Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 82 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на вземания по
договор за паричен заем.
В исковата молба ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София твърди, че с Договор за
паричен заем № 5382127 от 08.09.2017 г., сключен между ,,Вива Кредит” ООД, като
заемодател и ответника И.И.М. ***, като заемател, заемодателят се е задължил да
отпусне на заемателя паричен заем в размер 600.00 лева, който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на "Изипей" АД, а последният е
усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят
е изпълнил задължението си. Поддържа, че с договора ответника се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на същия, като заплати сума в
размер 837.65 лв., ведно с договорната лихва на 5 месечни погасителни вноски,
всяка в размер 167.53 лв. (включваща първоначална главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане). Сочи, че за ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем ответникът дължи договорна
лихва, в размер 61.80 лв., посочен в договора, за периода от 08.10.2017 г. -
датата на първата вноска, до 05.02.2018 г. - датата на настъпване на падежа на
договора. Изтъква, че ответникът е заявил доброволно, че иска да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от заемодателя, поради което дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер 175.85
лв. В сключения между страните договор за заем ответникът се е задължил в
3-дневен срок от подписване на същия да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер 175.85 лева, която е
дължима на падежната дата на погасителната вноска. Твърди също, че съгласно Тарифата
на "Вива кредит" ООД, представляваща неразделна част от договора,
поради забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 245.00 лв.
Сочи, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 05.02.2018 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата
молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а
ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради
което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер 56.67 лв. от 09.10.2018 г. - датата, следваща деня на
последната погасителнна вноска на паричния заем/датата на настъпване на забава,
до датата на подаване на заявлението - 20.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Сочи, че с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г. между ,,Вива Кредит” ООД и ,,Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, вземането е прехвърлено в полза на
,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди също, че е подал заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което Врачански районен съд е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение, която е връчена на И.И.М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да признае за установено, че има следните вземания
срещу ответника И.И.М. по Договор за паричен заем № 5382127 от 08.09.2017 г.,
прехвърлени от ,,Вива кредит” ООД в полза на ,,Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.05.2018 г.: 600 лв. главница; 61, 80
лв. договорна лихва за периода от 08.10.2017 г. до 05.02.2018 г.; 175.85 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 175.85 лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 245,00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 56.67 лв. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 09.10.2018 г. -
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем (датата
на настъпване на забава), до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли също съда да осъди И.И.М. да му
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.,
от които 50,00 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Моли уведомлението за цесията
да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Ответникът И.И.М. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез назначения му особен
представител адв. М. М. ***, оспорва предявеният иск като неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли. На първо място, оспорва действията на
ищеца по уведомлението му за станалата продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, като твърди, че не е налице уведомление до ответника по реда и смисъла
на чл. 99, ал.3 ЗЗД, поради което е налице необвързаност на длъжника спрямо
цесионера, съгласно чл. 99 ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД, независимо от приложеното към
исковата молба, изходящо от цедента уведомление за цесията. На второ място,
оспорва съществуването на претендираните вземания, като възникнали в полза на
цедента, респ. в тежест на длъжника, на основание сключен помежду им договор за
заем, като оспорва получаването на сумата по договора за заем от ответника.
Оспорва също и твърдението, че ответника е запознат по надлежен ред с Тарифата
на ,,Вива кредит” ООД, а така също и същата да е публикувана на интернет
страницата към датата на сключване на договора. На следващо място, твърди, че
клаузите на договора за паричен заем, определящи годишен лихвен процент и
годишен процент на разходите /ГЛП и ГПР/, са нищожни, като противоречащи на
добрите нрави, както и че уговореният размер на възнаградителната лихва надвишава
с повече от три пъти размера на законната лихва, поради което противоречи на
добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Счита, че клаузите на
договора в тази част накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
Конституираното като трето лице-помагач
на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
търговско дружество ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, в даденият
му от съда срок и до приключване на устните състезания не е изразило становище
по предявените искове и не е ангажирало доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 4352/2018 г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 2716 от 03.10.2018г., по силата на която
ответникът в настоящото производство И.И.М. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София сумите: 600 лв.
