ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. К., 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500084 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 275 и следващите от ГПК във връзка с чл. 121
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А.И.С. с адрес в гр. К., чрез представител
по пълномощие, против определение № 351 от 05.04.2022 г. по гр. д. №
450/2022 г. на Районен съд – К., с което е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Х.. Счита, че
определението на районния съд е неправилно, като излага съображения, че от
значение за подсъдността е фактическото пребиваване на детето към момента
на предявяване на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
върне делото на районния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие следното:
Гражданско дело № 450/2022 г. по описа на Районен съд – К. е било
образувано на 01.04.2022 г. по предявени от А.И.С. против Я.Н.Д. искове за
упражняване на родителски права спрямо малолетното им дете А.А.С.,
мерките на лични отношения и издръжката на детето.
С определение № 351 от 05.04.2022 г. районният съд, след извършена
служебно справка, е констатирал, че настоящия адрес на детето А.А.С. е в гр.
1
Х., поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото
на Районен съд – Х. по подсъдност.
Определението е неправилно.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, спорът
между родителите относно упражняването на родителските права спрямо
дете, личните отношения с него и издръжката му, се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето. В случая обаче не се касае до някоя от
хипотезите на чл. 119, ал. 2 (подсъдност по местонахождението на недвижим
имот) или ал. 3 от ГПК (чл. 108, ал. 2 – иск срещу държавата или държавни
учреждения, чл. 113 – иск на и срещу потребител, и чл. 115, ал. 2 – иск за
обезщетение по Кодекса за застраховането), при които възражение за местна
неподсъдност на делото може да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. Съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК,
във всички други случаи извън тези по ал. 1 (възражение за родова
неподсъдност), ал. 2 и ал. 3, възражение за неподсъдност на делото може да се
прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В
случая, не е направено възражение за неподсъдност на делото (срокът за това
не е започнал да тече), поради което и доколкото не е била налице някоя от
хипотезите на чл. 119, ал. 2 или ал. 3 от ГПК, за районния съд не съществува
законова възможност да повдига служебно възражение за местна
неподсъдност на делото.
Ето защо, определението следва да се отмени като неправилно и делото
да се върне на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Водим от изложеното и на основание чл. 278 във връзка с чл. 121 от
ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 351 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 450/2022 г. на
Районен съд – К., с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Х..
2
ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3