ПРОТОКОЛ
№ 1001
гр. С., 13.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100239 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищцата Е. К., редовно призована, не се явява. Явява се процесуалният й
представител адв. В. Р., редовно упълномощена.
Ответникът К. ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Постъпила е молба от процесуалния им представител адв. Ш., в която сочи че поради
служебна ангажираност не може да се явя за участие в откритото съдебно заседание,
поради което моли същото да се гледа в отсъствие на ответника и процесуалния му
представител. По хода на делото – предоставя на съда. Изразява становище по
същество.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от процесуалния представител на ищцата
адв. В. Р., с която представя банкова сметка.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от процесуалния представител на
ответното дружество – адв. Ш., с която представят справка за извършените плащания
по Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г.,Договор за паричен заем №
***/08.08.2022 г., Договор за паричен заем № ***/18.04.2022 г. както и Общи условия
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. Р. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Р. – От името на доверителя ми поддържам предявения иск. Оспорвам
писмения отговор.
1
Съдът ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото по чл.
146 от ГПК:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
С Исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря и единствен законен наследник
на Т. С. К., с ЕГН:**********, б.ж. на гр.С., починала на ***г., което е видно от
Удостоверение за наследници изх.№ГРА0004609/25.10.2023г. издадено от Община С..
Сочи, че майка й страдала от множество заболявания, вследствие на което не е
успявала да реализира добри доходи и често прибягвала до краткосрочни кредити с
финансови институции или до т.нар. “бързи кредити“ , но ищцата не е можела да й
помага.
Ищцата твърди, че след смъртта на майка й Т. С. К., установила, че последната е
сключила с ответника, следните нищожни договори за парични заеми, по които е
изплатила изцяло поетите задължения за главница, лихви и неустойки, а именно:
Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г., с усвоена сума от : 700 лв., Размер на
погасителна вноска: 83,75 лв., плащане на 18-то число, всеки месец, ГПР: 49,388 %,
Брой вноски: 10, Месечен лихвен процент: 3,400%, Дата на първо плащане: 18.02.2023
г. и последно плащане на 18.11.2023 г. Обща сума за плащане: 837,42 лв. за главница и
договорни лихви , т.е. договорната лихва е 137.42лв., платена е и неустойка
предвидена в чл.8 от договора в размер на 522.58лв. Общо платената сума по договора
са : 1 360.00 лв. 2. Договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г., с размер на
отпуснатия заем: 500 лв., Размер на погасителна вноска: 72,44 лв., Ден на плащане: 8-
мо число на всеки месец, ГПР: 49,449 %, Брой вноски: 8, Месечен лихвен процент:
3,400%, с дата на първо плащане: 08.09.2022 г. и последно плащане: 08.04.2023 г.
Общата сума за плащане на главница и договорна лихва е: 579,48 лв.,от които
договорната лихва е 79.48лв. Общо платената сума по договора е 888.00 лв., тъй като е
платена и неустойка по чл.8 от договора в размер на 308.52лв. 3. Договор за паричен
заем № ***/18.04.2022 г., е размер на отпуснатия заем: 400 лв.. Размер на погасителна
вноска: 57,95 лв., с дата наплащане : 18-то число на всеки месец, ГПР: 49,181 %, Брой
погасителни вноски: 8, месечен лихвен процент: 3,400 % с дата на първо плащане:
18.05.2022 г. и дата на последно плащане: 18.12.2022 г. Посочена е в договора обща
сума за плащане на главница с договорна лихва в размер на : 463,57 лв., но е платена и
неустойка по чл.8 от договора, в размер на 240,43лв. Общо платената сума по този
договор е :704,00 лв.
Твърди, че съгласно чл. 6 на всеки от посочените Договори за заем
наследодателката й като заемател , е следвало да обезпечи договора с гарант /и,
отговарящи на условията по чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договора за заем
(качени на уебсайта на ответника - **** , както и още едно от изброените обезпечения
по избор на заемателя. Гарантите трябва да са едно или две физически лица, всяко от
които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход
равен на една MP3 , съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Второто
обезпечение по избор на заемателя е предвидено да бъде : - Ипотека върху недвижим
имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред; - Особен залог върху
2
движимо имущество чиято пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата
сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва -
отново съгласно ОУ. - Предоставяне на банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва - съгласно ОУ. -Ценна
книга издадена в полза на Заемодателя . В чл.8 на Договор за паричен заем №
***/18.01.2023 г., Договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г. и Договор за паричен
заем № ***/18.04.2022 г. е предвидено, че ако заемателя не предостави договореното в
чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем,
заемателя дължи на заемодателя неустойка в следните размери : По чл.8 от Договор за
паричен заем № ***/18.01.2023 г. 522.58лв. По чл.8 от Договор за паричен заем №
***/08.08.2022 г., е платена неустойка в размер на 308.52лв. По чл.8 от Договор за
паричен заем № ***/18.04.2022 г. е платена неустойка в размер на 240,43лв.
Сочи, че неустойките по трите договора са разсрочени в погасителния план и са
платими заедно с всяка месечна вноска за главница и лихва. На практика месечната
вноска включва и неустойката по чл.8 предвидена по всеки от договорите. В
действителност сумите, които майка й като заемател е следвало да върне по всеки от
договорите не са описаните в договорите , а са по-големи, тъй като включват и
неустойките по тях.
Твърди, че предвид краткия срок и на практика неосъществимите обезпечения,
майка й не е предоставила такива, като ответникът е начислил неустойките по чл.8 .
Ищцата сочи, че поддържа твърдение, че Договор за паричен заем №
***/18.01.2023 г., Договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г. и Договор за паричен
заем № ***/18.04.2022 г. са нищожни, като тази нищожност моли съдът да установи
преюдициално в настоящото производство.
Претендира връщане на платените въз основа на нищожните договори и
съдържащи неравноправни клаузи суми, които не са били дължими отнапред, съгласно
уточненото по-долу. Платеното въз основа на нищожен договор е платено без
основание и подлежи на връщане. Сочи, че се касае за имуществено право на майка й,
което ищцата като единствен неин законен наследник, приела наследството.
Относно преюдициалното установяване нищожност на договорите и наличието
на неравноправни клаузи ищцата твърди, че:.
1 .Според съдебната практика, Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния
спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5
ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при
решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
2. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора
и дори на ненаведени от страните основания в следните хипотези: -при нарушение на
добрите нрави - при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
3
правов ред;
3. Съгласно ТР №1/27.04.2022г. на ВКС ТК и ГК по т.д.№1/2022 Нищожните
сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да
бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен
субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъда
установен предварително по съдебен ред... С чл.7, ал.З ГПК е предвидено изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от ЗЗП,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за
решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното
решение.
Относно нищожността на договорите за заем , основанията за нищожност и
неравноправное на клаузите в тях излага следните твърдения:
1.Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание са
договори за потребителски кредит, и за тяхната валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК , действал към момента на сключването им.
Майка й е потребител по смисъла на закона .
2.Ответникът е вписан в регистъра на финансовите институции по ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. И на това
основание са приложими изискванията на ЗПК.
3.Съгласно чл. 22 ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. На основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 1 К ал. 1. т. 10 ЗПК договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договорите са записани
съответно по Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г. - 837.42лв.,по Договор за
паричен заем № ***/08.08.2022 г. -579,48лв. и Договор за паричен заем №
***/18.04,2022 г. -463.57лв. но тези суми не съответстват на реално дължимите, тъй
като в тях не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе
заради уговорките по чл. 6,предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8,
предвиждащи дължимостта на неустойка.
4.Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
4
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на
обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
5. Посочването в договорите за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с
чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява
стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз
основа на уговорените в договора плащания. Ищцата твърди, че видно и от
погасителния план, неустойката е предвидена за плащане едновременно с
погасителните вноски по всеки от трите договора за кредит. Клауза в чл.8 от
процесиите договори за заем е нищожна, по няколко причини: Тя е уговорена в
отклонение от присъщите й функциите по чл.92 от ЗЗД. което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Неустойката
не е уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена
предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно дали ще
бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са настъпили такива
вреди, поради което плащането на такава неустойка води и до неоснователно
обогатяване за кредитора.
Твърди, че съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК плащанията над предоставения
кредит се явяват извършени при начална липса на основание и подлежат на връщане
Прилагането на чл. 55, ал.1. пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт. Наследодателят ми е платил на ответника общо сумата от
2952лв., от които по Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г. 1 360,00 лв., по
Договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г., - 888.00 лв.. по Договор за паричен заем
№ ***/18.04.2022 г. 704.00 л в .. а са усвоени 1600 лв.
Претендира платеното от нея без основание, а именно разликата между сумата
от 2952лв. и чистата сума по договорите за кредит 1600лв. , която разлика възлиза на
1352 лв. и е платена без правно основание като лихва и неустойка.
Претендира присъждане и на законната лихва от подаване на молбата, до
окончателното плащане
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че считат така предявената искова молба за
недопустима, поради което молят производството по настоящото дело да бъде
прекратено, алтернативно считат исковата молба за неоснователна и недоказана,
поради което молят същата да бъде оставена без уважение.
Твърдят, че оспорените с исковата молба 3 бр. договори за кредит са сключени
между „К.“ ООД като заемодател и Т. К. като заемател. Правоотношенията по всеки
един от така посочените договори са прекратени поради погася не на задълженията по
тях, както следва - задълженията по кр. ***/18.01,2023г. са погасени на 02.05.2023г.,
задълженията по кр. ***/08.08.2022г. са прекратени на 18.01.2023г., задълженията по
5
кр. ***/18.4.2022г. са прекратени на 08.08.2022г. От исковата молба се разбира, че
заемателката Т. К. е починала на дата 23.10.2024г., а исковата молба е депозирана в
РСС. на дата 05.02.2025г. след настъпилата смърт и считат, че настоящото
производство е недопустимо, тъй като правоимащия ищец е починал преди подаване
на искова молба в съда, а договоритените правоотношения, чиито унищожаване се
иска са прекратени години преди подаване на иска.
Твърдят, че сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална
легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу
процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на
правото, която се определя по съдържание от закона. Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда,
че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде
носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото
лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато
правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и
процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като
производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност
и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. След като
процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено”
при условията на чл. 227 ЕПК. Законодателят не е уредил правно основание, по силата
на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение е несъществуващия правен субект
се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите
правоприемници. Сочи се съдебна практика в този смисъл.
Ответното дружество твърди, че правото на иск за обявяване нищожност на
договорите за кредит не влиза в наследствената маса, след като договоритените
правоотношения са вече прекратени към момента на смъртта. И трите посочени в
исковата молба договоритеи за кредит са поеасени към момента на смъртта на
заемателя, поради което същите не влизат в наследствената маса по см. на чл.31 от СК,
тъй като същите не са активни облигационни правоотношения към момента на
откриване на наследството и считат, че предявеният иск не е допустим и молят делото
да бъде прекратено, като на „К.“ ООД бъдат присъдени сторените в настоящото
производство съдебни разноски. При условията на алтернативност в случай, че съдът
прецени, че исковата молба е допустима, излагат следните аргументи за
неоснователност и необоснованост на същата:
Възразяват по отношение размера на иска.
Сочат, че по договорите за паричен заем № ***/18.01,2023г. ответното
дружество е получило сума в общ размер на 1,042.30 лв., от която сума 700 лв. е
разнесена за плащане на главница и 342,30 лв. общо за договоритена лихва и
неустойка. В счетоводството на „К." ООД по този договорите за паричен заем е
получена и отразена единствено сума от 342,30 лв., съставена от лихва и неустойка. В
този смисъл считат ищцовата претенция в размер на 660,00лв. като платена лихва и
неустойка за неоснователна и недоказана в пълния й размер. По договорите за паричен
заем № ***/08.08.2022г. ответното дружество е получило сума в общ размер на 847.99
лв. от която сума 500 лв. е разнесена за плащане на главница и 347,99 лв. общо за
6
договоритена лихва и неустойка. В счетоводството на „К.“ ООД по този договорите за
паричен заем е получена и отразена единствено сума от 347,99 лв., съставена от лихва
и неустойка. В този смисъл считат ищцовата претенция в размер на 388,00 лв. като
платена лихва и неустойка за неоснователна и недоказана в пълния й размер. По
договорите за паричен заем № ***/18.04.2022г. ответното дружество е получило сума
в общ размер на 611,23 лв. от която сума 400 лв. е разнесена за плащане на главница и
211,23 лв. общо за договоритена лихва и неустойка. В счетоводството на „К.“ ООД по
този договорите за паричен заем е получена и отразена единствено сума от 211,23 лв.,
съставена от лихва и неустойка. В този смисъл считат ищцовата претенция в размер на
304,00 лв. като платена лихва и неустойка за неоснователна и недоказана в пълния й
размер.
Считат за неоснователно твърденията на ищеца отнасящи се до разпоредбата на
чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК. Видно от представените заверени преписи от трите
процесни договорена за паричен заем, същите са написани на български език, по ясен,
разбираем и недвусмислен начин, изцяло спазвайки законовите разпоредби.
Договорена е изготвен в писмена форма и разпечатан от представител на заемодателя
на хартиен носител с еднакъв по вид и размер шрифт. Договорена са изготвени и
подписан в два еднообразни екземпляра — по един за всяка страна. След
подписването му екземпляр от договоритената документация, в това число договорите
за заем, ОУ към него, погасителен план, СЕФ са предоставени на заемателя. Като
доказателство за това обстоятелство съставлява представеният към исковата молба
препис от договорите за заем, ведно с погасителен план, декларация и други
документи.
Считат за неоснователно твърденията на ищецът, отнасящи се до разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В разпоредбата на чл.З, т.5 от Договорена е посочен
конкретен размер на ГПР. Същия размер е посочен и в предоставения на Ищецът СЕФ
- в част III. Разходи по кредита т.2. Така посочения ГПР е изчислен изцяло съобразно
разпоредбата на чл.19 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.З, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, която по
своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договорена за
заем, посочено в чл.6 от същия. В разпоредбата на чл.3.3 от процесния договорите за
заем е посочено по ясен и разбираем начин как е изчислен ГПР по кредита, както и
какви суми и величини са включени при изчислението му. Ето защо твърденията на
ищеца в тази насока се явяват неоснователни. На следващо място съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал.З, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде
включен размерът на неустойката по чл.8 от договорена за заем, тъй като по своята
същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договорена за
заем, посочено в чл.6 от същия. В този смисъл следва да отбележим още веднъж, че
неустойката по чл.8 от договорена за заем няма характера на лихва, такса или друг
разход по кредита. За характера на конкретната клауза изложихме своите съображения
по-горе в настоящия отговор. Тази сума се дължи само ако потребителят не изпълни
условията за обезпечаване на договорена за заем, посочени в самия текст на
договорена, както и в общите условия към него. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.З,
т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от договорена за заем не следва да бъде включвана
при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява плащане по повод
неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно и в пълен обем
7
задълженията си по договорена за заем. Формулата за изчисление на ГПР е посочена в
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и при изчисление на ГПР по конкретния договорите
за заем ответното дружество изцяло е спазило така посочената в закона формула. Ето
защо с оглед гореизложеното считаме за неоснователни твърденията на ищеца за това,
че действително приложения ГПР не съответства с посочения в договорена размер на
ГПР. 3/ Становище относно размера на дължимата по договорена за кредит
договоритена лихва Процесният договорите съдържа информация за лихвения процент
по заема, както и за условията за прилагането му. Лихвения процент е посочен както в
СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл.3,т.7 от Договорена за заем, изчислен на
месечна база. В разпоредбата на чл.9 от ОУ е посочено, че лихвеният процент не
подлежи на промяна за целия срок на договорена за заем. С оглед на това се налага
извода, че лихвеният процент е ясно определен за целия период на договорена като
фиксиран. В конкретния случай не може да се обоснове противоречие с добрите
нрави, предвид това че ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва за
периода, който към момента на сключването е 10 пункта на годишна база. Не сме
съгласни с твърдението, че неустойката по чл.8 от договорена за заем следва да бъде
включена към размера на договоритеката лихва и към размера на ГПР, тъй като в
разпоредбата на чл. 19, ал.З от ЗПК изрично е посочено, че към ГПР не се включват
разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на задълженията си по
договорена за кредит.
Считат за НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ и твърденията на ищецът за
нищожност на клаузата на чл.8 от Договорена за заем, поради следните съображения:
Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договорите за заем с
ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството,
поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на
интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно
зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на
договорена, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал
предварителна информация. Ищецът е знаела за условията на дружеството за
обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на
база посочените от ищецът параметри за договорите за заем е изчислена неустойка,
която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин
ищецът предварително е била запозната е последиците от непредоставяне на исканите
от дружеството обезпечения, ако сключи договорите за заем е ответното дружество.
Ищецът е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми,
да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договорите за заем при така
представените условия на Дружеството. Именно след така направена преценка ищецът
е сключил процесния договорите за заем. В сключения договорите за заем са посочени
конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. Още повече, че в разпоредбата
на чл.10 от ОУ, с които ищецът се е запознала преди сключване на договорена са
посочени условията за обезпечаване на договорена за заем, които о тветното
дружество сключва с потребителите. Клаузата по чл.8 от договорите за паричен заем е
индивидуално уговорена със заемателят. Тя е съобразена с неговото желание, изразено
в молба за кандидатстване за заем. Заемателят предварително е уточнил и
индивидуализирал каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал е
параметрите, които биха могли да са по неговите възможности - вид, размер, срок,
начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски.
Предвид това в договорена за заем е уговорен и размерът на неустойката, който е
изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателят. В този
8
смисъл в текста на договорена за заем е включена клаузата на чл.8 с посочване на
конкретен размер на неустойка за това неизпълнение. Неустойката обаче, макар и
договорена конкретно в договорена за заем не е дължима от потребителят в момента
на сключване на договорена.
Ответното дружество твърди, че обстоятелството, че се е натрупало задължение
за плащане на тази неустойка е последица именно от неизпълнение от страна на
неизправния заемател, която не е изпълнила едно доброволно и съзнателно поето
задължение при сключване на договорите № 476710. Именно за това и дължимостта на
неустойката е следствие единствено и само от последващото неправомерно поведение
на длъжника-заемател. Така охарактеризираната неустойка се дължи в нейния пълен
размер още от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване.
Предвид това, че се касае за договорите за заем, разбираемо е потребителят да не
разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за
заплащането й, поради което в чл.8 от договорена се договаря начин на нейното
разсрочване. Неустойката има особен начин на заплащане, който е уговорен между
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на тази
неустойка и нейния размер.
Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищецът, че конкретната
клауза не е индивидуално договорите и противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Същата е индивидуално договорите между страните в израз на свободно
формираната воля на всяка от тях. Също така с оглед забраната на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК.
предвидената в чл.8 от договорите неустойка не е включена като елемент на ГПР,
въпреки неоснователните твърдения на ищецът в тази насока. Считат, че клаузата на
чл.8 от договорите за заем не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на
действащото законодателство.
Твърдят, че в договорена за заем, както и в общите условия изрично са посочени
правата на заемателят от отказ от така сключения договорите. Същата обаче не се е
възползвала от това свое право. След като е установила, че не може да предостави
исканите обезпечения, заемателят е можела да се откаже от договорена, като в този
вариант клаузата на чл.8 от договорена за заем не би породила правно действие,
предвид отлагателното условие, под което е поставена. Вместо да се възползва от това
свое право, заемателят е продължила да ползва предоставената по договорена заемна
сума. 5. По твърденията на ищецът на заобика ляне разпоредите на закона и за
накърняване на добрите нрави Считаме всички твърдения на ищецът за заобикаляне на
законовите разпоредби с клаузите на процесния договорите за заем за неоснователни,
недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка. Неустойката по чл.8 от
настоящия договорите за заем има съвсем друг характер и функция, които сме описали
по-горе. Неустойката няма и характер на договорена лихва, тъй като понятието за
възнаградителна лихва включва това, че тя може да бъде определена като граждански
плод; цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от
страна на заемодателя по договорите парична сума. Неустойката от своя страна има
санкционна функция, тъй като санкционира заемателя за поведението му, изразяващо
се в неизпълнение на договоритени клаузи и непредоставяне на исканото обезпечение.
Неустойката има и обезщетителен за кредитора характер, изразяващ се в това, че
същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен
поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му кредит. В този
смисъл не може да се сподели твърдението на ищецът за еквивалентност на
договорената лихва и неустойката. Досежно твърдението за накърняване на добрите
9
нрави, то считаме същото за неоснователно. Доколкото добрите нрави представляват
морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът
придава правно значение, то при извършване на конкретна преценка за това, следва да
се вземе предвид обстоятелството, че заемодателят е небанкова финансова институция,
която отпуска краткосрочни потребителски кредити. В този смисъл профила на
клиентите, с които дружеството работи е по-рисков откъм изпълнение на задълженията
за плащане на погасителните вноски.
Молят да се отхвърли изцяло предявения от Ищецът иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. Молят да се отхвърлят предявените при
условие на евентуалност от Ищцата искове като НЕСОНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ. Молят да им бъдат присъдени разноските.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и обстоятелства,
които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване ; Няма обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
В производството по делото ищецът следва да докаже, че между наследодателят
на ищцата Т. К. и ответника са сключени договори за предоставяне на потребителски
кредит 3 бр., че са заплатени сумите, както и че същите са недължимо платени.
Ответникът следва да докаже своите възражения както правопораждащи и
правоизключващи твърдения, както и че договорите са сключени индивидуално и че
връщане на сумите не се дължи.
Адв. Р. –Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за окончателен.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по делото.
Адв. Р. – Да се приемат представените доказателства.
По доказателствата съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Договор за паричен заем
№ ***/18.01.2023 г., Договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г., Договор за паричен
заем № ***/18.04.2022 г. Удостоверение за наследници, Удостоверение за наследници
изх.№ГРА0004609/25.10.2024г. на Община С.. Молба-справка за извършените
плащания по Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г.,Договор за паричен заем №
***/08.08.2022 г., Договор за паричен заем № ***/18.04.2022 г. както и Общи условия.
Адв. Р. – Във връзка със справката на ответника инкорпорирана в молбата правя
и моля да допуснете изменение на заявените претенции, като искът да се счита
предявен общо за сумата от 901,52 лв., вместо предявената сума от 1352 лв.
10
представляваща недължимо платена лихва и неустойка, както следва - по Договор за
паричен заем № ***/18.01.2023 г. 342,30 лв. вместо 660,00 лв., по договор за паричен
заем № ***/08.08.2022 г., - 347,99 лв., вместо 388,00 лв., по Договор за паричен заем №
***/18.04.2022 г. и 211,23 лв. вместо 304,00 лв., като се отказваме от иска в частта за
разликата. Представям и молба за изменение на иска.
Съдът счита искането за изменение размера на предявения иск за
своемвременно и допустимо и същото следва да бъде уважено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на исковете под формата на намаление като исковете се
считат предявени както следва:
- по Договор за паричен заем № ***/18.01.2023 г. се счита предявен за сумата от
342,30 лв. вместо 660,00 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявения иск по за
горницата от 342,30 лв., лева до сумата 660 лева, поради отказ от иска от ищеца в тази
част на основание чл.233 ГПК.
- по договор за паричен заем № ***/08.08.2022 г., се счита предявен за сумата от
347,99 лв., вместо 388,00 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявения иск за
горницата от 347,99 лв. до сумата от 388,00 лева, поради отказ от иска от ищеца в тази
част на основание чл.233 ГПК.
- по Договор за паричен заем № ***/18.04.2022 г. се счита предявен за сумата от
211,23 лв. вместо 304,00 лв.,
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявения иск за
горницата от 211,23 лв., лева до сумата 304 лева, поради отказ от иска от ищеца в тази
част на основание чл.233 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от днес
пред ОС-С...
Адв. Р. – Представям списък с разноски, в който съм предложила и
възнаграждение. Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р. – Моля да се произнесете с решение, с което уважите предявения иск по
съображенията изложено в ИМ и моля да присъдите разноски на доверителката ми за
заплатената ДТ както и да определите и присъдите адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1 т. 1 от ЗАдв. Правните аргументи по иска съм изложила подробно и в самата
ИМ. В отговора ответника твърди, че неустойката, която е начислявал не следва да
участва при формиране на ГПР, тоест макар и косвено ответникът признава, че този
разход действително не е включен в ГПР – това е самостоятелно основание да се
приеме недействителност на договора. Неустойката в конкретния случай не изпълнява
присъщите й по ЗЗД функции, т.к се твърди, че договорът бил индивидуално сключен.
Моля да имате предвид че тук по това дело са представени три договора с напълно
11
идентично съдържание, което дори само по себе си доказва, че става въпрос за
формуляри на договора и условията по тях, които по никакъв начин не представляват
съглашение по индивидуално договаряне. В този смисъл моля за решението Ви.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 15,53 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
12