Р Е Ш Е Н И Е  №  62

 

гр.Тополовград, 17.02.2020  год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при секретаря: А.Аладжова

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 69  по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощник адв.И.М. от САК против  С.В.К. с ЕГН ********** *** за сумата 192,30 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода за  периода 01.04.2016 г. – 28.08.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ул.”Латинка” № 14  и 31,44 лв. – мораторна лихва върху главницата.

Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.  Претендират се и направените разноски по ч.гр.д. № 383/2018 г. по описа на ТгРС, както разноски от настоящото производство.

         Ищецът в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.М. поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи претендираните суми.

Ответницата не се явява в с.з., но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК й е назначен особен представител – адв.Б., който е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, като в открито съдебно заседание се явява и поддържа становището си за основателност на предявения иск.  

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         Ответницата е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, ул. „**********” № 14, за който е открита партида 002227 и абонатен номер № 293559 и като такава е потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществява от ВиК ЕООД – гр. Стара Загора при условията на публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия имат силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно тези общи условия и съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ ежемесечно се фактурира консумираната вода при наличие на консумация или служебно се начисляват количества и с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране се дължи неизплатената сума по фактурите и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху задължението за съответния период. Ответницата, видно от приложените извлечение от сметките по партида - лихвен лист, квитанции – 16 бр. и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е използвала доставената от ВиК ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода за периода 01.04.2016 г. – 28.08.2018 г., която е на стойност 192,30 лв., като няма данни последната да е изплатила това свое задължение. Съответно начислената лихва върху неизплатените суми възлиза общо на 31,44 лв. лв.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 383/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

         Видно от приложените към делото писмени доказателства – лихвен лист, квитанции за потребена питейна вода и отведена канална такава, и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установява размера на начислените задължения на ответницата в счетоводството на „В и К” Стара Загора и съответно факта, че тези задължения към момента на разглеждане на делото не са изплатени. Видно от това заключение за откритата партида на ответницата  в ЕООД”В и К” под № 002227 ответницата е ползвала доставена питейна и отведена отпадъчна вода до имота й и за процесният период от 01.04.2016 г. до 28.08.2018 г. ответницата има неизплатени задължения към дружеството в размер на  192,30 лв., съгласно изготвените и начислени помесечни квитанции, които са описани в заключението на вещото лице.

         Доставената от „В и К” ЕООД – Стара Загора питейна и отведена канална вода се заплаща от 1 до 30-то число следващ месеца на отчитане на водомера. При неспазване на срока, за всеки просрочен ден се начислява законна лихва за забава, като тази лихва за забавено плащане  е в размер на 31,44 лв.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 383/2018 г. се установява, че с разпореждане № 468/06.11.2018 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 192,30 лв. представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.04.2016 г. – 28.08.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответницата, находящ се в гр. Тополовград и 31,44 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.05.2016 г. до 12.10.2018 г. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок,  поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.    

          Съгласно публично известни общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които имат силата на договор между страните, ищецът – ВиК ЕООД – Стара Загора е продал на ответницата като собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, тези услуги, които тя е следвало да заплати в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което е ежемесечно. Съгласно приложената към делото партида – лихвен лист, са издадени множество квитанции за консумирана вода за периода 01.04.2016 г. – 28.08.2018 г., като във всяка квитанция е записана дължимата сума по месеци. Общо сумата е в размер на 192,30 лв. Няма данни по делото това задължение да е заплатено от ответницата в договорените срокове.

          Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе,   считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

         Установено е по безспорен начин, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като не е изплатила дължимите суми в сроковете, посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което  видно от документите по делото – приложения лихвен лист и изготвената съдебно-счетоводна експертиза и е в размер на 31,44 лв. и в този размер следва да се признае вземането.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 1170 лв., от които: 25 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 383/2018 г. и от настоящото производство 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 25 лв. внесена държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответницата и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.  

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., чрез процесуалния представител адв.И.М. от САК, със съдебен адрес:***  ПРОТИВ  С.В.К. ***, с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 192,30 лв. /сто деветдесет и два лева и 30 стотинки/, представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.04.2016 г. – 28.08.2018 г. за водоснабден имот, собственост на ответницата, находящ се в гр. Тополовград, ул.”*********” № **, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 31,44 лв. /тридесет и един лева и 44 стотинки/ – мораторна лихва върху главницата.  

ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца разноски по делото   в общ размер на  1170 лв./хиляда сто и седемдесет лв./, от които: 385 лв. /триста осемдесет лв./ - 25 лв. за държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 383/2018 г. и от настоящото производство 785 лв./седемстотин осемдесет и пет лв./ - 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 25 лв. внесена държавна такса, 300 лв.възнаграждение за особен представител на ответника и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: