№ 166
гр. Велико Търново , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000134 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 432 от ГПК.
С Решение № 260021/ 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 30/ 2020 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявените искове от ищците: Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН
**********; ЕМ. Д. Л., ЕГН **********, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, в качеството на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС – влекач „Мерцедес“, с
рег. № РВ 06****, чийто водач има вина за настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП,
при което е причинена смъртта на Е. О. Д., с правно основание чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, за сумите от по 100 000 лева за всеки един от
ищците, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани; ОСЪДИЛ е
ищците да заплатят на ответника разноските по делото в размер на 300 лева,
1
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Недоволни от постановеното Решение, ищците са подали въззивна
жалба лично и чрез пълномощника – адвокат О. от АК – гр. София.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод,
че между ищците и пострадалото лице е съществувала дълбока и трайно
емоционална връзка, поради което същите са материално – правно
легитимирани лица и следва да бъдат обезщетени във връзка с причинените
им неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалия. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и уважи изцяло исковете.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника юрисконсулт Ралица Ч., е подала отговор. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат доводи в
тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1520/
02.06.2020 г., от ищците: Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН
**********; ЕМ. Д. Л., ЕГН **********, и тримата от гр. Дряново, чрез
пълномощника адвокат В.О. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София. В исковата молба се
твърди, че на 08.10.2016 г., на пътя между гр. Дряново и гр. Габрово, П. И. Р.
– водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрус“, с рег. № РВ 06****, с полу
- ремарке към него, застраховани със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, е реализирал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. О. Д., ЕГН **********, от
2
гр. Дряново – племенник на ищцата Т. ЕМ. Д. и внук на ищците Л. Г. Л., и
ЕМ. Д. Л.. Срещу деликвента е било образувано наказателно производство и е
постановена влязла в сила Присъда, с която същият е бил признат за виновен
в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Е. О. Д.. Ищците
твърдят, че емоционалната връзка между тях и починалото лице била много
силна. Т. ЕМ. Д., която е леля на пострадалия, отгледала племенника си като
свое дете, тъй като нямала собствени деца. Ходели заедно на екскурзии,
споделяли семейните празници и вечери. Л. Г. Л. и ЕМ. Д. Л., които са баба и
дядо на пострадалия, отгледали внука си от бебе, като свое дете – водели го
на детска градина, като малък той често спял при тях. След смъртта му
ищците били съсипани, непрекъснато плачели, изгубили желание да вършат
ежедневните си задължения, затворили се в себе си. Имали проблеми със
съня, вземали успокоителни, при бабата се появили проблеми със сърцето и
кръвното. Лелята в продължение на една година ежедневно посещавала гроба
на племенника си. И тримата ищци не са преодолели болката и страданието
от смъртта на техния племенник и внук и към настоящия момент. С молба,
вх. № 13900/ 23.10.2019 г., ищците са отправили писмена застрахователна
претенция до ответното застрахователно дружество за изплащане
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но такова не е
било изплатено от застрахователя. Ищците оценяват претърпените от тях
неимуществени вреди на сумата 100 000 лева за всеки един от тях и
претендират заплащането на тази сума от застрахователя, ведно с лихвата за
забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.06.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 30/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 24.11.2020 г. процесуалният представител на ищците –
адвокат О. е заявил, че подържа исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, както
основателността на исковете възразявайки, че ищците не са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
пострадалото лице, така и претендирания размер на обезщетенията. В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
ответника – юрисконсулт Ч. е поискала от съда да отхвърли исковете,
3
излагайки съображения за тяхната неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от представените по делото удостоверения за семейно
положение, съпруга и деца е, че ищцата Т. ЕМ. Д. е неомъжена, като Е. О. Д. е
неин племенник, а по отношение на ищците Л. Г. Л. и ЕМ. Д. Л. – техен внук.
С исковата молба ищците са представили писмени доказателства,
които не са били оспорени от ответника и са били приети от съда.
Видно от влязлата в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 32/ 01.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 36/ 2018 г. по описа на Габровския Окръжен съд е,
че подсъдимият П. И. Р. е бил признат за виновен в това, че на 08.10.2016 г.,
на пътен участък между с. Донино, община Габрово и разклона за с.
Лесичери, при управление на МПС – товарна композиция влекач „Мерцедес
Актрус“, с рег. № РВ 06****, с прикачено ремарке, е нарушил конкретни
правила за движение в ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.
О. Д. от гр. Дряново – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във връзка с
чл. 342, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от НК.
Видно от приложените 2 бр. справки от „Гаранционен фонд“ е, че
процесният автомобил влекач „Мерцедес Актрус“, с рег. № РВ 06**** и
прикаченото към него ремарке, са със сключени валидни застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при застрахователя „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД за периоди, включващи 08.10.2016 г. – датата на ПТП.
Видно от молба, с вх. № 13900/ 23.10.2019 г. е, че ищците са отправили
писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество,
което с 3 бр. писма до всеки от ищците, с дата 13.11.2019 г. на изпращането
им, е отказало да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди.
По искане на ищците съдът е допуснал изготвянето на съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/ с конкретно поставени въпроси. В
заключението си вещото лице д-р С. Р. – началник отделение „Клинична
патология“ към болницата в Габрово е отговорил на поставените въпроси. В
о.с.з. на 24.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си,
като е отговорило на въпросите на страните и на съда. Съдът не е приел
4
заключението предвид заявеното от вещото лице, че не е извършил преглед на
ищците, тъй като не е психолог или психиатър и не може да извърши
професионален преглед в тази насока, и е допуснал извършването на нова
СМЕ от вещо лице - психиатър.
В заключението си по представената съдебно - психиатрична
експертиза /СПЕ/ вещото лице д-р Ц. И. Ц.-психиатър, е отговорил на
поставените въпроси. В о.с.з. на 19.01.2021 г. вещото лице е заявило, че
подържа изготвеното заключение и е отговорило на въпросите на
процесуалния представител на ответника юрисконсулт Ч.. Страните не са
оспорили заключението и съдът го е приел.
По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо, но неправилно.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432 от КЗ, следва да са
налице, кумулативно, предпоставките от сложния фактически състав на
деликтната отговорност; да е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и да е налице особената предпоставка по чл. 380, ал. 1
от КЗ – отправена писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Тъй като пострадалото лице е племенник на едната ищца и внук на другите
двама ищци, същите следва да са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата му смърт.
С оглед наличието на влязла в сила Присъда, която е задължителна за
настоящия състав на въззивния съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, Великотърновският Апелативен съд намира, че е
налице виновно и противоправно деяние, в резултат на което по
непредпазливост е причинена смъртта на Е. О. Д., т.е. налице е фактическия
състав на деликтната отговорност.
Не е спорно между страните по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение, което се установява от представените 2 бр.
справки от „Гаранционен фонд“.
5
На 23.10.2019 г. ищците са отправили писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на която са получили отказ от
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
Спорен между страните е въпросът дали ищците са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Е. О. Д. – племенник на едната ищца и внук на другите двама ищци?
На този въпрос отговор е даден в ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д.
№ 1/ 2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р.. В т. 1 от него е посочено, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
В тази насока първостепенният съд е дал правилни указания с доклада
по делото, че следва да се докаже изключителната емоционална връзка между
ищците и починалото лице.
Във връзка с доказването й са били допуснати до разпит двама
свидетели.
Свидетелката К. В. заявява, че познава семейството повече от 30
години покрай лелята. Твърди, че са едно домакинство и са живеели
абсолютно заедно – в една къща. Детето на брата на свидетелката е един
набор с Е. и двете с лелята, с количките, са ги гледали като техни деца. След
смъртта на Е., ищците са съсипани, потънали в мъка. Дядото от активно
спортуващ човек, който е бил за пример, защото има много спортни успехи,
всички в града го познават, не е същия човек. За бабата нямало какво да се
говори. За лелята, всички са съсипани. Е. живеел винаги в тази къща и
полагал грижи за бабата и дядото, за лелята.
Свидетелката П. С. В. – съседка на ищците заявява, че познава
семейството много отдавна, тъй като живеят в кооперация на един етаж –
врата срещу врата, а с бабата Л. работели заедно в банка. Детето отраснало
6
при бабата, дядото и лелята – имало своя собствена стая в апартамента на
втория етаж. Родителите му също живеели в кооперацията, но в отделно
таванско помещение, като мансарда. Момчето непрекъснато се грижело за
ищците, като имали здравословни проблеми ги карал на лекар. Помагало и на
баща си, който произвеждал хляб, като разкарвало хляба до Габрово. Смъртта
на момчето се отразила много зле на здравословното състояние и
физическото здраве на ищците, те са психически разстроени и до ден днешен
е така.
Въззивният съд кредитира тези показания на двамата свидетели като
непротиворечиви помежду си и обективни. От същите безспорно се
установява, че пострадалият от малък е живеел в апартамента на втория етаж
на кооперацията, заедно с баба си, дядо си и леля си, като имал своя собствена
стая. Родителите му живеели в мансардна стая на четвъртия етаж в
кооперацията.
Следователно, починалият Е. О. Д. от малък е израснал в едно
домакинство със своите баба, дядо и леля, които са се грижели за него заедно
с родителите му. Освен това, той е бил единствен внук на баба си и дядо си,
съответно единствен племенник на леля си, която е неомъжена и няма свои
собствени деца. Пострадалият не е бил женен и към момента на смъртта си е
продължавал да живее при своите баба и дядо.
При тези конкретни житейски обстоятелства въззивният съд приема,
че между ищците и починалото лице е била изградена изключително силна
емоционална връзка, привързаността помежду им е била толкова силна, че
смъртта на единият от родствениците е причинила на другите морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене /по делото са налице
данни, че ищците и към момента не са преодолели напълно болката от
загубата на своя родственик/ нормално присъщите за съответната родова
връзка, поради което ищците са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. О. Д..
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда при съобразяване на всички конкретни обективни
обстоятелства по делото, съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на ПВС,
като при причиняване на смърт от значение са възрастта на починалия;
7
общественото му положение; отношенията между него и неговите
родственици, които търсят обезщетение за неимуществени вреди –
изброяването в постановлението е примерно и неизчерпателно.
Видно от данните по делото е, че пострадалият Е. О. Д. е бил млад
човек - на 25 години, завършил е висше образование, животът е бил пред него
– намиране на подходяща работа, създаване на семейство и дом, отглеждане
на деца. Той е бил единствен внук на баба си и дядо си, единствен племенник
на леля си – на практика опора на ищците, които със смъртта му са се лишили
от нея. Живеел е с тях до края на живота си в едно домакинство и те, заедно с
родителите му са били неговото семейство. Съгласно заключението на
допуснатата от съда СПЕ ищците са получили посттравматично стресово
разстройство за един продължителен период от време, което е
непосредствено свързано със смъртта на техния родственик. Вещото лице
посочва също така, че няма данни за настъпили усложнения в здравословното
/психично/ състояние на ищците, вследствие на психотравмата, причинена от
последиците от ПТП.
С оглед на посочените по-горе конкретни обективни обстоятелства по
делото и като съобразява обществено-икономическата обстановка в страната
през 2016 г., характеризираща се с доходите на населението, отразени и в
нивата на застрахователно покритие - лимитът на отговорност за
неимуществени вреди, съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ е 10 000 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер
на по 20 000 лева за всеки един от ищците, като за този размер предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. За разликата над 20 000 лева до претендирания
размер от 100 000 лева за всеки един от ищците, исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Като е отхвърлил изцяло исковете, Габровският Окръжен съд е
постановил Решение, което е неправилно в отхвърлителната част за сумата
20 000 лева по отношение на всеки един от ищците, поради което решението,
в тази му обжалвана част, следва да се отмени. В останалата обжалвана част
за разликата над 20 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева – за
8
всеки един от ищците, решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
Ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, но дължат направените от
ответното застрахователно дружество разноски, съобразно отхвърлената част
на исковете.
Ответното застрахователно дружество от своя страна дължи
направените от ищците разноски, съобразно уважената част от исковете,
както и адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, на
пълномощника на ищците – адвокат О., съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Габровския
Окръжен съд сумата 45,60 лева, съобразно уважената част от исковете,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит на вещото лице за
извършената от него СМЕ, както и да заплати, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение
на пълномощника на ищците адвокат О. в размер на 1 130 лева съобразно
уважената част от исковете, за осъществената безплатна правна помощ пред
първостепенния съд, както и сумата 1 130 лева за осъществената такава пред
въззивния съд.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
застрахователно дружество, съобразно отхвърлената част от исковете
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 240 лева пред
първостепенния и пред въззивния съд, като решението на Габровския
Окръжен съд, в частта за разноските за разликата над 240 лева до сумата 300
лева, или за сумата 60 лева, следва да се отмени, като неправилно, а в
останалата обжалвана част – да се потвърди.
Съобразно уважената част от исковете, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за подаване на
исковата молба, по сметка на Габровския Окръжен съд, в размер на 2 400
9
лева, както и по сметка на Великотърновския Апелативен съд – 1 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260021/ 23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 30/
2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд в частта, с която състав на съда е
отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените искове, с правно
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, от ищците: Т. ЕМ. Д., ЕГН
**********; Л. Г. Л., ЕГН **********; ЕМ. Д. Л., ЕГН **********, срещу
ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС – влекач „Мерцедес“, с рег. № РВ 06****, чийто водач има вина за
настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на Е. О. Д.,
за сумата 20 000 лева, за всеки един от ищците, както и в осъдителната част за
разноските, за разликата над 240 лева до 300 лева, или за сумата 60 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС – влекач „Мерцедес“, с рег.
№ РВ 06**** и прикачено към него ремарке, чийто водач има вина за
настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП, при което е причинена смъртта на Е. О. Д.,
да заплати на: Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН **********; ЕМ. Д.
Л., ЕГН ********** и тримата от гр. Дряново, на всеки един от тях по 20 000
лева, която сума представлява обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
техния родственик Е. О. Д., настъпила на 08.10.2016 г. в процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/ 23.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 30/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
10
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Лозенец“, ********, да заплати: по сметка
на Габровския Окръжен съд сумата 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща държавна такса за подаване на исковата молба, съобразно
уважената част от исковете; по сметка на Габровския Окръжен съд сумата
45,60 /четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, съобразно
уважената част от исковете, представляваща заплатен от бюджета на съда
депозит на вещото лице за извършената от него СМЕ.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Лозенец“, ********, да заплати по сметка
на Великотърновския Апелативен съд сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева,
представляващи държавна такса за подаване на въззивна жалба, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Лозенец“, ********, да заплати на адвокат
В.О., ЕГН **********, от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София,
ул. **********, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за
безплатно осъществената правна помощ на ищците по делото, съобразно
уважената част от исковете – пред първата съдебна инстанция – 1 130 /хиляда
сто и тридесет/ лева и пред въззивната инстанция - 1 130 /хиляда сто и
тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. ЕМ. Д., ЕГН **********; Л. Г. Л., ЕГН **********; ЕМ.
Д. Л., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. Дряново, **********, да
заплатят на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, ********, сумата 240 /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12