Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,15.02.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди
двадесет и първа год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря
Петя Каракопилева,
като разгледа
АНД № 2431/2020 год. по описа на ПлРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от страна на *** ***, с ЕГН: ********** от против наказателно
постановление № 20-0938-002834от
08.07.2020 г. на ***Сектор „Пътна Полиция“ при О.н.М. ***, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП е наложил административно наказание –
глоба в размер на 20 лв., за извършено
нарушение чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на осн.чл. 181, т. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 50лв за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са
наведени доводи, за незаконосъобразност на издаденото НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява. лично , като в жалбата си до съда моли съда да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно,като прилага полица от
Годишен технически преглед валидна към момента на извършване на проверката..
Ответната страна
по жалбата О.н.М. *** – редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление№ 20-0938-002834от
08.07.2020 г. на ***Сектор „Пътна Полиция“ при О.н.М. *** е издадено от ***Сектор
„ПП“ към О.н.М. ***.
Административно
– наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване
на административно нарушение № 2834 от 19.06.20 г., съставен от *** на
длъжност мл. авто-контрольор при СПП към
О.н.М. ***, в присъствието на *** свидетел при установяване на
административното нарушение и при съставяне на АУАН.
В АУАН е
отразено, че на 19.06.2020 г. в 09:40 часа в гр. Плевен улица „***“ до блок номер ***посока към ул. „***“ като водач на
лек автомовил „***“, с регистрационен номер ***извършва следното: 1. При
проверката се установи че водачът не е изпълнил финансово си задължение да
заплати в законно установения срок наложена глоба с фиш серия от номер 19329 от
24.12.19 г. 2. Управляваният автомобил не преминал на ГТП.
При така
установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено
нарушение на чл. 190, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен
лично на жалбоподателката, като същата не е направил възражения.
След запознаване
с материалите по административно – наказателната преписка, административно
наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и
е издал сега атакуваното наказателно постановление.
От формална
страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно –
наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление,
са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актосъставителят ***– редовно призован, се явява в съдебно
заседание, като поддържа изцяло
съставения от него АУАН, и преповтаря отразеното от него в акта,в тази насока
са и показанията на колегата му свидетел ***.
По отношение
на първото, описано в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Т.
е. посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са с
изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да
се обуславя административно наказателна отговорност.
На следващо
място, е необходимо да бъде посочено наказанието „глоба“ с какъв точно акт е
наложено, кога същият е влязъл в сила и съответно от кога тече срокът за
плащане. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени признаците от
обективна страна на подобно нарушение – да е налице влязъл в сила фиш и да е
изтекъл предвидения едномесечен срок от влизане в сила на фиша, в който водачът
е спестил дължимото поведение.
В тежест на
административно наказващият орган е да докаже фактите и обстоятелствата, при
които приема, че е извършено нарушението, което в случая не е изпълнено, а в
тази връзка и деянието остава недоказано.
По -
същественото в случая обаче, е нарушението на материалния закон, тъй като на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този
смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения
по чл. 6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”. В тази връзка
следва да се посочи, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не съдържа изискване
глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане, така както е
посочено в наказателното постановление, защото поначало такъв срок се дава с
покана /съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна
предполага вече надлежно образувано изпълнително производство /при ДСИ, ЧСИ,
публичен изпълнител/. В случая материалната незаконосъобразност произтича и от
това, че обжалваното наказателно постановление не държи сметка и за
разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, във вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, които
не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с чл. 190, ал. 3 от същия
закон, както и обратното. Видно от акта за установяване на административно
нарушение с него, без посочено основание, са иззети и СУМПС, и контролният
талон, като от материалите по преписката не става ясно по какви причини
контролният талон е във владение на жалбоподателя при положение, че има
незаплатена глоба. От своя страна разпоредба на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП
предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от
един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на
съда при обжалване.
Управлението на
моторно превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на
доброволно заплащане е основание за прилагане на принудителни административни
мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, респ. по чл.
171, т. 2, б. „к“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения състав
на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Т. е. на водач, който
управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт, може да
му се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби. Съдът
констатира, че актосъставителя отнемайки СУМПС и контролен талон на
жалбоподателя Д., фактически е направил точно това, но без да състави
съответният ПАМ, а в разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП не се предвижда отнемане
на СУМПС и/или контролен талон.
Следва да се
посочи също, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от същия закон не може да бъде наложено, защото, на
първо място, не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач,
пешеходец, собственик, длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти
по чл. 178б от ЗДвП и пр. На следващо място, нормата съдържа само срокове,
които очевидно не са императивни и в този смисъл същата е с изключително висока
степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуслови
административно наказателна отговорност. Следователно неплащането на наложеното
наказание „глоба“ в срока на доброволното изпълнение не следва да бъде
санкционирано с налагането на ново наказание „глоба“.
При тези
обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното
постановление и в тази част, поради
което следва да бъде отменено.
По отношение на второто посочено в акта и постановлението нарушение,
съдът намира за установено следното:. Нито актосъставителят, нито наказващият
орган са съобразили факта, кое лице може да е годен субект на задължението да
представи съответното превозно средство за годишен технически преглед по
смисъла на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка нормата на чл. 181, т.1 от ЗДвП
категорично очертава кръга на задължените лица, и те са собственикът или
длъжностно лице, на което е поверено МПС, които без уважителни причини не
представят в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от
съдържанието на НП,не е посочено чия собственост е автомобила.Неясно е защо АНО
е преценил, че водача е собственик и че
именно той е следвало да представи ППС за технически преглед. По отношение на
това нарушение, съдът констатира и непълно фактическо описание на деянието,
доколкото в акта и наказателното постановление не е посочено нито какъв е
срокът за представяне на конкретното МПС за годишен технически преглед (в чл. 147, ал.3, т. 1 от ЗДвП впрочем са
установени различни срокове за представяне на леки автомобили за годишен
технически преглед в зависимост от датата на регистрацията им като нови), нито
кога е изтекъл този срок, който пропуск съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушителят не е в състояние да узнае с всички факти,
попадащи в обективния състав на нарушението, за което е обвинен, нито да
организира своевременна и адекватна защита срещу обвинението.
На второ място в
жалбоподателката е представила Удостоверението за техническа изправност
па ППС е издадено от 19.06.2019г. с Протокол
№ 19521066, Разрешение № 1517/1-16:41 часа и Удостоверението за техническа изправност е
издадено па 19.06.2020 г, е протокол № 22615497, Разрешение № 151 7/1 -12:30
часа, следователно към часът на проверката 9:40ч. на 19.06.2020гсъщата е
притежавала технически преглед валиден до 19.06.2020г с протокол № 19521066 ,Разрешение
№ 1570/1 с начало 19.06.2019г-16:41часа валидност до 19.06.2020г.
При тези обстоятелства
и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното постановление
и в тази част, поради което следва да
бъде отменено и в нея.
Предвид
гореизложеното , Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 20-0938-002834от 08.07.2020 г. на ***Сектор „Пътна Полиция“
при О.н.М. ***, с което на *** *** с ЕГН: ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП е наложил административно
наказание – глоба в размер на 20 лв., за
извършено нарушение чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на осн.чл181т1 от ЗДвП глоба в
размер на 50лв за нарушение на чл 147 ал1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: