Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 28.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2985/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.П.И. с ЕГН **********
***, чрез упълномощените адвокати М. Я. и В.З., с която срещу „*****” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. В., район ***, бул. „*****” № *****,
Производствена база: гр. Д., ул. „****” № *****, представлявано от управителя Г.
Н. К., са предявени обективно съединение искове за заплащане на сумите от: 1) 1 397,20 лв.
/хиляда триста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща остатък
от дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2018
г. до окончателното й изплащане; 2) 435,84
лв. /четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща дължимо и незаплатено БТВ за месец януари 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2018 г. до
окончателното й изплащане; 3) 75,30 лв. /седемдесет и пет
лева и тридесет стотинки/, представляващи обезщетение за забавено плащане
на неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2017 г. в размер на
законната лихва за времето на забава от 31.12.2017 г. до 12.07.2018 г.; 4) 19,74 лв. /деветнадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляващи обезщетение за забавено плащане
на неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2018 г. в размер на
законната лихва за времето на забава от 31.01.2018 г. до 12.07.2018 г.; 5) 4 333,42 лв. /четири хиляди триста тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26 дни за
2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателното й изплащане; 6) 221,71 лв. /двеста двадесет
и един лева и седемдесет и една стотинки/, представляващи обезщетение за
забавено плащане на сумата от 4 333,42 лв. в размер на законната лихва за
времето на забава от 09.01.2018 г. (датата, следваща
деня на прекратяване на трудовото правоотношение) до 12.07.2018 г.; 7) 666,68 лв. /шестстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 дни за 2016 г.; 8) 34,26 лв. /тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи
обезщетение за забавено плащане на сумата от 666,68 лв. в размер на законната
лихва за времето на забава от 09.01.2018 г. (датата, следваща
деня на прекратяване на трудовото правоотношение) до 12.07.2018 г. Претендират
се и сторените по делото съдебно разноски, включително и възнаграждението за
упълномощения адвокат.
В хода на производството по
делото, по искане на ищеца с протоколно определение от 17.06.2019 г., е
допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 от ГПК във вр. с
чл. 232 и чл. 233 от с.з., чрез нейното намаление, а именно:
1. изменение на исковата претенция
по чл. 242, вр. с чл. 128, ал. 2 от КТ чрез нейното намаление – от 1397,20 лв. на
902,29 лв. представляваща остатък от
дължимото и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. Декември 2017 г.;
2. изменение на исковата претенция
по чл. 242, вр. с чл. 128, ал. 2 от КТ представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово
възнаграждение за м. Януари 2018 г. чрез
нейното намаление от 435,84 лв. на
327,43 лв. нетна стойност.
3. изменение на предявеният иск за
заплащане на законната лихва за забава върху размера на незаплатените трудови
възнаграждения за периода от падежа на всяко едно задължение – последният ден
на месеца, за който се дължи съответното трудово възнаграждения до деня,
предхождащ образуване на настоящото производство в ДРС – 13.07.2018 г., чрез
неговото намаление както следва: м.
Декември 2017 г. от 75,30 лв. на 48,37
лв., считано от 31.12.2017 г. до
12.07.2018 г. ; м. Януари 2018 г. и от 19,74 лв. на 14,37 лв., считано от 31.01.2018 г. до
12.07.2018 г.;
4.
изменение на общо претендираната лихва за забавено плащане на трудовите
възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба – 13.07.2018 г. от
95,04 лв. /75,30лв. + 19,74 лв./ на 62,74
лв.;
5. изменение на предявеният иск с правно
основание чл. 224, от КТ чрез неговото намаление от 5 000,10 лв. /4 333,42 лв.
+ 666,68 лв./ на 2 712,50 лв.
за заплащане обезщетение за 30 дни неизползван платен годишен отпуск / 26 дни
за 2017 г. и 4 дни за 2016 г./;
6. изменение на предявеният иск за заплащане
на законна лихва за забава върху размера на незаплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. година чрез намаление от
255,97 лв. /221,71 лв. + 34,26 лв./ на 122,06
лв.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани в съдебно заседание лично от ищеца и чрез
упълномощения адвокат, между страните е бил налице валидно сключен договор по
чл. 70 от КТ във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е заемал длъжността „Директор-производство”
в ответното предприятие за времето от 12.05.2005 год. до 09.01.2018 г., когато трудово правоотношение е било прекратено, по взаимно
съгласие на страните.
По силата на сключения трудов
договор и подписаните допълнителни споразумения основното месечно
възнаграждение на ищеца било 1 900 лв., платимо до 25-то число на всеки
следващ месец. И. сочи, че е бил изряден служител на ответното дружество, като
никога не е бил наказван за нарушения на трудовата дисциплина.
На 08.01.2018 г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие, като
според издадената заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ на ищеца е следвало да
бъдат изплатени обезщетения за четири дни през 2016 г. и за двадесет и шест дни
през 2017 г. И.И. сочи, че при прекратяване на трудовите взаимоотношения между
него и „АВЕ” ЕООД не са му изплатени трудовите
възнаграждения за м. декември 2017 г.( на 11.12-.2017 г. му е преведен само
аванс от 1 000 лв.), както ѝ за отработените дни през месец януари
2018 г. И. твърди, че както на него така и на всички служители на фирмата
трудовите възнаграждения са изплащани по банков път като никога не се е
подписвал във ведомости и не е получавал пари на ръка. При подадената от него
жалба към Инспекцията по труда по отношение на незаплатените му заплати, отговорът
на институцията е бил, че според представените им документи от управителя на
фирмата е видно, че трудовите му възнаграждения са изплатени. Ищецът в тази
връзка е сезирал Добричката районната прокуратура, като след извършената
проверка е образувано досъдебно производство за съставяне на документи с невярно
съдържание.
Предвид разпоредбата на чл. 242 от КТ, според която положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден, ищецът сочи, че работодателят е неизправна
страна, тъй като не е изпълнил основно негово задължение, а именно да изплати
полагащите се трудови възнаграждения за положен труд.
На следващо място И.И. настоява, че има право на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, като
в тази връзка видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е посочил, че следва да бъдат изплатени на ищеца обезщетения за
неизползван отпуск за 2016г. - 4 дни и за 2017г. - 26 дни.
Претендира се и обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава. Ищецът настоява,
че за него е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото
ответникът е неизправна страна и дължи към настоящия момент.
С
депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор представляващият „*****” ЕООД, е оспорил предявените искове са изцяло
неоснователни и недоказани. Ответникът изцяло оспорва изложените от И.П.И. твърдения в исковата молба като настоява за отхвърляне на всички
искове. Работодателят
оспорва изложените от ищеца твърдения, като настоява, че всички дължими на
ищеца суми по процесния трудов договор са били изплатени.
Ответникът е представил, във вид
на заверен препис, два броя ведомости за заплати – за м. декември 2017 г. за
сумата от 902,29 лв. и за м. януари 2018 г. за сумата от 3 039,93 лв. Сочи се, че изплатените на ищеца суми по
процесните ведомости, общо в размер на 3 942,22 лв. са осчетоводени като
касов разход, като са платени в брой с РКО № 7/24.1.2018 г.
И.И. оспорил автентичността на посочените
документи – два броя ведомости, представени във вид на заверен препис, тъй като
ответникът твърди, че не разполага с оригиналите, поради тяхното изгубване – с
протоколно определение от 11.02.2019 г., на осн. чл. 193 от ГПК съдът е открил
производство по тяхното оспорване.
В същото съдебно заседание по
делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, с оглед
установяване дали двете ведомости са подписани от ищеца.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.05.2005 г. между „**“ ООД –
гр. В., от една страна като работодател, и И.П.И., от друга като служител, е
сключен Трудов договор № 667, със срок на изпитване, по силата на който ищецът
е заел длъжността „Директор-производство“ в ответното предприятие.
Така възникналото трудово
правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по
взаимно съгласие на страните, считано от 09.01.2018 г., като в тази насока е
заповед № 3/08.01.2018 г. на управителя на ответното дружество.
По време на действие на трудовия
договор страните са подписали няколко Допълнителни споразумения, като към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение размерът на основното
трудово възнаграждение на ищеца бил 1 900 лв.
С
оглед изясняване на спорния по делото въпрос относно автентичността на оспорените
от ищеца два броя ведомости за получени заплати, по делото е допусната и
назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице А.С. дава заключение,
според което подписите в графа „Подпис“ вероятно са изпълнени от друго лице, с
опит да се възпроизведе строежа на подписа на ищеца.
За
да достигне до това заключение експертът е установил признаци на непривична
форма и забавяния, нарушения на равномерността на траекторията на движенията
при изписване на първия и втория графични елементи, ъгловитост в примоковидната
част на парафния елемент на подписите.
Вещото
лице докладва, че заключителното движение от парафната част на подписите е
изписано с ясно изразен намален натиск спрямо предходните движения, а при
подписа на ищеца в тази част натискът е еднакъв и дори увеличен спрямо
изписаните пред него движения.
Според
г-н А. за категоричен извод, методиката на почерковата експертиза при
изследване на подписи изисква експертът да проучи същите в оригинал, за да
могат те да бъдат изследвани и за възможни технически поправки, свързани с
наличието им в представените документи.
Това
заключение е оспорено от ответника като е назначена тричленна
съдебно-графическа експертиза във състав: А.С., Ц.Ц. и С.А.. Според последните
двама изображенията на подписите в графи „Подпис“ върху изследваните документи
– ведомости за заплати, с копия на подписи, са положени от ищеца.
Вещото
лице С. е депозирал особено мнение във връзка с това заключение, според което:
Не
се установява
признака „натиск” освен, когато се изследва оригинален подпис, каквато е и
методиката. Налице е голяма разликата в заключителния щрих на всички
сравнителни образци спрямо изследваните подписи, което е един от основните
признаци при имитиране на чужд подпис. Според г-н С. следващият характерен
признак, който защитава в особеното му мнение е, че първият елемент започва с
линейно движение и преминава от горе на долу като се изписва цял овален
продълговат елемент и в следващия момент се изписва вътрешния щрих в овалния
елемент, а при всички сравнителни образци движението е нагоре-надолу.
На следващо място за вещото лице е подозрително лицето,
което е изпълнило този подпис се е старало да наподоби строежа му – подписът е изпълнен
през 2017 г
Според в.л. следващите типични
елементи, които са при възпроизвеждане на чужд подпис /със старание да се
възпроизведе неговия строеж/ това са колебливите, ъгловидни движения, в тези
части на подписите, а в останалите подписи са равномерни овални движения.
Обяснението което дава г-н С. е,
че лицето което е положило подписите и тъй като се говори за копие не може да
се обоснове категоричен извод относно наличието на имитиране на подписа.
С оглед липсата на единодушие
у вещите лица и предвид оспорването на това заключение от ищеца по делото е
допусната нова тричленна експертиза, като са определени следните вещи лица: В.В.Ц.,
В.Д.Б. и П.Х.Т., всички служители на Министерство на вътрешните работи,
Национален институт по криминалистика, Център за експертни криминалистични
изследвания. Вещите лица са изслушани от Софийския районен съд на 14.05.2021 г.
в изпълнение на съдебната поръчка, изпратена от Добричкия районен съд по
настоящото дело за изслушване и приемане на заключението на вещите лица.
Според това заключение при
извършеното разделно почерково изследване на подписите–обекти се установява, че
те се характеризират с безбуквена транскрипция, десен наклон, среден размер,
относително ромбоидна форма, развити са по хоризонтала, изпълнени са без
прекъсване и по конструктивна сложност се отнасят към опростените.
Подписите започват и завършват
под бланковата линия, а основните им части са разположени върху и над нея.
Съдейки по ширината и количеството отложен тонер в щрихите в.л. приемат, че
темпът и натискът са променливи в различните части на подписите, като в
заключителните части темпът е ясно изразен забързан, а натискът е намален.
Обработеността на почерка е
развита в степен около средната, координацията на движенията като цяло е
развита в средна степан, но със смущения в участъците с овалните форми. При
извършеното сравнително изследване между двата подписа-обекти се установяват
съвпадения в общите и частни признаци, характеризиращи проявения
писмено-двигателен навик, които са индивидуални, относително устойчиви и
достатъчни в своята съвкупност, за да се направи извода, че подписите-обекти на
изследване са копия на подписи, които са изпълнени от едно и също лице.
Вещите лица докладват, че
подписите-сравнителни образци от И.И. са подложени на разделно изследване,
обхващащо сравнително дълъг период от време от 2005 г. – 2018 г. и са свободни
и условни свободни образци, позволяващи да се проследи развитието и изменението
на писмено-двигателния навик в хронологичен аспект.
Експертите сочат, че сравнителните образци от
подписи на ищеца се характеризират със смесена или безбуквена транскрипция,
десен наклон, преобладаващо среден размер, но и съобразен с размера на полето
за полагане, относително ромбоидна форма, развити са по хоризонтала, изпълнени
са без прекъсване и по конструктивна сложност се отнасят към опростените със
стремеж към усложняване, преди и около елемента, наподобяващ малка буква „в“.
Темпът при писане е от нормален до забързан, а натискът е среден, диференциран.
Координацията на движенията и обработеността на почерка са развити в средна
степен. Разделното изследване на подписите-сравнителни образци сочи, че те не
са претърпели съществено изменение в конструкцията и съдържанието на елементите
си за време от 2005 г. – 2018 г. Изменение във формата и количеството на
движение се установява само при изписване на първия елемент на главната буква
„И“, които на по-късен етап, вече водят до визуално отсъствие на буквата в
подписите. Различната форма, количество на движение и относителното
разположение на елемента на усложняване в подписите-сравнителни образци е
проява на вариантност, която е нормална и приемлива за лице със средна степен
на развитие на обработеността на почерка. От направеното разделно изследване на
подписите-сравнителни образци, представени от И.П.И. се установява, че те са
годни за сравнително изследване.
За да се отговори на
поставения въпрос експертите са извършили сравнително изследване между двата
подписа-обекти и представените сравнителни образци-подписи от ищеца И.И., при
което са установили както съвпадения, така и различия в проявения
писмено-двигателен навик, отразен в сравняваните графични знаци, които се
изразяват в следното:
·
Съвпадения в
общите признаци: транскрипция – безбуквена, десен наклон, среден размер, относително
ромбоидна форма, брой на прекъсванията – без прекъсване, конструктивна сложност
– опростени подписи-обекти и опростени сравнителни-образци. Съвпадения се
установяват и в някои от частните признаци като:
-
Относително разположение на точката на започване
изписването на подписите – ниско под писмения ред.
-
Формата на движение при изписване на началната
част на подписите – дъговидна с дясно-окръжно движение.
-
Формата на движение при изписване на първия
елемент от подписите – относително овална.
-
Формата на движение при изписване на връзката
между третия и четвъртия елементи – ъгловата
-
Формата на движение при изписване на горната
част на елемента на малката буква „в“ – ъгловата.
-
Формата на движение при изписване на втория на
елемент на малката буква „в“ – ъгловата.
-
Форма и направление на движение при изписване на
заключителната част от парафа - дъговидна с низходящо движение.
·
Различия в общите признаци като: конструктивна сложност – опростени подписи-обекти и опростени с
усложняване на движението при сравнителни-образци, степен на развитие на
координацията на движението в подписи-обекти около средната със смущения, а
в подписите сравнителни-образци е средна
без смущения. Съвпадения се установяват и в някои от частните признаци като:
-
Формата на движение при изписване на началната
част на първия елемент – като в
подписите-сравнителни образци липсва такава неувереност и тя е изпълнена с
равномерно движение.
-
Формата на движение при изписване на горната
дясна част на първия овален и първия елемент на малката буква „в“ преди
ъгловото движение за смяна на направлението – в подписите-обекти формата е
праволинейна, в сравнителни образци е дъговидна, симетрична от ляво и дясно.
-
Форма и направление на движение при изписване
на средната лява част на първия елемент
- в подписите-обекти е относително праволинейна, или леко дъговидна с дясно-окръжно
движение, а в сравнителни образци е формата е дъговидна с ляво-окръжно
движение.
-
Форма на движението при изписване на първия
примковиден елемент – в подписите-обекти е капковидна с възвратно движение след
затварянето на примката, а в подписите-сравнителни образци примката е
разтегната по вертикала или слята, като затварянето й е ниско в основата на
елемента;
-
Форма на движението при изписване на горната
част на първия примковиден елемент – в подписите-обекти е дъговидна, а в
подписите-сравнителни образци формата е ъгловата;
-
Форма на движението при изписване на долната
част на първия примковиден елемент и връзката със следващия елемент – в
подписите-обекти е ъгловата с последващо праволинейно движение, а в
подписите-сравнителни образци формата е дъговидна;
-
Форма на движението при изписване на долната
част на овала на малката буква „в“ – в подписите-обекти е ъгловидна и ъгловата,
а в подписите-сравнителни образци формата е дъговидна;
-
Форма на движението при изписване на долната
част на овала на малката буква „в“ – в подписите-обекти е праволинейна, а в
подписите-сравнителни образци формата е дъговидна;
-
Количеството на движението при изписване на
долната част на овала на малката буква „в“ – в подписите-обекти е с увеличено
количество, разтегнати по хоризонтала, а в подписите-сравнителни образци
количеството на движение е съразмерно с първия елемент на буквата;
-
Количеството на движението при изписване на
парафната част – в подписите-обекти е намалено, а в подписите-сравнителни
образци е увеличено;
-
Форма на движението при изписване на парафната
част – в подписите-обекти е силно дъговидна, а в подписите-сравнителни образци
формата е преобладаващо праволинейна или леко дъговидна;
-
Количеството на движението при изписване на
парафната част от дясно на ляво – в подписите-обекти е намалено, движението
спира, а в подписите-сравнителни образци то е увеличено, като продължава наляво
с рефлексно движение или с относително праволинеен щрих;
-
Относително разположение на точката на
завършване на парафа спрямо писмената линия – в подписите-обекти е ниско под
нея, а в подписите-сравнителни образци е над нея или в близост до нея.
Анализирайки установените
съвпадения и различия в общите и частни графични признаци между
подписите-обекти и подписите-сравнителни образци вещите лица са достигнали до
категоричния извод, че различията са преобладаващи, тъй като тези различия са
индивидуални, съществени и достатъчни в количествено и качествено отношение, за
да се направи заключението, че подписите-обекти
от изследваните ведомости за заплати за м. декември 2017 г. и м. януари 2018 г.
на „**** са копия на подписи, които не са изпълнени от ищеца И.П.И..
Страната, която се ползва от
документа трябва да установи неговата истинност при пълно и пряко доказване.
При оспорване автентичността на частен документ с твърдения, че той не е
подписан от страната, за която се твърди, че го е подписала, последната трябва
да установи неговата неистинност чрез пълно и пряко доказване. Оспорващият
сравнителния материал, който е бил обект на изследване, следва да проведе
насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат
съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. Настоящата
инстанция намира, че такова доказване е проведено от страна на ищеца, оспорващ
подписите положение на ведомости заплати за м. декември 2017 г. и м. януари
2018 г., посредством изслушаните и приети една единична и две тричленни СГЕ
/първата подписана с особено мнение на едно от в.л/ се установява, че подписите в графа „Подпис“ в изследваните документи
са копия на подписи, които не са изпълнени от ищеца И.П.И..
Във връзка с депозираните
особени мнения от част от вещите лица от екипа на тричленните експертизи,
следва да се отбележи, че преценката дали сравнителния материал е достатъчен в
количествено и качествено отношение е от компетентността на експерта. Обстоятелството,
че се касае за отдалечени във времето документи, послужили за сравнителен
материал, само по себе си не прави сравнителния материал негоден, тъй като при
съпоставката, вещите лица са констатирали характерни и устойчиви
идентификационни признаци, съвпаденията по които са формирали категоричния им
извод относно автентичността на процесните ведомости. Това, че вещите лица са
извели различни идентификационни признаци не дискредитира заключенията им, тъй
като касае метода на работа на съответния експерт и индивидуалната му преценка
за тяхната характерност и устойчивост. Всеки от експертите формира
самостоятелна и независима преценка на база предоставените му за изготвяне на
заключението материали и специалните му знания в съответната област, като
преценката дали и кое от заключенията да се възприеме е на съда, съобразно
останалите доказателства по делото.
Поради това, че на вниманието
на в.л. не са били представени оригиналите на оспорените документи, поради
тяхното изгубване от ответника, за пълнота на изложението следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3,
изр. първо от ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от
страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от
нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК. Това
правило обаче е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не може да
бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея
по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ГПК причини.
Законово установената с тази норма възможност за тази страна да установява със
свидетелски показания съглашения, в които участва и чиято допустимост принципно
е изключена с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, позволява да се
приеме, че при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чийто
оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да установи
съдържащите с в него благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила
от него. Основанието за мълчаливо извършеното от законодателя разместване на
установените в чл. 193, ал. 3 от ГПК правила
за разпределение на доказателствената тежест според настоящия състав произтича
от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез
графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е
положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-графологичната
експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на
вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на
оспорения документ. Съдебно-графологичната експертиза е единственото
доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на
автентичността на документа. При отсъствието на оригиналния документ обаче
оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като
копието като обект на изследване не позволява на графологичната експертиза да
изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза
чрез откопиране на истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и
чрез многобройни други съвременни способи. Наличието на обективни пречки за
провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на
представения в заверен препис документ подкрепя изложения извод относно
доказателствената тежест, възложена с чл.165, ал.1 ГПК върху ползващата се от него страна при положение, че
оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни. Горното
разрешение на правния въпрос е възприето със задължителна съдебна практика,
отразена в Решение № 79/ 10.09.2010 г., постановено по т.д. № 628/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о. Тази задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното
съдебно решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, е актуална и при настоящия ГПК, макар да касае
процесуалните правила по отменения ГПК, доколкото разпоредбите на чл.133,
чл.134 и чл.154 ГПК отм. , са идентични с разпоредбите на чл.164, чл.165
и чл.193 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Тази задължителна съдебна
практика се споделя и от настоящия състав на ВКС. Решение №91/01.04.2015 по дело №5960/2014 на ВКС,
ГК, IV г.о., докладчик съдията К. В.
В
случая по делото не се събраха убедителни доказателства, включително и след
разпита на ангажираната от ответника свидетелка Л.В. И., в подкрепа на
твърденията, че оригиналите на двете ведомости липсват по извинителни причини.
От показанията на Иванова, служител на ответното дружество, не става ясно кога,
при какви обстоятелства и по каква причина са се загубили оригиналите на
ведомост „Заплати“ за м. декември 2017 г. и ведомост „Заплати“ за м. януари
2018 г., и двете на името на И.П.И..
Събраните
по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и пълнота, са
еднозначни и взаимно непротиворечиви, неопровергаващи се от други
доказателства, обосновават извода, че се установи неавтентичността на двете
ведомости за заплати, поради което съдът следва да приеме, че И.П.И. не е
получил от ответника сумата от 3 942,22 лв., за която се твърди, че е
платена в брой по РКО № 7/24.01.2018 г. и включваща: 1. 902,29 лв. –
неизплатена част от трудово възнаграждение за м. декември 2017 г.; 2. 327,43
лв. – неизплатена част от трудово възнаграждение за м. януари 2018 г.; 3.2 712,50
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. – 4 дни и за
2017 г. – 26 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК и трайната и
непротиворечива съдебна практика, обективирана напр. в: решение №
108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение №
107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., решение №
248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., съдът не е
длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са
възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила
съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите
доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение,
съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на
експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни
и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да се аргументира защо
възприема или не всяко едно от тях.
Настоящият състав приема
експертното заключение на вещите лица Ц., Б. и Т. за обективно, компетентно и
обосновано изготвено на базата на сравнителен материал от оригинални свободни
образци от ръкописен текст и подписи.
Съображенията да се кредитира посоченото заключение,
вместо това представено от експертите А.С.,
Ц.Ц. и С.А. /подписано от първия с особено мнение, което разколебава
убеждението за правилността на заключението/, на първо място са свързани с обстоятелството, че В.В.Ц.,
В.Д.Б. и П.Х.Т., в
качеството си на служители на Националния институт по криминалистика /НИК/ към
МВР, са квалифицирани експерти с най-високо ниво на теоретична и практическа
подготовка в областта на криминалистичните изследвания. На следващо място
техният статут изключва каквито и да е било съмнения и подозрения относно
тяхната професионална етика, добросъвестност, независимост и принципност.
Следва да се обърне внимание също така, че експертите от
НИК разполагат с възможно най-доброто професионално оборудване и техническа
обезпеченост за качествено изпълнение на възложените им задачи, спазвайки
най-високите професионални стандарти.
Не без значение е и обстоятелството, че от изслушаните по
делото общо шестима експерти, заелите категоричната позиция, че
подписите на оспорените два броя „Ведомости заплати“ не са изпълнени от ищеца И.П.И.,
са преобладаващият брой от вещите лица.
По делото е прието и
заключението на в.л. Д.Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според
което:
1. Счетоводството
на ответното дружество е водено редовно – налице е системно и хронологично
отразяване на първичните счетоводни документи, анализирана е отлична счетоводна
отчетност, данните от първичните документи са обобщени във вторични регистри,
което показва редовно водено счетоводство.
2. Размерът
на трудовите възнаграждения на ищеца за
м. декември 2017 г. са : нетна
стойност – 902,29 лв. и за отработените дни на м. януари 2018 г. съответно –
327,43 лв. Общо сумата е 1 229,72
лв.
3. Размерът
на лихвите за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периодите,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба в брутен и нетен размер са
: м. декември 2017 г. – общо брутна
сума 1 767 лв. , лихва – 91,19 лв.; м. януари 2018 г. - общо брутна сума
1 229 лв. , лихва – 63,10 лв.;
4. Обезщетението
по чл.224 от КТ за 4(четири) дни неизползван отпуск през 2016 г. и за
26(двадесет и шест) дни за 2017 г. в брутен размер е 2 948,47 лв.;
5. Размерът
на лихвата за забава върху неизплатените обезщетения за неизползван платен
отпуск за 2016 г. и 2017 г. са: върху сумата от 2 948,47 – 132,68 лв.;
върху сумата от 2 712,50 – 122,06 лв.;
6. Начисленията
за основна работна заплата, начисленията за допълнителни трудови
възнаграждения, размера на всяка от личните вноски към НАП, дължими от
работника, дължимият от него ДОД и чистата сума за получаване са описани в
таблици 1 и 2 от констативната част на експертизата;
7. Обезщетението
по чл. 224 от КТ в брутен размер е 2 948,47 лв. След приспадане на
дължимият от работника данък върху доходите на физически лица, дължимата нетна
стойност е в размер на 2 712,50 лв.;
8. И.П.И.
фигурира във ведомостите за заплати за м. декември 2017 г. и за м. януари 2018
г. на „***“ ЕООД. Заплатите на работниците за този период са привеждани по
банков път, с платежни нареждания за масово плащане на 24.01.2018 г. и
23.02.2018 г. Разликата от 902,29 лв. за м. декември 2017 г. и 3 039,93
лв. за м. януари 2018 г. са осчетоводени като изплатени в брой с РКО №
7/24.01.2018 г.
Предявените искове, предмет на
настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 128 и чл.
242 от КТ, според които положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
С разпоредбите на чл. 128, т. 2 и чл. 270 от КТ е установено задължение на
работодателя да плаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неплащане или
неплащане в пълен размер, работникът или служителят има право на иск срещу
работодателя за плащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение,
както и правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Липсата на
парични средства или други препятствия и обстоятелства не освобождават работодателя
от задължението за заплащане щом са налице предпоставките за това. С оглед
възмездния характер на трудовото правоотношение законодателят е вменил като
основно задължение на работодателя да плаща в установените срокове на работника
или служите уговореното възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 242
от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден, т.е. възмездността е
съществена характеристика на трудовото правоотношение. Тя се изразява в това,
че срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи
насрещна престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и
физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно
затова задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника. Следва да се
има предвид, че трудовото възнаграждение включва както основното, така и допълнителните
възнаграждения.
По силата на чл. 128 от КТ
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
неизпълнение на това задължение от страна на работодателя – пълно или частично,
работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго
препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане на
уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената
част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния
период.
Възмездността представлява
съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за
безспорно съществуващо и установено в настоящия казус. С нормата на чл. 245 от КТ законодателят е въвел гаранции за
изплащането на трудовото възнаграждение, съобразно възприетите системи за
определяне на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ
неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен процент за
съответния период.
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ действително предвижда, че при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, като законът формално не
разграничава хипотезите, през които трудовото правоотношение е съществувало от
тези, при които определен период от време се признава за трудов стаж без да е
съществувало трудово правоотношение /чл. 354 от КТ/. За да възникне обаче право
на обезщетение, в хипотези, при които законът предвижда възможност за изплащане
на такова обезщетение при неупражняване на субективно право, правото следва да
е съществувало и да са били налице предпоставките за реалното му упражняване, но
по определени причини то не е било упражнено по предвидения в закона ред и
законодателят обвързва с тези причини като последица изплащането на
обезщетение.
Наличието на такава предпоставка изрично е предвидено и в разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 от КТ – работникът или служителят има право на обезщетение
само за неизползуван платен годишен отпуск, т.е. на отпуск, на който е имал
право, но не е ползвал реално, т.е. преценката дали и в какъв размер на
работника или служителя се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да
се извърши и с оглед на обстоятелството имал ли е същият право да ползва реално
платен годишен отпуск и в какъв размер.
Правото на реално ползване на платения годишен отпуск следователно е
обвързано от изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово
правоотношение,като размерът на полагащия се за съответната година платен
годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното през тази
година време. Така решение № 160/26.03.2010 г. на ВКС, II г.о., по гр. дело №
5153/2008 г.
В обсъжданата хипотеза събраните
по делото писмени доказателства: Трудов договор № 667/12.05.2005
г.; Допълнителни споразумения към Трудов договор № 666/12.05.2005 г. от 01.09.2006
г., от 12.02.2007 г., от 13.01.2009 г., от 01.07.2009 г. и от 10.01.2008 г.; Заповед № 3/08.01.2018 г.,
издадена от „**” ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните; Жалба до РП Д. с вх. № 683/28.03.2018 г.; Писмо с Изх. № 18022456 от
26.03.2018 г. от Дирекция „****” гр. Д.; Извлечение от банкова сметка ***. 2 броя фишове за месец юли
Изложеното налага извода, че
предявените искове са изцяло основателни и доказани, като в полза на И.П.И.
следва да се присъдят сумите от: 1) 902,29 лв. /деветстотин и два лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща остатък от дължимо и неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец декември 2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателното й изплащане; 2) 327,43
лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
дължимо и незаплатено БТВ за месец януари 2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателното й
изплащане; 3) 48,37 лв. /четиридесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за
забавено плащане на неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2017 г. в
размер на законната лихва за времето на забава от 31.12.2017 г. до 12.07.2018
г.; 4) 14,37 лв. /четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляващи обезщетение за забавено плащане на неизплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2018 г. в размер на законната лихва за времето на
забава от 31.01.2018 г. до 12.07.2018 г.; 5) 2 712,50 лв. /две хиляди
седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за
2016 г. и за 26 дни за 2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2018 г. до
окончателното й изплащане; 6) 122,06 лв. /сто двадесет и
два лева и шест стотинки/, представляващи обезщетение за забавено плащане
на сумата от 2 712,50 лв. в размер на законната лихва за времето на забава
от 09.01.2018 г. (датата, следваща деня на прекратяване
на трудовото правоотношение) до 12.07.2018 г.
В полза на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение, по реда на чл. 86 от ЗЗД, за забава в плащането на
посочените суми в размер на законната лихва върху тях, считано от подаване на
исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателното им изплащане.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК ищците по искове, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени
от такси и разноски по производството на делата, поради което в случаите,
когато ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и искът бъде уважен,
следващите се такси и платени разноски се възлагат на осъдената страна. В този
смисъл в тежест на ответника следва да се възложи заплащането в полза на в полза на Държавата по бюджетната сметка на
Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото в размер на 258,50 лв. /двеста петдесет и осем лева и петдесет
стотинки/, определена съобразно разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., район **
бул. „**” № **, Производствена база: гр. Д., ул. „***” № **, представлявано от
управителя Г. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И. с ЕГН ********** ***, сумите от: 1) 902,29 лв.
/деветстотин и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща остатък от
дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2018 г.
до окончателното й изплащане; 2) 327,43
лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща дължимо и незаплатено БТВ за месец януари 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2018 г. до
окончателното й изплащане; 3) 48,37 лв. /четиридесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за
забавено плащане на неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2017 г. в
размер на законната лихва за времето на забава от 31.12.2017 г. до 12.07.2018
г.; 4) 14,37 лв. /четиринадесет лева
и тридесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за забавено плащане на
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2018 г. в размер на законната
лихва за времето на забава от 31.01.2018 г. до 12.07.2018 г.; 5) 2 712,50 лв. /две хиляди седемстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2016 г. и за 26
дни за 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателното й изплащане; 6) 122,06 лв. /сто двадесет и
два лева и шест стотинки/, представляващи обезщетение за забавено плащане
на сумата от 2 712,50 лв. в размер на законната лихва за времето на забава
от 09.01.2018 г. (датата, следваща деня на прекратяване
на трудовото правоотношение) до 12.07.2018 г.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., район ***
бул. „***” № ** Производствена база: гр. Д., ул. „**” № ** представлявано от
управителя Г. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен
съд: ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото в размер на
258,50 лв. /двеста петдесет и осем лева и петдесет стотинки/, както и
сумата от 638,14 лв. /шестстотин тридесет
и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща авансово изплатени от
бюджетните средства на Добричкия районен съд възнаграждения за вещите лица по
изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна и съдебно-графически
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: