РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Враца, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за допълване на решение, на основание чл.250 от
ГПК.
С Решение № 91/16.11.2022 г. постановено по настоящето т. дело №
62/2022 г. Врачански окръжен съд е осъдил „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К. Ч.
и Б. В., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата
40 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата 566.81 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП на
20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път II-15, км. 5.800, отсечка между гр. Враца и
гр. Оряхово, между лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с
peг. № ВР *** СС, управляван от М. Х. А., и лек автомобил „Фолксваген
Шаран” с peг. № ВР *** АТ, управляван от С. Г. Ц., дължимо по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в застрахователна полица № BG/06/121001288183 със срок на
валидност от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху тези суми, считано от 20.10.2021г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
1
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 40 000, 00 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000,00 лв., като неоснователен.
В срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК е постъпила молба вх. №
7555/22.12.2022г. от ищцата С. Г. Ц., чрез пълномощника й адв. П. К., с която
се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото,
респ. допълване на същото. В молбата се твърди, че с исковата молба от съда
е поискано да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени
и имуществени вреди, считано от 27.09.2021 г., евент. от 11.10.2021 г., до
окончателното изплащане, но съдът не се е произнесъл по цялото й искане - с
решението по делото съдът се е произнесъл, че в случая законна лихва за
забава следва да се присъди, считано от 20.10.2021г. и не се е произнесъл по
отношение на иска за присъждане на законна лихва за периода от 27.09.2021
г., евент. от 11.10.2021 г., до 20.10.2021г. С оглед на посоченото моли съда да
допълни постановеното решение като се произнесе по предявения иск за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди на ищцата за периода от 27.09.2021 г.,
евентуално от 11.10.2021 г., до 20.10.2021 г.
На следващо място ищцата посочва, че с исковата молба е предявила
иск за неимуществени вреди за 26 000 лв. като частичен от 180 000 лв., че
впоследствие е извършила увеличение на иска, като с протоколно
определение от 08.09.2022г. съдът е допуснал увеличението и искът за
неимуществени вреди следва да се счита за предявен вместо за 26 000 лв. за
150 000 лв., частичен от 180 000 лв., но в диспозитива на решението
ответникът е осъден да й плати сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
причинените при процесното ПТП телесни увреждания, и 566.81 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.10.2021г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата до предявения размер от 150 000 лв., без да е посочил, че
предявеният иск е частичен от 180 000 лв. Моли съда да допълни
постановеното решение като изрично се произнесе, че искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 150
000 лв., частичен иск от 180 000 лв.
Препис от молбата е изпратен на ответното дружество „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД, който в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, не е депозирал
отговор.
За изясняване на спора не е необходимо насрочването на делото в
открито заседание, по арг. от чл.250, ал. 2 от ГПК, поради което молбата
следва да се разгледа в закрито заседание.
Съдът счита, че молбата за допълване на решението е основателна.
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При
непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното
2
право или един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с
главния спорен предмет. Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, страната може да
поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото
й искане.
Действително с исковата молба се претендира законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от
27.09.2021 г. (датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с чл.430,
ал.1 от КЗ), евентуално от 11.10.2021 г., до окончателното изплащане на
сумите, като в мотивната част на решението си съдът се е произнесъл по тази
претенция като я е уважил, считано от 20.10.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, като не се е произнесъл по претенцията за
периода от 27.09.2021 г., евентуално от 11.10.2021 г., до 20.10.2021 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение,
а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
3
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид установеното по делото,
че със заявление, получено на 11.10.2021г., на основание чл. 380 от КЗ, С. Г.
Ц. е предявила пред „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, гр.София претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й от процесното
ПТП имуществени и неимуществени вреди, както и че застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496
КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е., от 11.10.2021 г. - за
заплащане на неимуществени и имуществени вреди, а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъдените
обезщетения за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, считано от 11.10.2021 г. до 20.10.2021
г., е основателна и следва да бъде уважена, а за периода от 27.09.2021 г. до
10.10.2021г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, действително с исковата молба е предявен иск за
неимуществени вреди в размер 26 000 лв. като частичен от 180 000 лв. По
направено искане от ищцовата страна, в първото съдебно заседание на
4
08.09.2022 г., на основание чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск за неимуществени вреди като същият вместо за 26
000 лв. се счита за предявен за 150 000 лв., частичен от 180 000 лв. В
диспозитива на решението съдът е осъдил „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, да
заплати на С. Г. Ц., сумата 40 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата 566.81 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е
отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта
за разликата над сумата 40 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от
150 000,00 лв., като неоснователен, без да е посочил, че предявеният иск е
частичен от 180 000 лв.
С оглед изложеното, следва да се допусне допълване на постановеното
по делото решение, като се осъди ответното дружество да заплати на ищцата
законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, считано от 11.10.2021 г. до 20.10.2021 г., и да се
отхвърли тази претенцията за периода от 27.09.2021 г. до 10.10.2021г., като
неоснователна и като след израза "до пълния претендиран размер от
150 000,00 лв." се добави "частичен иск от 180 000 лв.".
Водим от горното, на основание чл.250, ал.3 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 91/16.11.2022 г., постановено по настоящето
търговско дело № 62/2022 г. на Врачански окръжен съд, както следва:
1. В диспозитива след израза "до пълния претендиран размер от
150 000,00 лв." се добави " - "частичен иск от 180 000 лв.".
2. ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от К. Ч. и Б. В., ДА ЗАПЛАТИ на
С. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, законната лихва за забава върху
сумата 40 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и върху сумата 566.81 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, считано от 11.10.2021 г. до
20.10.2021 г., и отхвърля претенцията за законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от 27.09.2021 г. до 10.10.2021г., като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5
6