съответните
ограждения ,то се налага извод, че е налице връзка на причинност между
претърпените от ищеца неимуществени вреди и противоправното бездействие на
служителите на ответника. При тези данни съдът намира ,че се доказа осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и това предпоставя ангажиране на
гаранционно -обезпечителната отговорност на дружеството,като с оглед
вида на тази отговорност, без значение за спора е ,кои са конкретните
длъжностни лица, на които са възложени поддръжката и обезопасяването на
пистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение , съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост ,визирани в чл.52 от ЗЗД и
да отчете конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания , последвалите от
това болки и страдания, интензивността и продължителността на същите ,както и негативните изживявания на
ищеца .
Установи се въз основа на събрания доказателствен
материал и при условията на пълно доказване ,че на ищеца са причинени описаните
в исковата молба травматични увреждания , които определят изключително влошеното
му здравословно състояние. Установи се, че за един продължителен период от
време същият е търпял ,а и продължава да търпи значителни болки и страдания, не
може да се придвижва самостоятелно ,не може да се обслужва без чужда помощ. Освен
това ,налице е пълно обездвижване на долните крайници, детеродна неспособност и
функционално разстройство на пикочния мехур, които увреждания са с траен
характер ,без изгледи за възстановяване .С не по-малък интензитет и
продължителност са и негативните
психически изживявания на ищеца ,чийто начин на живот коренно се е променил,
същият е поставен в невъзможност да работи ,затворил се е в себе си и е
ограничил контактите си с близки и приятели. Предвид тези обстоятелства и като се отчете възрастта на З.Р. към момента на
инцидента-35год., съдът намира, че заявената претенция се явява доказана за
пълния претендиран размер , като приема конкретно
посочените в исковата молба обезщетения
за адекватни по размер на установените страдания от уврежданията / съотв.
-сумата от 20000лв.-за причинено счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро и сумата от
по 100000лв.-за причинена загуба на мускулна сила в долните крайници /долна параплегия без
дълбока сетивност/, за нарушаване
функцията на пикочния мехур ,в резултат на което не може да се задържа урината и
за настъпилата детеродна неспособност/.
При определяне окончателния размер обезщетението обаче
трябва да се обсъди и повдигнатото от
ответника възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, което
съдът намира за основателно.
От заключението на СТЕ, с в.л.К.З. ,което следва да се
кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява ,че ски уменията се усвояват трудно ,
имат сложен координационен характер, като е необходимо да се усъвършенстват основните елементи за
правилно каране на ски ,преди да се започне спускане по писта.
В случая не са налице доказателства ,въз основа на които
да се направи извод ,че към момента на инцидента З.Р. е имал скиорски познания
и умения. Установеното от показанията на свидетелите М. и Р.,че ищецът е
спортувал в продължение на много години, имал е добри спортни умения и
рефлекси, няколко пъти е карал ски с приятеля си и поне два пъти /преди
пет-шест години/ с брат си, не е
достатъчно, за да се приеме, че той е притежавал дори минималния обем скиорски
умения ,необходими за безрисково каране на ски. Освен
това достоверността на свидетелските показания за нивото на скиорски умения на Р.,в
голяма степен беше разколебана от посоченото от свидетелите на ответника ,относно
направените пред тях изявления от ищеца,че „за първи път кара ски” .
Следователно ,предприемайки спускане по процесната
ски писта ,без да съобрази възможностите си за упражняване на ски спорт ,Р.
сам се е поставил в положение да понесе
последиците от поетия риск. Необоснована е била преценката му , доколко той е
могъл безопасно да управлява ските и
да контролира скоростта на придвижването
си , не е отчел, че има вероятност от възникване на неблагоприятни условия и
инциденти, което несъмнено е допринесло за настъпилия за него негативен
резултат.
Предвид изложеното, съдът намира, че настъпването на увреждането е било обусловено и е в причинна връзка с
поведението на ищеца,като съпричиняването на вредите
следва да се определи на 1/2 за последния. Отговорността на ответника ще се намали до 1/2 на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД,
при което обезщетението за неимуществени вреди ,дължимо от него, възлиза в общ
размер на 160000лв. За тази сума или по
конкретно заявените претенции – за сумата от 10000лв. –за счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро и сумата от
по 50000лв.-за причинена загуба на
мускулна сила в долните крайници , за
нарушаване функцията на пикочния мехур ,в резултат на което не може да се
задържа урината и за настъпилата детеродна неспособност искът е основателен и
следва да се уважи,а за разликата до пълния предявен размер -ще се отхвърли.
По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:
Според посочената разпоредба лихвите се дължат от деня на
забавата,а съгл.чл.84,ал.3 ЗЗД ,при задължение за непозволено увреждане ,което
поначало няма определен ден за изпълнение , длъжникът се смята в забава и без
покана т.е. вземането става изискуемо от датата на събитието.
Доколкото в случая се касае за отговорност за увреждане,
ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
увреждането – 07.03.2010г., поради което искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
уважен , като се присъди законната лихва за забава върху така определеното
по-горе обезщетение от тази дата до окончателното му изплащане .
Ищецът е бил
освободен от заплащане на такси и разноски по производството , направил е разходи само за адвокатско
възнаграждение ,при което съгл. чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 10500лв.- разноски по делото, изчислени по съразмерност.
С оглед изхода на
правния спор и на основание чл.78,ал.3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
5620лв.-направени разноски по делото /депозити за вещи лица-1700лв.,адв.възнаграждение-9500лв. и депозит за призоваване на
свидетели-40лв./,изчислени съобразно отхвърлената част от предявения иск.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден заплати по сметка на ВСС
сумата от 6400лв. –дължимата държавна такса по производството , както и сумата
от 85лв.-изплатен от бюджета на съда хонорар за работа на вещи лица по СМЕ
,изчислени съобразно уважената част на
иска .
Предвид изложеното ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Чепеларе курорт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : ****,**** ,да заплати на З.Г.Р., ЕГН **********,
с адрес за призоваване:****, сумата от 160000/сто и шестдесет хиляди /лв.- общ
размер на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди ,представляващи
болки и страдания от получени травматични увреждания
,настъпили в резултат на непозволено
увреждане , станало на 07.03.2010г. на ски-писта
в комплекс ”Мечи чал”-Чепеларе, причинено вследствие на противоправно
бездействие на служители на „Чепеларе курорт”АД
, натоварени със задължения по поддържане и обезопасяване на ски-пистите
в к.”Мечи чал”-Чепеларе, изразяващо се в неизвършването
на действия по обезопасяването на опасен
участък от ски -писта, където е пострадал З.Р. , от която сума: 10000лв.-за болки и страдания от счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро; 50000лв.-за
загуба
на мускулна сила в долните крайници-долна параплегия
без дълбока сетивност, водеща до пълното обездвижване на двата долни крайника ,
причинена от увреждането на 8-ми торакален прешлен ; 50000лв.-за увреждане , представляващо
нарушаване функцията на пикочния мехур ,в резултат на което не може да се
задържа урина и 50000лв. -за настъпила
детеродна неспособност, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение , считано от 07.03.2010г. до
окончателното му изплащане , както и сумата от 10500/десет хиляди и петстотин/лв.-разноски
по производството, изчислени по съразмерност ,като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за разликата над уважения размер от 160000лв.
до пълния предявен размер от 320000лв.
, или съответно по конкретните претенции –за размера над 10000лв. до 20000лв. -за
счупване на 5-то,6-то и 7-мо ребро;за размера над 50000лв. до 100000лв.-за
причиненото увреждане- загуба на мускулна
сила в долните крайници-долна параплегия без дълбока
сетивност, водеща до пълното обездвижване на двата долни крайника ; за размера
над 50000лв. до 100000лв.-за увреждане,представляващо нарушаване функцията на
пикочния мехур ,в резултат на което не може да се задържа урина и за размера
над 50000лв. до 100000лв. -за настъпила
детеродна неспособност, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Г.Р.,ЕГН
**********,с адрес за призоваване: ****,да заплати на „Чепеларе курорт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: ****,сумата от 5620/пет хиляди
шестстотин и двадесет/лв. –направени по делото
разноски, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Чепеларе курорт” АД, ЕИК120614850,със седалище и адрес на управление
: **** да заплати по сметка на ВСС сумата
от 6400 /шест хиляди и четиристотин/лв. -дължимата държавна такса по
производството, както и сумата от 85/осемдесет и пет/лв.-изплатен от бюджета на
съда хонорар за вещи лица по назначените
комплексна СМЕ и съдебно-сексологична експертиза,изчислени съобразно уважената част на претенцията .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия: