Р Е Ш Е Н И Е
№ / 21.10. Година 2019 гр. С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.09. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА И.
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.
д. № 101 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл.415, ал.4, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във
вр. с чл.79 ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът ,,Ю.Б.‘‘ АД /предишно наименование Ю.Е.Д.Б."
АД/ посочва, че на 19.11.2007 г. между „Ю.Б." АД и кредитополучателите /солидарни
длъжници И.И.И. и Д.В.И. е бил сключен Договор кредит за покупка на недвижим
имот № HL 26435/19.11.2007 г., по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателите кредит в размер на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро),
както следва: 20 210 евро - за покупка на недвижим имот, описан в договора, 35
768 евро - за други разплащания и 4 022 евро- за довършване на закупувания
имот, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.1, ал.3 от
договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата,
подписали го като Кредитополучатели, отговаряли солидарно. За усвоения кредит
кредитополучателите дължали годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Банката
за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 0,15 пункта (нула цяло и петнадесет
стотни пункта). Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни
кредити в евро бил в размер на 6,35% (шест цяло и тридесет и пет) процента. При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължали лихва в размер на сбора от лихвата за
редовната главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта).
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, според
ищеца, е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 07.12.2007г.
Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на всяка вноска от 379,24 евро. Погасяването на кредита се
извършва ежемесечно в евро. При частично или пълно предсрочно погасяване
кредитополучателите дължат такса в размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената главница. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на
която и да е вноска, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите
на което и да е задължение по договора, Банката има право да направи кредита
изцяло или частично изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора, при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл.19, в
случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.18,
ал. 1 или чл. 18, ал. 2, Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и
да пристъпи към принудително събиране на вземането си по установения от закона
ред.
Според
ищеца, с Приложение от 07.12.2007г., се удостоверявала датата на откриване на
заемната сметка - 07.12.2007г.
С
Допълнително споразумение от 21.12.2010 г. страните констатирали, че
задълженията на кредитополучателите по кредита са в размери, както следва:
99,33 евро - просрочена главница; 689,85 евро - просрочена лихва; 181,15 евро -
просрочени такси; 58 287,89 евро - редовна главница. Освен задълженията по чл.
2, ал. 1, т. 1-5 от споразумението, кредитополучателят дължал и редовна лихва,
която е начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
споразумението до датата на споразумението, но към датата на споразумението все
още не била изискуема. Страните се съгласили, че всички плащания във връзка с
кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата
на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Въвеждал се облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на банката по договора за кредит, като
върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,56 % (четири
цяло и петдесет и шест стотни процента), като кредитополучателите следвало да погасяват
дълга на равни месечни вноски в размер на 225 евро на месец. След изтичане на
периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупвала начислената, но
непогасената през периода лихва. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата се
начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия БЛП на Банката
за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0,32 пункта (нула цяло тридесет и две стотни пункта).
Кредитополучателите следвало да погасяват дълга на равни месечни вноски.
Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване било
условие за начисляването на фиксирана лихва върху дълга. Ако в периода на
облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две
последователни дължими месечни вноски, същите губели право на намалената
фиксирана лихва върху дълга. Тогава Банката едностранно, незабавно и без да е
необходимо каквото и да е волеизявление от страна на кредитополучателите
преоформяла служебно дълга. Кредитополучателите заплащали месечна такса за
администриране на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на Банката.
С
Допълнително споразумение от 10.06.2011 г. страните се съгласили да прекратят
действието на облекченото погасяване на дълга. Върху дълга се натрупвала
начислената, но непогасена през този период лихва, за което кредитополучателите
са дали своето изрично и неотменимо съгласие. Върху общия размер на дълга се
начислявала годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след
изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване.
С
Допълнително споразумение от 21.06.2011 г. страните по договора за кредит са
констатирали, че задълженията на кредитополучателите са в размер, както следва:
983,77 евро - просрочена лихва; 39,88 евро - просрочени такси; 59 286,06 евро -
редовна главница. Освен задълженията по чл. 2, ал. 1, т. 1-5 от споразумението,
кредитополучателят дължал и редовна лихва, която е начислена за периода от
датата на падежа, предхождащ датата на споразумението до датата на
споразумението, но към датата на споразумението все още не е изискуема.
Страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал.
1, т. 1-4 се преоформяли служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Въведен бил 6-месечен облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на банката по Договора за кредит. През
този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на
2,89% (две цяло осемдесет и девет стотни процента), като кредитополучателите
погасявали дълга на равни месечни вноски в размер на 145,00 евро на месец. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасената през периода лихва. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0,42 пункта (нула цяло четиридесет и две стотни пункта).
Кредитополучателите погасявали дълга на равни месечни вноски. Плащането на
падеж на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване е условие за
начисляването на фиксирана лихва върху дълга. Ако в периода на облекчено
погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две
последователни дължими месечни вноски, същите губели право на намалената
фиксирана лихва върху дълга. Тогава Банката едностранно, незабавно и без да е
необходимо каквото и да е волеизявление от страна на кредитополучателите
преоформяла служебно дълга. Кредитополучателите заплащали месечна такса за
администриране на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на Банката. Считано от
датата на споразумението, ползваният кредит се погасявал на 10-то число на
съответния месец.
С
Допълнително споразумение от 07.02.2012 г. страните по договора за кредит
констатират, че задълженията на кредитополучателите са в размер, както следва:
578,18 евро - просрочена лихва; 212,12 евро - просрочени такси; 88,54 евро -
просрочени плащания по застраховки; 60 622,22 евро - редовна главница. Освен
задълженията по чл. 2, ал. 1, т. 1-5 от споразумението, кредитополучателят
дължи и редовна лихва, която е начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението до датата на споразумението, но към датата
на споразумението все още не е изискуема. Кредитополучателите се задължават да
внесат еднократно по сметка на Банката сумата от 150,00 евро, като внасянето на
тази сума е задължително условие за влизане в сила на споразумението. С
внесената сума се извършва служебно пълно или частично погасяване на
просрочените към датата на внасяне задължения по кредита. Страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4,
след приспадане на внесената сума, се преоформят служебно от кредитора на
датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въведен е 6-месечен
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по Договора за
кредит. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 2,94% (две цяло деветдесет и четири стотни процента), като
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 150
евро на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасената през периода лихва. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия
БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,78 пункта (нула цяло и седемдесет и осем стотни пункта).
Кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски. Плащането на падеж
на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване е условие за
начисляването на фиксирана лихва върху дълга. Ако в периода на облекчено
погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две
последователни дължими месечни вноски, същите губят право на намалената
фиксирана лихва върху дълга. Тогава Банката едностранно, незабавно и без да е
необходимо каквото и да е волеизявление от страна на кредитополучателите
преоформя служебно дълга. Кредитополучателите заплащат месечна такса за
администриране на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на Банката.
С
Договор за цесия между „Б.Р.С." АД и „Ю.Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б."
АД), вземанията на „Ю.Б." АД по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 26435/19.11.2007г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници И.И.И., ЕГН ********** и Д.В.И., ЕГН **********
са прехвърлени на „Б.Р.С."АД.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012г. между
„Б.Р.С." АД и „Ю.Б." АД, вземанията на „Б.Р.С." АД по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 26435/19.11.2007г., ведно с прилежащите
му споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници И.И.И., ЕГН **********
и Д.В.И., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД.
Ищецът
твърди, че с нотариални покани с peг. № 12779/10.08.2017 г., том IV, акт №148 и
peг. № 12780/10.08.2017 г., том IV, акт №149 на нотариус Д.Н., с peг. № 181 в
регистъра на Нотариалната камара и Район на действие - Районен съд - С.З.,
връчени на длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК, същите са уведомени, че вземанията по договора за кредит,
прехвърлен на „Б.Р.С." АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012г.
С
нотариални покани с peг. № 12778/10.08.2017 г., том IV, акт №147 и peг. №
12781/10.08.2017 г., том IV, акт №150 на нотариус Д.Н., с peг. № 181 в
регистъра на Нотариалната камара и Район на действие - Районен съд - С.З.,
връчени на длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 от ГПК, „Ю.Б." АД ги е уведомила, че поради не плащане на дължимите
вноски по кредита е обявила същия за изцяло и предсрочно изискуем. Към
посочения момент непогасените вноски са както следва - 63 непогасени вноски за
главница, считано от 10.09.2012г. и 70 непогасени вноски за лихва, считано от
10.02.2012r. С поканите „Ю.Б." АД е поканила длъжниците, в седемдневен
срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към банката и ги е
уведомила, че в противен случай, Банката ще предприеме действия и ще упражни
правата си по договора.
Ищецът
посочва, че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили
никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците,
поради което „Ю.Б." АД е предявило вземанията си по реда на заповедно
производство на основание чл.417, т.2 ГПК, за което било образувано
ч.гр.д.№6287/2017г. на Районен съд - С.З.. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са постъпили никакви
плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците, а
непогасените вноски са както следва - 23 непогасени вноски за главница, считано
от 10.05.2016г. и 22 непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2016 г. Към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, общото задължение на
длъжниците е възлизало на 94 600,10 евро (деветдесет и четири хиляди и
шестстотин евро и десет евроцента), съгласно извлечение от счетоводните книги
на банката към 13.11.2017г., от които 61 648,43 евро (шестдесет и една хиляди
шестстотин четиридесет и осем евро и четиридесет и три евроцента) - главница за
периода от 10.09.2012г. до 13.11.2017г., 28 626,35 евро (двадесет и осем хиляди
шестстотин двадесет и шест евро и тридесет и пет евроцента) - договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.02.2012 г, до 27.09.2017г., 2 577,82
евро (две хиляди петстотин седемдесет и седем евро и осемдесет и два евроцента)
- наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания)
за периода от 10.02.2012г. до 13.11.2017г., 1 747,50 евро (хиляда седемстотин
четиридесет и седем евро и петдесет евроцента) - банкови такси за периода от
12.03.2012 г. до 13.11.2017г.
Ищецът
твърди, че издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано
за част от общо дължимата сума по договора за кредит за суми в размер на 62
947,85 евро (шестдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и седем евро и
осемдесет и пет евроцента), от които 61 648,43 евро (шестдесет и една хиляди
шестстотин четиридесет и осем евро и четиридесет и три евроцента) - главница за
периода от 10.09.2012г. до 13.11.2017г., 1 299,42 евро (хиляда двеста
деветдесет и девет евро и четиридесет и два евроцента) - банкови такси за
периода от 14.11.2014 г. до 13.11.2017г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението - 13.11.2017г. до окончателното погасяване на вземането
и направените по делото разноски в общ размер на 5 314,39 лева (пет хиляди
триста и четиринадесет лева и тридесет и девет стотинки), за което било
образувано ч.гр.д. 6287/2017г. по описа на Районен съд - С.З..
Ищецът
твърди, че приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б."
АД, с които се установяват задължения към Банката по кредитна сделка № 819838,
издадено към 13.11.2017г. е съобразено с изискванията на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, извлечението следва да съдържа най-малко
следната информация: 1/броят на вноските, които не са издължени на договорените
дати за плащане или са частично погасени, и общият размер на просрочената сума;
2/общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3/ размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания. В извлечението са посочени,
освен изискуемите от закона реквизити, изброени по-горе, още и имената на
длъжниците, договорът за кредит, размерът на задължението, датата на падежа,
датата на предсрочна изискуемост, количеството и размерът на неплатените вноски
по пера, срокът на просрочието, периодите на неплащане, движение по сметката.
Посочва, че извлечението е надлежно издадено от упълномощени лица,
представители на Банката. Към заявлението, освен извлечението, са представени
договорът за банков кредит с допълнителните споразумения към него и
нотариалните покани.
В
исковата молба се посочва, че с Разпореждане от 17.11.2017г. по ч.гр.д.№
6287/17Г., по описа на Районен съд - С.З. подаденото заявление по чл. 417 ГПК е
отхвърлено. Срещу разпореждането е подадена частна жалба, като е заплатена
дължимата държавна такса в размер на 1231,16 лева. С Определение от
19.02.2018г. по ч.гр.д. № 1042/18г. по описа на Окръжен съд - С.З. въззивният
съд е оставил без уважение подадената частна жалба. Определението на съда е
окончателно и е влязло в сила.
Със
съобщение от 21.02.2018г. на Районен съд - С.З., получено от ищеца на
19.03.2018г., същият бил уведомен, че може да предяви осъдителен иск относно
вземането си в 1-месечен срок от съобщението на основание чл. 415, ал. 4, във
връзка с ал. 1, т. 3 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса. Това
породило правния интерес от образуване на исково производство в установения в
закона едномесечен срок от уведомяването.
Посочва,
че към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания
в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците И.И.И., ЕГН **********
и Д.В.И., ЕГН ********** да заплатят на ищеца солидарно част от общо дължимите
суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26435/19.11.2007г.,
ведно с прилежащите му допълнителни споразумения и извлечение от счетоводните
книги на „Ю.Б." АД по кредитна сделка № 819838 от 13.11.2017г., така,
както е предявено в заповедното производство, в общ размер на 62 947,85 евро
(шестдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и седем евро и осемдесет и пет
евроцента). както следва:
- 61648,43 евро /шестдесет и една хиляди
шестстотин четиридесет и осем евро и четиридесет и три евроцента/ - главница за
периода от 10.09.2012г. до 13.11.2017г.;
- 1299,42 евро /хиляда двеста деветдесет и
девет евро и четиридесет и два евроцента/ - банкови такси за периода от
14.11.2014г. до 13.11.2017г., ведно със законовите последици от това, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 13.11.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и претендираните съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 6287/2017г. по описа на XII с-в
на Районен съд-гр. С.З., в общ размер на 6 545,55 лева (шест хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), от които: 2462,31 лева -
държавна такса, 2 852,08 лева - адвокатски хонорар и 1 231,16 лева - държавна
такса за частна жалба.
Ищецът
претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски и
разходи за адвокат.
Постъпил
е отговор на исковата молба от адв. Д. – особен представител на ответниците по
делото И.И.И. и Д.В.И., с който взема становище по предявените искове. Счита,
че така предявения иск е недопустим и не следва да бъде разглеждан от съда. Според
ответниците, чрез особания им представител, видно от документите, приложени по настоящото
дело, както и тези, приложени по посоченото ч.гр.дело №6287/2017г. на РС-С.З.,
процесното вземане произтичащо от посочения договор за банков кредит е
прехвърлено обратно на първоначалния кредитор ’’Ю.Б.” АД. Това прехвърляне е
станало въз основа на Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 08.10.2012г. Твърди, че за това прехвърляне на вземанията по договора за
кредит, двамата ответници не са редовно уведомени.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В
конкретния случай счита, че не е налице
валидно уведомяване на двамата длъжници /ответници по делото/ от страна на
предишния кредитор за прехвърлянето на вземанията по посочения договор за
кредит. Уведомлението не е достигнало до знанието на двамата длъжници.
Връчването на нотариалните покани, с които длъжниците се уведомяват за
прехвърлянето на вземането, не отговаряло на изискванията на закона и съдебната
практика и поради това не следвало да се приема, че е налице връчване при
условията на посоченото в поканите „служебно връчване“.
След
като не е налице валидно уведомяване на длъжниците, то съответно и за тях
прехвърлянето нямало действие. За двамата длъжници /ответници по делото/
кредитор и към настоящия момент продължавало да бъде дружеството ’’Б.Р.С.” АД.
Счита,
че с оглед на изложеното, активно процесуално легитимиран да води настоящия иск
е ’’Б.Р.С.” АД, а не настоящия ищец.
Твърди,
че за ищеца не е налице активната процесуална легитимация да предяви настоящия
иск.
Счита,
че за настоящия ищец не е налице правен интерес да претендира едно чуждо
вземане. Това е така, защото по отношение на двамата длъжници настоящият ищец
все още не е станал кредитор, тъй като не са надлежно уведомени за станалото
прехвърляне.
Счита
иска за недопустим и моли да се прекрати производството по същия.
По
отношение на основателността на предявения иск, особеният представител посочва,
че не може да изрази категорично становище, тъй като няма възможност за контакт
с ответниците и съответно не може да предаде тяхното становище.
От
представените по делото документи и направените справки по посоченото ч.гр.дело
№6287/2017г. на РС-С.З., особеният представител на ответниците изразява
становище, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като първоначалният
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 26435 от 19.11.2007г. бил
нищожен. Нищожността на договора е обусловена от това, че същият противоречи на
императивни разпоредби на нормативните актове, регулиращи материята на банковите
и потребителските кредити. Нищожността на договора предполага, че са нищожни
всички клаузи и договорки относно начисляваните и дължими лихви
/възнаградителни и обезщетителни/ и неустойките за просрочия и забава.
Нищожността е изначална. Това предполага, според ответниците, връщане на
направените престации, направени по договора.
В
конкретния случай - при положение, че кредиторът е изпълнил задължението си и е
предоставил договорената сума, съответно длъжниците са усвоили тази сума, то се
дължи връщане на полученото. Следователно двамата длъжници дължали връщане на
действително получената сума - главницата по договора за кредит. Връщането на
тази главница не следвало да става в срока, договорен между страните по
първоначалния нищожен договор, а следвало да стане незабавно. Счита, че
вземането на кредитора от длъжниците за главницата по нищожния договор е
погасено, поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. В тази
връзка особеният представител прави изрично изявление, че вземането е погасено
по давност.
Счита
също така, че дори да се приеме, че е налице валиден договор за кредит, то не
можело да се приеме за безспорно, че кредитополучателите по този договор не са
изпълнили в пълен обем задълженията си по този договор.
Излага
съображения, че съгласно допълнителните споразумения към първоначалния договор
за кредит, скл. между ответниците и дружеството ’’Б.Р.С.” АД, с всяко едно от
тях е извършвана капитализация на кредита със сбора от сумите за просрочена
главница, просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по
застраховки. Счита, че всички разпоредби от допълнителните споразумения, с
които изтеклите лихви, такси и застраховки са капитализирани/ приобщени към
главницата/ са нищожни. С капитализиране на лихвите са компрометирани
първоначалните договорки за погасяване на кредита, като неправилно са
определени размерите на анюитетните вноски и евентуално съдържащото се в тях
съотношение между главница и възнаградителна лихва.
Олихвяването
на изтекли лихви е подчинено на специален правен режим, като съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.З от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ,
т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия,
определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци - чл. 294 ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143 ал.1
изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху
лихва е недопустимо, съгласно действащото, както към момента на сключването на
договора за кредит, така и към този момент, законодателство. Счита уговорките,
въз основа на които е осъществено олихвяването на изтекли лихви за нищожни,
поради противоречие със закона - чл. 10, ал.З от ЗЗД, поради което и не
пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
От
друга страна счита всички представени допълнителни споразумения за нищожни,
поради факта, че същите противоречат на императивни разпоредби на нормативните
актове, регулиращи материята на банковите и потребителските кредити, вкл. и
поради факта, че кредитора по тези допълнителни споразумения няма статута на
банка.
Предвид
горното, особеният представител на ответниците прави изрично възражение за
нищожност на сключените допълнителни споразумения, с които е извършена капитализация
на дълга по кредита със сумите по просрочените лихви, такси и застраховки.
Посочва,
че от представените по делото два броя нотариални покани става ясно, че
едностранното изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита не е достигнало до кредитополучателите.
В
случая не било налице валидно уведомяване на двамата длъжници /ответници по
делото/ от страна на твърдения нов кредит /ищеца по делото/ за обявяване на
предсрочната изискуемост на задълженията по посочения договор за кредит.
Уведомлението не било достигнало да знанието на двамата длъжници. Връчването на
нотариалните покани, с които длъжниците се уведомявали за обявената предсрочна
изискуемост, не отговаряло на изискванията на закона и съдебната практика и
поради това не следвало да се приема, че е налице връчване при условията на
посоченото в поканите „служебно връчване“. Още повече, че отправителя на тези
покани /банката — ищец по делото/ към момента на отправянето им не е
легитимиран пред длъжниците кредитор, който има право да отправя такова
уведомление. Към момента на отправяне на тези уведомления за предсрочна
изискуемост, длъжниците не били получили уведомления за прехвърляне на
вземането. Поради това, според особения представител, не може да се приеме, че
банката вече се е легитимирала като кредитор на двамата ответници.
Сочи,
че самото изявление за предсрочна изискуемост не съдържа изрично изявление от
коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно поканата и
представените доказателства се твърди просрочие, без да се посочва началната
дата на това просрочие, както и за какво е просрочието - дали за главница или
за лихви или за такси. При липса на представени погасителни планове -
първоначален и последващи, както след сключване на първоначалния договор, така
и след всяко допълнително споразумение, към настоящия момент не можел да се направи какъвто и да било извод
относно допуснатите просрочил и дали е налице или не условията за предсрочно
изискуемост. Счита, че поради тази причина /липсата на погасителни планове/ не
е налице яснота и относно факта какво се включва в погасителната вноска - каква
част е главница и каква част е лихва. Съответно това води до препятстване на
възможността да се направи правилното изчисляване и погасяване, включително и
за изтекла погасителна давност.
Въпреки
липсата на погасителни планове и предвид преклузиите на закона, особеният
представител прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на
дължимите суми, както за главница така и за лихви, такси и разноски.
Счита,
че предявеният иск в частта за дължимите суми по договора за кредит /главница и
банкови такси/, е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен, ведно с всички произтичащи от това последици.
Особеният
представител на ответниците счита
искането за осъждане и за суми, представляващи направени съдебни и деловодни
разноски по ч.гр.дело №6287/2017г. на РС-С.З., включващи заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по частната
жалба за неоснователно. Излага
съображения, че тези суми не се дължат от ответниците, тъй като по посоченото
ч.гр.дело не е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и съответно
заповедният съд не е приел за дължими тези суми. Поради това счита, че тези
суми нямат връзка с поведението на ответниците и поради тази причина не се
дължат от тях.
Посочва,
че в случая не е налице хипотезата на производство по реда на чл.422 от ГПК /за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение/ и поради това в
настоящото производство не намират приложения разрешенията за разноските,
дадени от ВКС с тълкувателно решение.
Особеният
представител счита, че предявеният иск е недопустим и поради това следва да
бъде прекратено производството по делото, ведно с всички произтичащи от това
последици. Ако бъде преценено, че предявеният иск е допустим, то счита същия за
изцяло неоснователен и недоказан, поради което съдът следва да го отхвърли
изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици.
Постъпила
е допълнителна искова молба, както и допълнителен отговор, в който страните по
делото са изложили допълнителни становища във връзка с предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Видно от представения по делото Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 26435/19.11.2007 г. „Ю.Б." АД, в
качеството си на кредитор, е предоставила на кредитополучателите И.И.И. и Д.В.И.
като солидарни длъжници кредит в размер на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро),
както следва: 20 210 евро - за покупка на недвижим имот, описан в договора, 35
768 евро - за други разплащания и 4 022 евро- за довършване на закупувания
имот, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Кредитополучателите следва
да погасяват кредита на месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на
всяка вноска от 379,24 евро за срок от 360 месеца.
С Договор за
цесия от 09.04.2008г., сключен между „Б.Р.С." АД и „Ю.Е.Д.Б." АД
(сегашно „Ю.Б." АД) /л.87 – л.93от делото/, вземанията на „Ю.Б." АД
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26435/19.11.2007г., с
кредитополучатели/солидарни длъжници И.И.И., ЕГН ********** и Д.В.И., ЕГН **********
са прехвърлени на „Б.Р.С."АД.
С
Допълнително споразумение от 21.12.2010 г. сключен между „Б.Р.С." АД и
ответниците, страните по споразумението са констатирали, че задълженията на
кредитополучателите по кредита са в размери, както следва: 99,33 евро -
просрочена главница; 689,85 евро - просрочена лихва; 181,15 евро - просрочени
такси; 58 287,89 евро - редовна главница. Освен задълженията по чл. 2, ал. 1,
т. 1-5 от споразумението, кредитополучателите дължали и редовна лихва, която е
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението
до датата на споразумението, но към датата на споразумението все още не е
изискуема. Страните се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Въвежда се облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на банката по договора за кредит, като
върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,56 %, като
кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 225
евро на месец. След изтичане периода на облекчено погасяване, върху дълга се
натрупва начислената, но непогасената през периода лихва. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия
БЛП на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,32 пункта. Съгласно това споразумение, кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски. Плащането на падеж на всяка от
вноските през периода на облекчено погасяване е условие за начисляването на
фиксирана лихва върху дълга. Ако в периода на облекчено погасяване
кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни дължими
месечни вноски, същите губят право на намалената фиксирана лихва върху дълга.
Тогава кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да е
волеизявление от страна на кредитополучателите преоформя служебно дълга.
Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на просрочения
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, съгласно Тарифата на кредитора.
С
Допълнително споразумение от 10.06.2011 г., сключено между „Б.Р.С." АД и
ответниците, страните по споразумението се съгласили да прекратят действието на
облекченото погасяване на дълга. Върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през този период лихва, за което кредитополучателите са дали своето
изрично и неотменимо съгласие. Върху общия размер на дълга се начислява годишна
лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на
действащия към момента период за облекчено погасяване.
С
Допълнително споразумение от 21.06.2011 г. сключено между „Б.Р.С." АД и
ответниците, страните по споразумението са констатирали, че задълженията на
кредитополучателите са в размер, както следва: 983,77 евро - просрочена лихва;
39,88 евро - просрочени такси; 59 286,06 евро - редовна главница. Освен
задълженията по чл. 2, ал. 1, т. 1-5 от споразумението, кредитополучателите
дължат и редовна лихва, която е начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ датата на споразумението до датата на споразумението, но към датата
на споразумението все още не е изискуема. Страните са се съгласили, че всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от
кредитора на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въвежда се
6-месечен облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по
Договора за кредит. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 2,89%, като кредитополучателите погасяват дълга на равни
месечни вноски в размер на 145,00 евро на месец. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасената през
периода лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер
на дълга след натрупването на лихвата се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора на действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,42 пункта.
Кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни вноски. Плащането на падеж
на всяка от вноските през периода на облекчено погасяване е условие за
начисляването на фиксирана лихва върху дълга. Ако в периода на облекчено
погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни
дължими месечни вноски, същите губят право на намалената фиксирана лихва върху
дълга. Тогава кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и
да е волеизявление от страна на кредитополучателите преоформя служебно дълга.
Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране на просрочения
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, съгласно Тарифата на кредитора. Считано от датата на споразумението,
ползваният кредит се погасява на 10-то число на съответния месец.
С
Допълнително споразумение от 07.02.2012 г. сключено между „Б.Р.С." АД и
ответниците, страните по споразумението са констатирали, че задълженията на
кредитополучателите са в размер, както следва: 578,18 евро - просрочена лихва;
212,12 евро - просрочени такси; 88,54 евро - просрочени плащания по
застраховки; 60 622,22 евро - редовна главница. Освен задълженията по чл. 2,
ал. 1, т. 1-5 от споразумението, кредитополучателите дължат и редовна лихва,
която е начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на
споразумението до датата на споразумението, но към датата на споразумението все
още не е изискуема. Кредитополучателите се задължават да внесат еднократно по
сметка на кредитора сумата от 150,00 евро, като внасянето на тази сума е
задължително условие за влизане в сила на споразумението. С внесената сума се
извършва служебно пълно или частично погасяване на просрочените към датата на
внасяне задължения по кредита. Страните по споразумението са се съгласили, че
всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4, след приспадане
на внесената сума, се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Въведен е 6-месечен облекчен
ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по Договора за кредит.
През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на
2,94% (две цяло деветдесет и четири стотни процента), като кредитополучателите
погасяват дълга на равни месечни вноски в размер на 150 евро на месец. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасената през периода лихва. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата
се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия БЛП на кредитора
за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0,78 пункта. Кредитополучателите погасяват дълга на равни месечни
вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските през периода на облекчено
погасяване е условие за начисляването на фиксирана лихва върху дълга. Ако в
периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или
частично две последователни дължими месечни вноски, същите губят право на
намалената фиксирана лихва върху дълга. Тогава кредиторът едностранно,
незабавно и без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страна на
кредитополучателите преоформя служебно дълга. Кредитополучателите заплащат
месечна такса за администриране на просрочения кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на кредитора.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012г.,
сключен между „Б.Р.С." АД и „Ю.Б." АД, вземанията на „Б.Р.С." АД
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 26435/19.11.2007г., ведно
с прилежащите му споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници И.И.И.,
ЕГН ********** и Д.В.И., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „Ю.Б."
АД.
С
нотариални покани с peг. № 12779/10.08.2017 г., том IV, акт №148 и peг. №
12780/10.08.2017 г., том IV, акт №149 на нотариус Д.Н., с peг. № 181 в
регистъра на Нотариалната камара и Район на действие - Районен съд - С.З.,
връчени на длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 от ГПК, същите са уведомени, че вземанията по договора за кредит,
прехвърлен на „Б.Р.С." АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012г.
С
нотариални покани с peг. № 12778/10.08.2017 г., том IV, акт №147 и peг. №
12781/10.08.2017 г., том IV, акт №150 на нотариус Д.Н., с peг. № 181 в
регистъра на Нотариалната камара и Район на действие - Районен съд - С.З.,
връчени на длъжниците на 27.09.2017г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 от ГПК, „Ю.Б." АД ги е уведомила, че поради не плащане на дължимите
вноски по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Задълженията
по договора за кредит са отразени в нотариалната
покана, като са посочени размерите на дължимата главница, лихви и такси. С
поканите „Ю.Б." АД е поканила длъжниците, в седемдневен срок от
получаването им, да погасят изцяло задълженията си към банката и ги е
уведомила, че в противен случай, Банката ще предприеме действия и ще упражни
правата си по договора.
С
оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и приета съдебно-счетоводната
експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Същото не беше
оспорено в хода на съдебното производство.
От
заключението на експертизата се установява, че общото
задължение на длъжниците, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката
към 23.04.2018г. /датата на предявяване на исковата молба/ е 96 104.34 евро, от които 61 648,43
евро (шестдесет и една хиляди шестстотин четиридесет и осем евро и четиридесет
и три евроцента) – главница; 29 271.56 евро (двадесет и девет хиляди двеста
седемдесет и една хиляди евро и 56 евро цента) - просрочени лихви по редовна
главница; 2774,18 евро законови лихви, 1932, 61 евро - наказателна лихва за
просрочне (обезщетение забава за просрочени плащания); 410, 14 евро - банкови
такси; 67.42 евро - просрочени застраховки по обезпечения.
Видно
от експертизата, погасената част от преоформения кредит (главница) е в размер
на 0.00 EUR (нула евро), като датата на
изпадане в забава е 10.09.2012г. за главница и 10.02.2012г. - за лихвата.
Датата на предсрочна изискуемост е 27.09.2017 г. Към тази дата, според вещото
лице, банката не е осчетоводявала предсрочната изискуемост в системата си,
поради което не могат да се предоставят счетоводни записвания.
Видно
от експертизата, общо дължимите суми към 10.04.2019 г./датата на заключението/
от длъжниците възлизат на 102 123.73 евро (сто и две хиляди сто двадесет и три
хиляди евро и 73 евроцента), съгласно извлечение от счетоводните книги на
Банката.
Договорът
за цесия от банката към цесионера „Б.Р.С." АД е осчетоводен в системата на
банката на 27.03.2008 г., а договорът е сключен на 09.04.2008 г. и обратно е
осчетоводен в системата на банката от „Б.Р.С."
АД към банката на 31.08.2012 г., като договорът е сключен на 08.10.2012 г.
Видно
от експертизата, /л.290 от делото/,
ищецът не е осчетоводил предсрочна изискуемост в системата си на твърдяната от
него дата на обявена предсрочна изискуемост – 27.09.2017г., поради което и не
могат да се предоставят счетоводни записвания в тази връзка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е
въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В случая цедентът е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. С оглед на обстоятелството, че са извършени две цесии на
вземането на ищците, цедентът по втората цесия „Б.Р.С." АД е изпратил нотариални покани до длъжниците,
които са връчени при условията на чл. 47 от ГПК, с които ги е уведомил за
първоначално извършеното прехвърляне на вземането от Банката на „Б.Р.С."
АД и впоследствие от „Б.Р.С." АД отново на Банката /л.94-95, л.98-99, л.99-101/.
Новият кредитор – ищецът по
делото е изпратил нотариална покана до двамата ответници, с които ги е уведомил
за това, че предвид непогасяване на кредита в договорените срокове, Банката е
обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем и е поканила длъжниците да
погасят изцяло кредита./л.96-97, л.102-103/.
Както уведомленията по
чл.99, ал.3 ЗЗД на цедента по втората цесия „Б.Р.С." АД, така и
нотариалните покани от ищеца по делото,,Ю.Б.‘‘ АД до двамата ответници са
връчени при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК на 27.09.2017г. чрез нотариус Д.Н., рег.№181 на Нотариалната камара.
Относно обстоятелствата по връчването на цесиите и нотариалните покани и
спазването на изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК съдът счита, че не следва кредитира извършеното от нотариуса по реда на
чл. 592, ал.1 изр.2 от ГПК отбелязване за връчване на съответните книжа. По смисъла на
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д.№ 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана,
залепването на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с
посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната
покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ
документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и
извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното
удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти,
на основание чл. 179 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на
официален документ пада върху страната, която го оспорва.
За да бъде приложена разпоредбата на чл.
47, ал.5 от ГПК е
следвало да бъде изпълнена процедурата по чл.
47, ал.1 и ал.3
от ГПК, според
която, за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва
адресатът да не може да бъде намерен на адреса след търсене най – малко три
пъти в рамките на един месец. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че адресът на длъжниците е посетен един път, а
съгласно Решение № 829/13.12.2010 г. постановено по гр. д. № 1527/2010 г. на
ВКС, ІV г. о, връчителят следва да е посетил адреса в три различни дни
в рамките на един месец и да не е открил длъжника или лице, което да е съгласно
да получи призовката съгласно чл. 46 от ГПК. Видно от данните по делото,
връчителят е посетил адреса на длъжниците само един път, поради което следва да се приеме, че нотариалната покана не е редовно
връчена по реда на чл.
47, ал.1 от ГПК и
не е налице валидно съобщена цесия.
Съдът приема също така, че
длъжниците /ответниците по делото/ не са уведомени за извършената цесия на
вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на
назначения особен представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки
– в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице /в случая ответниците/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез цедента по втората цесия „Б.Р.С."
АД за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният
представител не е осъществил контакти с ответниците, то последните като длъжници
не следва да се считат за уведомени за цесията чрез особения представител.
Поради това, съдът намира,
че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на ответниците,
тъй като за извършеното прехвърляне не им е съобщено по предвидения от закона
ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор „Ю.Б." АД и длъжниците. Ето защо, ищецът
„Ю.Б."
АД няма
качеството на кредитор на ответниците.
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Ответниците не са направили
разноски в производството, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Ю.Б."
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** против И.И.И., ЕГН **********, с адрес *** и
Д.В.И., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.415, ал.4, във
вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД за сума в общ размер на 62
947,85 евро (шестдесет и две хиляди деветстотин четиридесет и седем евро и
осемдесет и пет евроцента), както следва:
- 61648,43 евро /шестдесет и една хиляди
шестстотин четиридесет и осем евро и четиридесет и три евроцента/ - главница за
периода от 10.09.2012г. до 13.11.2017 г.;
- 1299,42 евро /хиляда двеста деветдесет и
девет евро и четиридесет и два евроцента/ - банкови такси за периода от
14.11.2014 г. до 13.11.2017 г., както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, представляващи част от общо дължимите суми по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 26435/19.11.2007 г., ведно с прилежащите му
допълнителни споразумения и извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б." АД
по кредитна сделка № 819838 от 13.11.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: