Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 523
гр.Бургас, 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 741 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Т.Г.С. с ЕГН: **********,
адрес: ***, с адрес за призовки и съобщения гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет.
1, чрез адв. Г.С., срещу
Наказателно постановление № 18-0769-005567/29.01.2019г., издадено от Началник
група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ
на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Посочва се, че лицето не е знаело, че полиците към застрахователното дружество
са били невалидни.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. С., който заявява, че поддържа жалбата и доразвива изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“
- надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП,
същото е връчено на жалбоподателя на 05.02.2019г., а жалбата е депозирана на 12.02.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.10.2018г., около 11.05 часа
в гр. Бургас, на ул. „Чаталджа”, до 59А в посока ул. „Индустриална“,
жалбоподателят Т.Г.С. управлявала
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ” с рег. № А3392ВТ. По
същото време на ул. „Чаталджа“ св. К.М. и св. Г. Дачев- мл. автоконтрольори в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, извършвали контрол по спазването на
ЗДвП. Св. М. подал сигнал на автомобила за спиране, но последният продължил
движението си. След извършена справка по номера на автомобила се установил
собственика, както и било отразено, че за автомобила няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, като самият автомобил е регистриран на
територията на страната и не е спрян от движение. Жалбоподателят бил издирен и
призован да се яви в Сектор „Пътна полиция“. На същия ден, около 16.00 часа, жалбоподателят
се явил и представил полица към застрахователна компания „Олимпик”, регистрирана
в Кипър, със срок на валидност до 19.11.2018 г.
Във връзка с горното св. М. съставил АУАН с
бланков № 0652312, срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ. Актът бил предявен на нарушителя, който не го подписал и
получил копие от него, като не записал възражения. На
следващия ден, 17.10.2018 г., жалбоподателят сключил застраховка с друг
застраховател.
Въз основа на АУАН-а
на 29.01.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,
поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ
наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 250
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и безпротиворечиви
и които съдът кредитира изцяло. По същество между страните липсва спор по
отношение на фактическата обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - Началник група Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № 251з-1776/31.05.2016г.. Съгласно
чл. 647, ал.2 от КЗ наказателното постановление се издава от
заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 КЗ
- от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в
чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. В случая е налице заповед на директора на ОД на МВР – Бургас, от която се
установява, че издателят на процесното НП е притежавал съответната материална и
териториална компетентност за издаване на административнонаказателния акт.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква
"А", т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото §1, т.ЗЗ от КЗ легално определение за
понятието "автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или
водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или
използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. Правното основание за издаване на наказателното
постановление е разпоредбата на чл. 638,
ал.1 от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.- за физически
лица. Установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма
сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на
нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, потвърждава
се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
непосредствените възприятия на контролните длъжностни лица.
Съдът обаче намира, че не са
налице всички признаци от състава на нарушението. Съгласно чл.6 ал.1
от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В конкретния случай съдът счита, че липсва вина от страна на жалбоподателя С., т.е.
деянието не е осъществено от субективна страна. Деянието е извършено виновно,
когато е умишлено или непредпазливо.
В конкретния случай
не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел,
че полицата, с която е управлявал автомобила, е била невалидна. В приложеното на л.25 писмо от Гаранционния фонд е посочено, че до жалбоподателя
е било изпращано уведомление, че полицата му е невалидна. Липсват обаче каквито
и да е доказателства, че това уведомление е било получено от жалбоподателя.
Нещо повече, в самото уведомление е посочено, че Гаранционният фонд не изчаква
получаването на уведомлението, а срокът за прекратяване, респ. за потвърждаване
от страна на лицата, че имат валидна застраховка течал от датата на изпращане
на уведомлението. Както правилно посочва и процесуалният представител на
жалбоподателя, не става ясно и на коя дата е изпратено уведомлението, тъй като
всички отразени дати са отпечатани. Освен това, единствената разпоредба в КЗ,
отнасяща се до откриване на производство по несъстоятелност в трета държава, е
чл. 634 КЗ, като очевидно се разчита по подходящ начин лицата, сключили
застраховки да бъдат уведомени. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че
абсолютно всички лица са уведомени, респ. че автоматично може да се приеме наличие
на субективен елемент, като последното обстоятелство подлежи на доказване. В
този смисъл е и Решение № 294 от
21.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 256 / 2019 г. на XIV състав на Административен
съд – Бургас.
В обобщение, липсват
каквито и да е доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя,
както и по никакъв начин не може да се извлече от неговите обективни действия
наличие на признаци на нарушението от субективна страна.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0769-005567/29.01.2019г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ Т.Г.С. с ЕГН: **********, е наложено наказание – „глоба” в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А