Решение по дело №15257/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5786
Дата: 13 декември 2023 г. (в сила от 29 декември 2023 г.)
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20231110215257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5786
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
в присъствието на прокурора С. Ив. П.
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215257 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Н. М. - роден на г. в гр. В, българин,
български гражданин, неосъждан, с основно образование, разведен,
безработен, с адрес: с. Г Б, ул. „Ч“ № , с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 17.07.2023 г., около 11:00 часа в гр. София, на ул. „Солунска“ № ,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ролс
Ройс“, модел „Гоуст“ с рама № , си служил с регистрационни табели с №
издадени за друго МПС, а именно марка „Шкода Октавия“, с рама № -
престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.
1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Д. Н. М. да
заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство
разноски по делото в размер на 82,08 лева.
1
ПОСТАНОВЯВА приложените по делото веществени доказателства – 2
броя регистрационни табели с номера – на съхранение в 04 РУ-СДВР да
бъдат предадени на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок считано от
днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 5786 от 13.12.2023 г., постановено по НАХД №
15257/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постановление от 07.11.2023 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП), с което е внесено предложение обвиняемият Д.
Н. М., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление
по чл.345, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а, ал.1 от НК, за това, че на 17.07.2023 г., около 11:00 часа в гр. София, на ул.
„*******, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„*******“, модел „***“ с рама № *******, си служил с регистрационни табели с №
******, издадени за друго МПС, а именно марка „*****“, с рама № ********.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение
и пледира обвиняемият М. да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а, ал.1
от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба около средния размер.
Обвиняемият Д. М. се явява в съдебното заседание, заявява, че не желае
защитник и иска сам да се представлява. Признава се за виновен и моли за минимален
размер на глобата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. Н. М. е роден на ******** г. в гр. ***. Същият е българин,
български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, с адрес: ********,
с ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемият Д. М. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 01.06.2023 г. обвиняемият Д. Н. М. сключил договор за тестдрайв с „****“
ЕООД, с управител - свидетелят В. Ф.. С договора страните се съгласили обвиняемият
М. да получи за временно безвъзмездно ползване /до 10:00 часа на 25.08.2023 г./ лек
автомобил марка „*****“, с рама № ********, с регистрационен номер ******.
Обвиняемият използвал автомобила за тестдрайв, след което го върнал на
дружеството. Впоследствие посоченият автомобил бил продаден на „*******“ ЕООД.
Междувременно на 17.07.2023 г. обвиняемият Д. М. управлявал лек автомобил
марка „*******“, модел „***“ с рама № *******, с поставени табели с регистрационен
номер ******, в гр. София, като се движел по бул. „*****“ от към ул. „****“. В
автомобила пътувала и свидетелката М. З.. Посоченото моторно превозно средство
било собственост на Кристиян Джонев Иванов - син на обвиняемия М.. На ул. „****“
пред ***, около 11:00 часа, управляваният от обвиняемия М. лек автомобил марка
„*******“, модел „***“ бил спрян за рутинна проверка от свидетелите М. Й. и Т. З. -
полицейски служители при ОСПС-СДВР. В хода на проверката, полицейските
служители констатирали, че поставените табели на лекия автомобил не отговаряли на
марката и модела му. Установили, че същите били предназначени за лек автомобил
марка „*****“. Свидетелите поискали съдействие от дежурна оперативна група при 04
РУ-СДВР и изчакали пристигането им. Впоследствие на обвиняемия бил съставен
АУАН № 1048451.
Изискани и приобщени били справки от ОПП-СДВР, от които се установило, че
1
регистрационен номер ****** съответствал на лек автомобил марка „*****“, с рама №
********, а на лек автомобил марка „*******“, модел „***“ с рама № *******
съответствал регистрационен номер ***.
Назначена и изготвена била техническа експертиза, от заключението на която се
установило, че регистрационните табели с номер ****** били изготвени съгласно
установените изисквания за изработка на този вид изделия.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите В. Ф., М. З., М. Й. и Т. З.; протокол за
оглед на местопроизшествие; заключението на изготвената трасологична експертиза;
писмени справки от ОПП-СДВР; писмена информация от „****“ АД; приложения
договор за тестдрайв и справка за съдимост на обвиняемия Д. М..
Показанията на свидетелите са логични, последователни, непротиворечиви и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото няма нито
едно доказателство, което да оборва свидетелските показания, а напротив, те се
подкрепят напълно от писмения доказателствен материал.
От показанията на свидетеля В. Ф. и приложения по делото договор за тестдрайв
се доказва, че на 01.06.2023 г. обвиняемият Д. Н. М. е сключил договор за тестдрайв с
„****“ ЕООД, с управител - свидетелят В. Ф., като с договора страните се съгласили
обвиняемият М. да получи за временно безвъзмездно ползване /до 10:00 часа на
25.08.2023 г./ лек автомобил марка „*****“, с рама № ********, с регистрационен
номер ******. Обвиняемият използвал автомобила за тестдрайв, след което го върнал
на дружеството. Впоследствие посоченият автомобил бил продаден на „*******“
ЕООД.
От показанията на полицейските служители М. Й. и Т. З. става ясно, че на
17.07.2023 г. са спрели за проверка лек автомобил марка „*******“, модел „***“ с
поставени табели с регистрационен номер ******, управляван от обвиняемия Д. М.,
като при направена справка било установено, че тези табели са за друго МПС – за лек
автомобил марка „*****“. По данни на водача лекият автомобил марка „*******“,
модел „***“ бил дерегистриран, а поставените табели били от друг негов автомобил.
Показанията на двамата полицейски служители намират пълна подкрепа и в
разказаното от свидетелката М. З., която е била пасажер в управлявания от обвиняемия
автомобил. Показанията на тримата свидетели са напълно еднопосочни, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Освен това те се подкрепят напълно и от изготвения по
делото протокол за оглед на местопроизшествие.
Изготвената експертна справка № 086 от 17.07.2023 г. установява, че няма
изменения в номера на рамата на лекия автомобил марка „*******“, модел „***“.
Изготвената трасологична експертиза № 328 от 18.07.2023 г. доказва, че
регистрационни табели „******“ са изготвени съгласно установените норми и
стандарти.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът приема за категорично доказано, че на
процесната дата обвиняемият Д. М. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „*******“, модел „***“, с рама № *******, като си е служил с
табели с регистрационен № ******, издадени за друго МПС - за лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рама № ********.
Съдът изцяло възприема посочените доказателствени материали и ги съобразява
2
при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са
кореспондиращи си и взаимно допълващи се.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обвиняемият Д. Н. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
От обективна страна на 17.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. София, на ул.
„****“ до ***, обвиняемият Д. М. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*******“, модел „***“, с рама № *******, като си е служил с табели
с регистрационен № ******, издадени за друго МПС - за лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рама № ********. Съгласно чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната. Според Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства -
моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна
полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес
на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските
субекти. В случая обвиняемият Д. М. е управлявал моторно превозно средство, което
не е било с издадените за него табели по законоустановения ред, а си е служил с чужди
такива.
От субективна страна обвиняемият Д. М. е действал виновно, с пряк умисъл.
Съзнавал е, че управлява лек автомобил марка „*******“, модел „***“, с рама №
******* и че си служи с табели с регистрационен № ******, издадени за друго МПС -
за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ********, а не за това, което
управлява и въпреки това е управлявал автомобила по път отворен за обществено
ползване с чуждите табели.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл.345, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева. От
деянието на М. не са настъпили имуществени вреди. Той не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава VІІІ от
НК. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаване на обвиняемия М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
личността на дееца, с оглед факта, че не е осъждан, както и това, че обвиняемият не
разполага със значителни финансови средства, тъй като е безработен. Относно
обществената опасност на извършеното престъпление, съдът я прецени като
3
съответстваща на обичайната за такъв вид посегателства. Воден от горното, съдът
намери, че административната санкция „Глоба” следва да се индивидуализира при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния установен в
чл.78а, ал.1 от НК размер на административното наказание, а именно 1000 лева. Този
размер, по убеждението на съда, съответства на интензитета на посегателството, като в
същото време е от естество да способства за постигане целите на административното
наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН, а и тези, визирани в чл.36 от НК и най-вече
деецът да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на законите за напред.
По разноските:
След като обвиняемият Д. М. беше признат за виновен, то на основание чл.189,
ал.3 от НПК следва да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 82,08 лева.
По веществените доказателства:
Съдът постанови, след влизане в сила на решението, приобщените по делото
веществени доказателства на съхранение в 04 РУ-СДВР, а именно регистрационни
табели с № ****** да бъдат предадени на отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4