№ 23
гр. Елена, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20224130100112 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Б. Ш. Т.“ ЕООД гр. С.,
представлявано от Н. Ц. К., против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано
от Д. З. Т.. В същата се твърди, че на 10.03.2022 г. ищецът получил
съобщение по ЧГД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Елена, с което бил
уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК. С оглед на това същият предявил иск за
установяване на вземането си.
Ищецът заявява, че на 10.06.2021 г., в качеството на продавач,
продал на ответника, в качеството му на купувач, продукти „Б. Ш.“, за което
била издадена фактура № 8/10.06.2022 г. за продажба на 300 литра течен био
тор „Б. Ш.“ на стойност 11760.00 лв. с ДДС. Ищецът, чрез куриерско
дружество „Е. Е.“ ООД, изпратил на ответника уговорената стока. Освен това,
бил съставен и Приемо-предавателен протокол от 10.06.2021 г., в който било
отбелязано, вида на продуктите, които се продават, тяхното количество и
цена, за която се закупуват. Между страните било договорено плащането на
продажната цена да бъде извършено на две вноски: сумата 1960.00 лв. в срок
1
до 10.07.2021 г. и сумата 9800.00 лв. в срок до 31.09.2021 г. Ответникът не
изпълнил задължението си по изплащане на продажната цена, поради което
била начислена неустойка. Същата била в размер на 0.05 % от цената на
стоката за всеки ден на забава и се равнявала на 5.88 лв. за всеки ден от
забавата, като общата сума била в размер на 729.12 лв. Ответникът извършил
частично плащане по фактурата в размер на 5000.00 лв.
На 02.12.2021 г. между страните било сключено споразумение с
нотариална заверка на подписите, съгласно което ответникът признал
задължението си в размер на 8590.12 лв., представляващо сбор от сумите по
неизплатената част от процесната фактура на стойност 6760.00 лв., сумата
729.12 лв., представляваща неустойка за периода от 11.07.2021 г. до
11.11.2021 г., сумата 756.00 лв., представляваща заплатен адвокатски
хонорар, и сумата 345.00 лв., представляваща такси по ИД № 1665/2021 г. по
описа на ЧСИ В. Г.. В споразумението ответникът се задължил да погаси
дължимата сума на две плащания, както следва: сумата 5000.00 лв. в срок до
17.01.2022 г. и сумата 2861.00 лв. в срок до 20.04.2022 г. Освен това, в чл. 3 от
споразумението било договорено, че сумата 729.12 лв., представляваща
натрупана неустойка по фактура № 8/10.06.2021 г. ще бъде опростена от
ищеца при точно изпълнение на задължението от страна на ответника в
посочените срокове. В същото било посочено, че при неплащане от страна на
последния на посочените суми, цялото задължение ставало незабавно
изискуемо.
На 19.01.2022 г. ищецът депозирал в Районен съд – Елена заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника, въз основа на което било образувано ЧГД № 13/2022 г. по описа на
Районен съд – Елена. Издадена била Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 20.01.2022 г., както следва: сумата 8590.12 лв.,
представляваща неплатени суми по нотариално заверено споразумение от
02.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава, и сумата 819.85 лв.,
представляваща разноски по ЧГД № 13/2022 г. по описа на Районен съд –
Елена. На 25.01.2022 г. било образувано ИД № 139/2022 г. по описа на ЧСИ В.
Г. с рег. № 725 в Камарата на ЧСИ и район на действие ВТОС срещу
ответника за принудително събиране.
Ищецът заявява, че към настоящия момент ответникът не е
2
извършил плащане за погасяване на задължението си. Освен това, същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което
породило правния му интерес да образува настоящето дело.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата
8590.12 лв., представляваща незаплатена такава по нотариално заверено
споразумение от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава.
Претендира направените разноски по заповедното производство и
направените такива в настоящето производство.
С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава в
частта петитум, както следва: Да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумата 8590.12 лв., представляваща дължима главница съгласно
споразумение от 02.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус
С. К. с № 611 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Велико Търново и на нотариус И. И. - Ж. с № 701 в регистъра
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – С., от които:
сумата 6760.00 лв., представляваща неплатена сума по фактура № 8/9.06.2021
г. за доставяне на продукти „Б. Ш.“, сумата 756.00 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар, сумата 345.00 лв., представляваща такси по ИД
№ 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г., сумата 729.12 лв., представляваща
натрупана неустойка по фактура № 8/9.06.2021 г. за периода от 11.07.2021 г.
до 11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 8590.12 лв.,
считано от 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава
относно претендираното адвокатско възнаграждение и такси по изпълнително
дело, както следва: Подадена била молба за обезпечаване на бъдещ иск срещу
ответника в Софийски районен съд, поради което били направени разноски в
размер на 756.00 лв. Въз основа на обезпечителната заповед било образувано
ИД № 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г., по което били заплатени разноски в
размер на 345.00 лв. Впоследствие, предвид постигнатото споразумение
между страните за разсрочено погасяване на задължението, обезпечението на
бъдещия иск отпаднало и изпълнителното дело било прекратено.
В определения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
3
молба от страна на ответника „А.“ ЕООД, представлявано от Д. З. Т., чрез
адв. А. Ч., в който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Претендира направените разноски по делото. Твърди, че посочените стоки не
са получавани от дружеството, фактурите не са осчетоводявани и по тях не се
дължи плащане. Освен това, споразумението било подписано от управителя
на дружеството под натиск и отразеното в него не отговаряло на
действителността.
В съдебно заседание ищецът депозира писмено становище чрез адв.
М. Я., в което се излагат подробни съображения с оглед депозирания отговор
на исковата молба и направените в него възражения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. Я., който
поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не депозира
писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „Б.
Ш. Т.“ ЕООД гр. С. е вписан в Търговския регистър и се представлява от Н.
Ц. К.. Същият е с предмет на дейност покупко-продажба, търговия, внос и
износ на селскостопански продукти, материали, машини и съоръжения и
други.
От извършената справка в Търговския регистър се установява, че
ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З. е вписан в Търговския регистър и се
представлява от Д. З. Т.. Същият е с предмет на дейност производство,
преработка и търговия със селскостопански продукти, производство и
търговия с мляко и млечни продукти, производство, преработка и търговия
със зърнени култури и техни производни, животновъдство и земеделие и
други.
Видно от фактура № 8/09.06.2021 г., същата е издадена от ищеца на
ответника за сумата 11760.00 лв. с ДДС за 350 литра течен био тор „Б. Ш.“. В
същата е отбелязано, че падежът е на 30.07.2021 г. От Приемо-предавателен
протокол от 10.06.2021 г. и приложените към него разписка и обратна
4
разписка се установява, че ищецът е предал на ответника посочената във
фактурата стока. В приемо-предавателния протокол е вписано, че при
неспазване на срока за плащане се дължи неустойка в размер на 0.05 % от
цената на стоката за всеки ден на забава. От преводно нареждане от
22.11.2021 г. се констатира, че ответникът е превел по банковата сметка на
ищеца сумата 5000.00 лв., представляваща дължима такава по фактура №
8/09.06.2021 г.
Видно от Споразумение от 02.12.2021 г. – нотариално заверено от
нотариус С. К. с № 611 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Велико Търново и на нотариус И. И. - Ж. с № 701 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – С.,
ответникът е признал задължението си към ищеца в размер на 8590.12 лв.,
както следва: сумата 6760.00 лв., представляваща неплатена сума по фактура
№ 8/09.06.2021 г., сумата 756.00 лв., заплатен адвокатски хонорар, сумата
345.00 лв., представляваща такси по ИД № 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г.,
и сумата 729.12 лв., представляваща неустойка по фактура № 8/09.06.2021 г.
за периода от 11.07.2021 г. до 11.11.2021 г. Съгласно постигнатото
споразумение ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата 7861.00
лв., както следва: сумата 5000.00 лв. до 17.01.2022 г. и сумата 2861.00 лв. до
20.04.2022 г. Ищецът поел ангажимент да опрости на ответника сумата 729.12
лв., представляваща неустойка по фактура № 8/09.06.2021 г. за периода от
11.07.2021 г. до 11.11.2021 г., при точно изпълнение на задължението му в
определените срокове. Освен това, същият се задължил да поиска
прекратяване на ИД № 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г., както и вдигане на
наложените запори по банковите сметки на ответника. Посочено е, че в
случай на забава на която и да е вноска, задължението на ответника става
незабавно изискуемо и се дължи ведно с натрупаната неустойка. Ответникът
дал съгласието си ищецът да заведе заповедно производство по чл. 417 от
ГПК в случай на неизпълнение от негова страна, като споразумението ще се
счита за безусловно признание на задължението му към ищеца.
По делото е представена молба за обезпечение на бъдещ иск с вх.
№ 87096/12.11.2021 г., въз основа на която е издадена Обезпечителна заповед
№ 539/16.11.2021 г. по ЧГД № 164213/2021 г. по описа на Районен съд - С.,
съгласно която е допуснато обезпечение на бъдещи обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 96,
5
ал. 1 от ЗЗД, които ищецът възнамерява да предяви в бъдеще срещу ответника
за сумата 11760.00 лв., представляващи незаплатена цена по договор за
покупко-продажба на 300 литра течен био тор, за което е издадена фактура №
8/09.06.2021 г., както и за сумата 729.12 лв., представляваща мораторна
неустойка за периода от 11.07.2021 г. до 11.11.2021 г., чрез налагане на запор
на вземанията на ответника по банковите му сметки до размер на сумата
12489.12 лв. От приложената фактура № 2206/11.11.2021 г. е видно, че в
обезпечителното производство ищецът е ползвал адвокатски услуги на
стойност 756.00 лв. С молба с вх. № 19010/18.11.2021 г. до ЧСИ В. Г. ищецът
е образувал ИД № 1665/2021 г., въз основа на издадената обезпечителна
заповед.
От приложеното ЧГД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Елена
е видно, че въз основа на Разпореждане № 38/20.01.2022 г. по ЧГД № 13/2022
г. по описа на Районен съд – Елена е издадена Заповед № 18 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2022
г. Съгласно последната ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
8590.12 лв. – главница, дължима за извършена покупко-продажба на продукти
„Б. Ш.“ по Споразумение от 02.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № 7532/02.12.2021 г. на С. К. - нотариус с № 611 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд - Велико Търново и
нотариална заверка на подписите с рег. № 12019/03.12.2021 г. на И. И. - Ж. -
нотариус с № 701 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд - С., за което е издадена фактура № 8/10.06.2021 г, ведно със
законната лихва върху главницата 8590.12 лв., считано от 19.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 819.85 лв., представляваща
направени разноски по делото. Ответникът в законоустановения едномесечен
срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение. На ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че между страните е сключен
договор за търговска продажба на стоки – 300 литра течен био тор „Б. Ш.“ на
стойност 11760.00 лв. с ДДС. Ищецът издал фактура № 8/09.06.2021 г. и
предал описаната в нея стока на ответника на 10.06.2021 г. Уговорен бил срок
за плащане, а именно: 10.07.2021 г. – сумата 1960.00 лв. и 31.09.2021 г. –
6
сумата 9800.00 лв. Ответникът извършил еднократно плащане в размер на
5000.00 лв. на 22.11.2021 г. Впоследствие страните постигнали споразумение
на 02.12.2021 г., с което уредили отношенията си относно сключения договор
за покупко-продажба на стока, като ответникът признал задължението си,
както следва: сумата 6760.00 лв., представляваща неплатена сума по фактура
№ 8/09.06.2021 г., сумата 756.00 лв., заплатен адвокатски хонорар, сумата
345.00 лв., представляваща такси по ИД № 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г.,
и сумата 729.12 лв., представляваща неустойка по фактура № 8/09.06.2021 г.
за периода от 11.07.2021 г. до 11.11.2021 г. Били уговорени нови срокове за
изпълнение на задълженията на ответника, както следва: сумата 5000.00 лв.
до 17.01.2022 г. и сумата 2861.00 лв. до 20.04.2022 г. Въпреки постигнатото
споразумение, ответникът отново не изпълнил задълженията си по процесния
договор за покупко-продажба и това наложило започване на обезпечително
производство от страна на ищеца и заповедно производство за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на неформален договор за търговска
продажба на стоки, признат в заповедно производство по реда на чл. 417 от
ГПК, и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа но документ по чл. 417 от ГПК. По отношение на претендираното
вземане приложима е материалноправната разпоредба на чл. 327, ал. 1 от ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният
иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение
срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК. Освен
това, съдът приема, че предявеният иск е основателен по следните
съображения:
При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за
установено, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение, а именно неформален договор за търговска продажба на
стоки. Съгласно същия, ищецът, действащ в качеството на продавач, е продал
на ответника, действащ в качеството на купувач, следните стоки: 300 литра
7
течен био тор „Б. Ш.“ на стойност 11760.00 лв. с ДДС, за което била издадена
фактура № 8/09.06.2021 г. Стоките – предмет на процесната фактура са реално
доставени на ответника. Това се установява от съставения Приемо-
предавателен протокол от 10.06.2021 г., удостоверяващ предаването на
стоката от ищеца на ответника. В тази връзка съдът не възприема
направените в отговора на исковата молба възражения, че стоката не е
получена от ответника. Следва да се отбележи, че последният е извършил
частично плащане в размер на 5000.00 лв. по издадената фактура на
22.11.2021 г., което се явява признаване на задължението от негова страна. На
последно място, същият е подписал споразумение на 2.12.2021 г. –
нотариално заверено, от текста, на което се установява, че признава
задълженията си по процесния договор за търговска продажба като главница,
неустойка, извършени разноски за адвокатски хонорар и такси по
изпълнително дело.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца сумата 8590.12 лв., представляваща дължима главница съгласно
споразумение от 02.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус
С. К. с № 611 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Велико Търново и на нотариус И. И. - Ж. с № 701 в регистъра
на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – С., от които:
сумата 6760.00 лв., представляваща неплатена сума по фактура № 8/9.06.2021
г. за доставяне на продукти „Б. Ш.“, сумата 756.00 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар, сумата 345.00 лв., представляваща такси по ИД
№ 1665/2021 г. по описа на ЧСИ В. Г., и сумата 729.12 лв., представляваща
натрупана неустойка по фактура № 8/9.06.2021 г. за периода от 11.07.2021 г.
до 11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 8590.12 лв.,
считано от 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед № 18 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 20.01.2022 г. по ЧГД № 13/2022 г. по описа на Районен
съд - Елена.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер
на сумата 819.85 лв., както и направените разноски в исковото производство в
8
размер на сумата 1728.79 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., с.д.,
представлявано от Д. З. Т., че „А.“ ЕООД дължи на „Б. Ш. Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район В., ул. „П.
В. В.“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от Н. Ц. К., сумата 8590.12 лв. (осем
хиляди петстотин и деветдесет лв. 12 ст.), представляваща дължима главница
съгласно Споразумение от 02.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите на
нотариус С. К. с № 611 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Велико Търново и на нотариус И. И. - Ж. с № 701 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – С., от
които: сумата 6760.00 лв. (шест хиляди седемстотин и шестдесет лв. 00 ст.),
представляваща неплатена сума по фактура № 8/9.06.2021 г. за доставяне на
продукти „Б. Ш.“, сумата 756.00 лв. (седемстотин петдесет и шест лв. 00 ст.),
представляваща заплатен адвокатски хонорар, сумата 345.00 лв. (триста
четиридесет и пет лв. 00 ст.), представляваща такси по ИД № 1665/2021 г. по
описа на ЧСИ В. Г., сумата 729.11 лв. (седемстотин двадесет и девет лв. 11
ст.), представляваща натрупана неустойка по фактура № 8/9.06.2021 г. за
периода от 11.07.2021 г. до 11.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата 8590.12 лв., считано от 19.01.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед № 18 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2022 г. по
ЧГД № 13/2022 г. по описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Р., общ. З., с.д., представлявано от Д. З. Т., да заплати на „Б. Ш.
Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****,
район В., ул. „П. В. В.“ № **, ет. *, ап. *, представлявано от Н. Ц. К.,
направените разноски в заповедното производство в размер на сумата 819.85
лв. (осемстотин и деветнадесет лв. 85 ст.), както и направените разноски в
исковото производство в размер на сумата 1728.79 лв. (хиляда седемстотин
двадесет и осем лв. 79 ст.).
9
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
10