РЕШЕНИЕ
№ 2108
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110136929 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу „П.К.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за прогласяване
нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузите на т. V от Договор за потребителски
кредит № 40002095298/18.11.2020 г., сключен между страните, предвиждащи допълнителна
услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изпращане на
потребителски кредит и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна
на погасителния план на потребителския кредит, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50,00 лв., представляваща частичен иск от 600,00 лв.,
недължимо платена по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 03.07.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 40002095298/18.11.2020 г., по силата на който получил сумата от 600.00 лв.
Излагат се подробни съображения за недействителност на целия договор, както и на
клаузите, предвиждащи такси за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изпращане на потребителски кредит и допълнителна услуга
„Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
С определение от 27.01.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
1
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
му до пълния размер от 381,78 лв., от която сумата от 114,52 лв., представляваща платена без
основание такса по допълнителна услуга „Фаст“, а сумата от 267,26 лв., представляваща
платена без основание такса по допълнителна услуга „Флекси“.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите на т. V от сключения между страните Договор за потребителски
кредит № 40002095298/18.11.2020 г., предвиждащи допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ и заплащане на сумата 381,78 лева, представляваща платена без основание сума
по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 600
лв. е получена от ищеца. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е
небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищеца е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед
предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.
"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва
да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и
да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на
договора за кредит.
Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит
приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Посочената допълнителна услуга е на
стойност 180лв. или 30% от стойността на заетата сума.
Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Флекси“ е допълнителна и незадължителна услуга,
2
която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските,
но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна
услуга е на стойност 420 лв. или 70 % от стойността на заетата сума.
От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния
договор се дължи сума в общ размер на 600 лв., което е съразмерно със стойността на
отпуснатия кредит. Възнаграждението, което се е задължил потребителя да заплати за
предоставения пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. Още повече, че няма доказателства услугите, за които се дължи
допълнително възнаграждение, реално да са предоставени. Тези разпоредби от договора
противоречат на чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй
като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се
допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Ето защо
тези клаузи са нищожни поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще
става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1
ЗПК. В случая това не е направено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР,
по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора. При отчитането на това
възнаграждение като несъмнен разход, действителният ГПР възлиза на 484,11 %, съгласно
заключението на ССЕ, което многократно надвишава законоустановения максимален размер
на ГПР, което от своя страна нарушава императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води
до нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че договорените клаузи, предвиждащи
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, от сключения между страните договор за заем,
са нищожни.
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при
начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане,
поради което този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 381,78 лв., от които сумата от 114,52 лв., представляваща платена без основание
такса по допълнителна услуга „Фаст“, а сумата от 267,26 лв., представляваща платена без
основание такса по допълнителна услуга „Флекси“.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 565,00
лв., от които 165 лв. за дължими държавни такси и 400 лв. за депозит за вещо лице и 15 лв.
На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №********, представлявано от
управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба №
1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на ответника и като съобрази разясненията,
дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, за
това, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на т. V от Договор за потребителски
кредит № 40002095298/18.11.2020 г., сключен между М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес:
/адрес/ и „П.К.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
предвиждащи допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изпращане на потребителски кредит и допълнителна услуга „Флекси“,
3
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 381,78 лева
(триста осемдесет и един лева и 78 стотинки), представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит № 40002095298/18.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, от която сумата от 114,52 лв., представляваща
платена без основание такса по допълнителна услуга „Фаст“, а сумата от 267,26 лв.,
представляваща платена без основание такса по допълнителна услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 565,00 лв.
(петстотин шестдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №********, ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 с-в, с
адрес: /адрес/, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв.
(четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца М. Б. Х..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4