Р Е Ш Е Н И Е
№ ,29.12.2020
г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното
от съдия Вълев гр.д.№ 3856 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, е предявила иск против В.С. П с ЕГН **********
с настоящ адрес *** за установяване съществуването
на паричните задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
10411/ 2019г. по описа на РС – Бургас: 750 лв. - главница по договор за паричен
заем № 3315019, сключен на 04.09.2018г. с “Изи Асет Мениджмънт” АД; 61,91 лв. –
договорна лихва за периода 21.09.2018г. - 08.02.2019г.; 45 лв. – такса разходи;
298,87 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за същия период;
71,96 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 22.09.2018г. -
08.12.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 09.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът твърди, че на 04.09.2018 г. между ”Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В.С.С. е сключен Договор за паричен заем с №3315019 за сумата
от 750 лева- главница, като договорът за заем има силата на разписка за
получаване на сумата. Вноските по кредита съставляват изплащане на главницата,
ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем. Дължи се неустойка поради
непредставяне на уговореното с договора обезпечение. Поради забавянето на
плащанията се претендира такса разходи
за събиране на вземанията и лихва за забава в размер на законната лихва от
забавата до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че длъжникът не е извършвал плащания
по договора.
Неизпълнените задължения на ответника по договора
за заем са прехвърлени на ищеца на 01.04.2019г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Твърди, че длъжникът е бил надлежно
уведомен за цесията, като се позовава на уведомяване с връчването на исковата
молба и приложенията към нея.
На ответника са редовно връчени преписи от
исковата молба и приложенията. В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор
и не сочи доказателства.
Като съобрази доказателствата по делото и закона,
съдът намира следното:
Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, изр.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от Закона за
задълженията и договорите.
По делото е представено копие на договор за
паричен заем № 3315019/04.09.2018г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД –
заемодател, и В.С. П– заемател, което е заверено от процесуалния представител
на ищеца като вярно с оригинала. Процесният
договор № 3315019е представен и в оригинал/л.39-42 делото/.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, която установява, че договор за паричен заем № 3315019/04.09.2018г.
е изготвен с използването на шрифт “Times New Roman” с размер 12.
Съгласно договора заемодателят е предал на
ответника заем в размер на 750 лева, които последният се е съгласи да върне при
следните параметри и условия: срок на заема – 22 седмици; брой вноски – 11;
размер на двуседмична погасителна вноска – 73.81 лв.; изброени са датите на
всички погасителни вноски с първа посочена на дата 21.09.2018 г. и последна на 08.02.2019
г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,10 %; обща сума дължима от
заемателя – 811.91 лв.; годишен процент на разходите по заема – 39.97 %.
Не е спорно по делото получаването на сумата от
ответника. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата
на разписка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители,
всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер
на осигурителния му доход да е над 1 000
лв; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с
бенефициер- заемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем,
със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че в
случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 298.87 лв., която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и е в
размер на 27.17 лв.
В чл. 14,
ал. 1 от договора заемателят заявява, че е уведомен за учреден върху вземането
по договора особен залог вписан в ЦРОЗ към МП: 1. Първи по ред особен залог
върху всички вземания по кредитни продукти: Изи Кредит (Easy credit) за регион „Север-Център“, регион „Север-Запад“, регион „Север-Изток“,учреден по силата на Договор за залог на вземания
от 03.09.2012 г. в полза на „ОББ“ АД и всички анекси към него. 2. Първи по ред особен
залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания по продукт “Easy Max”, учреден по
силата на Договор за учредяване на особен залог върху вземания от 10.12.2015 г.
и всички анекси към него.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от
процесния договор за заем, уведомлението по чл. 14, ал. 1 се счита за съобщение
по чл. 17 от ЗОЗ и заемателят декларира, че е съгласен и приема всички
произтичащи правни последици от залога на вземането по договора за паричен
заем.
Представено е копие на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД–цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД -цесионер, с който продавачът се е задължил да
прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които вземания ще бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като всяко следващо
Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към
рамковия договор. Съгласно чл. 4.1 от рамковия договор за цесия, вземанията на
продавача се считат за валидно прехвърлени в момента на потвърждаване
приемането на съответното Приложение №1 в електронната информационна система на
купувача.
Видно от представен заверен препис от Приложение №
1/01.04.2019 г. към горепосочения договор за цесия под № 406 фигурира вземане
по договор за кредит 3315019/04.09.2018г с длъжник В.С. П, с отпусната главница
в размер на 750 лв., общо дължимо по кредита – 1110.78 лв. и остатък на дължима
сума към датата на продажбата – 1180.17 лв, в.т.ч. лихви за просрочие.
Така извършената цесия на описаните в №
1/01.04.2019 г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено
потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Изи
асет Мениджмънт“ АД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания”
АД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
По делото са представени и две уведомителни писма
– първото от 03.04.2019г., с адресат -
ответника П, от „Изи асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД , с които заемодателят го уведомява за
извършеното на 01.04.2019г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД
прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем. Видно от приложена
обратна разписка писмото е върнато с отбелязване, че адресатът е преместен.
Второто уведомително писмо е от 25.06.2020 г.,
също с адресат - ответника П, от „Изи асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” АД, с които заемодателят го уведомява за извършеното на
01.04.2019г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД прехвърляне на
вземанията си по договора за паричен заем. Видно от приложена обратна разписка
към товарителница, писмото е върнато от куриера с отбелязване че не е намерен
никой на адреса и няма връзка с посочения телефон.
Уведомителните писма са връчени ведно с исковата
молба и останалите приложения към нея на ответника. БРС намира, че то следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на процесуалния представител на ответника в хода на
исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК.
Независимо от това, съдът намира, че в случая
цесията е нищожна и не обвързва валидно ответника Договорът за цесия е нищожен,
понеже липсва изрично писмено съгласие на кредитора по ЗОЗ за прехвърляне на
вземането. Видно е от съдържанието на договора за паричен заем, че в чл.14 е
записано, че заемателят е уведомен за учредения върху вземането по договора
особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, като са посочени заложните кредитори.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
особените залози (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) са
приети промени свързани с реда за разпореждане със заложено имущество. Съгласно
§ 49, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г) вписаните преди влизането в сила на този закон залози запазват
действието си. Съгласно ал. 2 този закон се прилага и за залозите, вписани
преди влизането му в сила. Според
чл.17, ал.3 ЗОЗ (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.)
залогодателят няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното
вземане без съгласието на заложния кредитор.
В случая цесията на вземането е извършена на 01.04.2019г., т.е. цесията
попада в обсега на новата редакция на чл.17, ал.3 ЗОЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 3 от ЗОЗ за
извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените
в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в
Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. В
процесния случай фактическия състав на цесията на вземане е разширен и за да
бъде завършен е необходимо и изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в
ЦРОЗ.
Разпоредбата на ал. 4 на чл. 8 от ЗОЗ не намира
приложение при разпореждане с вземания, обременени с особен залог, доколкото
действа специалната норма на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ. В процесния случай съдът не
може да приеме, че независимо от липсата на съгласие на заложния кредитор
приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременено със
залог. В мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016
г., в сила от 30.12.2016 г) са изложени съображения, че залогът на вземане е
най-рисковото обезпечение за кредитора със залог по ЗОЗ, защото докато
кредиторът пристъпи към изпълнение, залогодателят може да се разпореди с
вземането. Посочено е, че с предлагането изменение на чл. 17, ал. 3 се
предвижда забрана за залогодателя да се разпорежда със заложеното по този закон
вземане и да го залага повторно без съгласието на заложния кредитор.
От мотивите на законопроекта се извежда
императивния характер на разпоредбата на чл. 17, ал. 3, въвеждащ законова
забрана за извършване на разпоредителни сделки със вземания, обременени с
особен залог. При липса на съгласие на заложен кредитор за разпореждане с
процесното вземане, цесията, предмет на
Приложение № 1/01.04.2019 г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между
„Изи асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, е
нищожна.
Ето защо ищецът „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД няма качеството кредитор по отношение на ответника. Само на това основание
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че
цесията е валидна, БРС намира, че вземането за неустойка не се дължи на друго
основание. Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в срок до три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да
е размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има-кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2.
Банкова гаранция с бенефициер заемодателя със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Според чл.4, ал.2
страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 298.87 лева. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка
от вноските се добавя сума в размер на 27.17 лева.
В случая в чл.4 от договора формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно
дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно
трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му
предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество
изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок
осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат
неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на
толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства
всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно
е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия.
Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е
трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната
опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки
пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото
задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът
за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно
за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по
чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането
на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не
възникне задължението за неустойка, както и предвид размера ѝ от 298.87
лева, БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването
на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва,
което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е
нищожна, тя не се дължи от ответника.
По изложените съображения исковете се преценяват
за неоснователни. Както беше установено, цесията е нищожна и не обвързва
длъжника. Отделно вземането за неустойка също не се дължи на посочените
допълнителни основания.
С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се
дължат за исковото и за заповедното производство. Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но не е претендирал такива и също
не следва да му бъдат присъждани.
С
протоколно определение от 17.12.2020 г. е определено възнаграждение на вещото
лице в размер на 183 лева и е указно на
ищеца да внесе остатъка от 83 лева по депозитната сметка на съда. Това не е
сторено и ищецът следва да бъде осъден с решението на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, ет.2, офис 4, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев против против
В.С. П с ЕГН ********** с настоящ адрес ***
за установяване съществуването на
паричните задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10411/
2019г. по описа на РС – Бургас: 750
лв. - главница по договор за паричен заем № 3315019, сключен на
04.09.2018г. с “Изи Асет Мениджмънт” АД; 61,91
лв. – договорна лихва за периода 21.09.2018г. - 08.02.2019г.; 45 лв. – такса разходи; 298,87 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за същия период; 71,96
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 22.09.2018г. -
08.12.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 09.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.
77 от ГПК “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ 25, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев да заплати сумата от 83 лева-
възнаграждение за вещо лице по сметка на Районен съд-Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кр. Вълев
Вярно с оригинала!
С. Добрева