№ 2887
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100111481 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в
размер на 60 000 лв.
Ищецът М. И. М. твърди в исковата си молба, че ответникът повдигнал срещу
него обвинение за това, че на 22.08.2014 г., около 05,45 ч., в гр. София, на АМ“Хемус“,
на около 40 м след разклона за с. Яна, при управление на лек автомобил “Ауди А4“ с
рег. № *******, със скорост не по-малка от 140 км/ч, с посока на движение от гр.
Ботевград към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
20 ал.2 изр.1, пр. посл. и изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
В.А.А., деяние, съставляващо според обвинението престъпление по чл. 343 ал.1 б.В
във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт въз основа
на това обвинение и образувано нохд 5490/16 г. по описа на СГС, 16 наказателен
състав. Твърди се, че по същото производство и с присъда 119, постановена на
04.05.2017 г. ищецът бил признат за виновен в извършване на деянието. Изложени са
твърдения в исковата молба, че по повод обжалване на постановената присъда било
образувано внохд 1242/2017 г. на САС , който с решение 583/28.12.2017 г. потвърдил
първоинстанционната присъда. Решението на САС било отменено по кнд 304/2008 г.
на ВКС, Второ НО и делото било върнато на САС за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото по внохд 783/2018 г. САС отменил изцяло
първоинстанционната присъда и признал ищеца за невиновен. С решение
265/19.05.2020 г., постановена по нд 998/2019 г. по описа на ВКС, Второ НО
оправдателната присъда била потвърдена. Решението на ВКС влязло в сила в деня на
постановяването му като необжалваем съдебен акт.
1
Твърди се, че по повод повдигнатото му обвинение ищецът претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания. Бил
уплашен и се страхувал от възможността да бъде осъден. Било засегнато човешкото му
достойнство и професионална чест на полицай. Бил обиден и унизен, силно притеснен,
че ако бъде осъден ще бъде уволнен от състава на МВР и ще загуби работата и
препитанието за семейството си. Изложени са твърдения, че изпаднал в тежка
депресия, получил сърцебиене и повишаване на кръвното налягане, силно ограничил
социалните си контакти и се затворил в себе си. Станал избухлив и раздразнителен.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда
се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него
наказателно производство. Претендират се и законна лихва и сторените по делото
разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343 ал.1 б.В във вр. с чл. 342 ал.1
пр.3 от НК. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с присъда 10 от 13.05.2019 г. на
САС, НО, 7 състав по внохд 783/2018 г., потвърдена с решение 265 от 19.05.2020 г. на
2
ВКС, НК, Второ НО, по нд 998/2019 г. и същата е влязла в сила на сочената дата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и
съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват
от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. Ч. и Н.И.К.,
фактически съпружески съжител на ищеца, чийто показания се кредитират при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК като приема, че същите са обективни и
логически обосновани като преки впечатления. И двамата свидетели безпротиворечиво
установяват, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение
на личността и страх. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като
понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства
и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието
на ищеца, периодът от време - около 6 години водено наказателно производство, през
което време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, което носи белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, определената мярка за неотклонение
все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед съдебната
практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че първоначално с присъда на
СГС респ. решение на САС ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, което е създало у същия неблагоприятни в психически и емоционален
аспект страдания за значителен период от време.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в
този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д.
288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО
на ВКС/.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 8 000 лв., като за горницата
3
до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на влизане
в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 19.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се следва сумата от 10
лв. – разноски за ДТ.
В преклузивния срок по ГПК, процесуалният представител на ищеца е заявил
искане за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Соченото
основание е отразено и в пълномощното, легитимиращо адвоката с валидна
представителна власт, поради което са налице процесуалните предпоставки на сочената
разпоредба. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е.
Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената
част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на
ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при
съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 1 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на М. И. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* ******* – адв. П. Ш.
сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд
5490/2016 г. на СГС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв. – сторени разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” №
2 на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П. Ш. сумата от 1 100 /хиляда и
сто/ лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
4
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5