Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 17,02,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка С.,
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№3683 по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, чрез юрк.С.,
против С.П.Й., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 689,15 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,11,2017 г. – 31,01,2020 г., и 77,98 лева лихва за забава за периода
03,01,2018 г. – 04,03,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1357/2020 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с
абонатен №18621. В ИМ е посочено разпределението на претендираната главница по
пера, като изрично се сочи, че има монтирани и 2 бр. ИРУ. В
с.з. ищецът не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначения й особен представител –
адв.Ю.С., в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи се, че е недоказано
твърдението, че ответницата е собственик/ползвател
на процесния имот за процесния период. Оспорва се коректността на дяловото
разпределение на енергията и на количеството и стойността на реално доставената
енергия. Направени са доказателствени искания. В с.з. особения
представител на ответницата е оттеглил искането си за СИЕ след запознаване с
представените от третото лице помагач подробни месечни справки.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№1357/2020 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва
да се разгледа по същество.
От
представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 379,80 лева са начислени за отопление без ИРУ,
275,62 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
32,49 лева са за услуга дялово разпределение и има корекции в размер на 1,24
лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на
потребител №18621 с титуляр ответницата, че през процесния период е била
начислена сума в общ размер на 689,15 лева главница и 77,98 лева лихва за
забава.
От представените копие от фактури за процесния период се
установяват и начисленията за отделните месеци.
От представеното копие
на нот.акт
№80 от 06,12,2018 г., том II,
рег.№2027, дело №252/2018 г. на нотариус В. Пеева, за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че
ответника С.П.Й. е прехвърлила процесното жилище –
апартамент, находящ се в ***, на дъщеря си *** срещу
задължение на приобретателя да я гледа и издържа до края
на живота й, като С.П.Й. си е
запазила правото
да ползва имота, пожизнено и безвъзмездно до края на
живота си.
От представеното копие
на споразумителен протокол №1/1018 от 19,08,2002 г. се установява сключването
на споразумение между ищеца и дружество-топлинен счетоводител.
От представеното копие
от Договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 15,07,2002 г. се
установява сключването на договор между топлинния счетоводител и собствениците
на етажната собственост на адрес ***.
От
представената справка от третото лице-помагач – ***се установяват начисленията
за топлоенергия за процесния период по пера.
От
представените с допълнителна молба от ищеца Констативни протоколи от 18,07,2017
г. и от 05,07,2019 г. за аб.станция №852 /намираща се на адреса на процесния
апартамент/ се установява, че същите са подменени в срок и са преминали
метрологична проверка.
Съдът счита, че тази
клауза от посочения нот.акт на практика учредява вещно право на ползване на ***и
***да ползват недвижимия имот до смъртта си – тоест същите се явяват ползватели
на недвижимия имот. Според чл.153, ал.1
от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. До колкото ответникът не е възразил, че е ползвал
имота, то следва да се приеме, с оглед учреденото му право на ползване, че
същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от
ЗЕ.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът счита, че клаузата
за запазено пожизнено право на ползване, посочена в нот.акт, на практика
учредява вещно право на ползване на ответницата С.П.Й. да ползва
недвижимия имот до смъртта си – тоест същата се явява
ползвател на недвижимия имот. Според чл.153, ал.1
от ЗЕ, потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Доколкото ответницата не е възразила, че е ползвала имота, то следва да се приеме, с оглед учреденото й право на ползване,
че същата се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от
ЗЕ.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответницата е с учредено право на ползване на апартамент
№16 във вход Д в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е
разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по
нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система
в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като
задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище в топлоснабдена
сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер, тъй като ответницата е потребител на топлинна
енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такава дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвала е топлоенергия в качеството си на потребител
на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 689,15 лева съгласно приложените справки
от третото лице-помагач. При осъществяването
на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения
на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя
от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед
основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и в
предявения размер от 77,98 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски за ДТ в размер на 75,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за депозит за особен
представител. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева / в ИМ/, съдът намира следното – с оглед на изхода на
спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от
150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност
на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски
в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора,
ответникът следва да му заплати.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че С.П.Й., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от ******, сумата от 689,15 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2017
г. – 31,01,2020 г., и 77,98 лева лихва за забава за периода 03,01,2018 г. –
04,03,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10,03,2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1357/2020 г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.П.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 180,00 лева за депозит за особен представител и 100,00
лева
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.П.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: