Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260036 16.XI.2020 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд,
Наказателна колегия,
в публично заседание на двадесет и
девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
секретар Женя Григорова
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Стр.Димитров
Внчхд дело № 314 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е въззивно
по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда N18 от 4.VІ.2020 год.
по нчхд N136/2019 год. РС - Димитровград е признал
подсъдимия Я.С.А. *** за виновен в това, че на 9.VIIІ.2018 год. в с.Б., община Д.,
област Х. причинил на И.Г.И. *** телесна повреда, представляваща разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на главата в лявата теменна област и
лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по
гърба, в областта на мишниците и предмишниците,
двустранно кръвонасядане на долните крайници - лява подбедрица,
предна повърхност и средна трета, кръвонасядане в
лявото подребрие и под областта на стомаха, поради
което и на осн. чл.130 ал.1 вр.
чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като го признал
за невиновен в това, престъплението да е било извършено в съучастие с И.Я.А. и
го оправдал по обвинението в частта му
по чл.20 ал.2 от НК.
Със същата присъда първостепенният
съд е признал за невиновен и оправдал изцяло подс.И.Я.А.
*** по предявеното му обвинение от частен характер затова, че на 9.VIIІ.2018 год.
в с.Б., община Д., област Х. в съучастие с подс.Я.С.А.
като съизвършител причинил на И.Г.И. *** телесна
повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни рани
на главата в лявата теменна област и лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по гърба, в областта на мишниците и предмишниците, двустранно кръвонасядане
на долните крайници - лява подбедрица, предна повърхност и средна трета, кръвонасядане в лявото подребрие
и под областта на стомаха - по чл.130 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
С присъдата предявения по делото
граждански иск е бил уважен изцяло, но само против подс.Я.С.А.,
като е осъден същият да заплати на тъжителя И.Г.И. сумата от 5 000 лв.
като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея считано от 9.VIIІ.2018 год.
до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 112 лв., а е отхвърлен в частта, в
която е бил предявен солидарно и против подс.И.Я.А..
В тежест на осъдения подсъдим са
поставени направени по делото разноски в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 200 лв., които да се заплатят по сметка на РС – Димитровград.
Недоволен от така постановената
присъда в частта ѝ, в която е бил признат за виновен и осъден по
предявеното му обвинение от частен характер е останал подс.Я.С.А.,
който в законния срок я обжалва чрез неговия защитник - адв.А.Ш.
*** с оплаквания, че е със съществени процесуални нарушения, неправилна,
недоказана, необоснована и незаконосъобразна поради неправилна оценка на
събраните доказателства. Последните давали основание да се кредитира
поддържаната от защитата теза, че осъденият подсъдим е действал при условията
на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК и поради това невиновно, а
така също и в състояние на афект. Отправя се искане за отмяна на обжалваната
осъдителна присъда, вместо която да се постанови нова - оправдателна, или
алтернативно – да се преквалифицира деянието на подсъдимия в такова по чл.132
ал.1 т.4 предл.II от НК, като в този случай
предявеният граждански иск да се уважи в минимален размер.
Против въззивната
жалба в законния срок не е постъпило възражение.
По въззивната
жалба не са направени нови доказателствени искания,
такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната
инстанция въззивният жалбоподател и подсъдим не се
явява, а неговият защитник поддържа жалбата по така изложените оплаквания и
отправените искания. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от противната страна. Не се явява и оправданият подсъдим И.А..
Ответникът по въззивната
жалба - тъжител в първоинстанционното производство
също не се явява, а неговият повереник я оспорва и намира обжалваната присъда правилна,
обоснована и законосъобразна. Отправя
искане да бъде потвърдена.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата
оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло, констатира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок,
от страна по делото с процесуална легитимация да обжалва, против подлежащ на възивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Преценена по същество е частично основателна.
По
фактическата обстановка:
Подс.Я.А. е на ** години, родом от гр.К., живущ ***,
******, *******, ******* **********
образование. С **** характеристични данни.
