Решение по дело №446/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 342
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600500446
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  № 342                                           04.10.2019  г.                                      гр. Хасково

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                     2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

 

като разгледа докладваното от мл. съдия  Милуш Цветанов  в. гр. д. № 446 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, по частна жалба от Н.Н.А. - взискател по изпълнително дело №20198750400227/ 03.04.2019г., чрез пълномощник адв. М.Г., със съдебен адрес:***, против отказ на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие ОС Хасково, да извърши изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на недвижим имот, обективиран в разпореждане от 10.04.2019г.

В частната жалба се твърди, че въпреки вписана на 12.05.2016г. обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху недвижим имот, на 24.01.2018г., след публична продан, той е бил възложен от ЧСИ Араклиева на А.Д.И., без за възлагането да бъде уведомена жалбоподателката – като присъединен взискател. Считайки, че по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 453 ГПК, наложената в нейна полза по-ранна възбрана е противопоставима на купувача И., а разпореждането на ЧСИ Араклиева с имота - недействително, жалбоподателката иска отмяна на разпореждане за отказ за извършване на изпълнителни действия на ЧСИ Захари Запрянов от 10.04.2019 г. по изпълнително дело 20198750400227.

В подаденото в законовия срок възражение от „ЕМ-99“ ООД жалбата се оспорва като неоснователна с доводи, че към момента на претендираните изпълнителни действия върху недвижимия имот, същият е бил вече собственост на трето лице, което го е придобило при публична продан, а не от разпоредителни действия на длъжника на настоящата жалбоподателка. В същия смисъл са и мотивите на ЧСИ Запрянов, според който оспорването на прехвърленото с публична продан право на собственост на имота следва да се извърши по исков ред.             

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20198750400227 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано на 03.04.2019 г. по молба на адв. М.Г. ***, като пълномощник на взискателя  Н.Н.А., против „ЕМ-99“ ООД, въз основана на изпълнителен лист № 18/11.03.2019г. по търг. д. № 134/2016г. на ОС-Хасково за сумите 13409 лв. и 1474,52 лв.

С обезпечителна заповед, издадена на 10.05.2016г. по гр. д. №839/2016г. по описа на РС- Хасково, е допуснато обезпечение в полза на ищци, сред които и Н.Н.А., като с вписване от 12.05.2016г. е възбранен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.259.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с адрес: гр.***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.714.259, с предназначение „за търговска дейност“ с площ 120,76 кв.м., ведно с избено помещение от 80 кв.м. и съответните идеални части от ОЧС и ОПС, спрямо който имот са исканите изпълнителни действия – опис, оценка и публична продан.

В производството по гр. д. №839/2016г. по описа на РС- Хасково са били предявени обективно съединение при условията на евентуалност искове. Главните са предявени от Н.Н.А., Н.М.А. и М.М.Ф., а евентуалните – само от Н.Н.А.. С определение №612/09.05.2016г. на РС Хасково е било допуснато обезпечение на предявените от тримата ищци искове, чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот.

С определение на РС- Хасково №939/12.07.2016г. исковете са разделени и предявените при условията на евентуалност са изпратени по подсъдност за разглеждане от ОС – Хасково. По техен повод е проведено търг. дело № 134/2016г. на ОС-Хасково, завършило с влязло в сила на 05.03.2019г. решение (л.99-101 от гр.д. 930/2017 по описа на РС- Хасково), на база на което е издаден и горепосочения изпълнителен титул.

По изпълнителното дело № 20198750400227 е насрочен опис на процесния недвижим имот, но такъв не е извършен. С разпореждане с изх. № 18735/10.04.2019г. на ЧСИ Запрянов, предмет на настоящата жалба, съдебният изпълнител е отказал да извърши претендираните от взискателката А. изпълнителни действия с мотив, че имотът е собственост на друго лице – А.И., което го е придобило на 28.12.2018г. посредством постановление за възлагане, след извършена публична продан.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.  

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. До този извод съдът стигна, като взе предвид следното: 

Взискателят Н.Н.А. няма качеството на обезпечен кредитор, на което се позовава в изпълнителното производство.

С оглед буквалния прочит на направеното с искова молба вх. рег. №10536/28.04.2016г. особено искане, и на определение №612/09.05.2016г. по гр. д. № 839/2016г. по описа на РС- Хасково, настоящият състав намира, че с наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника ЕМ-99“ ООД, са обезпечени само субективно съединените главни искове на тримата ищци, но не и евентуално съединените искове на ищцата Н.Н.А.. Производството по гр. д. №930/2017г. по описа на РС- Хасково е приключило с решение №621, влязло в сила на 16.11.2017г., с което обезпечените искове са отхвърлени.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20198750400227/03.04.2019г. по описа на ЧСИ Запрянов е издаден въз основа на влязло в сила решение №103/25.10.2018г. по т. д. № 134 по описа за 2016 г. на ОС – Хасково. Както вече се посочи – този иск не е обезпечен с наложената обезпечителна мярка възбрана по гр. д. № 930/2017г. на РС- Хасково, поради което и взискателят Н.Н.А. няма качеството на обезпечен кредитор.

От разпоредбите на чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК следва, че имущество, което не е на длъжника, не може да служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите.

За разлика от обезпечените с възбрана вземания, при които моментът на преценка относно притежанието на правото на собственост върху имот е този на налагане на възбраната (чл. 483 ГПК), при необезпечените вземания наличното имуществото на длъжника, което служи за погасяване на вземането, се преценява към момента на насочване на изпълнение спрямо същото. В настоящия случай този момент е образуването на изпълнително дело №20198750400227 по описа на ЧСИ Запрянов - 03.04.2019г. А постановлението на ЧСИ Араклиева за възлагане на процесния недвижим имот на А.И. е влязло в сила на 28.12.2017г., от което следва, че това имущество към момента на насочване на изпълнението не е собствено на длъжника и не може да служи за погасяване на негови задължения.

Предвид приетата от състава липса на обезпечение по конкретното вземане и обстоятелството, че процесният недвижим имот не е бил собственост на длъжника „ЕМ-99“ ООД към датата на насочване на изпълнението спрямо него, отказът на ЧСИ Запрянов е законосъобразен.

Предвид горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Н.А., взискател по изп.д. № 20198750400227/ 03.04.2019 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие Окръжен съд-Хасково, против отказ на съдебния изпълнител от 10.04.2019 г. да извърши изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.259.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с адрес: гр.***, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.714.259, с предназначение „за търговска дейност“ с площ 120,76 кв.м., ведно с избено помещение от 80 кв.м. и съответните идеални части от ОЧС и ОПС , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :   1.                                       

 

 

                    2.  

                        О.М.

 

 

 

Особено мнение на мл. съдия Милуш Цветанов:

 

Независимо дали се приема, че наложената възбрана обезпечава само главните или и обективно съединените при условията на евентуалност обсъждани искове, тя има относително действие. Забранява на длъжника да продава имота. При публичната продан разпореждането се извършва по специфичен ред от трето лице, овластено от закона за това, а не от длъжника, затова правата, придобити от купувачите по реда на публичната продан, са противопоставими на кредиторите, вписали възбрана. Посоченият от жалбоподателя аргумент на противното от разпоредбата на чл. 453 ГПК  очевидно не държи сметка за систематичното й тълкуване – във връзка с тази на чл. 452 ГПК.

Законът императивно е осигурил участието на кредитора при изпълнението (чл. 459 ГПК и т.5 на Т.Р. № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Последиците от несъобразяване на съдебен изпълнител с разпоредбите на чл. 459, ал.1 изр.2 и чл. 462, ал.1 ГПК се изразяват в негова отговорност. А кредиторът, лишен от възможността по чл. 462, ал.2 ГПК, разполага с възможността за защита на гарантираното с възбраната право на участие в изпълнителното производство по исков ред (например - чл. 496, ал. 3 ГПК; чл. 303, ал. 1, в случая т.5 ГПК - виж Решение № 27 от 17.02.2016 г. по т. д. № 3095/2015 г., I т. о. на ВКС, но и разпоредбата на чл.305, ал.1 т.5 ГПК).

Смисълът вписаната възбрана да не се заличава автоматично след провеждането на публичната продан на възбранения недвижим имот (т. 3 на  Т.Р.  № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС) е, че за неудовлетворените взискатели след проданта съществува възможност собствеността върху недвижимия имот да бъде върната в патримониума на длъжника, било от самия него - например по договорен път, било чрез искове като горепосочените.

Поради гореизложеното, считам, че жалбата на Н.Н.А. следва да бъде оставена без уважение, но по съображения, различни от посочените в мотивите на решението на болшинството на съдебния състав.

 

                                                           Мл. съдия:

 

                                                                                / Милуш Цветанов /