№ 31
гр. П., 02.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500569 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:13 часа се явиха:
Жалбоподател Н. Д. Б., редовно призована не се явява, за нея се явява
особения представител – адвокат К. О. О..
Ответник „Д.С.” ЕООД, редовно призовано, за тях се явява адвокат С.
Н. М..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. О.: Моля да не се дава ход на делото. Считам, че няма
необходимите процесуални предпоставки поради нередовност на ИМ да се
даде ход на делото. Считаме, че незаплащането съгласно инструкциите на
съдебния състав на възнаграждението на особения представител от на
ищцовата страна представлява съществено процесуално нарушение. Това е
във връзка изобщо с възможността на ответната страна да организира своята
защита, да имаме изобщо защита и това да е двигателя на съдебното
производство. Възможността за безвъзмезден труд не е уреден в ГПК.
Безспорно самият въпрос, който е зададен в разпореждането дали поемам
защитата сме изцяло извън ГПК. Сами разбирате, че няма такава възможност
да се продължи това дело, без да има предпоставките по ГПК. Посочил съм
цялата съдебна практика по идентични хипотези, а именно, когато ответната
страна е обжалвала и не е заплатен хонорара й от ищцовата страна. Всички
1
съдебни инстанции са обезсилили първоинстанционното решение и са
върнали ИМ поради нередовност. Представям писмена молба.
Адв. М.: На първо място многократно съм уведомявал клиента си за
това, че дължи възнаграждение за особен представил и до настоящия момент
не са ми предоставени средства. Невнасяне на възнаграждение не е
основание за обезсилване на постановеното решение и доколкото си спомням
има практика на ВКС, тъй като това не представлява нередовност на ИМ. Ще
направя още веднъж опит да убедя клиента си, че дължи възнаграждение за
особен представител, но това съм го правил многократно досега.
Действително този институт не е добре уреден в ГПК и считам, че е налице
празнота в уредбата.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото. Съображенията за това са следните:
На първо място, нямаме хипотеза на нередовна искова молба, нямаме
хипотеза на липса на процесуално представителство на някоя от страните и в
частност на въззивницата. При запитване, което съдът е направил по
отношение на особения представител на същата дали желае да продължи да
осъществява правомощията си като особен представител, същият отговори
позитивно. Останалите съображения не касаят отпадане на неговата фигура,
ето защо съдът намира, че ответницата – въззивница в настоящото
производство е надлежно представлявана и това не е пречка за даване ход на
делото.
Действително съдът е цитирал в предходно разпореждане включително
едно решение на ВКС, където ВС като последна инстанция е преценил и
процедирал начина, по който особения представител предлага да се
процедира, обаче според настоящата инстанция към настоящия момент
процесуалната уредба, от която основно се води съда не предвижда
невнасянето на разноски, в т.ч. и за особен представител като основание за
нередовност на ИМ и на второ място за обезсилване на първоинстанцинното
решение.
Следва да се отбележи, че няма и ТР на ВКС, което да установи, че
2
съдът може да действа по този начин, което да е задължително от
съдилищата, както е в случая с ТР на ВКС, с което е прието, че невписаната
искова молба е процесуална пречка за даване ход на делото и ако не бъде
изпълнено указанието за вписването й съдът има право да върне исковата
молба.
В заключение съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото,
поради което такъв ще се даде, и както е посочено съдът ще се произнесе по
разноските за заплащане възнаграждението на особения представител с акта
по същество, което е и в съответствие с действащата процесуална уредба, че
по въпроси за разноски, които са останали за внасяне, съдът се произнася с
акта, с който се приключва производството по делото.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№19418/15.06.2023г. от Н. Д.
Б., с ЕГН ********** против Решение №778/09.06.2023г. по гр. дело
№518/2022г. по описа на П.ския окръжен съд, с което се осъжда Н. Д. Б., с
ЕГН ********** и постоянен адрес гр. П., ул.”А.” №7, да заплати на „Д.С.”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр. Г., ул. “П.“ №5,
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/лв.-частичен иск от общо 100 000 лв.,
представляваща получена на отпаднало основание сума - платено
възнаграждение по развален договор за консултантски услуги, сключен
между страните на 02.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 21.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на първоинстанционното решение, както и допуснати
процесуални нарушения при постановяването му, за което се излагат
конкретни и подробни съображения. Поддържа се, че решението е взето на
базата на липса факти и спорни обстоятелства, които не доказват предявения
иск от „Д.С.” ЕООД, а събраните доказателства във връзка с този иск са
преценени погрешно и непълно. На първо място, се посочва, че процесния
3
договор между страните не е сключван. В депозираната искова молба, ищецът
твърдял, че с ответника са сключили на 02.11.2012г консенсуален договор, за
консултантски услуги с възнаграждение от 100 000лв (сто хиляди лева).
Ответникът е оспорил това обстоятелство. Твърдяният договор не бил
представен по делото пред ОС-П., но въпреки това, съдът приел за доказан
факт наличието му на базата на свидетелски показания, нарушавайки
забраната на чл.164, ал.1, т.З от ГПК, която не допуска свидетелски показания
за установяване за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лв. Според жалбоподателя, допускането на свидетелски показания
съставлявало съществено процесуално нарушение, а цененето им като
основополагащо доказателство е опорочило изцяло постановеното
първоинстанционно решение.
На второ място, се поддържа, че извършено плащане не е равносилно на
процесния договор. Окръжен съд — П. отдал съществена тежест на
наличието на две платежни към въззивника - за 70 000 лв. на дата 02.11.2012г.
и за 30 000 лв.- на 30.01.2013г. Нямало данни обаче, че посочените суми са по
повод твърдения процесен договор за консултантски услуги. Посочва се, че
след като липсва формален договор в папките по делото, към който да се
обвърже с направените плащания, то следва, че платеното е без основание
или по друго правоотношение. В доказателствената тежест на ищеца „Д.С.”
ЕООД, ЕИК ..., е било да докаже, че плащанията са във връзка с посочения в
ИМ договор. В заключение, се иска се да бъде отменено решението и да се
отхвърли предявения иск изцяло. С жалбата не са направени доказателствени
искания.
В законния срок, от ищцовото дружество е подаден отговор на жалбата
с вх. №22751/14.07.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за
което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди
първоинстанционното решение се присъдят на въззиваемата сторените
разноски. С отговора не са направени доказателствени искания.
Адв. О.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. М.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам с
представения отговор. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските и договор за правна защита и
4
съдействие и писмена защита.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. О.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение и постановите ново, с което отхвърлите
предявения иск. Считаме, че основният въпрос на това производство е дали
достатъчно едно преводно нареждане преди близо 10 години да има правния
статут на договор между две страни. Ние считаме, че едно преводно
нареждане е единствено да има основание за неоснователно обогатяване.
Няма каквито и да било други доказателства, че това е било конкретно
договор. Цялата законова уредба във връзка със сключване на устни
договори над определени суми би била безпредметна, ако решим обратното.
Единственото друго доказателство е показанията на един приятел на
управителя, който не е представител, не е посредник в сделката, който няма
никаква връзка с тази сделка, освен че е присъствал на някакъв разговор.
Считам, че това не е достатъчно да се покрие минималната изискваща форма
за сключване на договор.
Моля да осъдите другата страна да заплати възнаграждение за особен
представител.
Считам, че не следва да бъдат дължими претендираните разноски от
другата страна с оглед новата съдебна практика на ЕС според която няма
основание да се следва минималните разпоредби от Наредба от 2004 г.,
поради което считам, че това е прекомерно възнаграждение.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да се отхвърли жалбата по
съображенията, които съм изложил в писмената си защита.
Правя възражение за прекомерност на разноските за особен
представител.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 05.03.2024 г.
5
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6