№ 480
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520201422 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от пълномощник на К.С.А. – *** гражданин в качеството му
на управител на „СИД ГРИЙН“ ЕООД със седалище в гр.Русе против наказателно
постановление №19/31.05.2021г. на директора на РИОСВ Русе, с което на дружеството
на основание чл.135 ал.1 т.1 е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
Чрез своя процесуален представител жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и като незаконосъобразно .
За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори относно обстоятелството,че жалбоподателят е управител на „СИД
ГРИЙН“ ЕООД седалище в гр.Русе.
Основната дейност на дружеството управлявано от жалбоподателя е преработка
на отпадъци, която се извършва на площадка находяща се в гр.Русе ***. За
извършването на тази дейност дружеството притежава разрешителен документ издаден
от РИОСВ и води документация за оползотворените отпадъци в това число и отчетна
1
книга.
Свид.О. работи като старши експерт в Дирекция „Околна среда“ при РИОСВ. Към
средата на м.май е предадена отчетната книга на „СИД ГРИЙН“ ЕООД, която се
намира в РИОСВ по повод на друга проверка. Свид.О. също извършва проверка и
констатира, че в книгата са записани приемане на отпадъци от чуждестранно
юридическо лице на девет различни дати за периода от 31.03.2020г. до 30.11.2020г.
Свидетелката приема, че превоза през границата е извършен от дружеството
жалбоподател и извършва проверка на електронната поща на РИОСВ дали е получен
от дружеството копие на попълнен формуляр по Приложение VII от
Регламент№1013/2006г.. След като не установява съобщение с такова копие за нито
една от деветте доставки приема, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.22
ал.4 от Наредба №1 за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и
съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на
чл.22 ал.4 от Наредбата в чиято обстоятелствена част описва всичките девет приемания
на отпадъци и записва, че нарушението е извършено в период от м.март до м.ноември
2020г. По акта постъпва възражение.
На 31.05.2021г. без да обсъжда възраженията директорът на РИОСВ Русе издава
обжалваното наказателно постановление № 19/31.05.2021г., с което на основание
чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО налага на дружеството административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева. В обстоятелствената
част на наказателното постановление просто е пренесена фактическата обстановка от
акта и в обстоятелствената му част също е посочено, че са извършени девет отделни
деяния през период от м.март до м.ноември 2020г.
Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на
представените с преписката писмени доказателства – възражения,както и от
свидетелските показания на свид.О..
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.
Приетата за установена фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от оправомощено да обжалва лице в
срока за обжалване,а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
На първо място обжалваното наказателно постановление е необосновано.В него
не е посочено в кое точно качество дружеството е било задължено да подада
информация. Разпоредбата на чл.22 ал.4 от Наредба №1 за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри въвежда изискване за действие на два субекта –
превозвач или получател - в случаите, за които не се изисква нотификация за превози
на отпадъци за или внос в Република България по Регламент (ЕО) № 1013/2006, се
изпраща по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-
2
късно от един ден от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение
VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12 от лицата, уреждащи превози,
или копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение № 52 от
получателите на отпадъците. Това обстоятелство не би било от съществена важност,
ако изискването за действие не бе обвързано с различен срок за двата субекта, а
нарушението е свързано с неизпълнение на задължение в срок.
Наличието на възражение относно законосъобразност на изводите на
актосъставителя е ангажирал задълженията на наказващия орган по чл.52 ал.4 от
ЗАНН да прецени възраженията,да събере доказателства и да извърши разследване на
спорните обстоятелства. Вместо да изпълни задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да
разследва спорните обстоятелства наказващият орган се е задоволил с това да не
обсъди възраженията.
На второ място обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по
следните причини: Единствения конкретно твърдян факт в обстоятелствената част на
обжалваното постановление е, че на 31.03;30.04;30.05;19.06;31.07;31.08; 30.09;28.10 и
30.11.2020г. административнонаказаното дружество е приело отпадък,за което не е
подало копие на документ на електронната поща на РИОСВ. Тези констатации налагат
извода,че за посочения период от осем месеца са извършени девет отделни деяния. В
обстоятелствената част на постановлението тези общо девет отделни деяния са
групирани в една група и на дружеството е наложено едно административно
наказание. Този подход за изводи и санкция противоречи на разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН. Ако се приеме извода на наказващия орган, че неизпращането по електронен
път на документ по отношение на един внос представлява нарушение, то се налага
извода, че жалбоподателят е извършил девет отделни изпълнителни деяния на едно и
също нарушение. За тях обаче е определено и наложено едно административно
наказание в нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН според която когато едно
лице е извършило няколко отделно нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях, т. е. всяко от деянията влече налагане на отделно
наказание, което в случая не е направено от наказващия орган, който се е задоволил с
налагане на едно наказание недопустимо групирайки отделните деяния за период от
осем месеца. В случая правилата за реална съвкупност и продължавано престъпление
по смисъла на чл.23 и чл.26 от НК са неприложими доколкото разпоредбата на чл.11 от
ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК само по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовление и опита. По тази причина ЗАНН не предвижда институт на
„продължавано административно нарушение”. В случая, незаконосъобразно девет
отделни деяния(с уговорката на липса на конкретика относно отделните изпълнителни
деяния)наказващият орган е квалифицирал като едно административно нарушение и
дружеството е санкционирано с налагане на една административна санкция.
Неправилното приложение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН представлява
съществено нарушение на закона и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
3
наказателно постановление.
Водим от горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се
явява необосновано,тъй като изводите на наказващия орган относно съществени
елементи не са подкрепени с доказателства и е незаконосъобразно и по тези причини
следва да се отмени изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на дружеството жалбоподател - 300
лева адвокатски хонорар, поддържано от пълномощника му в съдебно заседание, е
основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност
на разноските, направено от ответника по жалбата не е основателно.Като отчита
правната сложност на делото, свързана с аргументирането на множество фактически
обстоятелства и правни хипотези, които е следвало да се обсъдят и наведат пред
съда,дава основание да се приеме, че претендираната сума за хонорар на
пълномощник, е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна
помощ.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №19/31.05.2021г. на директора на
РИОСВ Русе, с което на „СИД ГРИЙН“ ЕООД със седалище в гр.Русе представлявано
от управителя К.С.А. – *** гражданин на основание чл.135 ал.1 т.1 е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева.
ОСЪЖДА РИОСВ Русе представлявано от директора А.С. да заплати на „СИД
ГРИЙН“ ЕООД със седалище в гр.Русе представлявано от управителя К.С.А. сумата от
триста лева представляваща разноски в съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4