главница по Договор за паричен заем № 5382127, сключен на 08.09.2017 г. с
,,Вива кредит” ООД; 61, 80 лв. договорна лихва за периода от 08.10.2017 г. до
05.02.2018 г.; 175.85 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 12.09.2017г. до 05.02.2018г.; 175.85 лв. такса за експресно
разглеждане на документи; 245,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение; 56.67 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница за периода от 09.10.2017 г. до 20.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2018г. - момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и направените съдебни разноски: 26, 30 лв. държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
делото И.И.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415,
ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск
против длъжника-ответник по настоящото дело.
Видно от представения по делото Договор
за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" № 5382127 от 08.09.2017 г., „Вива
Кредит" ООД, гр.София, в качеството на заемодател (трето неучастващо по
делото лице), и ответника по делото И.И.М. ***, в качеството на заемател, са
сключили договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил
да предаде в собственост на заемателя сумата 600,00 лева, а заемателят се е
задължил да върне същата на заемодателя при следните условия: размер на погасителна
вноска - 167, 53 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; срок на заема - 5 месеца; брой вноски - 5 с
конкретно определени дати на плащане, първата от които е 08.10.2017г., а последната
- 05.02.2018г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40, 31%; общ размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане - 837, 65 лева;
годишен процент на разходите на заема - 49, 48%; вид на предоставения заем -
потребителски; условия за усвояване на цялата сума по заема - в брой (чл.2,
ал.1). Съгласно ал.2 на чл.2 от договора с подписването на този договор
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя, заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Видно от приложения на л.10 по
делото разходен касов ордер № 83 от 08.09.2017г. И.И.М. е получил от "Вива
Кредит" ООД в брой сумата 600,00 лв. с основание за плащане ,,отпускане на
кредит 5382127”.
В договора заемателят е заявил,
че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора, за което дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 175, 85 лева,
която такса да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски (чл.1, ал.2,3 и
4).
Съгласно чл.4, ал.1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за
заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията
му по договора, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или 2. валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Според ал.2 на
чл.4 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в
размер 175, 85 лева. Страните са се съгласили неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1,
т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер 202.70 лева, а общото
задължение по договора става в размер 1013, 50 лева. По делото не се спори, че
ответникът, в качеството на заемател, не е изпълнил задължението си по чл. 4 от
договора за предоставяне на посочените обезпечения в определения тридневен
срок, поради което след изтичането му заемодателят е начислил неустойка в
размер 175, 85 лв.
Съгласно чл. 8, ал.2 от договора
при забава на плащане на задълженията на заемателя по договора същият дължи законната
лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
Съгласно
чл. 12 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа на
"Вива Кредит” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се
намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорската мрежа на заемодателя и на неговата интернет страница. По делото
не е представена като доказателство Тарифа на "Вива Кредит” ООД, относима
към договори за паричен заем "Вивакредит ПЛАН", какъвто е процесния,
а тарифа, относима към договори "VIVA Express".
В чл.3 от
договора е уговорено правото на заемодателя да прехвърли правата си по договора
на трето лице.
Установи се
също, че на 01.12.2016 г. между "Вива Кредит" ООД, в качеството на
продавач или цедент, и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, като
купувач или цесионер, е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който страните са се съгласили продавачът да прехвърля
на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем
и договори за потребитески кредити, които същият е отпускал на свои клиенти,
като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към договора (§2,
т.2.1). По делото са представени стр.1, 9 и 23 от упоменатия в §2, т.2.1 списък
Приложение 1 от 02.05.2018г. към договора, от който се установява, че под № 250
фигурира и вземането към И.И.М. по договор № 5382127 от 08.09.2017 г., което е
в общ размер 1258, 50 лв., от които 600, 00 лв. главница, 61, 80 лв. договорна лихва
и 596, 70 лв. неустойка, такси, разходи и др.
В § 4, т.4.5
е уговорено, че с договора продавачът упълномощава купувача с правата за
уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде и изрично
пълномощно. В изпълнение на посочената клауза на л.23 по делото е представено
като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016г., извършена
от Маргарита Иванчева, нотариус в район РС-София с рег. № 260 на НК, с което
"Вива Кредит" ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, да уведоми от името на "Вива Кредит" ООД всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани по Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения, сключен на 01.12.2016г., включени в което
и да е подписано Приложение № 1 между страните, съгласно изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
По делото
(л.21) с исковата молба е приложено уведомление от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД до ответника И.И.М. за извършеното прехвърляне
на вземания, като по делото няма доказателства същото да е връчено валидно на
адресата. С оглед искането на ищеца за връчването му с исковата молба на
ответника, това е сторено в настоящото производство на назначения му особен
представител (съобщение на л.53 по делото).
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Вива
Кредит" ООД или на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за паричен заем суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно,
се установи, че И.И.М. е получил от "Вива Кредит" ООД в брой, чрез
разходен касов ордер № 83 от 08.09.2017г. сумата 600,00 лв. с основание за
плащане ,,отпускане на кредит 5382127”. Според заключението ответника и
заемополучател И.И.М. не е заплащал суми по процесния договор за паричен заем.
Вещото лице е установило, че размера на непогасените задължения на заемателя по
договора за паричен заем към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
в съда - 01.10.2018г. е в общ размер 1 307, 87 лв., в това число по пера, както
следва: главница - 600,00 лв.; договорна лихва за периода от 08.10.2017г. до 05.02.2018г.
- 61,80 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл.4
от договора - 175,85 лв.; такса за експресно разглеждане на документите - 175,85
лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение - 245,
00 лв.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за
периода от 09.10.2017г. до 01.10.2018г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГIК - 49,37 лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва, лихва за забава, неустойка и такси по договор за
паричен заем.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно отношение
между първоначалния кредитор "Вива Кредит" ООД и ответника,
произтичащо от договор за заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума и е настъпила
изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден договор за
цесия, по силата на който вземането по договора за заем е прехвърлено на
ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице
"Вива Кредит" ООД и ответника И.И.М. по договор за паричен заем съдът
намира за установено от съвкупната преценка на писмените доказателства, приети
по делото, а и това обстоятелство не е спорно по делото. Процесният договор за
паричен заем е двустранно подписан (съдържа подпис на ответника на всяка
страница) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за заем,
което налага извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между
страните по договора за паричен заем. Оплакванията за нищожност на отделни
клаузи не са в състояние да обосноват недействителност на целия договор по
аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се
приеме, че договорът за заем е валидно сключен и обвързващ за страните.
Според
нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. Разпоредбата на
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД дава право на заемодателя да получи възнаградителна
лихва, ако такава е уговорена.
Заемодателят
е изпълнил задължението си да предаде на ответника отпуснатата в заем сума,
което се установява от заключението на вещото лице и от приложения на л.10 по
делото разходен касов ордер № 83 от 08.09.2017г., носещ подписа на ответника и
удостоверяващ, че е получил сумата 600 лв. като кредит. В чл. 2, ал. 2 от
договора изрично е посочено, че служи за разписка за получаване на заемната сума.
След като ответникът е положил подпис на всички страници oт договора, същият е
признал, че заемната сума му е била предоставена. С реалното получаване на
сумата е осъществен фактическият състав на договора за заем.
Усвояването
на заемната сума от ответника е породило и насрещното му задължение да я върне
на заемодателя, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Изясни се,
че съгласно договора за паричен заем крайният му срок на действие, определен от
падежа на последната погасителна вноска, е 05.02.2018 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установи се също по делото и не се оспорва от ответната
страна обстоятелството, че не е изпълнила задължението си да върне получената в
заем сума, което налага извода за дължимост на вземането. Така установеното
виновно неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответника-заемател,
поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същия съдът е
издал в полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2716 от 03.10.2018г. по ч.гр.д. № 4352/2018г. за претендираните със
заявлението суми.
С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е заемодателя
по договора за заем, а лице, което не е страна по този договор, то първият
спорен въпрос (с оглед и възражението на ответника с отговора на исковата
молба) е този за материалноправната легитимация на ищеца и задължението на
ответника да изпълни на него задължението си, поето с договора за паричен заем,
сключен с "Вива Кредит" ООД. В тази връзка с оглед твърденията на
ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. с прехвърлител на вземанията "Вива
Кредит" ООД, в негова тежест в производството бе да докаже сключването на
валиден договор за цесия, по силата на който е придобил вземането на кредитора
по договора за паричен заем спрямо длъжника-ответник и изпълнение на
задълженията, визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София се позовава на
представения като доказателство по делото договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между цедента (продавач) "Вива
Кредит" ООД, гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр. София с приложението към него, в което са
посочени вземанията, които се прехвърлят, сред които е и вземането към ответника.
Действително
с посочения договор за цесия "Вива Кредит" ООД е прехвърлил и продал
на купувача „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем и договори за потребитески
кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си
на заемополучатели по тях (наречени вземания), които продавачът е посочил и
определил в списък Приложение 1 към този договор (§2, т.2.1). Установи се по
делото, че сред цедираните вземания е и вземането, което цедента е имал към
ответника И.И.М., произтичащо от договора за паричен заем от 08.09.2017г. - в
Приложение № 1 към договора за цесия (извадка от стр.1, 9 и 23, приложена на
л.18-20 по делото), в което са описани вземанията, които цедентът прехвърля на
цесионера, е индивидуализирано това вземане чрез името на длъжника и ЕГН,
номера и датата на договора и дължимите суми за главница и лихви.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите
лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До
уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица.
Следователно
в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжника и ответник по иска,
сключеният между цедента (продавач) "Вива Кредит" ООД, гр.София и
цесионера (купувач) „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр.
София договор за цесия е трябвало да бъде съобщен на длъжника от предишния
кредитор, в случая "Вива Кредит" ООД. До изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Едно
от възраженията на ответника е, че цесията не му е била съобщена, в качеството му
на длъжник, поради което тя няма действие за него. Съдът приема възражението за
неоснователно.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането. В настоящия случай обаче съдът
приема, че длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по начин, който гарантира правата му, каквато е и целта и смисъла на
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За
такова редовно уведомяване съдът приема получаването на преписа от исковата
молба с приложеното към нея уведомление (л.21), съдържащо изявление и
уведомление за извършената цесия на вземанията по договора за заем от 08.09.2017г. Видно от приложеното на л. 53
съобщение на съда от 19.04.2019 г., препис от исковата молба и приложенията към
нея, в т. ч. и цитираното уведомление, е връчено на особения представител на ответника
по иска на 23.04.2019 г. Следователно, на тази дата длъжника е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощника му „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, до него уведомление.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, е възникнала на база представеното
пълномощно от 28.12.2016г. на л.23 по делото, включително и на основание § 4, т.4.5
от договора за цесия и същият е действал съобразно обема на представителната си
власт.
Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
(то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде
доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Макар и да не е направено възражение
от ответната страна, следва да се изтъкне, че уведомяването на длъжника за
извършената цесия чрез връчването на уведомлението за това на особения му
представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник (арг.
от Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК).
С
оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответната страна за
ненадлежното й уведомяване за извършената цесия не намира опора в закона и се
опровергава от събрания доказателствен материал. Поради това следва да се
приеме, че длъжника-ответник е надлежно уведомен за извършеното от кредитора
прехвърляне на вземането му по договора за заем от 08.09.2017г. на ищцовото
дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо него. Следователно
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД се
легитимира като кредитор по вземането, възникнало от договора за заем, поради
което същото може и да търси от ответника изпълнение на задължението по този
договор.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от
страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ответникът –
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение следва да
намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени
изискванията за форма и съдържание.
Следва да
се посочи, че договорът за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" № 5382127
от 08.09.2017г. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право
да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от
договора/, както и условията за прекратяване на договора /чл. 6 от договора/.
Макар да няма отделен документ наименуван погасителен план, в съдържанието на
договора е поместена цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 ЗПК информация. Тъй като
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички
вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за
посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, е неприложимо.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение претенцията за
главница:
С исковата
молба се претендира главница в размер 600 лева, която е останала незаплатена.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че към датата на изготвяне на заключението плащания по заема не
са извършвани. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на
05.02.2018 г., съгласно чл.2, ал.1, т.4 от договора, поради което
претендираната сума за главница е била изискуема към датата на подаване на
заявлението. Предявеният иск за сумата 600 лева главница се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
С оглед правоувеличаващия ефект
на предявяването на иска, основателно се явява искането на ищеца за законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
01.10.2018 г., съгласно законовата фикция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение претенцията за възнаградителна лихва:
Претенцията на ищеца е за
заплащане на договорна лихва в размер 61,80 лв. за периода от 08.10.2017г. –
падежа на първата вноска, до 05.02.2018г. - падежа на последната вноска.
Установи се
по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на
възнаградителна лихва в размер на 40, 31% и годишен процент на разходите от 49,
48% (чл.2, ал.1, т.5 и т.8 от договора).
Към датата на сключване на
договора за заем липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера
на възнаградителната лихва. При положение обаче, че става дума за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това съдебната практика (напр.
решение № 906 / 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., на ВКС, II г. о.,
решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., на ВКС, II г. о.,
решение № 378 / 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., на ВКС, II г. о.) приема
ориентировъчна стойност, над която уговореното по кредитния договор
възнаграждение е прекомерно и поради това противоречащо на добрите нрави – в
случай, че надвишава трикратно размера на законната лихва. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за исковия период е 0, 00%, а
увеличен с 10 пункта се равнява на 10, 00%. Следователно, уговореният в
процесния договор фиксиран лихвен процент от 40, 31 % надвишава с повече от
четири пъти размера на законната лихва.
Поради
изложените съображения съдът приема, че уговорената между страните
възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД
- поради противоречие с добрите нрави. Поради това, че нищожните уговорки нямат
правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение размера на годишния
процент на разходите (ГПР), Закона за потребителския кредит и по специално
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 (в сила от 23.07.2019 г.) въвежда ограничение -
същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни (ал.5). Размера на ГПР по заема в настоящия случай е 49,48 %. Законната
лихва за посочения период на договора е в размер на 10,00 %. Предвид това
обстоятелство ГПР не надвишава законоустановения максимум и клаузата на чл.2,
ал.1, т.8 от договора не следва да се счита за нищожна, тъй като не противоречи
на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава:
Ищецът
претендира и сумата 56, 67 лв., представляваща обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от 09.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Съгласно чл. 8, ал.2 от договора
при забава на плащане на задълженията на заемателя по договора същият дължи
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. От датата на падежа
ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата /09.10.2017 г./ до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /01.10.2018г./. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава върху
установената главница се равнява на 49.37 лв. Следователно с оглед
диспозитивното начало предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се явява доказан по основание в този размер, а над този размер до заявения
размер от 56, 67 лв. същият не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение:
При
сключването на процесния договор за паричен заем ответникът се е задължил да
предостави на кредитора обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, а
неизпълнението му е скрепено със санкция – неустойка в размер 175, 85 лв.,
платима на равни месечни вноски, включени в погасителните вноски по кредита
(чл.4, ал.1 и 2).
Установи се
по делото, че ответникът не е изпълнил задължението за предоставяне на
обезпечение в уговорения срок, поради което заемодателят е начислил
договорената неустойка.
Следва да
се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, когато
тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение
№ 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно
която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора. От съдържанието на чл. 4, ал.
2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е
приблизително 1/3 от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска
по договора.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя.
Съдът
намира, че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение.
Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй
като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
При този
извод на съда следва да се отрече настъпването на правните последици на
неустойката и искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
Относно
таксата за експресно разглеждане на документи:
Съгласно
договора за заем таксата от 175, 85 лева следва да се заплати при експресно
разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем.
На първо
място, и за клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса експресно
обслужване /чл. 1, ал. 3 от договора/ важи гореизложеното за чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на
другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора
за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса
експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище
след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена
заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище
в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 175, 85 лв. или в
случая приблизително 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. По делото
няма доказателства, от които да се установи, че ответникът е бил запознат с
размера на таксата за експресно разглеждане на документи преди самото сключване
на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в
договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза
има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.
На следващо
място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то в
производството не са доказани от ищеца обстоятелствата, налагащи начисляването
на подобна такса, а именно, че "Вива Кредит" ООД експресно е разгледал
документите на ответника за одобрение на паричен заем, поради което не са
налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане
документите.
При този
извод на съда следва да се отрече настъпването на правните последици на
клаузата за начисляване на такса за експресно разглеждане на документи и искът
в тази част следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
Съдът счита, че ответникът не
дължи на ищеца и претендираната сума от 245, 00 лева за направени разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
В процесния
договор за паричен заем липсва уговорка, която да вменява в тежест на заемателя
задължение за заплащане от негова страна на разходи за събиране на просрочени
задължения и разходи за дейност на служител, нито ищецът се позовава на общи
условия, съдържащи такива задължения. Поради това съдът намира, че ответника не
е обвързан от задължението да заплаща претендираните такси. По делото не са
ангажирани и никакви доказателства за извършване на разходи от страна на ищеца
във връзка с извънсъдебно събиране на вземането, което обуславя извод за
неоснователност на тази претенция.
От друга
страна евентуалното съществуване на уговорка за заплащане на подобни такси би
противоречала на императивни законови разпоредби. Така заявените от ищеца такси
са свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е.
представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
тя не може да надвишава законната лихва. С уговарянето на подобни такси за
разходи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен изложеното следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която императивно въвежда забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато представлява таксата за събиране на
задължението, т. е. клаузата противоречи на цитираната норма на ЗПК.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и
следва да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 4352/2018 г. на ВРС, а именно: главница в размер 600. 00
лв., обезщетение за забава в размер 49.37 лв., считано от 09.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 01.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане. Предявеният по чл.
422 от ГПК установителен иск – за сумата 61, 80 лв. договорна лихва за периода
от 08.10.2017 г. до 05.02.2018 г.; за сумата 175.85 лв., представляваща
неустойка по чл.92 от ЗЗД за неизпълнение на договорно задължение; за сумата 175.85
лв. такса за експресно разглеждане на документите; за сумата 245,00 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; както и за
обезщетението за забава върху установената главница с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД над сумата от 49.37 лв. до заявения размер от 56.67 лв., следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 4352/2018г. на ВРС са сторени разноски за
държавна такса в размер 26, 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 50
лв. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на ищеца са дължими
разноски за заповедното производство в размер 37, 67 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер 273, 70 лв.,
разноски за вещо лице от 200 лв., за възнаграждение на особен представител от 150
лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Когато
страната е представлявана от юрисконсулт, тя може да претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимално установения размер на дължимото за услугата
адвокатско възнаграждение, съгласно ЗПП, а не такова в произволен размер. С
оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 350, 00 лева, а в
размер, определен от съда съобразявайки фактическата сложност на делото,
разглеждането му в едно съдебно заседание (второто е по вина на ищеца), липсата
на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г., съгласно която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената
разпоредба в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 357, 33 лв., представляваща направени разноски по компенсация.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.М., ЕГН ********** ***, че съществува вземането
на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29,
ет.3, представлявано от Т.К., по Договор за паричен заем "Вивакредит
ПЛАН" № 5382127 от 08.09.2017 г., прехвърлено от ,,Вива кредит” ООД в
полза на ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1
от 02.05.2018 г., включващо главница в размер 600. 00 лв., обезщетение за
забава в размер 49.37 лв., считано от 09.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 01.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2716/03.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4352/2018
г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Панайот
Волов" № 29, ет.3, представлявано от Т.К., против И.И.М., ЕГН ********** ***,
иск по чл. 422 от ГПК за сумата 61, 80 лв. договорна лихва за периода от
08.10.2017 г. до 05.02.2018 г.; за сумата 175.85 лв. неустойка по чл.92 от ЗЗД
за неизпълнение на договорно задължение; за сумата 175.85 лв. такса за
експресно разглеждане на документи; за сумата 245,00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение; както и за обезщетението за
забава върху установената главница с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над
сумата от 49.37 лв. до заявения размер от 56.67 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.И.М.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Панайот Волов" № 29, ет.3, представлявано от Т.К., направените
в заповедното производство по ч.гр.д. № 4352/2018г. на ВРС разноски в размер 37,
67 лв., както и разноските в настоящото производство от 357, 33 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението е постановено при участието ,,Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, представляван от Н.Т.С.
и М.Д.Д., като трето лице - помагач на ищеца в процеса "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: