Р Е Ш Е Н И Е
№ 431/30.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 620
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 118 и сл. от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Б.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Решение изх. № 1012-12-94#1 от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
– Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №12212645485 от
01.01.2021 г. па ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е изменена на
основание чл. 10 от ЗБДОО за 2021 г. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Б.Й.Б. ***.
Жалбоподателят оспорва Решение изх.
№ 1012-12-94#1
от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
– Пазарджик като незаконосъобразно и иска връщане на
преписката за ново разглеждане и приравняване размера на получаваната пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) в минималния такъв от 300 лева установен за
страната. В жалбата се посочва, че с потвърденото разпореждане е определен
размер на ПОСВ в минимален размер на 255 лева, като поддържа, че размерът на
пенсията е неправилно определен, под установения за страната към 01.01.2021 г.
минимален размер на ПОСВ от 300 лева и по този начин не е съобразен със закона.
Твърди, че при изчисляване на трудовия му стаж не е правилно приложена
разпоредбата на чл. 104 от КТ, като не е правилно изчислен (превърнат) трудовият
му стаж от различни категории. В допълнение излага твърдения и, че пенсията му
не следва да бъде изчислявана по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, с оглед
представено удостоверение за трудов стаж.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
процесуален представител поддържа жалбата, като твърди, че разполага с 33-34 г.
трудов стаж, който не му е признат от административния орган, като поддържа
искането за присъждане на ПОСВ в размер от 300 лв.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ
– Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана, и моли да бъде оставена без уважение.
Поддържа, че г-н Б.Й.Б. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 22.01.2006 г. при 32 г. 10 м. 07 дни общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, от който стаж от втора
категория труд 2 г. 2 м. 6 дни и стаж от трета категория труд 30 г. 1 м. и 14
дни.
Пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО е пенсия при непълен
стаж и се отпуска на по-късна възраст. С разпореждане от 22.01.2007 г. на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, считано от 20.12.2006 г., след като са изпълнени кумулативно
и двете условия - навършена възраст и необходим минимален действителен стаж. В
тази връзка и съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68. ал. 3 от КСО (при непълен стаж) към
01.01.2021 г. е 255 лв. (300 лв.* 85% = 255.00 лв.). Претендира направените по
делото разноски.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
Разпореждане № 18/06.10.2000 г. на Ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ -
Пазарджик на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за периода 17.03.2000 г. – 01.05.2002 г. – л. 81 от делото. В
рамките на следващите години, на лицето е отпусната и осъвременявана като
размер личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
По
делото е представено и Предложение за пенсиониране изх. № 42/14.06.2000 г.,
и вх. № 9453/22.06.2000 г. от
„Инфрастойпродукт“ – Пещера, с инкорпорирана молба за отпускане на лична пенсия
за инвалидност на жалбоподателя. От съдържанието на предложението е видно, че
като стаж на лицето е зачетено и времето, в което е отбивало наборна военна
служба за периода 15.10.1960 г. – 20.10.1962 г., общо 2 години и 5 дни.
С
Разпореждане от 28.10.2002 г. на Началник ПО към ТП на НОИ – Пазарджик, на
жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като лицето не разполага с необходимите точки, като сбор от
навършени години и трудов и осигурителен стаж, съобразно чл. 68 от КЗОО. Към
този момент лицето е с навършена възраст от 61 г. и 6 м. и общ осигурителен
стаж от 32 г., 4м. и 5 дни.
В
следващите години продължава изплащането на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
С
Разпореждане № 42/прот. № N 01018/27.02.2006 г., издадено от Ръководителя на „ПО“
към ТП на НОИ - Пазарджик – л. 48 от делото, на г-н Б.Й.Б. е отпусната лична
пенсия за осигурителен етаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от
22.01.2006 г. при 32 г. 10 м. и 07 дни общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд, от който стаж от втора категория труд са приети 2 г. 2 м.
и 6 дни и стаж от трета категория труд 30 г. 1 м. 14 дни. Със същото
разпореждане, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на лицето. Към момента на издаване на
Разпореждане № 42/прот. № N 01018/27.02.2006 г., лицето е с навършена възраст от 65
години.
Разпореждане
№ 42/прот. № N
01018/27.02.2006 г. е издадено по повод Заявление с вх. № 1825/01.02.2006 г. от
г-н Б.Й.Б., с което изрично е заявено, че лицето не се осигурява, считано от
17.03.2000 г., както и че изрично заявява, че отказва да завери представен трудов
договор и да даде пояснения по същия.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че към 31.12.2020
г., г-н Б.Й.Б. получава ПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в размер на
185.18 лв.
С
молба вх. № 1023-12-45 от 24.03.2021 г., жалбоподателят е поискал преизчисление
на размера на получаваната от него ПОСВ от ТП на НОИ – Пазарджик. В молбата
лицето твърди, че има 32 години, 10 месеца и 7 дни осигурителен стаж, като
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 255 лв., но счита че
същата следва да е в размер на 300 лв., тъй като с чл. 10 от Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ е определен минимален размер на
ПОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО в размер на 300 лв. В тази връзка е издадено
Разпореждане № 12212645485 от 01.01.2021 г. па ръководителя по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик. С разпореждането, ПОСВ на жалбоподателя
е увеличена на 255 лв., с мотиви, че с чл. 10 от ЗБДОО за 2021 г., считано от
01.01.2021 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст
възлиза на 300 лв., като на лицето е отпусната ПОСВ на основание чл. 68, ал. 3
от КСО и в тази връзка приложение намира чл. 70, ал. 13 от КСО, съобразно който
размерът на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО се приравнява на стойността от 85
% (осемдесет и пет на сто) от определения в закона минимален размер.
Разпореждането
е връчено на г-н Б.Б. на 14.04.2021 г., съобразно приложена по делото обратна
разписка – л. 16 от делото.
С жалба
вх. № 1012-12-04 от 21.04.2021 г., г-н Б.Й.Б. обжалва Разпореждане №
12212645485 от 01.01.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на
НОИ – Пазарджик пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Последният се
произнася с процесното Решение изх. № 1012-12-94#1 от 11.05.2021 г., с което на основание чл. 117, ал. 3, във връзка с чл.
117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО потвърждава разпореждането на Ръководителя
по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик.
По
делото е представена административната преписка, от която е видно, че личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето е индексирана през годините
след като е отпусната пенсия, като е съобразявана с определения за страната
минимален размер, при отчитане на факта, че на лицето е отпусната пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО, а не по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.
За
изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната и съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че във
ведомостите за заплати на „Инфрастрой продукт“ ЕООД Пещера за Б.Й.Б. са налични
записи за длъжностите „шофьор“; „шаси“, „шофьор шаси“ и „машинист шаси“, но в
разплащателните ведомости не се съдържат данни на какъв вид строителна техника
и до колко тона е бил водач жалбоподателят.
Осигурителните
вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, във ведомостите на
„Инфрастройпродукт“ ЕООД Пещера са отразени за периода от януари 1994 г. до
декември 1999 г., като за същия период Б.Й.Б. *** категория труд.
На
следващо място, осигурителният стаж на Б.Й.Б. при осигурителя „Строителна
механизация“ Пловдив за периода 11.05.1967 г. - 01.12.1967 г., при определяне
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст от ТП на НОИ Пазарджик, е
признат за осигурителен стаж от II (втора) категория труд.
С
оглед горните, съдебно-икономическа експертиза не е установила данни, които да
са основание за изменение на определения от ТП на НОИ - Пазарджик размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст на Б.Й.Б..
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Решение
изх. № 1012-12-94#1 от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
– Пазарджик е връчено на жалбоподателя на 17.05.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне
– обратна разписка на л. 12 от делото. Жалбата е подадена на 27.05.2021 г. до
Административен съд – Пазарджик, чрез Директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Спазен
е срокът за оспорване по чл. 118 от КСО във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното
решение е издадено от на Директора на ТП на НОИ
– Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. В настоящия случай процесното решение е именно от вида
на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, касаещо изменение на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за
издаване на оспореното решение.
Административното
производство е стартирало с подаване на молба вх. № 1023-12-45 от 24.03.2021
г., с която жалбоподателят е поискал преизчисление на размера на получаваната
от него ПОСВ от ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно същата и с оглед чл. 98 от КСО
е издадено Разпореждане № 12212645485 от 01.01.2021 г. па Ръководителя по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е връчено на
жалбоподателя на 14.04.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО лицето е
подало жалба срещу разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на
НОИ – Пазарджик.
Съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение–
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението
Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на ръководителя по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик, като допълнително е изложил мотиви по
съществото на спора.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може
да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117,
ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на
акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената
от закона форма, като съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора
на ТП на НОИ - Пазарджик.
При
проверка по отношение на правилното
прилагане на материалноправните разпоредби, съдът установява следното: като
мотиви да бъде издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
– Пазарджик е посочено, че размерът на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на лицето е изчислен съобразно чл. 10 от ЗБДОО във
вр. с чл. 70, ал. 13 от КСО. За да достигне до извод на приложение на тези
норми и изчисление на размер на личната пенсия на жалбоподателя от 255 лв.,
органът е приел, че на лицето е отпусната ПОСВ през 2006 г., на основание чл.
68, ал. 3 от КСО. Това обстоятелство се доказа и с оглед представените по
делото писмени доказателства.
Към
момента на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето
– 22.01.2006 г., действащата редакция на чл. 68, ал. 1 от КСО, гласи, че право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че
сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от
98 за мъжете и 88 за жените. Съответно ал. 2 и ал. 3 на чл. 68 в относимата
редакция посочват, че от 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените
до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от
продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до
достигане на 100 за мъжете и 90 за жените, а от 31 декември 2004 г. сборът от
продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане
на 94.
Видно
от представените по делото доказателства към 22.01.2006 г. жалбоподателят не
разполага с необходимите възраст и осигурителен стаж за да покрие изискванията
на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, с оглед отпускане на пенсия за възраст и
осигурителен стаж в пълен размер.
Поради
това, и при приложението на чл. 68, ал. 4 от КСО (в относимата редакция - ДВ,
бр. 1 от 02.01.2001 г., действаща до изм. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) на
лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в непълен размер.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КСО в тази редакция гласи, че: „В случай, че
сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от
посочения в ал. 1 - 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен
стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст
за мъжете и жените.“. Към момента на
отпускане на ПОСВ, жалбоподателят има навършена възраст от 65 години и
осигурителен стаж, приравнен към трета категория – 32 г. 10 м. и 7 дни. Т.е.
общият брой на точките би бил 97 т., което възпрепятства отпускането на ПОСВ по
чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.
Съгласно
чл. 70 от КСО е предвиден механизмът на изчисление на пенсиите за осигурителен
стаж и възраст. Съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО
(Редакция към ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г., действаща до изм. ДВ, бр. 57
от 14.07.2006 г.) Размерът на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 не може да бъде
по-малък от 115 на сто от социалната пенсия за старост, а за лицата по чл. 68,
ал. 4 - не по-малък от 105 на сто от социалната пенсия за старост. Т.е.
отпусната на лицето пенсия за стаж и възраст е в намален размер. Съответно с
изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г., размерът на пенсията
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 не може да бъде по-малък от 85
на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която
се определя съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Този
механизъм на изчисление на размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и
пенсия е възприет и поддържан от законодателя и към настоящия момент, с оглед
разпоредбите на чл. 70, ал. 12 и 13 от КСО в действащата им към настоящия
момент редакция.
В
допълнение, от изслушаната и приета по делото съдебно – икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и изготвена от
компетентно лице, става видно, че не се установяват данни за наличие на положен
труд от втора или трета категория, която ТП на НОИ да не е възприел при
определяне на размера на общия осигурителен стаж на лицето. Жалбоподателят не е
и ангажирал допълнителни доказателства, които да индикират наличието на
осигурителен стаж, който да не е зачетен при изчисляване на размера на
отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На
следващо място, трябва да се отбележи, че съгласно §1, т. 12 от ДР към КСО,
„Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Отделно от това в чл. 9
от КСО изрично е посочено при какви хипотези се приема, че е налице
осигурителен стаж.
В
този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наличието на
ТЕЛК, респ. придобиването право на пенсия за инвалидност и периодът, в който
същите са ползвани имат характер на време, което се зачита за осигурителен
стаж.
С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че при издаване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват основания
за отмяна, същото е съобразено изцяло с материалния закон и с целите на закона,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че
следва да бъде в минимален размер от 50 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение
изх. № 1012-12-94#1 от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
ОСЪЖДА
Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати ТП на НОИ - Пазарджик
направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението му.
СЪДИЯ:
/П/