Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232
гр.
Горна Оряховица, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при
секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. №
1599 по описа на ГОРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото e отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане.
Производството е образувано по предявен от В.Е.Г. ***
срещу „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД и „Теленор България“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че не дължи на ответниците сумата от 1096,06 лв.,
представляваща непогасено задължение към „Теленор България“ ЕАД. Претендира
разноски.
В писмения отговор ответникът „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД
намира исковата молба за недопустима. Посочва, че съгласно ОУ към договор за
мобилни услуги, ищецът е запознат, че телекомуникационното дружество има право
да възлага на трети лица дейности насочени към извънсъдебно събиране на
вземанията му. Излага, че между него и „Теленор България“ ЕАД не са налице
отношения по прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 от ЗЗД. Намира, че
установителният иск следва да бъде насочен срещу дружеството предоставящо
мобилни услуги, а не спрямо него. Претендира разноски.
На основание чл. 228, ал. 3 ГПК по делото като
ответник е конституирано дружеството „Теленор България“ ЕАД. В писмения отговор
се посочва, че искът е недопустим, защото е подаден срещу ненадлежна страна.
Твърди се, че дългът на ищеца е прехвърлен с договор за прехвърляне на
вземанията от 16.01.2020 г. на „Иновативни финанси“ ЕООД, за което ищецът бил
надлежно уведомен от новия кредитор. Иска от съда да отхвърли иска като
недопустим и да прекрати производството.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото като писмено доказателство
извънсъдебна покана отправена от „Ей Ес
Джи Кълекшън“ ООД адресирана до ищеца В.Г., се
установява, че с нея дружеството го известява за възникнали просрочени и
изискуеми финансови задължения, по отношение на които се сочи, че могат да
доведат до следващи съдебно – процесуални действия в случай на
незаинтересованост от негова страна. Посочено е, че задължението е възникнало
към „Теленор България“ ЕАД, отправен е три дневен срок за плащане, посочени са
телефони за връзка и уреждане на отношенията помежду им по доброволен път.
Поканата е подписана от представител на дружеството и е подпечатана с печат. От
своя страна първият ответник с писмения си отговор е представил договор с „Космо
България мобайл“, изменен с анекс № 3 към него от 30.08.2017 г., по силата на
който „Теленор България“ЕАД му е възложило да организира извънсъдебно събиране
на суми дължими от абонати на дружеството. Представена е и справка без подпис и
печат, видно от която е, че В.Е.Г. с
адрес в гр. Г. Оряховица дължи сумата от 1096, 06 лв. Справката няма подпис,
нито е отбелязан авторът, който я е издал. От писмения отговор на втория
ответник "Теленор България" ЕАД /правоприемник на "Космо
България Мобайл" ЕАД/, става ясно, че дългът на ищеца към „Теленор
България“ ЕАД е прехвърлен към "“Иновативни Финанси" ЕООД на
16.01.2020 г. Приложен е писмен договор за прехвърляне на вземания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Относно допустимостта на предявените
искове :
С нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК процесуалният закон защитава интереса на всеки от спорещите да
поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен от непосредствена принуда – процесуална или извънпроцесуална, тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието – в този смисъл Определение №
474/07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3063/2019 г., по описа на ВКС, IV
г. о., Определение № 95/22.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 549/29.11.2018 г., постановено по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. Предвид това заявените доводи
от страна на ответните дружества, първото, че не е носител на вземането, а
второто, че на 16.01.2020 г. го е прехвърлило, и че не претендират изпълнение
от ищеца на вземането, не обуславят липса на интерес у длъжника да води
настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на заявеното вземане. По
отношение на ищеца е налице правен интерес да бъде постановено решение при
признание на иска и така да бъде установено действителното правно положение с
влязъл в сила съдебен акт.
Допустимостта на предявените от ищеца
отрицателни установителни искове е налице и защото за ищеца липсва друг път за
защита за отричане на претендираното от ответниците право на вземане в размер
на 1096,06 лв., представляваща непогасено задължение към „Теленор България“
ЕАД, при постановяване на което решение ищецът ще има правопредпазващо
действие.
На следващо място ищецът конкретно е посочил
кое право отрича на ответниците, а именно правото им да претендират сумата от
1096,06 лв., като индивидуализацията на спорното право съгласно чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК се извършва от ответника. След като за ищеца е налице правен интерес
от отрицателен установителен иск, на него следва да се окаже съдебна защита
на засегнатото от спора материално право
и не следва да се приема, че искът му е недопустим, само защото е в
неизвестност за фактите, от които ответниците претендират своето титулярство на
спорното право, както е в случая да въвеждат възражения за вътрешни отношения
помежду им за извънсъдебно събиране на вземането, или такива свързани с
прехвърляне на вземането на трето за делото лице с договор за цесия от
16.01.2020 г. с „Иновативни финанси“ ЕАД. /в подобен смисъл са решение №
19/19.02.2001 г. на ВКС по гр. д. №526/2000 г. на II г.о., решение № 21 от
9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2015 г.,I г.о., ГК, както и определение №
360/31.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2672/2019 г., IV г.о., в което се
приема, че не е нередовна искова молба, ако ищецът посочи вида на задължението
и размера му, но не може да индивидуализра периода, за който е формиран този
размер или други признаци/
След като и двете ответни дружества не
признават основателността на иска, и след като за ищецът е налице правен
интерес от водене на същия, с оглед правилата на разпределение на
доказателствената тежест ответниците следваше да докажат, че вземането е
възникнало и съществува, а едва тогава ищецът да доказва плащане или други
правопогасяващи, правоотричащи или правоотлагащи възражения. Такова доказване
от страна на ответните дружества не беше проведено, поради което съдът намира
исковете за недължимост на вземането за основателни.
Относно възражението на втория ответник,
че вземането е прехвърлено на трето за делото лице „Иновативни Финанси“ ЕООД от
16. 01. 2020 г., съдът го намира, че е неоснователно. На първо място писмените
доказателства представени по делото за извършеното прехвърляне са изготвени
изцяло от ответника. Не са представени доказателства цесията да е била съобщена
на ищеца. Дори да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК, че
искът в този случай срещу новият ответник се смята предявен от деня, в който
исковата молба срещу него е постъпила в съда, с оглед направения от него
изричен отказ да се съгласи да встъпи в делото, то съдът намира, че това
действие не го освобождава от отговорност. Видно от молбата за изменение на
иска/стр.30/ е, че ищецът е поискал по делото да се конституира втори ответник -
„Теленор България“ ЕАД като носител на спорното право. Същата съгласно
пощенското клеймо е от 10.01.2020 г., а входящият ѝ номер в съда е от
15.01.2020 г, т. е. преди да е била извършена твърдяната от дружеството цесия
от 16. 01. 2020 г. Към момента на предявяване на иска срещу „Теленор България“,
на насочване на иска срещу въпросното дружество, същото е било процесуално и
материално правно легитимиран да отговаря за съществуване на вземането. С оглед
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право
бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни, поради което настъпилото прехвърляне на спорното право е без значение
за настоящия правен спор. Въпреки прехвърлянето на вземането от 16.01.2020 г.
прехвърлящата страна запазва качеството си на страна, така че делото продължава
своя ход между първоначалните страни. Поради прехвърлянето основанието на
процесуалната легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното
право, а произтичащото от закона право да води процес относно вземането, което
е станало вече чуждо. Вторият ответник /прехвърлилият/ става процесуален
субституент, и то такъв, който изключва паралелното участие на приобретателя
като главна страна.
Независимо дали прехвърлянето на вземането
е станало известно на ищеца или новият приобретател е бил запознат с воденото
дело, то прехвърлителят е водил делото относно прехвърленото вземане с правен
ефект за приобретателя на спорното право и по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК - „Иновативни
финанси“ ЕООД, и третото лице е обвързано от решението, макар и да не е
участвало в него.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове са основателни, поради което следва да се приеме спрямо
ответниците, че ищецът не дължи сумата от 1096,06 лв.
По разноските: С оглед правилата на чл.
78, ал. 1 ГПК ответиците следва да понесат отговорността за разноски за водене
на делото. „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД следва да бъде осъдено да заплати сторените
от ищеца разноски в размер на 50 лв. за ДТ и 350 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, а вторият ответник „Теленор България „ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение,
съобразно представените доказателства и списък за разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235,
Районен съд – Г. Оряховица
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Е.Г., ЕГН **********, с наст.
адрес: ***, не дължи на „ЕЙ ЕС ДЖИ КЪЛЕКШЪН“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК *********, сумата от 1096,06 лв., представляваща
непогасено парично задължение към „Теленор България“ ЕАД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Е.Г., ЕГН **********, с наст.
адрес: ***, не дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК *********, сумата от 1096,06 лв., представляваща
непогасено парично задължение към „Теленор България“ ЕАД.
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС ДЖИ КЪЛЕКШЪН“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „В.Е.Г., ЕГН **********, с наст. адрес: ***, направените
по делото разноски от 50 лв. за държавна такса и 350 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „В.Е.Г., ЕГН **********, с наст. адрес: ***, направените по
делото разноски от 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: