№ 31
гр. Ботевград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20221810100890
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът - ЗЕАД “******” АД, гр. София твърди, че на 19.07.2021 г. в с. Разлив
на ул. „Стефан Стаменов”, ответникът, като водач на л. а. марка “Санг Йонг”, модел
“Мусо” с рег. No *****, губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в
пътната лента за насрещно движение и реализира пътнотранспортно произшествие с
правомерно движещия се л. а. марка “Тойота”, модел “Хайлукс” с рег. No ****, след
което напуска мястото на ПТП. Мястото е посетено от органите на МВР, които след
установяване на виновния водач съставят Протокол за ПТП No 1604453 от 19.07.2021
г. Сочи, че към момента на ПТП за лек автомобил “Санг Йонг”, модел “Мусо” с рег.
No ***** има сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ЗАД “******” АД –
полица No BG/03/121000734824. Твърди, че във връзка с горното, застрахователите по
имуществена застраховка на увредения автомобил са предявили регресна претенция за
възстановяване на заплатеното от тях обезщетение пред ЗЕАД “******” и същият е
образувал щета No 471021212108215, като с платежно нареждане от 18.01.2022 г. е
заплатил на ЗАД “****” АД претендираното обезщетение в размер на 166.66 лв. с
включени ликвидационни разноски. Поддържа, че съгласно съставения Протокол за
ПТП No 1604453 от 19.07.2021 г., пътнотранспортното произшествие е настъпило по
вина на ответника Д. Д., който е управлявал МПС “Санг Йонг”, модел “Мусо” с рег.
No **** като неправоспособен водач. Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 166.66 лв., представляваща регресно вземане по
щета No 471021212108215, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- Д. И. Д. от с. Разлив, общ. Правец в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В съдебно заседание
ответникът заявява, че признава изцяло иска.
1
С молба вх. No 576/30.01.2023 г., депозирана преди съдебното заседание по
делото, ищецът, чрез пълномощника си, прави искане за постановяване на решение при
признание на иска. Предвид това при проведеното открито съдебно заседание по
делото и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение съдът е
прекратил съдебното дирене.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят по
ЗЕАДължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.
Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът признава задължението си към ищеца, за което е
предявен иска, като ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по
чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда.
Предвид това и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе
с решение съобразно признанието и искът бъде изцяло уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ сумата от 166.66 лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета No
471021212108215 по договор за застраховка “Гражданска отговорност”-
застрахователна полица No BG/03/121000734824, със срок на валидност от 14.03.2021
г. до 13.03.2022 г. на ЗЕАД “******” АД, за причинени от ответника щети при ПТП от
19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по делото в
размер на 415.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 5.00 лв. за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. Разлив, общ. Правец, да
заплати на ЗЕАД “******” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от изпълнителните директори ******, на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ
сумата от 166.66 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета No
471021212108215 по договор за застраховка “Гражданска отговорност”-
застрахователна полица No BG/03/121000734824, със срок на валидност от 14.03.2021
г. до 13.03.2022 г. на ЗЕАД “******” АД, за причинени от ответника щети при ПТП от
19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание
2
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 415.00 лв. /четиристотин и петнадесет лева/ за
направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3