№ 505
гр. Казанлък, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101008 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба „В.Т.“ ДОО П., ЕИК
********************, представлявано от управителя И.В., със седалище и
адрес на управление: ******************** чрез процесуален представител
адв. К. И. А., с личен № ********************, вписана в Х. адвокатска
колегия, всички със съдебен адрес: гр. С******************** срещу: „Т.Т.
ООД, ЕИК ********************, с постоянен адрес: гр.
********************
Правно основание: чл. 367 и чл. 372 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Цена на иска: 88,86 лв. главница и 1, 35 лв. лихва.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че Между „В.Т.“ ДОО
П., ЕИК ********************, и „Т.Т. ООД, ЕИК ********************,
били налице търговски отношения във връзка със сключен договор за превоз
на товари, обективиран в Заявка за транспорт № *** от
********************. Договорът бил изпратен от „Т.Т. ООД до „В.Т.“ ДОО
П. по електронен път, чрез имейл кореспонденция. В изпълнението на този
договор „В.Т.“ ДОО П. се задължавал да извърши транспорт на стоки от
Република Сърбия до Република България, с товарна композиция, е peг. №
P******************** RS, п.к. № *******, ул. „********************
Товарът бил разтоварен на дата: ********************., в същото количество
и качество, на разтоварен пункт: „********************“ ООД, п.к. №
********************. Точното изпълнение на транспорта се потвърждавал
и от международна товарителница (CMR) № *****. Видно от същата
транспортните услуги били извършени в срок, без забележки, като товарът
бил предаден на получател. Товарителницата съдържала печатите на
изпращач, превозвач и получател. С това се удостоверявало изпълнението на
същинската престация по договора за превоз. Параграф 21, на CMR
Товарителницата посочвало датата ********************. като дата на
1
доставка. Дружеството ищец изпълнило договора за превоз, съгласно
уговореното, следвало уговореното в заявката за транспорт възнаграждение
- навло в размер на 750 евро, равняващи е на 1 466, 87 лв. лева по фиксинга
на БНБ. „В.Т.“ ДОО П. издало Фактура № ******************** Между
страните бил уговорен срок, в който следвало да бъде заплатено
възнаграждение за извършения превоз. Съгласно Заявка за транспорт № ***
от ********************. „Т.Т. ООД следвало да заплати на „В.Т.“ ДОО П.
навлото в срок от 45 дни след получаване на транспортните документи, а
именно два броя оригинални CMR-та, подпечатани и подписани от получател
и оригинална фактура.
След изпълнение на договора за превоз, „В.Т.“ ДОО П. на
********************. изпратило горепосочените транспортни документи на
„Т.Т. ООД чрез пощенски оператор, с международна пратка №
********************, доставена на ********************. Съгласно
уговореното между страните, ответникът дължал заплащане на навлото в срок
до 45 дни след получаване на транспортните документи. Разпоредбата на чл.
71, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД гласяла, че сроковете които са определени в дни
започвали да текат от деля следващ деня на получаване. 45-дневният срок за
плащане изтекъл на 26.09.2024г., „Т.Т. ООД изпаднал в забава от
********************.
След изтичане на доброволния срок за плащане „В.Т.“ ДОО П.
направило няколко доброволни опита за иницииране на плащане от страна на
„Т.Т. ООД.
За обезпечаване на вземането на „В.Т.“ ДОО П. подало и молба за
обезпечение на бъдещ иска, било образувано ч. гр. д. №
********************г., завършило с Определение №
******************** било допуснато обезпечение на основание чл. 372 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу „Т.Т. ООД, ЕИК ********************, с цена в общ
размер от 1552, 35 лв., представляващи главница в размер на 1466, 87 лв. и
лихва за забава върху главницата от ********************. до датата на
подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск /27.02.2025г./ в размер на 85,
48 лв. /осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/.
Междувременно, на ********************г. „Т.Т. ООД, ЕИК
******************** заплатили на „В.Т.“ ДОО П. сумата от 750 евро,
равняващи се на 1466, 87 лв. по фиксинга на БНБ.
Сочи, че лихвата за забава върху главницата до датата на плащането
(********************г.) на сумата от 750 евро, равняващи се на 1466, 87 лв.
по фиксинга на БНБ, възлизала на 88, 86 лв.
Извършеното плащане от „Т.Т. ООД на ********************г. по
банковата сметка на ищеца, представлявала своеобразно признание на
наличието на задължение.
Съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не било
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, се погасяват най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, в настоящия
случай оставали непогасени 88.86 лв. - неизплатена част от главницата, тъй
като лихвата за забава върху главницата към ********************г. била
погасена с извършеното плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.Т. ООД, ЕИК
********************, да заплати на „В.Т.“ ДОО П. неизплатената част от
2
задължението за заплащане на възнаграждение по извършен договор за превоз
на товари, обективиран в Заявка за транспорт № ***/********************.
възлизащо в общ размер на 90,21 лв. /деветдесет лева и двадесет и една
стотинки/, представляващо главница в размер от 88,86 лв. /осемдесет и осем
лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихва за забава в размер на 1,35 лв. /един
лев и тридесет и пет стотинки/ от 06.03.2025г. до датата на предявяване на
настоящата искова молба, както и лихвата за забава от датата на предявяване
на настоящата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпило писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото по искане на ищеца
на осн. чл. 214 ГПК съдът е изменил иска, като същият се счита предявен за
сумата от 1,84 лева, ведно с лихва за забава от ******************** г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Заявка за
транспорт № ***/********************.; Фактура №
********************; Товарителница; Извлечение от Търговския регистър
на Република Сърбия относно индивидуализиращите белези на превозвача;
Извлечение от имейл кореспонденция относно плащане по фактура №
********************; Извлечение от пощенски оператор; Справка за
законна лихва - 2 бр.; Определение № ********************г. по ч. гр. д. №
******************** по ч. гр. д. № ********************г., Втори
граждански състав по описа на Районен съд - К.; Обезпечителна заповед № 2
от ********************., по ч. гр. д. № ********************г., Втори
граждански състав по описа на Районен съд - К.; Платежно нареждане от „Т.Т.
ООД, ЕИК ********************.
С протоколно определение от 14.07.2025 г., съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
3
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
Относно разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни
и деловодни разноски в размер на 1090,00 лева, от които: 50,00 лева
държавна такса за образуване на настоящото дело; 40,00 лева – държавна
такса за образуване на ч.гр.д.******************** г. по описа на РС-К.;
550,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуални
представителство по настоящото дело и 450,00 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуални представителство по ч.гр.д.
******************** поописа на РС-К..
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Т. ООД, ЕИК ********************, с постоянен адрес:
гр. ******************** да заплати на „В.Т.“ ДОО П., ЕИК
********************, представлявано от управителя И.В., със седалище и
адрес на управление: ******************** чрез процесуален представител
адв. К. И. А., Х. ******************** ******************** сумата в
размер на 1,84 лева /един лев и 84 ст./, ведно с лихва за забава от
******************** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.Т. ООД, ЕИК ********************, с постоянен адрес:
гр. ******************** да заплати на „В.Т.“ ДОО П., ЕИК
********************, представлявано от управителя И.В., със седалище и
адрес на управление: ******************** чрез процесуален представител
адв. К. И. А., Х. ******************** ******************** сумата в
размер на 1090,00 лева /хиляда и деветдесет лева/ за направените съдебно и
деловодни разноски в настоящото производство и по ч.гр.д.
******************** г. по описа на РС-К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4