№ 1467
гр. Велико Търново, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101966 по описа за 2025 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем №
****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, евентуално на клаузата на чл.8 от
договор за паричен заем № ****** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗП, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 316.12 лв.
заплатена неустойка по същия договор без основание.
Ищцата Р. И. Д. в исковата си молба твърди, че сключила с ответника договор за
паричен заем № ****** от **.**.****г., като съгласно чл.3 от договор следвало да върне
получената сума 1500 лв. на 11 месечни вноски при ГПР 49.064%. Счита и клаузата на чл.8
от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗП, както и поради нарушение
на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата
неустойка не била включена в ГПР. Твърди, че на 7.11.2023г. е изплатила изцяло сумите по
договора – 1816.02 лв. и 286 лв., като заплатената от нея неустойка от 602.02 била платена
без основание с оглед нищожната договорна клауза. В съдебно заседание е допуснато
изменени на размера на предявения осъдителен иск, като същия се счита предявен за сумата
316.12 лв.
Ответникът „Креди йес“ ООД гр.Хасково, чрез упълномощения си представител
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за
потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на
съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
1
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Според представените по делото доказателства и според становищата на страните,
безспорно се установява, че между тях е сключен договор за паричен заем № ****** от
**.**.****г., по който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при
лихвен процент 3,340% и ГПР 49.064%, като погасяването му се извършва на 11
погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е
27.8.2024г.
В чл.8 от договор за паричен заем № ****** от **.**.****г., е уговорена дължима
неустойка за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на приложението.
Представени са доказателства за заплатени на 7.11.2023г. суми от ищцата по договора
– 1816.02 лв. и 286 лв., с които е извършила предсрочното му погасяване.
Ответникът е отразил внесената сума от 1816.12 лв. по пера, както следва: за
погасяване на главница 600 лв., договорна лихва 57.26 лв., неустойка по чл.8 от договора –
267.15 лв., наказателна лихва от 0.34 лв. – според писменото му становище от 22.10.2025г.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
2
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
С оглед изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения
евентуален иск да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем
№ ****** от **.**.****г., включваща заплащане на неустойка, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойка, ГПР по договора
става в размер многократно надвишаващ 49.064%, което многократно надвишава и пет пъти
размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. ПОради това и искът за обявяване нищожност
на целия договор за паричен заем № ****** от **.**.****г., е недоказан и неоснователен.
Предвид изложените мотиви основателен и доказан се явява осъдителният иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената без правно основание сума
от 316.12 лв. Ищцата доказа заплащането на 7.11.2023г. на суми по договора – 1816.02 лв. и
286 лв., с които е извършила предсрочното му погасяване. С тях са погасени главницата от
1500 лв. и лихвата по договора, като сумата от 316.12 лв. е заплатена без основание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на общо 380 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените искове, както и с тяхната цена.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 700 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен
интерес, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното
поведение на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. И. Д. с ЕГН **********, адрес за призоваване в
гр.***, ул. *** №*** против “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, гр.Хасково, бул. България
№ 196, за обявяване нищожност на целия договор за паричен заем № ****** от **.**.****г.,
като недоказан и неоснователен.
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем №
****** от **.**.****г., в частта за уговорената неустойка за неизпълнение, по предявения
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Р. И. Д. с ЕГН
**********, адрес за призоваване в гр.***, ул. *** №*** против “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК
*********, гр.Хасково, бул. България № 196.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********,
гр.Хасково, бул. България № 196, да заплати на Р. И. Д. с ЕГН **********, адрес за
призоваване в гр.***, ул. *** №*** сумата 316.12 лв. /триста и шестнадесет лева и
дванадесет стотинки/.
ОСЪЖДА “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, гр.Хасково, бул. България № 196, да
заплати на Р. И. Д. с ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.***, ул. *** №*** сумата
380 лв. /триста и осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4