№ 1025
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330203092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3114976, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К. О. О., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган
е посочено, че липсва разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е
наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният
фиш е връчен на 07.04.2021г. Съдът е указал изрично на АНО да представи
разписка за връчване най-късно до датата на съдебното заседание, като е
1
посочил, че при непредставяне на такава жалбата ще се счете подадена в
срок. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото
не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен
именно на 07.04.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена
на 12.04.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.10.2019г., в 12,19 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, посока бул. Кукленско шосе“, МПС
с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 76 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 26 км.ч. Наложено било наказание на жалбоподателя К. О. О.
като собственик, на когото е регистрирано МПС.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 79 км/ч. При правилно приспадане на
толеранс от 3 км/ч. в полза на водача, административнонаказващият орган е
приел, че установената стойност на скоростта е в размер на 76 км/ч.
Видно от справката за собственост на процесния автомобил, същият е
съсобствен между К. О. О. и Н.Н. О.а.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 24.10.2019г.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
2
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 № 11743CA, представляващо преносима
система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е
видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 57-С-
ИСИС/ 30.09.2019г., като същото е със знак за проверка 00102/2019 и е с
положени защитни стикери;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Неоснователни се явяват възраженията, изложени както в жалбата, така
и в съдебното заседание.
По отношение на възражението за мястото, на което се е извършил
контрола следва да се отбележи, че настоящото производство е
административнонаказателно и в него се събират доказателства, които
обосновават извършването или неизвършването на административно
нарушение. Административнонаказващият орган, след като констатира такова
нарушение, е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички
елементи (субективни и обективни) от състава на нарушението. Изборът на
3
място, на което да се постави АТСС, не е сред тези елементи. Поради тази
причина и правилно административнонаказващият орган не е представял
доказателства за начина на избор на мястото на извършения контрол, нито
такива са били събирани служебно от съда в хода на съдебното следствие,
доколкото същите са ирелевантни при определянето дали твърдяното
нарушение е извършено. В този изричен смисъл е и Решение № 2041 от
12.11.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2272/2020 г.
По отношение възражението за липса на посочване в Протокола на
датата на приемане, номер на първо и на последно статично изображение,
информация дали АТСС е преминало метрологична проверка, дата и лице,
което е извършило проверка на съответния протокол, настоящият състав
намира, че поначало преценката за същественост на отсъстващи
реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички
останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по к.а.н.д
№ 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).
Така например, липсата на посочване, че АТСС е преминало надлежна
метрологична проверка, не би било нарушение в случаите когато АТСС
действително е преминало надлежна проверка и е отговаряло на техническите
изисквания към датата на извършване на твърдяното нарушение. В случая,
съгласно представения Протокол от премината първоначална проверка № 57-
С-ИСИС/30.09.2019г., процесното АТСС е съответствало на одобрения тип и
е отговаряло на техническите изисквания. По отношение на срока на
протокола, съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя
на ДАМТН (приета на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията),
периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.
Следователно срокът, за който протоколът удостоверява, че използваното
техническо средство е отговаряло на техническите изисквания и не се е
налагала допълнителна проверка, е до 30.09.2020г.., тоест към датата на
извършване на процесното нарушение 24.10.2019г., АТСС, с което е било
заснето същото, е отговаряло на техническите изисквания.
По отношение на възражението за липсата на вписване на номер на
първо и на последно статично изображение, както вече се посочи, преценката
за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава
4
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката. Действително не са посочени номерът
на първото статично изображение и номерът на последното статично
изображение, но също така, видно от представеното статично изображение,
същото е от дата 24.10.2019г. и от час – 12,19ч. Датата на статичното
изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10, а именно –
дата 24.10.2019г., а посоченият в снимката час попада във времевия интервал,
в който е било извършено заснемането – от 11,00ч. до 17,00ч. Трайна е
касационната практика на Административен съд-Пловдив, която се споделя
напълно от настоящия състав, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции,
дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното статични
изображения, стига датата и часа на нарушението да съвпадат с посоченото в
протокола и надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити -
така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.
Датата на приемане, датата на проверка и лицето което е извършило
проверка на съответния протокол, не касаят законосъобразността на
протокола, а същите имат значение при администрирането на съответния
протокол в съответното структурно звено на ОДМВР. Нещо повече, в
съответния протокол има отбелязване на име и дата, което не е извършено в
съответното поле, но е в непосредствена близост до същото, като е посочено
името на г-жа Б., дата 25.10.2019г. и подпис, които вероятно касаят
проверката на протокола, който впоследствие е бил регистриран с рег.
№ 1030р-28592/25.10.2019г.
Неоснователно се явява и възражението, че контролният орган е издал
електронният фиш срещу единият от съсобствениците, без да посочи защо го
е предпочел пред другия. Законодателят, чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, е предоставил възможност на собственика, на когото първоначално е
съставен ЕФ, с декларация да посочи кой в действителност е управлявал МПС
при извършване на нарушението, тъй като административнонаказателната
5
отговорност е лична. Последица на подадена декларация е издаване на ЕФ на
посоченото от декларатора лице и анулиране на първоначално издадения. В
настоящото производство липсва подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП от жалбоподателя, както и твърдение от негова страна за подавана
такава. В случай че автомобилът е бил управляван от друго лице,
включително от другия съсобственик, правата на неизвършилият
нарушението съсобственик са защитени от закона с възможността да посочи в
14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето, което е
управлявало процесното МПС на посочената дата, включително и ако същото
е било управлявано от другия съсобственик. Административнонаказващият
орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, правилно е
наказал единият от съсобствениците за извършеното нарушение, а при липса
на посочване от него в предвидения срок кое е лицето, управлявало
автомобила, отговорността му е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2
от ЗДвП.
Неоснователно се явява и възражението за мястото на извършване на
нарушението. Мястото е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се
разбере къде точно е бил осъществен контролът и къде е било извършено
административното нарушение, при това в населено място, където важи
общото ограничение от 50 км/ч. Посоченото от процесуалния представител на
жалбоподателя, че административен адрес с №1 на посочения булевард
представлява по-висок блок, намиращ се на 50 метра от триногата, напълно
подкрепя посоченото в електронния фиш, че осъщественият контрол е бил
именно до административния адрес с № 1, в близост до него, като посочената
разлика от 50 метра е незначителна при осъществяване на контрол в населено
място, където както вече се посочи важи общото ограничение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП от 50 км/ч.
Определена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 100лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
6
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3114976, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на К. О. О., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. О. О., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7