№ 1557
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.В.А
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от В.В.А Гражданско дело № 20231110108743 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
29.01.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия В.А. гр. дело № 8743/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу О. В. В., в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. „Г.СТ.“ № 38, вх. А, магазин № 2, като била доставена топлинна енергия, която
била ползвана без правно основание, с което ответника се бил обогатил за смета на ищеца.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 146,44 лева за периода от м.07.2019
г. до м.04.2021 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал
и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 23,52 лева за
периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата
дялово разпределение, която била ползвана без правно основание, поради което ответника
дължал и сумата от 17,20 лева за периода м.05.2019 г. до м.09.2020 г., както и сумата от 3,47
1
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.
до 15.03.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител, като се прави отвод за недопустимост на предявените искове, тъй
като липсвало идентичност с вземанията по заповедното дело, като се различавал и
предмета на производствата. Твърди, че претенциите са неоснователно, като в исковата
молба била бланкетна и не било посочено в какво качество отговаря ответника по
претенциите – дали като собственик или вещен ползвател. Поддържа, че не са ангажирани
доказателства, че действително е ползвател на процесния недвижим имот, съответно
липсвало доказателства за уреди за отчитане на топлинната енергия за магазина. Навежда
доводи, че нямало доказателства, че ответника е потребител на топлинна енергия, като
дефинитивната разпоредба в закона била отменена, като не било ясно защо ищецът
поддържал, че ответника бил потребител за стопански нужди, вместо за битови такива.
Излага съображения, че липсвали доказателства, че реално е доставена и потребена
топлинна енергия, което обосновава. Прави възражение за погасителна давност. Иска
прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Приложена и неоспорена е молба (л. 39 в кориците на делото), като се установява, че
О. В. В. е поискал от „Т.С.“ ЕАД да му открие партида и да доставя топлинна енергия за
имот с адрес: гр. София, бул. „Г.СТ.“ № 38, ет. 2, ап. 7.
От Нотариален акт за учредяването на право на строеж № 133, том XXIV, нот. дело
№ 4880/1996 г. се изяснява, че е извършена конститутивна сукцесия, като е учредено право
на строеж между страните в нотариалното производство, сред който е и ответника, като
един от обектите касае магазин № 2, находящ се в гр. София, бул. „Г.СТ.“ № 38, вх. А.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Следователно, съдът намира, че доколкото и между
страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско
ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за
сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия,
то отношенията между страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните
източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
изяснява, че за процесния период не е отчитана ТЕ за отопление на имот и БГВ, а само
такава за сградна инсталация. Експертът е посочил, че стойността на дължимата сума за
топлинна енергия за процесния период е в размер на 135,62 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния периода няма извършени
плащания, поради което и дължимите суми не са погасени, като съобразно счетоводните
записвания е дължима главница в размер на 163,60 лева за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 26,99 лева – мораторна лихва, като в заключението си вещото
лице е разбило сумите по пера.
Настоящата инстанция, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че последните са заинтересовани
от изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответното дружество, а последното е потребило същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, като с оглед заключението на СТЕ
претенцията следва да бъде уважена за сумата от 135,62 лева за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 146,44 лева, искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение в размер на 17,20 лева за периода от м.05.2019 г. до
м.09.2020 г.
По отношение претенциите за мораторна лихва, настоящият съдебен състав намира,
че същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Съдът приема, че за посочените периоди ответника не е бил в забава чрез покана от
ищеца, поради което и не дължи обезщетение за забава. По делото е представено писмо от
08.12.2021 (л. 50 в кориците на делото), с която от ищеца са претендира общо сумата от
644,69 лева, но нито е посочен период, нито основание на претенцията. Отделен и факта, че
представеното копие от известие за доставяне (л. 51-52 в кориците на делото) не може да се
3
направи категоричен извод, че писмото е било надлежно получено, респ. че може да се
приложат хипотезите на чл. 36 ЗПУ, тъй като единствено е посочено, че пратката е била
непотърсена, но пощенските служители не са удостоверили дори минимално кога е търсен
адресата, съответно на кой адрес и дали са били оставени надлежни уведомления, каквито са
изискванията на чл. 36 ЗПУ и приложимите общи условия за универсалната пощенска
услуга.
Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че при претенция за
неоснователно обогатяване – actio de in rem verso (чл. 59 ЗЗД), съдържанието на
облигационното правоотношение обхваща правото на солвенса (обеднилият се) да иска
връщане на неоснователно даденото, респ. неговата парична равностойност и задължението
на акципиенса (обогатилият се) да върне неоснователно полученото благо, респ. да заплати
паричната му равностойност. Съгласно дадените разяснения в ППВС № 1/1979 г., ищецът
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на
чл. 59, ал.1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в
патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото
преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. Следва да се разграничат
хипотезите, при които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е
станало изискуемо (според ППВС № 1/79 г. от деня на разместване на благата) от
случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава върху
обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е
дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е
посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада
в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на
задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а
изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1
ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно
обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със
самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е
предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът за началния момент на
обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот
обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично
вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на
чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради
което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав
на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора – в този смисъл
Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 706/
4
30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе смисъл е и Тълкувателно
решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно иска за сумата от 23,52 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата на ползваната без правно основание топлинна енергия за периода от 31.12.2019
г. до 15.03.2022 г. следва да бъде отхвърлен изцяло, както и иска за сумата от 3,47 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за ползваната без правно основание
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.03.2022 г.
Неоснователно е възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна
давност. Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, като
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 23.03.2022 г., поради което с оглед
регламентираната в закона фикция, именно от този ден се счита предявен иска. Тоест, от
този момента давността спира да тече и е прекъсната – арг. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б.
„в“ ЗЗД. В тази насока и с оглед процесния период е неоснователно е възражението за
изтекла погасителна давност. Погасителната давност при неоснователното обогатяване е
общият давностен срок по чл. 110, ал. 1 ЗЗД. В сега действащата уредба не съществуват
специални разпоредби относно давностните срокове за предявяване на претенции по реда на
правилата за неоснователно обогатяване. Това дава основание в съдебната практика и
доктрина единодушно да се приема, че давностният срок, в рамките на който се погасява
вземането по чл. 59 ЗЗД, е петгодишен. Така например в ППВС 1/1979 г., Решение № 229
от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796 / 2014 г. на ВКС се приема, че претенцията по чл. 59 ЗЗД
не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични
плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради
което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-
годишната давност по чл. 111 ЗЗД.
Не може да се приеме съображението на ответника, че не било ясно дали е
потребител за стопански или битови нужди. Фактът, че имота се намира в сграда в режим на
ЕС не означава, че всеки обект в сградата е жилищен. А магазините по дефиниция са
определени за стопанска дейност, за което когато се ползва топлинна енергия без да е налице
валидно сключен писмен договор, то тогава претенцията за заплащане на топлинната
енергия се основава на общият кондикционен състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като ал. 2 на
същата разпоредба е неприложима, защото няма друг иск с който да се остойности правото
на ищеца, който е престирал (доставил) топлинна енергия, която е потребена от ответника
без наличието на валидно правно основание. Договорно основание по реда на чл. 153 ЗЕ
мжое да възникне по силата на закона единствено, ако е налице хипотеза на „битов
потребител“, което предполага магазинът да е преустроен и да не се ползва за стопански, а
за битови нужди, независимо, че се намира в сграда етажна собственост – за което обаче
трябва да се ангажират и доказателства за променено предназначение, съобразно ЗУТ. По
делото подобни обстоятелства нито са твърдени, нито са доказани.
Останалите възражения на ответника, съдът намира, че са ирелевантни за правния
спор, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и съобразно уважената част от претенциите на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 1002,07 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Г.СТ.“ № 38, , вх. Б, ет. 3, ап. 11, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 135,62 лева,
представляващи цена на доставена и ползвана без правно основание топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, бул. „Г.СТ.“ № 38, вх. А, магазин № 2 за периода от м.07.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното
плащане, както и сумата от 17,20 лева, представляващи стойност на ползваната без правно
основание услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.09.2020 г. ведно
със законната лихва от 23.03.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 23,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата на
ползваната без правно основание топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022
г. следва да бъде отхвърлен изцяло, както и иска за сумата от 3,47 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за ползваната без правно основание услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 15.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 15169/2022 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП О. В. В., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 1002,07 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6