РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 24.7.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При
секретаря Антоанета Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14170 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във
вр. с чл. 538 от Търговския закон ТЗ) от В.Г.А. срещу Н.И.И. за сума по запис
на заповед в размер на 111 663 лв. Ищцата твърди, че ответникът я информирал,
че планира проект за построявяне на сградата, показал й го и заявил, че за да
го построи му трябват 210 000 евро. Ищцата се съгласила да му даде нужната
сума. Страните устно се договорили ответникът да построи сградата като
инвестира дадените пари в строителство и да прехвърли един или два апартамента
на ищцата. Ищцата помолила ответника Н.И. да включи сина й, за да наблюдава
процеса. От страна на трети на спора лица в полза на ответника и сина на ищцата
било учредено право на строеж за построяване на сградата. Ищцата твърди в
периода 2009-2015 г. да e предоставила
на Н.И.И. сума в общ размер от 111 663 лв., едната част – по банков път, а
друга част – на ръка. Сградата не била
построена. По иск на учредителите на правото на строеж било признато от съда,
че правото на строеж е погасено поради неупражняването му в законоустановения 5-годишен
срок. Ищцата твърди ответникът да й обещал да върне парите, като за обезпечение
на това свое задължение на 09.09.2015 г. издал запис на заповед, с който
безусловно се задължил да изплати на ищцата сумата от 111 663 лв. на 15.01.2016
г. След настъпване на падежа издателят на заповедта не изпълнил поетото
задължение. Ищцата поискала и въз основа на записа на заповед била издадена Заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 19.04.2016 г., по гр.д.№
5409/2016г. на СРС, 49 състав. Поради подадено възражение по чл. 415 ГПК срещу
заповедта моли съда да бъде признато за установено, че инкорпорираното в
заповедта вземане съществува. В съдебно заседание от 07.06.2019 г. претендира
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, не представя списък
разноски.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че на 13.11.2009 г. собственици на поземлен имот в гр.
Балчик учредили на него и на М.П.М.– син на ищцата, право на строеж за
построяване на жилищно-обслужваща сграда. С ищцата се договорили, че ще
инвестират по равно и в тази връзка са започнали строително-монтажни работи
като той е заплатил общо около 100 000 лв., Ищцата превела пари по негова
сметка в Райфайзенбанк, но те били значително по-малко от исковата сума и са за
извършване на строителството на тази сграда. След време, поради липса на
средства, ищцата спряла да финансира строителството на сградата. Строежът бил
спрян като останал недовършен. В строителството на сградата и двамата са
вложили приблизително равни суми – по около 100 000 лв. като счита, че
никой не дължи на другия каквито и да е суми. Развива аргументи, че отношенията
между страните следва да се квалифицират като такива по договор за дружество по
чл. 357 и сл. от ЗЗД и, че каузалната сделка, по повод на която е издаден
записът на заповед, е договор за дружество – обединяване на две лица за
осъществяване на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определяла еднаквост
и взаимност на правата и задълженията на страните, насочени за реализиране на
целта, а не насочени от единия към другия съдружник. По договора за дружество
не са налице насрещни престации, които да подлежат на връщане, поради което
издаденият от ответника запис на заповед е без основание. Твърди също, че
отношенията между страните са прекратени през 2009 г. когато ищцата е заявила
на ответника, че не иска да участва в тези отношения и към датата на издаване
на записа на заповед вземането е било погасени по давност. В съдебно заседание
от 07.06.2019 г. претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като
представя списък на разноските.
Съдът, след като обсъди основанията,
изложени в исковата и допълнителната искова молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д. №5409/2016г. на СРС, 49 състав, че е уважено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от В.Г.А. срещу Н.И.И. за
сумата от 111 663 лв. по издаден запис на заповед. Към заявлението е приложен и
записа на заповед, от който се установява, че той съдържа наименованието „запис
на заповед“ в текста на документа, безусловно обещание да се плати сумата от
111 663 лв. от издателя Н.И.И., с посочена лична карта и адрес, дата на
издаване (09.09.2015г.), място на издаване (гр. София, ул. Христо Белчев 21),
падеж (15.01.2016г.), името на лицето, на което трябва да се плати (В.Г.А., с
посочено ЕГН и лична карта), подписа на издателя, място на плащане (гр. София,
ж.к. *******в 13:00ч.). Следователно, на осн. чл. 535 във връзка с чл. 536, ал.
1, ал. 2, ал. 3 ТЗ, документът съдържа всички изискуеми по закон реквизити,
поради което съдът приема, че е налице валиден менителничен ефект. В качеството
му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед
доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума.
Менителничният ефект не прави изключение от принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като с оглед правилото на 44 вр. чл. 26 ал. 2 изр. второ ЗЗД
обективираното в едностранната сделка задължение съществува до доказване на
противното. Законът игнорира значението на конкретната причина на поетото
задължение с оглед признатата възможност документът да циркулира като разменно
средство в гражданския оборот. По изричен текст на закона обаче отрича
обвързващата сила на формално издържаното изявление, ако поемателят е
недобросъвестен – арг. от чл. 465 ТЗ. Следователно, абстрактната сделка
обвързва валидно длъжника доколкото отразеното в нея задължение не е
категорично опровергано. Поради тази причина и в тежест на ответника е да
докаже конкретно правоизключващо, правоотлагащо или правопогасяващо
обстоятелство.
По
въпроса за обследване на възраженията, основани на каузалното правоотношение,
по повод или във връзка с което е издадена запис на заповед в производството по
иск по чл. 422 ГПК е налице задължителна съдебна практика, инкорпорирана в ТР
4/2013 на ВКС, ОСГТК. Съгласно мотивите, изложени в т. 17 на същото, с
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. В конкретния случай, в
тежест на всяка една от страните е да установи съдържание на каузалното
правоотношение, което твърди. Ответникът дължи да установи, че поетите
задължения при твърдяно каузално правоотношение са погасени.
Дадените разяснения от страните при
условията на чл. 145 ал. 1 ГПК определят като безспорно между страните, че
ищцата е давала пари, които ответникът е следвало да вложи в изграждане на
сграда с оглед реализация на отстъпено право на строеж. Спорно между страните е
съдържанието на правоотношението, насочено към постигане на очаквания резултат.
Ищцата твърди да е разчитала да получи един или два апартамента в бъдещата
сграда докато ответникът твърди да е договорено съдружие.
По делото е представена разписка от Н.И.
от 03.01.2019 г., в която е отразено, че на основание договор за съвместно
изграждане на жилищна сграда е получил от В.А. сумата от 27000 евро с
предназначение изготвяне на архитектурен проект, разрешение за строеж, изкоп,
подготовка и закупуване на материали с цел започване на строежа.
С нотариален акт № 156, том V, рег. №
3947, дело № 512 от 13.11.2009 г. Е.В., Д.В., И.И. и Д.И.са учредили в полза на
Н.И. и М.М.право на строеж върху имот с кадастрален № 02508.83.223 по
кадастралната карта на гр. Балчик за изграждане на жилищно обслужваща сграда
със застроена площ от 125 кв. м. и РЗП 325 кв. м.срещу задължението за
изграждане на два самостоятелни обекта, които да бъдат предоставени в
собственост в полза на учредителите. По делото са приети писмени доказателства,
удостоверяващи сключени от страна на ответника с трети лица Договор за
проектиране, план-сметка за жилищна града, хонорарна справка, в която е отразено
в полза на трето лице ответникът да е заплатил авансово 11000 лв., както и
разрешение за строеж.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелките А.А. и И.И.. Свидетелката А., сестра
на ищцата, сочи да познава ответника, съседи са. Знае, че през 2007 г. е
предоставил на семейството й проект с предложение за влагане на средства, като
свидетелката му дала 23000 лв., за което той издал разписка и обещал, да получи
апартамент в новопостроената сграда. От ищцата знае, че тя му е предоставяла
пари по банков път, като твърдял, че е построил първия етаж и поискал пари за
закупуване на врати. Заедно с ищцата отишли през 2008 г. на мястото на строежа
и намерили дупка, пълна с вода. В опит да се свържат с ответника той започнал
да се укрива, твърдял, че с получените пари е закупил материали. Обещавал, че
ще върне парите и пред адвокатът на ищцата подписал документи, потвърждавайки
готовността си да върне получените суми. Не знае какви ангажименти е поемал М.М.и
как е участвал в строителството на сградата. Свидетелката И.И., съпруга на
ответника, посочва, че през 2008 г. в полза на ответника е учредено право на
строеж за изграждане на сграда с апартаменти и офиси. От ответника знае, че
ищцата е предложила да участва в строителството наравно с отвеника. Разговорите
се водели в дома на ответника и свидетелката, но последната не присъствала през
цялото време. Помни, че ищцата обещала да изпраща на ответника пари за
извършването на съвместна строителна дейност върху обект в гр. Балчик, намиращ
се в района на автогарата. Парите ищцата изпращала директно на ответника. От
ответника знае, че последният е заплатил за архитектурен проект, сключил
договор за надзор, получил разрешение за строеж, била съборена наличната
сграда, наличен бил изкоп и положена арматура. Свидетелката сочи, че не е
посещавала обекта, знае от ответника, че имало закупени материали, без да
конкретизира какви и нает човек, който да охранява обекта.Не знае 2009-та
година ищцата информирала ответника, че спира предоставянето на средства и това
била причината ответникът да преустанови строителната дейност.
Съгласно чл. 357 ЗЗД с договора за
дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за
постигане на обща стопанска цел. Характерно за това правоотношение е освен
общата цел, изключваща насрещни права и задължения и специфичното й съдържание
– да бъде постигнат определен стопански резултат (реализиране на печалба). В
тази насока и страните по определение споделят стопанския риск в това число и
да загубят вложените в общата дейност средства. При тази специфика на
правоотношението, основано на договор за съвместна дейност, общата цел не е
достатъчна. Необходима е еднозначно изразена воля за споделяне на риска от
дейността. От данните по делото обаче не се установява изразена от ищцата воля
в тази насока. Напротив, действията й по финансиране на предложения й от
ответника проект логично могат да бъдат обяснени с очакването да получи готов
строителен продукт. Това очакване е несъвместимо с неизбежния стопански риск от
осъществяване на съвместната дейност – арг. от чл. 361 ЗЗД.
От друга страна, изграждането на
постройката само по себе си не разкрива стопанския характер на целта, а би
могла да е единствено средство за реализация на печалба. Самият ответникът не
твърди да е договорено споделяне на печалбата, а единствено на разходите.
Ищцата също не споделя за очаквано от нея участие в печалбите от съвместната
дейност, а единствено да придобие самостоятелен имот.
Същевременно обаче така твърдяното от
ответника не е в състояние да обясни обективираното в записа на заповед
задължение. Издаването му обаче потвърждава еднозначно твърдяната от ищцата
причина да участва финансово в реализацията на планираното строителство. По
тези съображения съдът не приема за доказано твърдяното от ответника съдържание
на правоотношението между страните – договор за гражданско дружество, съответно
за неоснователно основаното на това обстоятелство правоизключващо възражение,
че паричното задължение не съществува предвид особените правила за този вид
договор.
Твърденията на страните обаче очертават
двустранен договор между страните с поето от ответника задължение да организира
строителство, а ищцата да вложи средства при гарантирани права върху
строителния продукт (това логично обяснява и участието на сина й в договора за
суперфиция). По делото не се спори, че реализацията на строителството е
невъзможна – правото на строеж е погасено. Следователно, налице е хипотезата на
чл. 89 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че правото на строеж води до възникване на
самостоятелен обект на собственост едва с реализацията му погасяването му преди
да е завършен строежът води до пълна невъзможност, обуславяща разваляне на
договора по право. Съгласно чл. 88 ал. 1 ЗЗД разваленият договор заличава с
обратна сила основанието на разменените престации, обуславящо и задължение за
ответника да върне получените пари – чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД.
Произтичащото от записа на заповед безусловно обещание за плащане изцяло
кореспондира на така очертаното правно положение, поради което предполагаемата
от закона причина за поемане на менителничното задължение не е опровергана.
Неоснователно е и възражението за
давност. Нормата на чл. 118 ЗЗД зачита извършено плащане макар и погасителната
давност да е изтекла. Следователно давността не изключва основанието на
вземането, а единствено възможността да бъде наложено принудителното му
изпълнение, ако не е била потърсена защита своевременно.
Макар и свързан с каузалното
правоотношение записът на заповед сочи на самостоятелна от правна гледна точка
сделка с изрично регламентирани правила и досежно давността за реализация на
правата по менителничния ефект – чл. 531-532 ТЗ. Самостоятелността на тази
сделка очертава и хипотезата на неоснователно обогатяване, произтичаща от
циркулирането на ценната книга в гражданския оборот – чл. 534 ТЗ. По силата на
чл. 537 ТЗ тези правила са относими и към записа на заповед. Поради тази
причина и давността в рамките на каузалното правоотношение не е в състояние да
лиши от основание вземането, обективирано в записа на заповед. Дори напротив,
след като длъжникът в материално правоотношение може да плати валидно при
изтекъл давностен срок, няма пречка и да се задължи да стори това с
обективирано в запис на заповед задължение. Ето защо безпредметно остава
изследването на въпроса погасено ли е и ако да – кога произтичащото от
каузалното правоотношение вземане.
Във
връзка с гореизложеното, съдът приема, че е предявения иск е доказан и следва
да бъде уважен.
Относно разноските в настоящото
производство:
Предвид
установения изход от спора разноските за исковото и заповедно производство
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Разноските за заповедното
производство са в размер на 2233,26 лв. държавна такса и 2205 лв. – адвокатско
възнаграждение, а разноските за исковото производство – 2233,26 лв. – държавна
такса и 2100 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***6 сумата от 111663
лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл.417 на 19.04.2016г., по гр.д.№ 5409/2016г. по описа
на Софийски районен съд, 49 състав.
ОСЪЖДА
Н.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на В.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***6 сумата от 4333.26 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: