№ 20265
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.ВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.ВА
Гражданско дело № 20211110148290 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 10:38 ч. се явиха:
Ищецът по първоначалната искова молба, ответник по насрещната
такава С. В. А. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и с адв. М., с пълномощно по делото.
Ответницата по първоначалната искова молба, ищец по
насрещната такава С. А. К. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, и с адв. В., с пълномощно по делото.
Вещо лице А. П. А. – редовно уведомена, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило от същото на 25.11.2022 г. заявление,
в което се посочва, че след като вещото лице е търсило няколко пъти делото,
то не е било налично в адвокатска стая, успяла е да се запознае с материалите
по него, но обективно не е била налице достатъчна възможност за изготвяне
на експертизата, като със страните е направена уговорка за провеждане на
среща на 06.01.2023 г., като в 10 дневен срок след това ще има възможност да
депозира експертното заключение.
Вещо лице В.П. – редовно уведомена, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 30.11.2022 г. експертно
заключение от доц. д-р В.П..
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице В.П. П.
по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Съдът сне самоличността на вещото лице В.П. П., 74 години,
неосъждана, без дела и родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице В.П. П. – Представил съм заключение в срок, което
поддържам.
Адв. М. – Установили сте, че няма следи от хероин в кръвта на С. А.,
има ли видими признаци на лице, употребяващо хероин, и забелязват ли се
такива у лицето С. А.?
Вещото лице В.П. П. – Това не е задача на експертизата ми, но може би
въпросът се корени в това, че настоящото химическо изследване не е
установило метаболити на хероин в урината и може би от тук произтича и
въпросът, за разлика от първата експертиза. За това бих отговорила по
следния начин - хероинът е доста силно наркотично вещество и не би могло
да се пропусне симптом/и на въздействие на хероин, ако лицето употребява
или към момента е употребил хероин. С лицето е направен преглед,
проведено е интервю и не бих могла да кажа, че съм установила прояви и
отклонения, било то поведенчески или физикални, които да предизвикат
съмнение за употреба на хероин.
Адв. В. – Един уточняващ въпрос имам и аз, за какъв период от време
след употреба на хероин остават следи и могат да бъдат открити в урината на
този вид изследване, което вие сте направили?
Вещото лице В.П. П. – Самият хероин и някои от неговите метаболити
много бързо изчезват в кръвта, а в урината може да се установи в рамките до
няколко часа, до няколко дена, след три дена може да не се установи – бързо
2
се елиминира от организма, както при положение, че има системна употреба,
така и за епизодична употреба, но остават клинични поведенчески следи -
часове след приема му може да се развие абстиненция. Прегледът на
психолога е насочен и към прояви на абстиненции, каквито не бяха
забелязани при А..
Страните (поотделно) - Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да
се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 200,00
(двеста) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
Адв. М. – Водим един от допуснатите по делото ни свидетели, като за
втория ни такъв ще молим да бъде призован, тъй като има проблем с
работодателя, това е лицето Р.И.Т., с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл.
409, вх. В, ет. 3.
Адв. В. – Ние водим свидетелите, но с оглед искането направено в
сегашното заседание от колегата, нашето желание е всички свидетели да
бъдат разпитани заедно.
Адв. М. – Преди да пристъпим към разпита на свидетелите още веднъж
ще призовем другата страна да постигнем споразумение, което да
официализира режимът, който вече една година стриктно се изпълнява и с
който детето е свикнало и се чувства доста добре.
Адв. В. – На момента не мога да кажа категорично да, трябва да го
обсъдя.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на по един от водените от всяка от
страните свидетели.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят Г.Б.А. , 74 г., неосъждана без дела със страните, майка на
ищеца.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
3
лична карта № *********, издадена на 26.01.2011 г. от МВР София.
Свидетелят А.П.К., 58 г., неосъждана, без дела страните, майка на
ответницата.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 22.10.2018 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА ИМ ПО ЧЛ. 166 от ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност,
както и правата си по чл. 166 от ГПК, обещаваме да кажем истината.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелката А.П.К. и остави
свидетелят Г.Б.А..
Свидетелят Г.Б.А. на въпросите на адв. М. – С. и С. бяха в една
компания, той беше тогава втора година в Датския колеж студент, тогава
идваха вкъщи с приятели, като С. имаше връзка с негов приятел - Сашо, след
което те се разделиха и известно време С. не се виждаше с нея, но в по-късен
период са преустановили контактите помежду си и започнаха да се виждат и
да се чуват. В началото, когато почнаха да стават по-близки със С., той беше в
България 2013 г. някъде, той замина за Унгария, като искаше да се откъсне от
цялата тази среда и компания, в която беше попаднал. Те със С. си бяха
просто приятели, поне това ми беше известно на мен. Той искаше да се
откъсне от тази компания, защото бяха започнали употреба на наркотици,
всички в компанията, включително С. и моят син. Доколкото знам марихуана,
за хероин не знам, но може би амфетамини, чак в такива детайли не мога да
кажа. Той искаше да се откъсне от всички тези неща, защото тук в България
му беше невъзможно да спре и замина за Унгария. Там се установи,
работеше, издържаше се сам. Имаше една компания от негови приятели,
които му помогнаха – купи си едно жилище, гледаха животни, в едно селце в
Унгария – близко до границата. Това беше нормално село без комуна, той сам
положи усилия да сложи край. До 2017 година беше в Унгария, когато С.
4
отиде при него и го доведе тука. Бяха започнали да се чуват, тя дойде при
мен, каза ми, че има намерение да отиде там и имала намерения да установи
по-близки контакти с него. Аз тогава я предупредих, че е по-добре С. да не се
връща още в България, по-добре е за него да поседи още в Унгария, за да
изчезнат напълно всякакви мисли и желания да посяга към всякакви
наркотични вещества. Тя тогава обеща категорично, като каза, че ще се опита
да си намери работа там, но нищо не се случи. Тя 2017 година отиде при него
и тогава вече им станаха по-близки и интимни отношенията, бяха 2-3 месеца
там, така са си говорили и бяха преценили, че тук в България ще се чувстват
по-добре, той си мислеше тогава, че вече е достатъчно стабилен. Не знам, но
мисля, че в Унгария С. не е употребявал наркотици. Сигурна съм, защото
ходих няколко пъти там и така както изглеждаше той беше върнал същността
си на поведение и характер - усмихваше се, контактуваше, разговаряше, такъв
какъвто си го познавах от преди. Когато се върнаха те се установиха при мен,
жилището е 75 кв., спалня, хол и още една самостоятелна стая, едно по-малка
кухня и сервизно помещение. Те се установиха в другата стая, но вече когато
С. забременя и наближаваше да се ражда детето, те вече се прехвърлиха в
другата стая. Аз живеех сама, а към настоящия момент живея заедно със С..
Аз научих септември месец, когато тя отиде на преглед 2017 г., че тя е
бременна и беше в 6-тия месец, Ерма се появи януари месец на бял свят. След
раждането на детето отношенията им бяха много добри, бяха доволни,
щастливи, все пак се е родило едно детенце, което е плод на някакви чувства,
каквито е имало помежду им. С. ми обясняваше С. колко е внимателен и как
се грижи за нея, че тя до сега не е познавала мъж, който да полага такива
грижи и такова внимание към нея. Те се разбираха така до може би няколко
месеца преди да се случи случката на 30-ти срещу 1-ви юни 2020 година, по
спомен. С малки изключения, когато виждах, че С. е притеснен и че нещо не
му е както трябва - той сподели, че нещата между тях не вървят както трябва
и затова е толкова напрегнат и че стиска зъби, защото все пак това дете има
нужда от двама родители. На 30-ти вечерта той уплашен ми звънна по
телефона и ми каза, аз си бях вкъщи, те се изнесоха малко след като се роди
Ерма и отидоха в Овча купел в жилище на майката на С.. Те там живяха
самостоятелно, като майка й дойде да живее при мен шест месеца след
раждането на детето. Майката на С. живееше до преди това в това жилище,
което им освобождава. Не мога да Ви кажа дали там е живяла самостоятелно,
5
може би със сестрата на С., не мога да Ви кажа. С. беше на приливи и отливи,
тя като се скара с майка си и не поддържаше контакти с нея ми говореше как
майка й не проявява разбиране към нея, как не може да се разбира с нея,
някакви отношения, в които аз не съм се намесвала, защото между майка и
дете трябва да има нормални отношения и те сами да ги изчистят помежду си.
С. ми е споделяла понякога, че С. не е направил нещо, но това е само в
последните месеци, малко преди да се случат нещата. С. забременява и ражда,
в самото начало те живеят при мен, детето се ражда, те живеят при мен
известен период от време, след което отиват да живеят в апартамента на
другата баба, която идва при мен за около 6 месеца, след което тя се изнася от
нас и отива в отделно нейно си жилище, което до сега е давала под наем.
Допуснах грешка, когато детето се роди те вече бяха отишли на Овча купел,
малко преди С. да роди те се изнесоха в другото жилище в Овча купел, след
което майка й дойде при мен, и детето когато се роди те вече бяха в Овча
купел. Майката на С. живя с мен около 6 месеца, след което си отиде и аз
останах да живея сама. След раждането на детето се случваше С., С. и детето
да идват при мен за вечер/две – пак се връщаха в Овча купел и това продължи
до последния момент. Накрая С. след като започна работа в едно кафе, което е
срещу нашата кооперация, пребиваваха при мен около седмица преди да се
разделят, тя работеше в това кафе. За случката, когато моят син ми звъни,
вечерта след като се връща от работа не ги намира вкъщи и ми се обади,
защото е звънял на телефона на С., на майка й, на сестра й, на баща й – на
всичките и никои не му вдига телефона и той беше силно притеснен и ме
помоли аз да направя опит да се свържа с тях, който също беше неуспешен и
на другия ден се свързах с тях, като разбрах, че те са се изнесли от жилището
и вече са при майката на С. на Руски паметник. Аз разговарях с майката на С.
на 01.07., защото аз имах рожден ден и предупредих С. и майка й, че искам да
взема Ерма, да се видя с нея. Майката на С. ми обясни, че С. я ударил, че й е
нанесъл побой с раницата, в която имало инструменти – посегнал да я удари и
проявил агресия и грубост. С. ми каза, че не я е удрял, че не е имало такава
агресия, скарали са се сутринта и той е заминал за работа. Първо е имал само
работно облекло без каквито и да било инструменти в раницата, и наистина
се оказа, че не е така. Той имаше едно дело заведено, с което опроверга
всички твърдения. С. се върна в Овча купел, а С. си изнесе нещата и дойде
при мен. Докато приключи първото дело за насилието той не можеше да
6
вижда детето и детето беше много измъчено и много тъжно. Непрекъснато
споделяше дори в Италианския лицей, в детската градина е казвала, че е
тъжна, защото е искала да види тате и е била много тъжна, това са ми го
споделяли учителките. След като приключи делото имаше срещи с психолози
и със социални работници от службите на нашия район и на „Красно село“ и
бяхме разпитвани и аз, и С., и С. и Ерма. След това започнахме да се виждаме
с детето, което вече се поуспокои и вече не е така тъжно. Той я взима от
спирката на автобуса, защото когато ходи на детска градина, тя през целия
ден е в детската градина и вечерта след 17 ч. е вече при нас. В седмицата,
когато детето е при нас е така, а в седмицата, когато детето е при С., те си
имат ангажимента. Режимът е седмица за седмица - по 7 дни е при нас, по 7
дни е при тях. Аз през цялото време, докато С. гледа детето, му помагам. Аз
работя, директор съм на „Дом за ветерани на изкуствата и културата“ с
неопределено работно време – нямам фиксиран работен ден, просто си имам
ангажименти. Имаше период, около една година непосредствено преди да се
разделят, когато С. работеше в кафето преди да се разделят, почти година той
се грижеше за детето, защото той беше съкратен от работата, където
работеше, и той си остана вкъщи и изцяло полагаше грижи за детето. Той
организираше работа в почивните дни на С. се занимаваше със строителство
и дърводелство, когато тя си оставаше вкъщи да се грижи за детето. След като
се роди детето, това което на мен ми стана известно малко след като Ерма се
беше родила, двамата са започнали отново да употребяват наркотици и С.
веднага е предложил да започнат някаква програма - да започнат някакъв вид
лечение, и С. е отказала да се запише на програмата като доводите са били, че
не иска да влиза името й в списъците на хора, употребяващи наркотици, само
той се записа на тази програма, като все още продължава да я посещава. Не
зная С. да се е лекувала по някакъв начин. То се вижда и се усеща, когато
човек е употребил алкохол, тя непрекъснато си пиеше бира. Почти всеки ден
тя като се прибира от работа, когато работеше в заведението срещу нас,
винаги купуваше 2 литрова бира и почти сама си я изпиваше – С. й помагаше,
но той не пие толкова, колкото нея, по принцип С. не пие много бира и
какъвто и да било друг алкохол, дори и сега не употребява. След пиенето на
тази бира настроението й се променяше, ставаше по-мрачна, агресивна, не
мога да кажа дали е била пияна или подпийнала, но поведението й ставаше
различно от нормалното. Ето например една вечер, по никое време в 10 часа
7
вечерта излезе на балкона и почна да крещи: „Помощ!“, сумати време крещя
и аз излизам и я питам: „С., какво правиш? Какви са тия изпълнения?“, и тя
ми каза, че вика да я чуят комшиите, за да разберат, какво става. Едва съм я
прибрала от балкона, не знам какво е станало в другата стая, аз не съм ставала
свидетел на събития, които евентуално биха могли да се случат, но Ви казвам
това, което тя направи. Случвало се е да бъде агресивна към мен след
употреба на алкохол, обиждала ме е, че съм „вещица“, че съм стара – както
Ви казах, тя тогава променя настроенията си. Връзката между С. и детето е
много силна, с много голямо желание идва детето, тя обожава баща си, дори
вечер преди лягане зъбите си мият заедно, излизат на разходки. Негови
приятели, които имат деца на възрастта на Ерма, поддържат контакти с тях,
той обича да играе с децата – виждат се. Когато детето по режим е при нас,
детето посещава детската градина – има изключение, когато трябва да се
направи някакъв преглед или да се заведе детето на лекар, тя има проблеми с
пръстчетата на крачетата и трябваше да проведем няколко прегледа с ортопед
и после да се направят стелки. Водихме я на зъболекар, на очен лекар. Това са
неща, които в ежедневието се случват, когато детето има някакво
неразположение. С. спазва графикът, който детето има за детска градина.
Само когато ние решим да отидем някъде заедно и сме си организирали, както
ходим на Сапарева баня или някъде другаде, тогава не я водим. При нас тя си
има кът с маса и бюро, тя си има самостоятелно легло, самостоятелен кът, в
една стая са със С., там има и кошове с играчки, които сменяме непрекъснато,
в бюрото има книжки, които тя разглежда и обича да чете вечерно време. С. в
момента работи в седмицата, когато Ерма не е при нас и работното време през
периода в седмицата, когато Ерма е при нас работи само до обяд, занимава се
с дърводелство към една фирма. Знам С. да е правила опит за самоубийство –
на два пъти вече. Сега преди една седмица Ермичка каза, че не иска да се
прибира в Овча купел, защото майка й иска да скача пак през балкона. Всеки
път, когато детето трябва да си тръгва за Овча купел на следващия ден да
бъде взето от майка си, С. разговаря с нея на дълго и на широко, че трябва да
отиде в Овча купел, че на мама й е домъчняло и цяла седмица не са се
виждали, и тя гушка баща си и казва: „Не, не искам да се връщам на Овча
купел.“. Първият опит беше писала във „Вайбър“ на С., че си е рязала вените
във вана. Това се е случило, защото С. се беше свързал с бащата на С., който
беше отишъл при С. на Овча купел, за да се справят със ситуацията. Казаха
8
ми, че е правила опит да си реже вените и е искала да скача от покрива. Не
знам точно как са я заварили, не ми е обяснил баща й, но са излезли от това
положение, как и какво не ми е обяснявано. И още един опит сега последно –
миналата седмица, когато Ерма каза, че С. е направила опит да скочи през
балкона. Първият опит, с рязането на вените, беше през миналата година. В
разговор с баща й той каза, че ще я заведе в специализирана клиника, че е
лежала във Военна болница, но резултати от там не са ми известни.
Свидетелят Г.Б.А. на въпросите на адв. В. – Докато живееха при мен,
докато С. беше бременна и двамата употребяваха наркотици.
Адв. В. – В колко голяма стая живееха?
СЪДЪТ не допуска въпроса.
Свидетелят Г.Б.А. на въпросите на адв. В. – Те винаги са имали
домашно животно, и в Овча купел и тука. Напуснаха моето жилище, за да
живеят самостоятелно, поне аз не знам друга причина. Разстоянието от моето
жилище до спирката са 5-10 минути, където има специален автобус, който
води детето до училището. В момента ходят пеша, а когато беше по-топло той
си има тротинетка и води детето с тротинетка, като детето си има каска и
когато я закара си взима каската.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят А.П.К. на въпросите на адв. В. – Когато С. и С. се
запознават тя беше около 21-22 годишна, запознаха се чрез техен общ
приятел Сашо, тогава тя беше в интимна връзка със Сашо. Може би година и
половина са били гаджета със Сашо, като в този период не бих казала, че са се
виждали често със С.. Лятото на 2016 г. ми каза, помниш ли С., той сега
живее в Унгария, има къща в едно малко селце, може ли да му отида на гости,
и аз казах, че може. Tя тогава работеше в една детска градина и бяха във
ваканция. Тогава тя живееше заедно с мен, аз имам и малка дъщеря и по това
време живеехме трите в това жилище в Овча купел. Тя отиде в Унгария,
гостува му един месец, пращаше ми от време на време снимки. Aз знаех, че е
наркозависим, тя ми беше споделяла, имах притеснения, но тя ми каза, че е
чист и от 2 години не е употребявал наркотици, всичко е наред, станал е
9
съвсем нов човек, имал си фермичка. До този момент, до 2016 година, това
което аз знам, че тя евентуално е употребявала, е амфетамини, като не знам
да е била зависима към наркотици. Знаех за С., че употребява венозно
наркотици и е изпадал в големи абстинентни кризи, аз още работих в Банка
„ДСK“ 2012 г., тя ме молеше да го приютя и аз отказах, защото нито съм му
роднина, нито го познавам това момче, нито знам как да му укажа
медицинска помощ. До 2016 година дъщеря ми не е употребявала наркотици
венозно, виждала съм й ръцете, абсолютно съм категорична, че не е. Тя се
прибра след месец от Унгария сама, след 3 месеца отиде отново на гости, но
след второто си отиване те явно се гаджосаха и се прибраха есента 2016 г.,
когато тя трябваше да продължи своята работа в Еврейската детска градина.
Тогава живяха при майката на С. на Раковска и тя продължи работа в
детската градина. С. продължи работа в детската градина, като не знам С.
къде работеше, може би в една дърводелска работилница на улица Житница.
Лятото на 2017 година – късно лято, тя ми сподели, че може би е бременна
направихме тест и установихме, че наистина е бременна. Тоест есента на 2017
година аз за една седмица събрах багажа, евакуирахме се с малката ми
дъщеря и им предоставих жилището в Овча купел, за да могат да си създадат
семейно гнезденце. Странното и интересното беше, че г-жа Алтимирска ми
предложи да отида при нея, защото ние имаме едно фамилно жилище, което
по това време имаше наематели, докато се изнесат наемателите и аз дефакто
живях 8 месеца при госпожа Алтимирска. За този период малката ми дъщеря
отиде при баща си. След което през май месец Ерма беше родена, живо и
здраво детенце, се нанесохме в апартамента, който беше под наем.
Алтимирска си остана в нейния апартамент, а моята дъщеря и С. си останаха
в апартамента в Овча купел. След раждането на детето знаех, че С. е
помолила С. да се запише на програма за наркозависими. Не знаех, разбрах
след тяхната раздяла, че тя е употребявала наркотици и през бременността,
което е рисково за детето и което той би трябвало да настоява да не се случва
и той самият да се изчисти, за да е добър пример за жена си, но около една
година те бяха една много симпатична млада двойка. Обичаха се и си
помагаха, всичко им беше наред. В момента обаче, в който на С. й спряха
големите пари от майчинските, защото тя работеше в една доста добре
платена частна детска градина и знаете съответно има добри финанси след
първите 8-9-10 месеца, при финансовото свиване на техния бюджет започнаха
10
дразгите. Започнаха неговата словесна и психическа атака, като съм била
свидетел на обидни думи на пагубно отношение дори към нас с баща й. На
29-ят рожден ден на С. детето беше вече на годинка и мъничко, той замина за
Унгария, за да си нагледа тамошният имот и да поработи при една австрийка,
от която трябваше да донесе някаква известна сума, трицифрена в евро.
Прибира се той за рождения ден на С., тя и детето приготвят балончета,
щастливи са, нямат търпение да видят добричкия тати. Той пристига пиян,
надрусан, мръсен, започва да крещи срещу С., аз излязох с разтуптяно сърце и
треперещи ръце. Помолих ги да отидат в парка, поне да има някакви
свидетели, да не си развалят настроението, след което той ми написа един
„Вайбър“, аз много съжалявам, че не мога да съхранявам такива неща: „Курво
продажна, не се меси в личния ми живот, това е моето семейство.“. Бащата на
С. отваря и С. казва: „Тоя какво прави на вратата, на жилището ми?“, при
положение, че той нито е собственик на това жилище, нито беше плащал
сметките, нито беше плащал данъци. Аз все още покривам четири години
назад данъците за жилището, майка му плащаше тока на жилището – тоест,
прекалено арогантно и егоцентрично отношение към нас като родители,
включително и към самата С., която затваряше на балкона, като аз съм била
свидетел. Миличката Ерма и до ден днешен, когато види майка си, че пуши
сама на балкона в жилището в Овча купел, отива и я дърпа за дрешките,
защото знае, че тати заключва мама на балкона. Това са неща, които аз съм ги
виждала. Не съм виждала такова агресивно отношение от С. към детето. Ерма
е влюбена в баща си, но има един огромен фактор на глезенето и
безконтролното позволяване на всякакви прищявки на детето, когато тя беше
мъничка и С. работеше 9-10 месеца, а той гледаше детето по собствено
желание, без да има мъжкото достойнство да каже: „Абе жена ми, аз ще
работя, ти си гледай детенцето, времената са трудни, знам че и двамата не
можем да работим. Детските градини и яслите бяха затворени, но аз ще
работя, защото аз съм глава на семейството.“. С. работеше, той гледаше
детето, аз съм заварвала детето в един часа на обяд с напикания памперс от
предишната нощ, С. гол и се наметнал с едно одеало, за да ме посрещне. Аз го
питам защо не сте в парка, времето е хубаво, и той ми казва, че не е моя
работа и ще си излизат когато той реши. Отивам да занеса храна или
памперси, за да ги видя как са, понеже на мен ми ври отвътре и детенцето има
нужда от разходка и от чист въздух. Взаимоотношенията между бащата и
11
детето са добри, детето е влюбено в баща си. Единствено аз намирам на него
грешките, че като беше по-мъничка не можеше да й създаде хигиенни навици
и тя нямаше режим на хранене и на спане. Лягаше се в 11, ставаше се в 11, тя
седеше по 13-14 часа с един и същ памперс. До края на юни 2021 г. те живяха
заедно, измъчено. Държа да отбележа, че когато С. започна работа в „Грин
Дели“ кафе, което е буквално на разстояние от мен до Вас от апартамента на
Г. Алтимирска, те се премести да живеят при Г. Алтимирска целогодишно,
близо десет месеца. Това става от октомври месец 2020 година до юни 2021
година, почти целогодишно, с малки изключения се прибираха в Овча купел.
С. нямаше ключ от жилището, което за мен е пълен абсурд да живееш в
жилището отсреща и да не можеш да се качиш да се изпишкаш или да си
вземеш един сандвич в почивката. Детето беше умишлено настройвано срещу
С. от бабата и бащата, бяха му купували скъпи подаръци, чувала съм от
самата Ерма казваше, че: „Мама много работи и залита; Мама е пияница; Тати
ме гледа; Мама не ме гледа; Баба Галя казва, че мама е лоша.“. Тъй като на
Неофит Рилски жилището е изключително старо и занемарено с ретро
мебели, те са направо като в антикварен магазин, детето много боледуваше от
дихателни проблеми, вероятно има акарии или мухъл, и аз съм настоявала
през пролетта на 2021 година да се върнат в Овча купел, заради това, че
всичко е разцъфнало, че има парк до тях, детенцето да е здравичко, да има
повече въздух, и те се върнаха, но нямаше и един месец да живеят заедно и С.
ми се обади трепереща и ревяща. Тя ми каза, че С. й е замахнал с раница с
инструменти, тя нямаше синини по лицето, имаше синини в областта на
краката. Не ми сподели той да я е ударил, защото детето е било между тях.
Половин година след раздялата им Ерма имаше един дежурен израз: „Недейте
деца, тихо деца.“. Аз не съм го казвала това, това го е казвала баба Г. и то
многократно при техните скандали. Тя ми звъни в този конкретен ден, каза
ми, че той е замахнал с раницата му. Тя плачеше и трепереше и аз й казах:
„Добре, мацо, веднага идвам с колата, вземете си багажа.“. Тя му беше казала:
„Ти прекали и не искам да живея с тебе.“, и той й беше казал: „Ако не си
довечера тука и ако не мълчиш, ще те убия.“. Аз отидох и ги прибрах на
Дамян Груев, взех им багажа и ги прибрах. След това изнасяне на 1-ви и 2-ри
юли беше една бразилска комедия в нашия апартамент на Дамян Груев,
защото първо баба Г. била рожденичка, дойде и около 3 часа се беше
подпряла на домашния ни звънец, за да вземе внучката си, защото имала
12
празник. Извикахме полиция и те я отстраниха, С. ни беше причакал пред
жилището ни, въпреки че се заключва входа ни. Ние се прибираме със С. от
съда, току що сме подали заявление за ограничителна заповед и С.: „А така
пиленца!“, при което ние не посмяхме да влезем в жилището, защото не
знаехме как ще се разразят действията и слязохме долу, извикахме полиция,
дядо Антон дойде, С. три часа вися около апартамента ни, той не можеше да
приеме мисълта, че може би е сгрешил и е по-добре да се раздели с дъщеря си
и с майката на детето си, докато полицията и съда постановят какви права ще
има спрямо детето. С. имаше ограничителна заповед и за детето и за майката,
от декември 2021 г. тази ограничителна заповед падна спрямо детето, а
февруари падна и спрямо майката. От декември той алтернативно, мисля, че
беше на 7-ми решението, на 9-ти той каза: „Аз имам пълните права над Ерма
и ще я отглеждаме 50 на 50.“. Като междувременно без да знаем ние беше
завел дело за родителски права – октомври месец, два месеца преди това.
Детето ходи на градина в Горна баня, беше приета с конкурс. Има служебни
рейсчета, когато детенцето е при таткото би трябвало да се качва на
служебните рейсчета от стадион Васил Левски, доколкото ми е известно, или
някъде по улица Раковски и да се приема вечер, събота и неделя да си е при
баща си. Принципно идеята беше петък преди уикендите или неделя след
уикендите детето да се приема от съответния родител 50 на 50, за да може да
се приготвя от съответния родител за следващата седмица, просто да е по-
комфортно за детето. Бяха се уговорили в петък да разменят отглеждането, но
за съжаление семейство А. нееднократно нарушава този график. В момента
детето например ще го вземе довечера, защото той ултимативно каза, че за
четиридесетият си рожден ден иска да води детето извън София и на практика
се създава един стрес и за учителките, защото те не знаят детето на кой рейс
ще бъде качено, това постоянно трябва да се пише в групата на детската
градина. Те в момента гледат детето 50 на 50, но не всеки път се спазва
конкретния ден, в който детето да се предава. С. намира нещо под предтескт и
постоянно нещо един два дена се размества, което е стрес за детето. Ерма
последните два пъти, когато я взимахме от рейса с майка й тя казва: „В кое
вкъщи ще ходим?“, нали си представяте едно 4-5 годишно детенце, което не е
сигурно какво става в живота му и кое е неговото вкъщи. Включително, че и
аз съм я водила на детски психолог, те оспориха експертизата, детски
психолог, който е и вещо лице към този съд. Провеждала е С. лечение, беше
13
изключително трудно, тя дето казва: „Минах през деветте кръга на Ада.“. За
съжаление чак след раздялата им аз разбрах, че той е бил първият човек,
който й е бил наркотици венозно още докато е била гадже със Сашо. След
това е имало някакъв период, в който те не са се виждали, той не я е „боцкал“,
някъде в периода вече, когато отидоха да живеят при госпожа Алтимирска,
есента на 2020 година, а по време на Ковид кризата, те бяха три месеца на
нашата вила на Камарци. Тогава усещах, че дъщеря ми не е адекватна, че тя е
силно пристрастена към него, озлобена е към мен и баща си и много малко
неща споделя. Имах подозрения, че той вече е започнал да я зарибява, дали да
я „боцка“, дали да й дава орално – това вече не знам. Кризата настъпи вече
есента на 2020 година, когато С. започна да работи буквално пред вратата на
г-жа Алтимирска и вече ми призна, каза: „Мамо, аз съм зависима от неговите
наркотици, той ми дава част от неговите наркотици и се „боцкаме“ и
двамата“. Тя използваше неговата предписана медикаментозна програма, за
която сега получиха токсикологична експертиза, това е синтетичният
заместител на морфин – субститол. Той част от лекарствата ги дава на нея.
След раздялата им веднага я записахме на метадонова програма при доктор
Коев, това е една от лицензираните програми към Министерството на
здравеопазването. Тя премина 8 месечен курс, при което видяхме, че шансът
да се отдели от тази програма, без да има психиатрична и психологична
помощ, е много малък. Тя сама каза: „Тати, мамо, аз не се чувствам добре,
започват да ми оредяват зъбите, почвам да имам абстинентни прояви, както
от силните наркотици, дайте да направим нещо.“. След което бащата отдели
достатъчно пари, около 4 хиляди лева на месец, за частна платена клиника от
февруари до март, за да влезе и да получи цялостно психиатрично,
физиологично и всякакво лечение вътре в клиниката. След това два пъти за
период от една до две седмици, когато имаше кризи. Така че за момента С. е
чиста, това се вижда от токсикологичната експертиза, опитваше се, имаше
един тежък период, след тежките наркотици, след метадона - залиташе към
по-големи количества алкохол, за мое и нейно щастие това също отшумя.
Края на март тази година С. прави опит за самоубийство, три дена преди
първото заседание за родителски права тя беше под голям стрес, на всичкото
отгоре току що беше излязла от клиниката – детоксикологичната клиника, тя
се казва „Ин лайф“, на г-р К. Кушев, ако искате запишете го и явно се бяха
събрали много фактори и тя се беше качила на покрива на страта
14
Овчакупелска баня, която е в отвратително състояние, беше се опитала да си
реже ръцете с някакво старо стъкло, беше се обадила на С., вероятно търсейки
неговото внимание. Детето беше с бившия ми съпруг в апартамента в Овча
купел, дядото отива в Овча купел и тя е казала, че отива да се разходи из
квартала и понеже я е нямало повече от 40-50 минути, което е нормалното
човек да се разсее из квартала, той ми се обади и ми каза да я потърся, защото
не му вдига. И аз като й се обадих тя ми каза всъщност какво се е случило и
че се е обаждала и на С. и така нататък. След което обаче вечерта изкъпа
детенцето и това, което си беше нарязала, бликна отново кръв, ние си
изкарахме ангелите, тя вече изпадаше в несвяст от бликащата кръв и беше
заспала на леглото и извикахме полиция и бърза помощ, за да й зашият ръката
– това е записано в медицинските документи и в документите на МВР. След
това и мен са ме викали от 6 РУ да давам показания дали С. се е
стабилизирала, дали всичко е наред, но вече нещата отшумяха. След това не е
правила други опити за самоубийство и окончателно се е излекувала от
наркотична зависимост и смятам, че е стабилизирана и един напълно
нормален и отговорен млад човек. С. и Ерма са влюбени една в друга.
Детенцето гушка майка си през цялото време, много обича да са заедно,
дъщеря ми все пак има педиатричен профил към основното си висше
образование и работи вече във втора, трета детска градина. Тоест и дори
приятелката й Любомира, която няма да повикате, казва: „С. има трето око.“.
Считам, че с постановяването на едно решение, в което се определи точен и
конкретен ден от седмицата, в което детето да се предава в конкретен час,
след това другата седмица да се предава на другия родител, би създало
необходимото спокойствие в техните отношения, както помежду им, така и за
детето, както и сигурност за детето, кога ще се вижда с единия родител, кога
ще се вижда с другия родител. Ерма е момиченце, на Ерма и предстои тепърва
юношество, първи мензис, нежни тръпки, гаджета, лична хигиена - не смятам,
че детето следва да се отглежда 50 на 50, при положение, че е момиченце и
при положение, че майката е родителят, който трябва да отглежда едно
момиченце в юношеството. Тоест, аз гледам 5-10 години напред и Ви моля
като майка да проявите разбиране, че детето трябва да е с местоживеене при
майката по личен адрес, с родителски права при майката, а бащата да има
примерно 30-40% симпатия, любов, общуване с детето си, но не и с равни
родителски права, това е пълно извращение и не работи в България, както и в
15
случая с тях двамата. В повече от 60% присъствам на предаването на детето,
за да отида да им се порадвам, не виждам С. всеки път. Държа да отбележа, че
когато Ерма беше първа група в детската градина, С. не водеше детето в
жилището на майката, а ние трябваше всеки път с дядо Антон да ходим на
Неофит Рилски да взимаме детенцето от вратата му, все едно че С. А. е
инвалид и да си закараме детенцето в Овча купел, за да сме сигурни, че ще се
спази уговорката за деня и часа на предаването.
Свидетелят А.П.К. на въпросите на адв. М. – С. работи 9-10 месеца в
„Грийн дели“, през това време С. гледа детето, защото той не си търсеше
работа. Посещавала съм въпросното заведение „Грийн дели“, в което С.
работеше, сигурно има тоалетна заведението. Докато живееха в Овча купел
съм присъствала един път на заключване на С. на балкона от С.. Станало е
заради някакво спречкване между двамата, тя излиза да пуши и той затваря
ръчката. Аз бях отишла до банята и като се върнах бях учудена какво става,
защо ръчката е завъртяна надолу. Не съм присъствала лично на случай, в
които С. предлага на С. наркотици, той не е толкова глупав. Всичко това знам
от разказите на дъщеря ми, че той я е зарибил да употребява наркотици. След
раздялата им разбрах, че тя е наркозависима, всъщност няколко месеца преди
да се разделят, тя ми сподели на Неофит Рилски, бях отишла да я видя, детето
не слезе с нея, което за мен беше изненада, защото в крайна сметка тя е
внучка, както на баба Галя, така и на мен, обиколихме квартала и тя ми
призна. Не съм била свидетел на случката с насилието, но тя ми разказа какво
се е случило – тя беше със синини, лошото беше, че ние бяхме толкова
стресирани, че не отидохме в медицинско заведение, за да извадим
медицинско, затова му падна ограничителната заповед. Знам с какво е
неговото лечение, със субститол, дават му ги на хапчета. Аз съм присъствала
на спринцовки, които се търкалят многократно из тяхното жилище. Той
имаше и една метална спринцовка в едно калъфче за очила, която седеше
перманентно на бюрото, имаха и един камъни, в които явно слагат таблетите
в лъжица, които му се дават, за да станат в течен вид, да си ги вкара в
спринцовката и да си ги вкара венозно. Освен това на Каварна 2018 г., аз ги
закарах там лично, седях с тях през цялото време и ги върнах с колата, в
Каварна лично С. А. ме караше да влизам в аптеките, за да им напазарувам
спринцовки, аз знам, че той е наркозависим още от преди да се съберат със
С.. Лошото е, че аз не знаех, че дъщеря ми се е превърнала в наркозависима
16
до такава степен, до която тя имаше физически и психически страх да се
отдели от него, и аз не можех да разбера причината, разбрах я прекалено
късно. Тя се подложи на платено психиатрично лечение, психолозите я
насочиха към психиатри, защото тя имаше депресивни и самоубийствени
мисли, и ни казаха, че това е в компетенциите на психиатър, тя отиде два-три
пъти. Това е лечение в кабинет, след което й се изписаха лекарства и тя отиде
на контролен преглед. Тя ги прекъсна преди около месец, защото казаха, че
са твърде силни, и че вече не е необходима такава интервенция.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Адв. М. – Представям и моля да приемете като писмени доказателства
по делото решение във връзка с делото за домашно насилие. За момента
нямам други доказателствени искания, няма да соча други доказателства.
Адв. В. – Да се приеме представеното от адв. М. в днешното съдебно
заседание съдебно решение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представеното от адв. М. в днешното съдебно заседание съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от адв. В. съдебно удостоверение след
представяне по делото на доказателства за заплатена такса.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото не е изяснено от фактическа страна, като
УКАЗВА на страните, че за следващо съдебно заседание следва да се
явят лично за тяхното изслушване, както
УКАЗВА на С. К. за датата и часа на следващото съдебно заседание да
води допуснатият й втори свидетел, като
ДА СЕ ПРИЗОВЕ поисканият от адв. М. за датата и часа на
следващото съдебно заседание свидетел, а именно лицето: Р.И.Т., с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 409, вх. В, ет. 3, след представяне на
доказателства по делото за внесен депозит в размер на 30 лева в
едноседмичен срока считано от днес.
17
За събиране на доказателства
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 15.03.2023 г. от 11:00 ч., за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:13
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
18