Определение по дело №628/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1533
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20223100500628
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1533
гр. Варна, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500628 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №8232/08.02.2022г., подадена от "ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, срещу
разпореждане № 1526/16.01.2022г., постановено по ч.гр.д. №12264 по описа за 2021 година
на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя срещу К. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 214,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
**********/10.07.2019г. за периода 15.01.2020г. – 05.08.2021г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че
процесният договор не страда от нарушения на ЗПК, водещи до недействителност. Излага
се, че лихвата по договорите за кредит не е само мораторна, а и възнаградителна, която в
конкретния случай е в уговорен размер 29.52%. Моли да бъде отменено разпореждането и
да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта относно
претендираната сума за мораторна лихва.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба вх. №8232/08.02.2022г. за
неоснователна по следните съображения:
1
Производството по ч.гр.д. №10658/2021г. на Районен съд - Варна, е образувано
по по заявление подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** за сумите, както следва:
сумата 731,21 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.08.2021г. до окончателното изплащане, сумата
192,96 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 15.01.2020г. –
15.07.2021г., както и сумата 214,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 15.01.2020г. – 05.08.2021г., на основание чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел наличие на противоречие с нормата на чл. 33 от ЗПК, поради което
претендираната като мораторна лихва сума е недължима.
Видно от посоченото в заявлението сумата в размер на 214,15 лв. се претендира
като обезщетение за забава, същото описание се установява и в приложеното извлечение от
счетоводни книги. В уточнителната молба от 07.10.2021г. в отговор на указанията на съда е
посочено, че сумата в размер на 214,15 лв. включва обезщетение за забава върху главницата
и върху застраховката „Живот“. Същевременно в молба от 29.12.2021г. и в разглежданата
въззивна жалба се сочи, че начисленият процент включва възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, но от друга страна във формулирания петитум отново се иска
присъждане на сумата като мораторна лихва. Това противоречие при конкретизация на
основанието за начисляване на претендираната сума не дава възможност да се направи
извод за редовност на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за
редовна искова молба.
Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е
проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти затрудняват защитата на
ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране
на исков процес, както и индивидуализирането на вземането в рамките на бъдещия исков
процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие
за допустимост.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице
нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за
изпълнение не следва да бъде издадена.
В допълнение следва да се отбележи, че посоченият от заявителя в жалбата начин
на формиране размера на лихвата за забава, а именно: сбор от договорения лихвен процент
по т. 9.1 – 29,52 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10 пункта не
намира основание в договорните клаузи. Действително в чл. 9.4 от договора е предвидено,
че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума, но това не води до извод, че възнаградителна и мораторна лихва е
допустимо да се кумулират под общо наименование обезщетение за забава.
2
Същевременно, ако се приеме, че процентът 39,52% съставлява само мораторна
лихва, както е посочено в заявлението и в счетоводното извлечение, се налага извода за
противоречие на императивното правило на чл.33 от ЗПК, като в тази част настоящият
състав се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1526/16.01.2022г., постановено по ч.гр.д.
№12264 по описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявлението на
жалбоподателя „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна В
ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК за сумата 214,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № **********/10.07.2019г. за периода 15.01.2020г. – 05.08.2021г.
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3