№ 56
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500412 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производстното е по чл.269 и следващите от ГПК, във връзка с чл.200
КТ.
С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2375 от
14.11.2022година, депозирана от З. К. Т., с ЕГН ********** с. М.,
общ.М.,обл.С., чрез пълномощника адв.С.М. и въззивна жалба вх.№ 2373 от
11.11.2022година от “Горубсо М.“АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.М., ул. „Явор“№1, представлявано от С.А. - изпълнителен
директор, депозирана чрез пълномощника си юрисконсулт Я.К. и двете
срещу решение № 129/27.10.2022 г. Постановено по гр.дело № 112/2022 г. по
описа на Районен съд – М., с което е осъдено дружеството да заплати на З. К.
Т. с ЕГН **********, с. М., общ.М.,обл.С., сумата от 10 000 лв. (десет хиляди
лева)- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди-болки и страдания, дължащи се на получено при ответника
професионално заболяване „Силикоза I степен - фиброзна форма“ - 20 %
ТНР, установено с влязло в сила Експертно решение № 0636 от
153/13.08.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр. С., ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от
10 000 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 24.05.2019 г. до
10.06.2021г. ,както и е осъдено “Горубсо М.“АД, с ЕИК120057853, да
заплати на З. К. Т. сумата от 520,84 лева (петстотин и двадесет лева и
осемдесет и четири стотинки) разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност с уважената част от иска,а З. К. Т. е осъден да заплати на
“Горубсо М.“АД с ЕИК120057853, сумата от 116,66 лева (сто и шестнадесет
лева и шестдесет и шест стотинки) разноски за депозит за СМЕ и сумата от
145,83 лева (сто четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) разноски
за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от
иска.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от “Горубсо М.“АД срещу
„ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Захария“ № 105,
представлявано от управителя В.К.А. обратен иск за осъждането на ГЕОПС-
БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС ЕООД да заплати на ГОРУБСО-М. АД
сумата от 6604,02 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2019 г. –
датата на установяване на заболяването на З. Т., представляваща припадащата
му се част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, дължащи се
на професионално заболяване, с оглед положения рисков трудов стаж на З. Т.
при ГЕОПСБОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС ЕООД. ОСЪЖДА „ГОРУБСО-
М.“ АД с ЕИК120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.
"Явор", № 1 да заплати на „ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Захария“ № 105 сумата от 1440 лева (хиляда четиристотин и четиридесет
лева) с вкл. ДДС, представляваща разноски по предявения обратен иск за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и е осъдено „ГОРУБСО-М.“ АД
с ЕИК120057853, да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 83,33 лева (осемдесет и три лева и
тридесет и три стотинки) разноски за изготвяне на СМЕ и 400 лева
(четиристотин лева) държавна такса по съразмерност с уважената част от
иска, дължими на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
2
Решението е връчено на жалбоподателя “Горубсо М.“АД на 03.11.
2022година, а на жалбоподателя З. К. Т. на 02.11.2022година, като въззивната
жалба е изпратена чрез куриер с дата на изпращане видно от товарителницата
- 29.11.2022година, поради което двете въззивни жалби са депозирани в
срока по чл.259,ал.1 от ГПК.
С въззивната жалба на З. К. Т. се обжалва постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени
вреди в разликата над сумата над 10000 лв.(за която той е бил уважен) до
предявения пълен размер от 24000 лв., или за разликата от 14 000 лв., в частта
с която е отхвърлена претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение
над сумата 520.84 лв.(за която са били уважени по съразмерност предявения
пълен размер от 1250.00 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати
разноски 116.66 лв. за депозит за СМЕ и сумата 145.83 лв.разноски за
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност, в които размери са
уважени в обжалваното решение. Моли в тези части решението да бъде
отменено като неправилно, и вместо него бъде постановено друго, с което
допълнително му бъде присъдена като обезщетение за причинените му от
ответника неимуществени вреди по главния иск сумата в размер на 14000
лв.,т.е разликате между претендираната сума от 24000 лв. и присъдената сума
от 10000 лв.); разноски за адвокатско възнаграждение сумата в размер на
729.16 лв. (разликате между претендираната сума от 1250 лв. и присъдената
сума от 520.84 лв.., както и да бъде отхвърлена изцяло претенцията на
ответника за разноски за СМЕ в размер на 116.66 лв. за депозит за СМЕ и
сумата 145.83 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност,в които размери са били уважени с обжалваната от нас част от
решението. Претендират се инаправените разноски за въззивната инстанция.
Направено е оплакване за неправилност на съдебното решение в
обжалваните части, от което се прави извод за незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт,в частта относно определения
размер на обезщетението за неимугцествени вреди- болки и странадания, в
резултат на професионалното му заболяване. Развива оплакване, че в
нарушение на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,която го задължава да
основава решението си само на установени(т.е.доказани)обстоятелства,съдът
е изложил мотиви,в които обосновава изводът си за присъждане на по-малко
3
от претендираното обезщетение за болки и страдания с предположение, че от
друга страна съдът съобразил, че част от oплакванията могат да се дължат на
ХОББ и на останалите негови заболявания. Твърди също, че ответникът по
иска е поставил на вещото лице въпрос дали оплакванията на ищеца могат да
се дължат на останалите му заболявания- въпрос № 12 в експертизата,на
който въпрос вещото лице е отговорило,че част от отплакванията могат да се
дължат на ХОББ и останалите негови заболявания. Твърди още, че в тази част
на заключението вещотот лице е посочило само една възможност, но върху
ответника е лежала доказателствената тежест чрез допълнителни въпроси да
изясни кои оплаквания от посочените в исковата молба и приложените към
нея доказателства, и установени от свидетелите по делото могат да се дължат
на останалите заболявания на ищеца, и съответно да ангажира доказателства,
които да потвърдят посочената от вещото лице теоретична
възможгност.Такива не са ангажирани,поради което изказаното от вещото
лице теоретично предположение,не е доказано по делото от страната,която е
поискала да се позове на него.Следователно съдът не е следвало да обсъжда
това предположение,след като то е можело,но не е доказано от страната,която
го е въвела като възражение-ответникът по делото.След като изводът
противоречи на процесуалния закон и след като е и необоснован, поради
липса на доказателства,които да го подкрепят,в тази част решението е
неправилно.Твърди още, че след като този извод е ползван във връзка с
определяне размера на обезщетението,като е дало повод на съда да го намали
спрямо претендирания размер от 24000 лв.до приетия за доказан от него
размер -10000 лв.обосновава извод,че в тази част решението е неправилно и
съдът не е следвало на това основание да го намалява. Според жалбоподателя
размерът на обезщетението от 10000 лв.е неправилно определен и поради
нарушение на материалния закон. Отново,за да обоснове,че 10000 лв.е
справедливо обезщетение за търпените от ищецза болки и страдания и да не
уважи претенцията в пълен размер от 24000 лв.,съдът се е аргументирал
обсъждайки основание за присъждане на обезщетение,поради наличие на
професионално заболяване,което е съвсем различно от основанието на
настоящия предявен иск.В мотивите на решението,отново на
стр.10,последния абзац, съдът е посочил, че с оглед началната фаза на
заболяването,при евентуално влошаване на здравословното състояние
вследствие на това професионално заболяване,установено от надлежен орган,
4
ищецът би разполагтал с правото да претендира ,ново обезщетение за
претърпените вреди, който извод според жалбоподателя абсолютно
нарушение на процесуалния и материалния закон е да се ползва като
аргументи обстоятелство,което е извън предмета на разглеждания спор и
свързан с правото да бъде предявен евентуален бъдещ иск,свързан с
професионалното заболяване,предмет на настоящото производство, който
освен това ще бъде предявен на на различно от настоящото основание,тъй
като основанието му ще бъде т.нар.ексцес.Посочено е също така, че
основанието за предявяване на иск поради настъпил ексцес при
професионално заболяване са или новонастъпили по сила и интензитет, но
установени като вид и взети предвид при постановяване на съдебното
решение за присъждане на обезщетение за това професионално заболяване
при първоначалното предявяване на иск за същото) или новопоявили се
(различни по вид,сила и интензитет болки и страдания,причината за които е
същото професионално заболяване,за което е имало вече присъдено
обезщетение,но за различни по вид,сила и интенцзитет болки и страдания
).Ето защо,напълно неоснователно,в нарушение и на процесуалния, и на
материалния закон, съдът е ползвал като аргумент,за да намали размера на
претендираното обезщетение обстоятелства,които са извън на предмета на
настоящото дело,в който е включено задължението на съда да присъди
обезщетение ,което да е справедливо по отношение на разглежданите в него
гр.С. болки и страдания,а не такива,които биха били на бъдещ иск с различно
правно осно[1]вание и различен предмет на разглеждане. Твърди още, че
присъденото обезщетение от 10000 лв.за професионалното заболяване
„Силикоза I степен - фиброзна форма" - 20 % ТНР е очевидно несправедливо
и силно занижено. Съдът не е отчел,че жалбоподателят е само на 51
години,но с така влошеното здраве не е в състояние да работи,за да се
издържа нормално при сегашните трудни икономически условия и висока
инфлация.Не е отчел,че същият живее сам,не може да разчита на близки в
трудните ситуации,които попада ежедневно,свързани с необходимост от
физическа сила ,за да се справи с тях,като например набавяне на дърва за
огрев(цепене,нареждане,носене),пазаруване на по-тежки неща и др.Не е
отчетено,че професионалното му заболяване го прави предлазположен към
други възпалителни за[1]болявания на белите дробове (стр.38 края на отговор
на въпрос № 2 от СМЕ) в услов ията на продължаващата Covid 19 вирусна
5
пандемия,която поразява най-напред дихателните способности на
пациентите.В тази връзка жалбоподателят е принуден да се пази повече от
обичайното за останалите хора,предвид своето заболяване от силикоза.Не е
отчетено и че,болките от това заболяване са постоянни.макар и с периодична
смяна на силата и интензитета ( стр.38 ,отговор на въпрос № 4 от СМЕ).От
мотивите на решението е видно,че съдът не е съобразил размера на
адекватното обезщетение с обстоятелството свързано с често срещащите се
възпалителни белодробни усложнения при пациенти със силикоза,към които
те са предлазположени.Т. неколкократно е боледувал от пневмонии ".( стр.41
по средата,отговор на въпрос № 8 от СМЕ). Направено е и оплакване, че
присъденото обезщетение от 10000 лв. е и явно несправедливо и силно
занижено с оглед присъжданите обезщетения за аналогични случаи,при
идентична фактическа обстановка според установената съдебна практика
както на С.ския окръжен съд,на СГС , така и на ВКС, които в свои решения са
присъждали размери колкото приблизително е предявения от ищеца
размер.Действително всеки случай е различен и съдът отчита индивидуално
характеристиките му,но евентуалните различия не следва да са в големи
амплитуди,тъй като това поражда усещане за несправедливост и нееднакво
приложение на закона.Както се посочи,за същото професионално заболяване
и справедливото обезщетение за него при аналогични случаи има създадена
съдебна практика на споменатите съдилища в техни решения на които се
позовава -Решение № 264/20.06.2014 г.по в.гр.д.№ 197/2014 год.на Окръжен
съд С.,оставено в сила,поради недопускане на касационно обжалване с
Определение № 24 от 07.01.2015 г.по гр.д.№ 6008/2014 г.на Г.К.ДУ ГО на
ВКС 2. /Решение № 472/17.12.2018 г.по в.гр.д.№ 352/2018 год.на Окръжен
съд С.,оставено в сила,поради недопускане на касационно обжалване с
Определение № 699 от 23.10.2019 г.по гр.д.№ 1312/2019 г.,ІІІ г.о на ВКС ,
Решение № 2807/14.07.2014 г.по гр.д.№ 6242/2013 год.на Софийски градски
съд,оставено вд сила,поради недопускане на касационно обжалване с
Определение № 127 от 29.01.2015 г.по гр.д.№ 5961/2014 г.на ІVг.о. на ВКС ,
Решение № 281 от 22.01.2020 г.по гр.д.№ 7/2019 г.на ІVг.о. на ВКС.
Моли окръжният съд да присъди обезщетение за търпените болки и
страдания допълнителна сумата от 14000 лв.,коятонепра[1]вилно е а
отхвърлена от първоинстанционния съд. Като последица от евентуално
уважаване на жалбата ни по отношение на претенцията за допълнително
6
присъждане на обезщентение от 14000 дв.,представляващо разликата межу
претендирания с иска размер от 24000 лв.и уважения от съда размер от 10000
лв., както и да уважи и искането по отношение за разноските-както на
присъдените ни,така и на присъдените на ответника,съобразно посоченото в
начало[1]то на жалбата,като допълнително да бъде присъдена сумата от
729.16 лв ,за адвокатско възнаграждение, както и да бъде отменено, и
оставено без уважение искането на ответника за разноски в уважената им от
съда част,както за депозит по СМЕ,така и за юрисконсулско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба на З. Т. третото лице помагач
„ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИ СИ З“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от В.А.,депозиран чрез адвокат Б.Л. се предлага окръжният
съд да остави въззивната жалба на З. К. Т. срещу решение № 129/27.10.2022г.
по гр.д. № 112/2022г. на PC-М. без уважение, като потвърди изцяло
обжалваният съдебен акт, тъй като решението е правилно в обжалваните му
части. Първоинстанционният съд правилно е стигнал до заключението, че
оплакванията на З. Т. могат да се дължат на други негови заболявания и
ХОББ. Обстоятелството, че задачата е поставена от ответната страна, не
означава че тежестта за доказването е била върху нея. Направен е довод, че в
тежест на ищеца е доказване причинно следствената връзка между
професионалното заболяване и настъпилите вреди,каквато доказателствена
тежест на страница 4 от определение № 177/23.06.2022г. по гр.д. №
112/2022г. на PC-М. е разпределена от първоинстанционният съд в доклада
си в тежест за ищеца.Твърденията са на ищеца и той следва да ангажира
доказателства в този смисъл. Останалите съображения, че изводите на съда не
може да се базират на предположения, следва да се споделят, но в смисъл че
именно ищецът е следвало да проведе доказване в този смисъл - например да
оспори заключението и да поиска повторно и/или допълнително такова. По
отношение на размера на обезщетението, което е присъдено, се поддържа, че
отговаря на изискването за справедливост. Следва напълно да се споделят
изводите на съда, че съобразно получените увреждания, в бъдеще ищецът
може да предяви иск с основание новонастъпилите факти. Ищецът не е
положил сам достатъчно усилия за здравето си, като видно от събраните
свидетелски показания е продължил да пуши, поради което е съпричинил
вредоносния резултат. Моли съдът да остави въззивната жалба иа З. К. Т.
срещу решение № 129/27.10.2022г. по гр.д. № 112/2022г. на PC-М. без
7
уважение, като потвърди изцяло обжалваният съдебен акт.
С въззивната жалба на „Горубсо М.“АД се атакува постановеното
решение в частта, с която е прието,че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. Това обезщетение е твърде
завишено и не представлява справедлив еквивалент на действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Според дружеството
жалбоподател при определяне на размера, не е спазен принципът на
справедливостта, намерил отражение в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Пострадалият не бива да се обогатява неоснователно за сметка на
работодателя, не това е и функцията на имуществената отговорност на
работодателя, уредена в чл.200 от КТ. Тя има репаративен, а не репресивен
характер и цели да обезщети реално претърпените от увредения работник или
служител болки и страдания, причинени от професионална болест. Искът по
чл. 200 от КТ е правна възможност за икономически по-слабата страна -
работникът или служителят, да бъде обезщетен за настъпили увреждания в
здравословното му състояние, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с
положения при работодателя труд, но съответните институции не трябва да
допускат явната злоупотреба с това право и то да се превръща в един сигурен
източник на забогатяване. Размерът на претендираните неимуществени вреди
се определя по справедливост - аргумент чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. На първо място, в първоинстанционното
производство е назначена, изслушана и приета съдебномедицинска
експертиза, оспорена от страна на „Горубсо-М.“ АД. Същата е изготвена от
медицинско лице, което не е специалист по белодробни заболявания.
Изготвена е от съдебен лекар, а не от специалист със специалност
„пулмолог“. Твърди се, че заключението не е пълно. Водещата диагноза в
процесното експертно решение Пневмокониоза, причинена от друга прах,
съдържаща силиций , а не Силикоза I степен - фиброзна форма. По делото
остана неизяснен въпроса дали е налице идентичност между заболяванията
пневмокониоза и силикоза. В ЕР на ТЕЛК към МБАЛ ,Д-Р Братан Шукеров“
АД С., конкретно в т. 13.3 на стр.2 от същото е записано, че професионалното
8
заболяване е силикоза I стд. фиброзна форма, но не се споменава другото
заболяване, посочено като водеща диагноза - пневмокониоза. В заключението
на вещото лице д-р Б. на стр.40 е записано, че „Силикозата, заедно с другите
пневмокониози ....“, т.е. вероятно се касае за различни заболявания, който
въпрос остана неизяснен. Също така, видно от представената по делото
медицинска документация, ищецът страда и от други придружаващи
заболявания, сред които е Хронична обструктивна белодробна болест/ХОББ/.
Както правилно е отчел първоинстанционният съд , че част от оплакванията
на ищеца могат да се дължат на ХОББ и на останалите негови заболявания, за
които не е установена по безспорен начин причинната връзка между
условията на труд при ответния работодател и възникването им. В
представената по делото СМЕ е посочено, че общо между двете групи
заболявания ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) и ХРББ
(хронична рестриктивна белодробна болест) е припокриващата се
симптоматика при някои пациенти. Съдът е приел, с оглед на представените
по делото доказателства, че в резултат на професионалното заболяване
„Силикоза I степен - фиброзна форма“ ищецът търпи постоянни по характер и
умерени по сила и интензитет болки и страдания, които се обострят при поява
на възпаление на белия дроб, както и че ищецът се изморява много бързо при
физическа дейност, има пристъпи на силна кашлица, използва инхалатор. В
същото време от показанията на свидетелят Х.К. става ясно, че „З. и сега
запалва цигари от време на време, но преди бил пушач, виждал го е да пуши
отвън пред заведението. Според вещото лице д-р М.Б. в приетата от съда
СМЕ вдишването на цигарен дим не може да предизвика силикоза, нито да
повлияе върху нейното развитие, но може да утежни нейните последици,
например белодробния емфизем, както и че част от оплакванията на Т. могат
да се дължат на ХОББ и на останалите негови заболявания“, а
„тютюнопушенето в известна степен допринася за напредването на
хроничния бронхит и емфизема, като елементи на ХОББ. От изложеното
следва, че при определяне размера на дължимото се обезщетение, трябва да
бъде отчетен и нездравословният начин на живот на ищеца и това, че със
своето поведение сам допринася за утежняване на последиците от
професионалното заболяване, респективно и на съпътстващите болки и
страдания. На следващо място, при спазване на изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд при работа в рудник, не би следвало да се стигне
9
до настъпване и прогресия на процесното професионално заболяване. Трябва
да се има предвид, че процентът на заболели от силикоза миньори след
въвеждане на водно бурене в мините на „Горубсо-М.“ АД е незначително
малък в сравнение с миналото, когато се е използвало т.нар. „сухо бурене“.
Както е видно от показанията на свидетеля В.Д., работещ на длъжност
„Техническа безопасност и прахова вентилационна служба“ в „Горубсо-М.“
АДна всеки работник се полагат лични предпазни средства, и всеки ги
получава. Личните предпазни средства са каска, лампа, прахова маска,
ботуши и очила. Няма данни дали ищецът в действителност е ползвал
личните предпазни средства, осигурени от работодателя, в частност
праховата маска, което е от съществено значение за количеството на
вдишания свободен силициев диоксид при осъществяване на работните
дейности под земята, което количество именно има значение за проявяване на
заболяването силикоза. Също така, първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че лицето, въпреки болестта, и съобразявайки процента
ТНР, при провеждане на симптоматично лечение и своевременно лечение при
възпалителни заболявания на белите дробове, може да води напълно
нормален начин на живот. Той е способен да се обслужва сам в пълна степен,
като не е налице необходимост от чужда помощ. По изложените съображения
съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на ищеца З. Т. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на професионално
заболяване „Силикоза I степен - 3 _ t »* фиброзна форма“ - 20 % ТНР, за
разликата над 7 000 лева до 10 000 лева, поради неговата необоснованост, и
да постанови ново, по същество, с което да намалите така присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съобрази неговия
размер с реално претърпените от Т. болки и страдания, причинени му от
професионалното заболяване, както и с определения му процент ТНР.
Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
останалата си част, решението на Районен съд - М., е правилно и
законосъобразно, с оглед на което моли да бъде потвърдено.
С писмения отговор на въззивната жалба З. Т., чрез пълномощника си
адв.С.М. се поддържа основателност. Относно оплакването ,че
съдебномедицинската експертиза била изготвена от медицинско лице ,което
не е специалист по белодробни заболявания,а от съдебен лекар,поради което
10
жалбоподателят смята,че заключението не е пълно.След това се излагат
доводи,с които на практика се оспорва наличието на професионално
заболяване, посочено в т.13.3 от релевантното за основателността на иска
Експертно решение № 0636 от 153/13.08.2021 год. на ТЕЛК към М Б А Л "Д -
р Братан Шукеров " С. ,където по категоричен и безспорен начин на Т. е
признато наличието на професионално заболяване „Силикоза I степен -
фиброзна ф орм а" .По-надолу в мотивите на това ЕР е посочено на основание
какви документи се приема за доказано на[1]личието на това професионално
заболяване и е определена 20 % ТН Р.Направен едовод, чезаконът,а и
многобройната и непротиворечива съдебна практика са категорични ,че
признаването на определено заболяване за професионална болест,
настъпилите усложнения и причинно[1]следствената връзка с
професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по
реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен
характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а
от друга е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ра[1]ботодателя и от който зависи съществуването на правото
- Решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о.,
ГК.В случаят по дселото е представено влязлото в сила ЕР на ТЕЛК и в него
категорично и недвусмислено е посочено,че работникът страда от
професионално заболяване Силкооза І степен-фиброзна форма.Записаното
друго заболяване в т.13 на ЕР като водеща диагноза е ирелевантно по въпроса
налице ли е професионално заболяаване на ищеца и какво е то,тъй като
липсва идентичност между понятията „водеща диагноза" и „професионално
залболяване" и едното не изключва другото. Направен е извод, че напълно
неоснователно се твърди,че е налице някакво противоречие относно
установеното в това ЕР професионално заболяване ,поради което това
оплакване в жалбата е неоснователно. Второто оплазкване ,че установеното
при ищеца друго – общо заболяване - ХОББ правилно било отчетено от
съда,който приел,че част от оплакванията на ищеца могат, да се дължат на
ХОББ и на останалите негови заболявания, за които не е установена по
безспорен начин причинната връзка между условията на труд при ответния
11
работодател и възникването им,с което вероятно жалбоподателят иска да бъде
прието ,че част от оплакванията на ищеца се могат да се дължат и на
него,освен на професионалното заболяване.Изавдката от мотивите на
обжалваното решение не подкрепят това оплакване,защото и съдът е приел,че
само теоретично оплакванията съобщени от ищеца могат да се дъължат и на
заболяването ХОББ.В настоящото производство този положителен факт
следва да бъде доказан от страната,която го твърди-ответникът по делото,но в
негова подкрепа не са представени никакви конкретни дока[1]зателства.По
същия начин и вещото лице в приетото като доказателство заключение в
СМЕ е посочил чисто теоретично,без да го обвързва с настоящия казус,че
общ о между двете групи заболявания ХОББ /хронична обструктивна
белодробна болест/ и ХРББ /хронични рестриктивна белодробна болест/, е
припокриващата се симптоматика при някои пациенти .На основата на тези
теоретични постановки жалбоподателят не е представил доказателства,които
да ги релевират и свържат по безспорен начин с настоящия казус и те се
явяват напълно неоснователни. Следващото оплакване е относно наличието
на данни,че ищецът е пушел цигари и това имало отношение към болките и
страданията,предизвиквани от професионалното му заболяване като част от
тях се дължали именно на тютюнопушенето.На първо място следва да се
отбележи,че св.Х.К.,на чиито показания се позовава жалбоподателят е
заявил,че сега запалва цигари от време на време,т.е. инциденто,а не
системно,а за пушенето преди ,когато е бил пушач,вещото лице е
категоричен,че вдишването на цигарен дим не може да предизвика
силикоза.За изложените в подкрепа на тези оплакваия обстоятелства са
валидни доводите от предходната точка,тъй като отново има позоваване на
отговорите на вещото лице по СМЕ по този въпрос,но в чисто теоретичен
план не са представени никакви конкретни доказателства да установи
наличието им конкретно във връзка с професионалното заболяване на Т..
Последното оплакване отново касае допустимостта на оспорване наличието
на професионално заболяване,установено с влязло в сила ЕР на ТЕЛК в исков
процес по чл.200 от КТ.Както вече се посочи,такова оспорване извън
процедурата по обжалване на такова ЕР не е допустимо.Втората част от
оплакването по съдържанието си представля[1]ва твърдение за
съпричиняване,тъй като свидетелят ангажиран от ответника бил зая[1]вил,че
всички работници ( по принцип но не и конкретно за ищеца), били снабдени с
12
лични предпазни средства.Освен ,че тези св.показания не доказват носенето
или не на такива средства и по-конкретно предпазна прахова маска от
ищеца,а доказват само общ о ,че такива били раздавани на всички
работници.възражение за съпричиняване на вредите не е въведено по
надлежния ред в първата инстанция,поради което е преклудирано и не следва
да се разглежда въобще. Предлага жалбата да не се уважава.Претендират се
направените разноски .
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят
Горубсо М. АД се представлява от юрисконсулт Я.К.,която поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба и оспорва жалбата на Горубсо М. АД.
Третото лице помагач „Геопс – Болкан Дрилинг Сервиз“ЕООД
редовно и своевременно призовано не изпраща представител
Окръжният съд,след като взе в предвид оплакванията в двете
въззивни жалби, становището на въззиваемите в депозираните писмени
отговори, становището на явилите се пълномощници на страните,
съобрази следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съобразно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само на основанията и в обхвата, в който
решението е обжалвано от страната, т.е. в рамките на конкретните
оплаквания, а служебно, въззивният съд следва да ограничи своята проверка
само за валидност, допустимост и спазване на императивните материално-
правни разпоредби.
Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал.1
КТ, претендира се обезщетение за вреди от професионално заболяване,
причинили трайна нетрудоспособност. Търсят се претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от претърпени болки и страдания от ищеца, изразяващи
се в лесна умора, недостиг на въздух и стягане в гръдния кош, отмаляване и
поява на кашлица, което не му позволява да извършва и най-леките домашни
работи, които е принуден да извършва, тъй като живее сам, сънят му е
13
нарушен, общуването с приятели силно затруднено, тъй като пристъпите на
задух и кашлица понякога затрудняват дори говоренето, което пък от своя
страна е довело до загуба на самочуствие и дискомфорт.
Отговорността на дружеството-работодател по чл. 200 КТ е отговорност
за причинените на работника вреди и намира основанието си в основния
принцип на нашето право "никой да не вреди другиму" и ако вреди да
обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е
необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на
професионално заболяване или трудова злополука.
При професионална болест е достатъчно признаването на
заболяването като професионално от компетентен орган, за да възникне
задължението на работодателя за обезвреда, наличие на причинна връзка
между увреждането на здравето, вследствие на професионално заболяване и
неработоспособността и наличие на вреди. В настоящото производство от
ангажираните писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че
ищецът страда от професионално заболяване "силикоза първа степен-
фиброзна форма“, която професионална болест е довела до
неработоспособност за ищеца, а именно 20 % процента, както и 20% за общо
заболяване, с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет, диабетна
полиневропатия или общо 40% трайно намалена неработоспособност.
Налице са всички предпоставки за уважаване на иска, а именно:
наличие на трудово правоотношение между страните, увреждане на здравето
на ищеца, настъпило в резултат на професионална болест. При
професионална болест е достатъчно признаването на заболяването като
професионално от компетентен орган, за да възникне задължението на
работодателя за обезвреда, наличие на причинна връзка между увреждането
на здравето, вследствие на професионално заболяване и
неработоспособността, наличие на неимуществени вреди.
На обезщетяване подлежат както (по-малките) вреди, причинени от
временна неработоспособност, така и (по-големите) вреди, причинени от
всяка трайно намалена неработоспособност, а не само тези, причинени от
трайно намалена неработоспособност над 50 на сто (инвалидност). Всички
вреди, причинени на работника в резултат от трудова злополука или
14
професионално заболяване, признато по установения ред, са правно значими
и подлежат на обезщетяване от работодателя.
Няма спор по делото, че ищецът има констатирано по надлежен ред
професионално заболяване "силикоза първа степен-фиброзна форма“.
Единствените оплаквания, които навеждат страните в настоящото въззивно
производство не са свързани с основанието на иска, а само с неговия размер.
Едната страна твърди, че този размер е занижен, а другата, че е завишен. Не
са релевирани други доводи или възражения. На практика пред настоящата
инстанция ответникът не оспорва иска по основание, оспорва го само по
размер и то за разликата от 7 000 лв. до 10 000 лева, а ищецът счита, че му се
дължи присъждане обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
претендирания с исковата молба размер – т.е сума в разликата над уважения
размер 10 000 лева до заявените с исковата молба 24 000лева.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СРС е правилно
и че определеният размер на обезщетението е справедлив, в съответствие с
чл.52 ЗЗД, а въззивните жалби - неоснователни.
При определянето обезщетение за причинените неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие заболяване, на което по надлежен ред е признат
професионален характер, СРС е отчел обстоятелството, че 20% от
страданията на ищеца са в резултат на професионалното му заболяване и
останалите 20% от общо заболяване - Хронична обструктивна белодробна
болест в ремисия с непрофесионална етиология,захарен диабет неинсулиново
зависим тип.Чернодробна стеатоза,цервикална остеохондроза и
спондилоза.Цервикоартроза.Двустранна цервикална радикулопатия с
възбудна и отпадна сетивна симптоматика и автономна дисфункция.Лумбо-
сакрална остеохондроза и спондилоза.Лумбална спондилоартроза.Двустранна
лумбо-сакрална радикулопатия.Смесена звукопроводна и невросензорна
глухота-двустранна, което обстоятелство се установява безспорно и от
изслушаната по делото СМЕ и медицинската документация приложена по
делото. Според експертизата професионалното заболяване силикоза І степен
има необратим характер, болките са с умерена сила и интензитет, с епизоди
на обостряне, особено при поява на възпаление на белия дроб, постоянни по
своя характер, с периодична смяна на силата и интензитета, както и че
заболяването е в началната си фиброзна форма, при пристъпи на кашлица
ищецът използва инхалатор и степента на страданията не е от най-високите.
Съдът е съобразил също така, че част от оплакванията на ищеца могат да се
дължат на ХОББ и останалите негови заболявания, за които не е установена
по безспорен начин причинна връзка между условията на труд и възникването
им. Според вещото лице между ХОББ и ХРББ има три общи неща -
заболяванията могат да имат една и съща причина-продължително вдишване
прахови частици, припокриваща се симптоматика при някои пациенти и
често срещащи се възпалителни белодробни усложнения, към които са
предразположени. Според експертизата тези три съответствия с голяма
вероятност поставят двете заболявания във връзка едно с друго, тъй като са
причинени от запрашения въздух в работната среда и силикозата, чрез своите
15
усложнения(пневмонии) е допринесла за развитието и на ХОББ. Всички тези
конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД, водят до извода, че първоинстанционният съд е спазил точно
съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и не се е отклонил от
задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. В резултат на това
дължимото на пострадалият обезщетение не е завишено и с оглед точното
приложение на закона - чл. 52 ЗЗД, паричният еквивалент на болките и
страданията на ищеца, определен към момента на увреждането е правилно
определен за претърпените неимуществени вреди и сумата в размер на 10
000 лева репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от
констатираното по надлежен ред професионално заболяване. Размерът е
съобразен с конкретния случай и с общоприетите критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът е съобразен и със съдебната практика
за този вид професионална болест. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Представените от жалбоподателя решения, с които
обосновава основателност на въззивната си жалба не касаят аналогични
случаи, с които са присъдени различни значително по-високи обезщетения за
неимуществени вреди. Действително ищецът търпи множество болки и
страдания, но от доказателствата по делото се установява, че не всичките са в
пряка и причинна връзка с настъпилото професионално заболяване, поради
което и не подлежат на обезщетяване от ответника-работодател.
Жалбата на „Горубсо-М.“АД в частта относно размера на
присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди в разликата
над 7000 до 10 000лева също е неоснователна. Районният съд е съобразил
както тежестта на заболяванията, отчетени са възрастта характера и обема на
претърпените от ищеца болки и страдания, необратимия характер на
професионалното заболяване, в каквато насока има категорично експертно
мнение на вещото лице - съдебен лекар, изготвило съдебно - медицинската
експертиза по делото. С оглед на всички тези обстоятелства настоящата
инстанция намира, че присъденото обезщетението не е завишено, съответства
на принципа на справедливостта и при определянето му не е нарушена
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД приложима и в хипотезата на чл. 200 от КТ.
В тази връзка неоснователно е релевираното оплакване в жалбата, че
присъденото обезщетение има репресивен характер, с оглед констатациите за
множество придружаващи заболявания. Вещото лице е категорично, че не
може да се определи точно каква част от болките и страданията на ищеца се
дължат на професионалните заболявания и каква част на общите заболявания,
поради което това обстоятелство рефлектира чрез определяне по - нисък
размер на репарацията за причинените неимуществени вреди за
професионалното заболяване, което е направено от районен съд. Въпросът
относно запалването от цигари от страна на З. Т. от време на време, съгласно
16
установеното от свидетеля Х.К. е изяснен от вещото лице в назначената и
изслушана пред районен съд съдебно-медицинска експертиза, съгласно която
тютюнопушенето не оказва никакво влияние върху развитието на
заболяването силикоза. Според експертизата силикозата е професионално
заболяване, което се предизвиква от продължителна работа в запрашена
атмосфера и за развитието му е необходимо многократно вдишване на
прахови частици,съдържащи кварц(свободен силициев двуокис), а
вдишването на цигарен дим не може да предизвика силикоза, нито да
повлияе върху нейното развитие. По същия начин според вещото
преболедуваните от ищеца бактериални пневмонии не са допринесли за
развитието на силикозата.
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя оплакване за
неизясненост на въпроса за наличие идентичност между заболяванията
пневмокониоза (причинена от друг прах – силиций) и силикоза, обосновано с
констатациите в ЕР на НЕЛК, че професионалното заболяване е силикоза
Істадий фиброзна форма и записаното от вещото лице в заключението, че
силикозата, заедно с другите пневмокониози, с твърдение, че се касае за
различни заболявания, е могъл да бъде изяснен в съдебно заседание, тъй като
видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание при
изслушване на вещото лице е присъствал и процесуален представител на
жалбоподателя, който е оспорил единствено експертизата, с оплаквания за
некомпетентност на вещото лице и е релевирала искане за назначаване
повторна експертиза с участие на вещо лице пулмолог, не е поискала
вещото лице да отговори на този въпрос, нито е поискала възлагане
допълнителна задача за изясняване соченото обстоятелство, нито е направил
искане пред въззивния съд в този смисъл.
Следователно неоснователна е и жалбата на ответника за намаляване
присъденото обезщетение до размер на сумата 7000 лева. Според решаващия
състав това би довело до несъответствие с общоприетите критерии за
справедливост регламентирани в чл.52 от ЗЗД , тъй като тази сума не би
възмездила претърпените болки и страдания вследствие професионалното
заболяване,съответстващи на професионалното заболяване –силикоза Істепен-
фиброзна форма-20%ТНР и неговата неблагоприятната прогноза на развитие.
Предвид на гореизложеното не са допуснати сочените в жалбата
17
нарушения, не са налице основания за отмяна на решението и поради
съвпадане изводите на двете инстанции атакувания съдебен акт следва да
бъде потвърден, като законосъобразно постановен. С оглед изхода на спора
не се дължат направените разноски на страните пред въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №129/27.10.2022година, постановено по
гр.д.№112/2022година по описа на М.ски районен съд като законосъобразно
постановено.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на третото лице помагач на
ответника ГЕОПС-БОЛКАН ДРИЛИНГ СЕРВИСИС ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18