Решение по дело №229/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 278
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20221600500229
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Монтана, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев

Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500229 по описа за 2022 година
Делото е образувано повторно пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
A. АДСИЦ гр. П., ЕИК ***, към настоящия момент A. АД, подадена чрез пълномощник
Й.Г., член на СД с юридическо образование срещу решение на РС Монтана от 12.07.2017г.
по гр. д. № 415/2017г. .
С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил като неоснователни
предявените от A.” АДСИЦ с ЕИК ***, сега A. АД искове срещу В. П. К. и М. К. Г. за
заплащане на сумата 8048.98 лв./ или по 4024.49 лв от всяка една/ като получени на
отпаднало основание, както и за заплащане на основание чл. 189, ал.1,пр.3, вр. чл.82 от ЗЗД
на сумата 13 007.50 лв. / или по 6503.75лв. / като обезщетение за претърпяна имуществена
вреда в резултат на съдебно отстранение от имотите, предмет на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № 120, том ХХІ, рег.№ 44476, дело № 3911 от 08.12.2008г.
на Б.П.-нотариус за района на РС Монтана, вписан под рег.№ 113 в регистъра на
Нотариалната камара.
Във въззивната жалба от 03.08.2017г. са изложени твърдения ,че решението е
неправилно, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неправилност изводите, че въпреки съдебната евикция договорното отношение между
страните се е запазило, като са изложени доводи, че е налице разваляне на договора по
право, поради което и предявените искове с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.189 ЗЗД
са основателни. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове,ведно със
законните последици от това.
По така подадената въззивна жалба първоначално е образувано в.гр.дело №
1
416/2017г. по описа на МОС с постановено на 11.12.2017г. решение, с което е прието, че
договорът за продажба, сключен между страните е развален по право и исковете за уважени
в предявените размери.
По подадена срещу това решение касационна жалба от 29.01.2018г. е образувано
пред ВКС гр.дело № 1297/2018г. по описа му, по което е постановено на 23.06.2022г.
решение, с което решението на МОС от 11.12.2017г. по в.гр.дело № 416/2017г. е обезсилено
като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Съобразно указанията на ВКС относно нередовността на исковата молба, изразяващо
се в противоречие между обстоятелствена част и петитум – претендират се последици от
развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти без да е предявен иск за
разваляне на договора по реда на чл. 87,ал. 3 ЗЗД , исковата молба на основание чл. 129,ал. 4
във връзка с ал. 2 ГПК е оставена без движение. В срок жалбоподателят, ищец в
първоинстанционното производство е отстранил констатираната нередовност, като с молба,
подадена по пощата на 18.07.2022г. , постъпила в съда на 20.07.2022г. изрично е заявил
петитум , с който е поискал от съда да постанови решение, с което да развали сключения в
нотариална форма договор за продажба на земеделски имоти от 08.12.2008г. –нотариален
акт № 120 на нотариус Б.П., като поддържа и заявените с първоначалната искова молба
осъдителни искове. Нови фактически основания не са наведени с молбата с отстраняване
нередовности на исковата молба, като искът за разваляне на договора се поддържа на
същите основания, каквито са били заявени и с първоначалната искова молба.
Въззиваемите В. П. К. и М. К. Г., чрез процесуален представител адвокат Н. А. с
първоначално подадения писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна. Относно
поправената в настоящето производство искова молба излагат доводи, че иск по чл. 87,ал. 3
ЗЗД е предявен срещу тях едва с молбата за отстраняване нередовност на първоначалната
искова молба . Поддържа се също така, че по делото няма доказателства купувачът да е
отстранен от владението върху имотите, в която хипотеза не са налице основания за
разваляне на сключения между страните договор. Иска се от съда да потвърди като правилно
обжалваното решение
С писмено становище по делото жалбата се поддържа, така както е подадена с искане
за отмяна обжалваното решение и уважаване предявените искове.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване от надлежна страна с правен
интерес от обжалване на решението, отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК , поради
което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК ,
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
С обжалваното решение на РС Монтана , постановено на12.07.2017г. по гр.дело №
2
415/2017г. РС Монтана се е произнесъл по предявени от настоящия жалбоподател срещу
въззиваемите осъдителни искове за заплащане сумата 8048.98 лв./ или по 4024.49 лв от всяка
една/ като получени на отпаднало основание, както и за заплащане на основание чл. 189,
ал.1,пр.3, вр. чл.82 ЗЗД на сумата 13 007.50 лв. / или по 6503.75лв. / като обезщетение за
претърпяна имуществена вреда в резултат на съдебно отстранение от имотите, предмет на
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 120, том ХХІ, рег.№ 44476, дело №
3911 от 08.12.2008г. на Б.П.-нотариус за района на РС Монтана, вписан под рег.№ 113 в
регистъра на Нотариалната камара.
Предвид развилото се пред МОС производство относно редовността на подадената от
A. АДСИЦ гр. П., ЕИК ***, към настоящия момент A. АД на 27.02.2017г. искова молба, то
се установява наличие на предявен от страна на ищеца иск с предмет разваляне на
сключения между страните договор за продажба на недвижими имоти с правно основание
чл. 189,ал.1 , изр. първо във връзка с чл. 87,ал. 3 ЗЗД, по който иск първоинстанционния съд
с обжалваното решение не се е произнесъл, нито такъв иск е докладван като висящ в хода на
първоинстанционното производство. Поправената искова молба съгласно чл. 129,ал. 5 ГПК
се смята за редовна от деня на подаването й, съответно следва да се приеме, че към датата на
произнасяне от първостепенния съд с обжалваното решение е бил висящ и иск за разваляне
на договора за продажба.
Първостепенният съд е разгледал исковете, с които се претендират последиците от
разваляне на договора за покупко-продажба, а именно за връщане на платената по договора
цена и за заплащане обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без
обаче да се произнесе по заявения конститутивен иск за разваляне на процесния договор,
като е приел, че такъв иск няма предявен . Доколкото съдът не се е произнесъл по
конститутивния иск от изхода на който зависи основателността на кумулативно
съединените с него осъдителни искове относно последиците от развалянето, то обжалваното
решение се явява недопустимо постановено. Порокът на съдебното решение, а имено
непроизнасянето по главния иск за разваляне на договора не може да бъде поправен от
въззивния съд, който макар и съд по съществото на спора няма правомощия за първи път да
се произнесе по предявен иск, по който липсва произнасяне от първостепенния съд, като в
случая не са налице предпоставките на чл. 271,ал. 2 ГПК, обуславящи произнасяне за първи
път от въззивния съд по предявен при условията на евентуалност иск.
Указанията на касационния съд относно необходимостта да се поправи като
нередовна подадената първоначално искова молба, дадени с решението му от 23.06.2022г.
по гр.дело 1297/2018г. по описа на ВКС, са задължителни за въззивния съд съгласно
разпоредбата на чл. 294,ал.1 ГПК. В случая след отстраняване посочената от ВКС
нередовност на исковата молба се установява предявен иск, по който липсва произнасяне от
първата инстанция с обжалваното решение, изходът по който иск обуславя основателността
на осъдителните искове, обективирани в обжалваното решение.
Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява недопустимо постановено
поради липса на произнасяне от съда по предявения конститутивен иск за разваляне на
3
сключения договор, поради което и на основание чл. 270,ал.3,изр.3 ГПК следва да се
обезсили като делото се върне на първостепенния съд за ново произнасяне.
След връщане на делото следва да се съобрази от съда необходимостта от вписване
на исковата молба, поправена с молбата на ищеца от 22.07.2022г. , депозирана в настоящето
производство предвид иска по чл. 189,ал.1 , изр. първо във връзка с чл. 87,ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договора за покупко продажба с предмет недвижими имоти , съответно
внасяне на дължимата по този иск държавна такса .
При този изход на въззивното производство, то относно отговорността за разноски,
включително и за настоящето производство, следва да се произнесе първостепенният съд по
реда на чл. 78 ГПК с оглед основателността на предявените искове.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 270,ал.3,изр.трето ГПК, Окръжен съд –
Монтана
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 292 от 12.07.2017г., постановено по гр.д.№ 415/2017г. на
Районен съд - Монтана, като недопустимо постановено .
ВРЪЩА делото на РС Монтана за ново разглеждане , при което съдът се произнесе
по предявения конститутивен иск за разваляне на сключения между страните договор като
съобрази разпоредбата на чл. 114 ЗС и събере дължимата по иска държавна такса, след
което се произнесе и обусловените от изхода му обективно кумулативно съединените с него
осъдителни искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4