Подс.И.А. ***, *****, ********, ***** *****
*****образование
и ***** ***** характеристични данни.
Двамата
подсъдими са **** и *****.
Тъжителят И.Г.И.
е **** на първия
подсъдим и **** на втория.
Негова ***** е свид.Й. А., ***** на първия
подсъдим и ****** на втория.
Семейството
на тъжителя, чиято ****** е свид.Т. И., живеело преди
години в гр.М., където той
работел в *****, а подс.Я.А. бил негов колега. Така последният се запознал с
тяхната *******, за която
се оженил. Впоследствие всички се пренесли в гр.П., където заживели в едно жилище и в
общо домакинство.Там се родили и децата на семейство А. – подс.И.А.
и свид.Н. А., негова ******. През годините тъжителят и ***** му придобили
още едно жилище в гр.П.
Тъжителят
имал и *** – свид.Г. И.,***. Същият закупил имот – селска къща в с.Б., община Д. и помолил
родителите си да заживеят там, за да му помогнат да я стегне. Те приели и се
преместили в с.Б. Започнали ремонт. Същевременно прехвърлили апартамента в П., в който живеели
със семейството на **** си, на своя *** – свид.Г. И..
Така се
стигнало до влошаване на отношенията между семейството на тъжителя и това на неговата
******. Докато
траел ремонта, тъжителят и ****** му местели багаж и обзавеждане от
къщата в с.Б. в
апартамента в П., което създавало неудобства на живущите в него. От друга
страна отсъствието им от жилището в П. довело до подозрения, че ****** им може да
открадне нотариалния акт, с който апартамента е бил прехвърлен на техния ***.
Всички тези
обстоятелства станали причина да избухне с нова сила един затаяван с години
проблем в семейните отношения – свид.Й. А. поддържа,
че от детските си години е била обект на сексуални посегателства от своя **** – тъжителя,
които, макар разредени, продължавали и досега и то със знанието на нейната ***** – свид.Т. И. Съществуването на този проблем
случайно станало достояние на ****** на свид.А., най-напред
на нейната ****** - свид.Н. А., която споделила със своя **** –
подсъдимия И.А.. Тъй като **** му и **** му вече трайно били в село Б., той решил да предпази ***** си, като
смени патрона на входната врата на жилището в П. Семейството на тъжителя обаче
често идвало до П., установили, че ключалката е сменена и подали
оплакване за самоуправство.
Подс.И.А. бил викан да даде обяснения.
Тогава свид.Й. А. най-сетне се решила на свой ред да
подаде жалба за сексуален тормоз против **** си – тъжителя. Наложило се да уведоми ***** си - подс.Я.А., който до момента не знаел нищо за този проблем.
Последният бил в отпуск и заминал за М., където имали апартамент. На
9.08.2018 год. той се прибрал в П., където бил поканен да даде
обяснения във връзка с жалбата на неговата ****** заедно със своя *** – вторият
подсъдим.
Следобед подс.Я.А. взел решение за разговаря с **** си, за да
изясни ситуацията. Взел **** си със себе си и се отправили с неговия
автомобил за с.Б.
Заварили
двамата възрастни да работят на двора. Когато видял своите *** и **** да идват,
тъжителят побягнал навътре към къщата, но после се показал, държейки
неустановени предмети в ръце. Подс.Я.А. бил ядосан и
се разкрещял на тъжителя, искайки му обяснение. Скоро се нахвърлил върху него и
нанасяйки му удари, го повалил на земята. През това време подс.И.А. задържал с ръце **** си – свид.Т. И., за да
ѝ попречи да се намеси. Подс.Я.А. продължил да
нанася множество удари на падналия на земята тъжител. Последният успял да се
измъкне и побягнал на улицата, където подс.Я.А. го
последвал. Подс.И.А. обаче се намесил и застанал
между **** си и **** си. После
се качил в автомобила си, потеглил рязко и спрял в непосредствена близост до
падналия на земята свой ****, за да се качи **** му. След
това двамата си тръгнали.
При така
нанесения му побой, тъжителят получил инкриминираните по делото телесни
увреждания, които са установени и със заключение на назначена по делото СМЕ - разкъсно-контузни рани на главата в лявата теменна област и
лицето, контузия на лявата вежда, кръвонасядания по
гърба, в областта на мишниците и предмишниците,
двустранно кръвонасядане на долните крайници - лява подбедрица,
предна повърхност и средна трета, кръвонасядане в
лявото подребрие и под областта на стомаха. Вещото
лице ги е квалифицирало като разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния
съд и то напълно обосновано и правилно, тъй като намира опора в събраните
доказателства. Дейността на районния съд по анализ и оценка на същите не търпи
критика, същият е задълбочен и е отчетено кои свидетели са очевидци и имат
непосредствени възприятия, но и при кои трябва да се отчете възможна
заинтересованост от изхода на делото, като всички свидетелски показания са
съпоставяни и проверени едни чрез други чрез отчитане на противоречията им и в
контекста на житейската логика и опит.
Впрочем по
тази фактическа обстановка всъщност няма и принципен спор по делото, което
настоящата инстанция констатира въз основа на съдържанието на въззивната жалба, по която осъденият подсъдим Я.А. не
отрича, че не нанесъл множество удари на тъжителя, както и от липсата на жалба
от тъжителя против оправдаването на втория подсъдим И.А.. Искането по въззивната жалба е за приложение на чл.12 ал.1 от НК, като
се приеме, че жалбоподателят е действал при условията на неизбежна отбрана,
което е единствена критика към възприетите от първия съд факти, или
алтернативно – да се преквалифицира деянието по чл.132 ал.1 т.4 от НК, като се
приеме, че жалбоподателят по време на извършване на деянието е бил в състояние
на афект.
Всъщност и
двете възражения са били наведени пред първата инстанция и в нейните мотиви им
е даден сравнително обстоен, обоснован и изчерпателен отговор, като вследствие
на анализ, съобразен с цялостната оценка на всички релевантни за спора и
конфликта между страните обстоятелства, преценени в развитие, е отхвърлена
напълно правилно и законосъобразно тезата за действия на осъдения
подсъдим-жалбоподател при условията на неизбежна отбрана. Въззивният
съд споделя същия изцяло.
Преди всичко
следва подобаващо да се оценят установени по делото обстоятелства, които са
изключително съществени за психическото състояние на осъдения подсъдим –
неговите умисъл, мотиви и подбуди за извършване на деянието. Той е научил едва
предния ден грижливо опазваната от него тайна за посегателствата на неговия **** към **** му. Бил е
шокиран, но и гневен. Отправил се е към с.Б. не само за да изясни ситуацията,
както е поддържал в обясненията си, но и с мисъл за възмездие и физическа
саморазправа. Обективно извършените от него действия в дома на пострадалия /на
двора и пред улицата/ красноречиво потвърждават това.
Освен в
обясненията на последния, не се установява чрез други доказателства дали и
какви предмети е държал в ръце тъжителя, още по-малко – че той пръв е нападнал подс.Я.А.. Тъкмо обратното, двамата подсъдими идват и
влизат неканени в селския имот на тъжителя. В същото време убедително се
установява, че същият подсъдим е продължил да нанася удари и след като
тъжителят е бил „обезоръжен“, което е несъвместимо с условията на неизбежна
отбрана.
Изложеното
дотук има пряко отношение и към преценката на възможността подсъдимият да е
действал в състояние на афект. Обстоятелствата, предизвикали неговия гняв са му
станали достояние от предния ден. Афектът е краткотрайно разстройство на
съзнанието, което пречи на нормалното възприемане на ситуацията в продължение
на минути – обикновено в практиката се сочи период от 15-20 мин. В случая само
пътуването на подсъдимите от гр.П. до с.Б. е с по-голяма продължителност. Ето
защо подс.Я.А. е пристигнал в дома на пострадалия
ядосан и може би афектиран, но в житейския, не и в юридическия смисъл на това
понятие.
С оглед на
тези съображения, напълно подкрепящи се от установените по делото факти, въззивната инстанция намира неоснователни изричните
оплаквания и искания по
При служебната проверка на присъдата по
реда на чл.314 от НПК въззивният съд не установи
други пороци на атакувания съдебен
акт.
По
предявения граждански иск:
Същият е бил
уважен в пълния предявен размер от 5 000 лв. спрямо осъдения подсъдим.
Отправено е искане по въззивната жалба за намаляване
на същия.
Първостепенният
съд е изложил лаконични мотиви в подкрепа на решението си да уважи иска в пълен
размер, в които обаче изчерпателно е изброил установени по делото
факти, които оценява – брой и
интензитет на нараняванията, възрастта на пострадалия, дълъг престой в
болницата и сериозни болки, които е изпитвал.
Нищо от така
изложеното не може да се отрече. Не са обсъдени обаче други съществени
обстоятелства, също множество на брой и безспорно доказани, които оказват
влияние на справедливия размер, до който иска следва да бъде уважен.
Видно от
медицинската документация, пострадалият е бил изписан от болница на 14.08.,
престоят му е бил петдневен и не надхвърля обичайното за дадената клинична
пътека. Бил е изписан с подобрение и в добро състояние, не се е възползвал от
правото си на два медицински прегледа в едномесечен срок, което е индиция, че не са настъпили никакви усложнения и
възстановяването му е протекло сравнително гладко. Причинените наранявания са
наистина многобройни, но както се изтъкна, не са причинили дългосрочни
поражения и последици. При разпита си пред съда вещото лице сочи максимален
срок за възстановяване едва до 20 дни, като изрично отбелязва липсата на данни
за увреждане на органи, системни или функционални разстройства, които да са в
причинна връзка с нанесените травми.
Ето защо
съдът намира, че справедливият и адекватен размер на обезщетение след
съобразяване на всички релевантни обстоятелства в случая следва да се ограничи до 2 000
лв., като в тази насока се измени обжалваната присъда в гражданската ѝ
част.
В заключение следва да се обсъди направеното
възражение за прекомерност на претендираните
разноски. НПК не предвижда разпоредба, аналогична на тази на
чл.78 ал.5 от ГПК, която да овластява съда
да направи преценка, че адвокатсктото
възнаграждение е прекомерно
и да присъди по- нисък размер
до минималния, установен от чл.36 от Закона за
адвокатурата. Това нито е случайно,
нито е законодателен пропуск, волята на законодатeля е била по наказателните
дела горният институт да не
се прилага.
В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК в случаите, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, в негова тежест се възлагат всички
направени по делото разноски. Респ. в чл.190 от НП К е уреден въпроса за
случаите, когато подсъдимият бъде оправдан. Ето защо в частта досежно присъдените разноски присъдата не следва да бъде
изменяна, а подс.Я.А. следва да бъде осъден да
заплати и направените от тъжителя разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на още 500 лв. Присъдата следва обаче да бъде
изменена и в частта ѝ относно присъдената в негова тежест отговорност за
държавна такса върху уважената част от гражданския иск, като в съответствие с
намаляването на уважения размер, вместо д.т. в размер на 200 лв., същият следва
да бъде осъден да заплати такава в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.3 предл.ІІ от НПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда N 18/4.VІ.2020 год., постановена по нчхд
N 136 по описа за 2019 год. на Районен
съд - Димитровград в гражданско-осъдителната й част, като
НАМАЛЯВА
размера на уважения граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди от
престъплението от 5000 /пет хиляди/ на 2 000 /две хиляди/ лв., както и размера
на д.т. върху уважената част от същия иск – от 200/двеста/ лв. на 80/осемдесет/
лв.
ОСЪЖДА подс.Я.С.А. да заплати на И.Г.И. , ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 500 /петстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение на въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: