Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12.2019 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова
гражданско дело №
371 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищец по делото е „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни
директори, чрез юр. М.С., а ответник е Г.Д.М. с ЕГН **********,***,
с настоящ адрес ***, с адрес по искова молба с. Д.Г., общ. М., обл. Х..
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за паричен заем от 31.12.2016 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и
ответника, по който се претендира като дължима сумата от 593, 41 лева –
главница, 79, 47 лева – договорна лихва за периода от 08.01.2017 г. до
27.08.2017 г., 458, 70 лева – неустойка за периода от 15.01.2017 г. до
27.08.2017 г., 36 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 85,
98 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 09.01.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2018 г., ведно със законната
лихва от 01.10.2017 г. до окончателното плащане. Вземанията по договора са
прехвърлени въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия ), сключен на 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.09.2017 г., между ищцовото дружество и кредитодателя,
като се предявени от ищцовото дружество чрез подаване
на заявление по чл.410 от ГПК. По образуванато
ч.гр.д. № 941/2018 г. по описа на РС-Айтос предвид ненамиране на длъжника на
адреса, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възникнал правен интерес от
предявяване на настоящата установителна претенция, с
която се претендира установяване на дължимостта на
гореописаните суми. Правят се доказателствени
искания. Иска се присъждане на разноски.
В срока за отговор по исковата
молба от особения представител адв. Д. Щ., назначен на ответната страна, е
постъпил такъв, като се оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи
се, че в договорът е изписано лице с името М., като с оглед и данните за т.нар.
промяна на постоянния адрес, то е възможно лицето, подписало договора, да е различно
от ответника М.. Иска се откриване на производство по чл.193 от ГПК относно
истинността на договора, вкл. ако ищцовата страна не
отговори кой е подписал ръкописния текст в договора, то да се назначи съдебно графологична експертиза. Оспорва се уведомяването на
длъжника относно извършената цесия, като се твърди, че уведомленията са
изпращани на различен адрес от този, на който принадлежи на длъжника. Оспорват
се като цяло твърденията в исковата молба като не отговарящи на обективната
истина.
Иска се също така
увеличаване на възнаграждението за особен представител.
От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА съдът намира следното:
По делото е приложен договор за паричен заем № 2718524
с дата на сключване: 31.12.2016 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника Г.Д.М. с ЕГН **********
краен падеж на договора – 27.08.2017 г. Размерът на отпуснатият заем е 600
лева, при следните параметри, посочени в договора: размер на погасителна вноска
– 20, 12 лева, ГПР - 48, 56 %, брой вноски – 34 и срок на заема в седмици 34,
годишен лихвен процент - 40 %, дата на първо плащане - 08.01.2016 г., обща сума
за плащане - 684, 08 лева.
Вземането по този договор е било прехвърлено от
кредитора на ищцовото дружество въз основа на рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземанията от 10.11.2010 г. с приложение № 1 от
01.09.2017 г. към него, в което фигурира ответника по процесния
договор за заем. Приложено е пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците за извършената цесия.
Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба
и съответно е било връчено на ответника чрез особения представител по делото
като част от книжата към исковата молба. Съдът зачита връчването на
уведомлението за цесия като част от книжата, приложени към исковата молба на
особения представител като новонастъпил факт в хода
на производството по делото – чл.235, ал.3 от ГПК. Възражението на особения
представител, че връчването на уведомлението чрез него не може да породи
действие спрямо длъжника съдът не възприема с оглед вземащата превес съдебна
практика, че след като особения
представител е получил книжата по делото, то е налице уведомяване на длъжника.
С назначаване на особен представител на ответника всички процесуални действия в
производството следва да се считат редовно и надлежно извършени и законът не
предвижда изключения – пр. решение № III-65
от 14.06.2019 г. по в.гр.д. № 649/2019 г. на ОС-Б..
На 01.10.2018 г. от цесионера
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като е образувано ч.гр.д. № 941/2018 г. на РС-Айтос. В съответствие с
указанията, дадени в заповедното производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е
предявен настоящия иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Според чл.4, ал.2 от договора при непредставяне на
договореното обезпечение в чл.4, ал.1 от договора, заемателят
да дължи неустойка в размер на 472, 60 лева с начин на разсрочено плащане, заедно
с всяка от погасителните вноски, съответно неустойката е включена като част от
месечната вноска, при което последната нараства с още 13, 90 лева.
При така
установените фактически данни, от ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Претендират се 593, 41 лева главница, 79,
47 лева договорна лихва, 458, 70 лева неустойка за неизпълнение, 36 лева такса
разходи и 85, 98 лева обезщетение за забава за периода от 09.01.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното плащане. Според признанието в исковата
молба погасена до момента по договора е сума в размер на 34 лева, която е
разнесена по пера, както следва: 13, 90 лева неустойка, 9 лева такса разходи,
4, 61 лева договорна лихва и 6, 59 лева главница.
Установената съдебна практика по чл.290 ГПК приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да
се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Нищожна според настоящия състав е клаузата за
неустойка в размер на 472, 60 лева, договорена в чл.4, ал.2 от договора, поради
накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Видно
е, че е договорена, съответно начислена в размер, равняващ се приблизително на
заемната сума. При заемна сума от 600 лева е начислена неустойка по чл.4, ал.2
от договора в размер, равняващ се приблизително на заемната сума - 472, 60 лева, като по този начин влиза в
противоречие с добрите търговски практики, особено предвид естеството на
договора и води до неоснователно обогатяване на търговеца - заемодател.
Неустойката по чл.4, ал.2 от договора е предвидена да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от
48, 56 % нараства допълнително с размера на неустойката по договора в чл.4,
ал.2 от договора. При това, включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по чл.4, ал.2 от договора по същество е добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател
и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Индиция, че нейното естество е добавък към възнаградителната
лихва е не само начина, по който е включена в погасителния план – неустойката
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка
от погасителните вноски в чл.2, т.2 от договора се добавя сума в размер на 13,
90 лева. С допълнителното начисляване на тази неустойка като цяло се заобикаля
правилото на ал.4 и ал.5
на чл.19 от ЗПК, в сила
от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Ето защо клаузата за неустойка се явява нищожна и претендираната от ищцовото
дружество сума за неустойка от 458, 70 лева не се дължи.
Относно претендираните такси
за извънсъдебни разходи, начислени първоначално в размер на 45 лева и претендирани в размер на 36 лева, които се дължат в случай
на забава, съдът ги намира за
недължими. Няма доказателства за реално сторени разходи във връзка със
събирането на заема. Автоматичното им начисляване при изпадане в забава на заемателя обосновава извод, че се прикрива неустойка за
забава, което също е в противоречие със закона - чл.33, ал.1 от ЗПК.
В заключение, предвид изложените по-горе мотиви поради
констатираната нищожност на клаузите за неустойка и недължимост
на извънсъдебните разходи, то длъжникът дължи връщане на главницата от 600 лева
и договорената възнаградителна лихва от 84, 08 лева,
които общо възлизат на 684, 08 лева, колкото съгласно договора е общата сума за
плащане по договора. Направеното по договора плащане от 34 лева, за което се
съдържат данни в самата искова молба, следва да се приспадне от главницата и
договорната лихва в пълния му размер. Предвид недължимостта
на неустойката и таксите за извънсъдебни разноски, не се възприема от съда
направеното от ищцовото дружество отчисляване на общо
22,90 лева, от които 13,90 лева за неустойка и 9 лева за такса разходи.
Следователно дължими по договора се явяват претендираната
главница от 593,41 лева и договорна лихва от 56,57 лева. Размерът на
дължимата договорна лихва се формира въз основа на претендираната
с исковата молба договорна лихва от 79, 47 лева, намалена с неправилно
отчислените от ищцовото дружество общо 22, 90 лева за
неустойка и такса разходи.
Претендираната лихва за забава от 85, 98 лева за периода от
09.01.2017 г. до 01.10.2018 г. следва да се присъди в цялост. Обезщетението за
забава в размер на законната лихва се формира като сбор от лихвата, начислена
върху всяка просрочена вноска, считано от деня, следващ датата на падежа на
вноската до 30.09.2018 г. – денят, предхождащ датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК. Определена от съда по реда на чл.162 от ГПК, общо
дължимата лихва за забава не надхвърля общо претендирания
размер от 85, 98 лева, поради което следва да се присъди в цялост.
Възраженията на особения представител на ответника не
се доказаха по делото. Заемът от 600 лева е усвоен, което обстоятелство е
удостоверено в самия договор в чл.3 от договора. Оспорването на подписа на
ответника в качеството на заемател по договора не се
доказа, поради което в тази част договорът има характер на разписка, съответно
съдът следва да зачете неговата доказателствена сила
относно реалното предаване на заемната сума от 600 лева. Относно
идентификацията на длъжника, видно е, че в договора за паричен заем е допусната
техническа грешка във фамилното име на заемателя,
записан като Г.Д. М. с ЕГН **********
вместо Г.Д.М. с ЕГН **********,
както е вписан в приложеното на л.79 от делото предложение за сключване на
договор за паричен заем. С изключение на буквата във фамилното име останалите
данни, вкл. ЕГН, са тези, декларирани от заемателя в
предложението за сключване на договор за паричен заем, приложено на л.79 от
делото, подписано от ответника по делото. Че се касае до едно й също лице, няма
никакви основателни съмнения в противното, доколкото от приложеното предложение
за сключване на договор за паричен заем е видно също така, че лицето, поискало
заема, се идентифицира с данни, които са идентични с данните на ответника по
делото, вкл. относно фамилното име, а именно Г.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес по лична карта, издадена от МВР-Б. - с. Д., общ. Р., обл.
Б.. Това е същият адрес, с който длъжникът е регистриран в НБД „Население” съгласно
служебната справка на л.35 от делото. Лицето е посочило, че работи като
дървосекач, като видно от справката за актуално състояние на трудовите договори
на л.44 от делото именно това е професията на длъжника във времето от началото
на 2015 г. до началото 2019 г. При липса на категорични доказателства, оборващи
наличните такива по делото, съдът не може да възприеме възражението на особения
представител за наличие на подозрение, че процесният
договор за заем е подписан и идентифицира лице, различно от ответника по
делото.
В заключение и предвид изложените по-горе мотиви
длъжникът дължи връщане на главницата от 593, 41 лева
и договорна лихва 56, 57 лева, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер общо на претендираните 85,
98 лева.
В останалата част - за договорната лихва над уважения
размер, неустойката за неизпълнение и таксата разходи, исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
Общо направените от ищцовото
дружество разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване на
основателността на възражението на особения представител за прекомерност на търсеното
юр. възнаграждение, доколкото делото е лишено от
каквато й да е фактическа и правна сложност, възлизат общо на 459, 14 лева,
както следва: 25, 07 лева държавна такса в заповедното производство, 50 лева юр. възнаграждение в заповедното производство, 27, 54 лева
държавна такса в исковото производство, 150 лева юр.
възнаграждение в исковото производство, 159 лева възнаграждение за особения
представител. Съобразно уважената част от исковите претенции до размера на 735,
96 лева от общо претендираните 1 253, 56 лева на
ищеца се дължат разноски в размер на 240, 20 лева.
Относно искането особения представител за увеличаване
на определеното възнаграждение, съдът намира, че няма основание за такова
увеличаване. Законът в чл.47, ал.6 от ГПК позволява възнаграждението да се
определи в размер на половината от минималното по Наредбата за минималните
възнаграждения, като сумата от 159 лева е напълно достатъчна като
възнаграждение за свършената работа с оглед невисоката фактическа и правна
сложност на делото. Съдебната практика по тези дела е налична и константна, а
това намалява още повече фактическата и правната сложност на делото. Не са
събирани доказателства от естество да утежняват производството допълнително.
Няма ангажирани гласни доказателства, които да правят процеса по- трудоемък. Самото
вземане също не е на значителна стойност, а точно обратното – същото е малко
над две минимални работни заплати за страната. Не е предвидено като критерий
при преценка размера на възнаграждението на особения представител разходите за
пътуване на особения представител. Приемането на особено представителство в
населено място, различно от това, в което е установен особения представител, е
въпрос на негова лична преценка, като последният винаги може да откаже
назначаване по конкретно дело. Поради това разходите с пътуването не могат да
бъдат релевантни при определяне на размера на възнаграждението на особения
представител по чл.47, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, чрез юр.
М.С., и ответника Г.Д.М., с ЕГН **********,***, че ответникът
Г.Д.М., с ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК ***, по договор за паричен заем № 2718524 с дата на сключване:
31.12.2016 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, следните суми: главницата от 593, 41 лева и договорна лихва от 56,
57 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
общо 85, 98 лева за периода от
09.01.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.10.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2018 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата част - за размера над
уважените 56, 57 лева до претендираните 79, 47 лева
договорна лихва; 458, 70 лева неустойка за неизпълнение,
36 лева такса разходи.
ОСЪЖДА Г.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, съдебно
деловодни разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 240, 20 лева съответно на уважената
част от исковите претенции.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на особения представител адв.
Д. Щ. *** определеното възнаграждение в размер на 159 лева от внесения от ищцовата страна
депозит по сметка на РС-Айтос, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за неговото увеличаване.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Районен съдия: