Р Е Ш Е Н И Е № 308
гр. Сливен 22.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 191/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Т.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1228-000251/15.04.2022 г. на мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.04.2022 г. и е отнето СУМПС № *******.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта са допуснати съществения на административнопроизводствените правила. Сочи, че е налице разминаване във фактическата обстановка описана в АУАН и тази описана в Заповедта. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.
В о.с.з. С.Т.М.,
редовно призован не се явява. Представлява се от адв.
М.Т., надлежно упълномощен, който моли жалбата да бъде уважена. Ангажира доказателства. Претендира за
сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора не изпраща представител и не взема становище, въпреки представената му възможност.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият С.Т.М. на 15.04.2022 г. в 16:55 часа в гр.Стара Загора на ул. “Загоре“ в посока запад, до тролейбусно обръщало при управление на личния си автомобил БМВ 318 И с регистрационен № *******, бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора. При извършената проверка в сградата на сектор „ПП“ – Стара Загора с техническо средство Дръгтест 5000 уреда отчел положителен резултат за употреба на Бензодиазепин. Издаден бил талон за медицинско изследване № 083236, връчен на жалбоподателя в 18:00 часа и седем холографски стикера с № А058872. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН № AG 587304/15.04.2022 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
На 15.04.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000251 от мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.04.2022 г. и е отнето СУМПС № *******. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № AG 587304/15.04.2022 г. Посочено е, че на водача издаден талон за медицинско изследване № 083236.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 15.04.2022 г. С жалба до Административен съд – Стара Загора, изпратена по подсъдност на АС - Сливен на 21.04.2022 г. с вх. № 2528 С.Т.М. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
Било образувано досъдебно производство № 11959 ЗМ 290/2022 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР – Стара Загора срещу С.Т.М.. По образуваното производство е била изготвена експертиза от специалисти в Център за експертни криминалистични изследвания към Национален институт по криминалистика към МВР, която установила, че при изследването на кръв, предоставена от С.Т.М. на 15.04.2022 г. в 18:45 часа не са установени наркотични вещества или техни аналози. В резултат на това с Постановление вх.№ 4192/2022 г. от 14.12.2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Стара Загора, по ДП № ЗМ-290/2022 г. по описа на 01 РУ – МВР – Стара Загора, вх.№ 4192/2022 г. по описа на РП - гр.Стара Загора било прекратено наказателното производство.
По делото са приобщени копие от изготвената експертиза от специалисти в Център за експертни криминалистични изследвания към Национален институт по криминалистика към МВР, Заповед № 349з-54/07.01.2022 г. на Директор на ОДМВР – Стара Загора и Постановление вх.№ 4192/2022 г. от 14.12.2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Стара Загора.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със № 349з-54/07.01.2022 г. на Директор на ОДМВР – Стара Загора на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.1 от заповедта е посочен служител на длъжност мл. Автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.
Релевантният за приложението на чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП. В нея изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на кръвна проба с № 083236 – приложен по делото/л.11/, връчен в 18:00 часа на 15.04.2022 г. Това обстоятелство е посочено и в оспорената заповед. Установява се и от приложената по делото експертиза, че С.Т.М. е дал кръв на 15.04.2022 г. в 18:45 часа. Въпреки това и съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1, бук."б", изр. последно от ЗДвП – "при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи", административният орган не е изчакал лабораторното изследване на взетата от оспорващия М. кръвна проба, а на същата дата 15.04.2022 г. е издал процесната заповед. Следователно заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК, като допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като би довело до друг резултат. От извършените изследвания на предоставените проби от лицето С.Т.М. – не са установени наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл е Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 610 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 600 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000251/15.04.2022 г. на мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, с която на С.Т.М., ЕГН **********, на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.04.2022 г. и е отнето СУМПС № *******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Стара Загора да заплати на С.Т.М., ЕГН **********, сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: